Гражданско дело 17805/2013 - Решение - 28-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

 

         № 901                     28.02.2014г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

     ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на трети февруари хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА

 

 

     при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17805 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата В.С.Б., с ЕГН: **********,*** е предявила срещу ответника „Шато Марково” ООД, с ЕИК: 160125536, със седалище и управление: с. Злати Войвода 8875, м. Япраклий № 253, общ. Сливен, обл. Сливен, представлявано от управителите С.Й. и Б.Й. обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 455, 86 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2013г. – 10.06.2013г., иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за 20 дни неползван ПГО за 2013г. в размер на 450 лева. Претендира законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че е работил по безсрочно трудово правоотношение (ТПО) с ответника от август 2011г. на длъжност “****” в хотел Е., с. М, общ. Р, с основно месечно възнаграждение от 485 лева. Ищцата твърди в периода 01.05.2013г. – 10.06.2013г. да е полагала труд, като от 11.06.2013г. излязла в продължителни болнични. На 16.09.2013г. ТПО било незаконосъобразно прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като ищцата твърди в момента да води друго дело, с което оспорва законността на уволнението.

Твърди, че при прекратяване на ТПО останали да й се дължат следните суми: 455, 86 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2013г. – 10.06.2013г., като не й било платено обезщетение за 20 дни неползван ПГО за 2013г. в р-р на 450 лева. Поради забавеното им плащане ищцата сезирала ДИТ, които констатирали нарушение, но въпреки това ответникът не изпълнил задълженията си. Така посочените суми били  начислени на ищеца, но не били изплатени. Те били, както следва – 305, 86 лева ТВ за май и 150 лева за юни, и 450 лева обезщетение за неползван ПГО. Ето защо моли да се осъди ответника да й ги заплати. Претендира законна лихва и разноски.

В съдебно заседание от 03.02.2014г. ищцата е направила изменение на исковете, което е допуснато от съда. След направеното изменение исковете са предявени, както следва – искът за заплащане на трудово възнаграждение за периода 01.05.2013г. – 10.06.2013г. е увеличен от сумата 455, 86 лева на сумата от 527, 37 лева, а искът за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е намален от сумата 450 лева на сумата от 358, 44 лева. Ищецът не оспорва, че сумите, посочени в пощенските записи, представени от ответника, са получени от него, но твърди, от една страна, че с тях не са изплатени всички дължими суми на ищеца, а от друга, че плащането е извършено след завеждане на делото, поради което има право на присъждане на разноските.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище за неоснователност на исковете, като се твърди, че всички дължими суми на ищеца са заплатени, с пощенски запис, като те са били в размер, по-нисък от претендирания с ИМ. Признава се, че между страните има висящо гр. дело № 17806/2013г. на ПРС, VIII-ми гр. с-в с предмет искове за признаване за незаконно уволнението на ищеца.  Твърди, че дължимите на ищеца суми са платени с пощенски запис. Ето защо моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.

В съдебно заседание чрез пълномощниците си взема становище за неоснователност на иска като погасен поради плащане. Представя писмена защита, с която взема становище за неоснователност на иска за изплащане на неплатения остатък от обезщетението за неползван ПГО, излага нови твърдения и нови фактически обстоятелства, които за пръв път се навеждат в писмената защита, поради което не следва да се обсъждат. В хода на делото изобщо не е било взето становище по иска за заплащане на обезщетение за неползван ПГО и в частност по твърденията на ищеца защо се дължи за по-голям брой дни. Такова за пръв път се взема със защитата и не следва да се обсъжда въобще, тъй като възможността на страните да навеждат нови факти и обстоятелства е преклудирана. Твърди, че ищецът е следвало да се откаже от иска си, а не да го изменя съобразно заключението на вещото лице, поради което се твърди същият да няма право на разноски. В тази връзка се цитира отменена нормативна уредба и становища на правната теория, както и практика по същата, счита, че тази уредба не се различава съществено от настоящата, поради което моли тя да се приложи по аналогия. В с.з. претендира разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в писмената защита претендира разноските изцяло.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства – заповед за прекратяване на ТПО от 11.09.2013г., 2 бр. писма от ДИТ, ЕР на ТЕЛК № 0668 от зас. 059 от 15.04.2013г. на ТЕЛК Общи заболявания състав 1 – Пловдив, 2 бр. разписки за пощенски запис  от 15.11.2013г., платежен фиш за м. септември 2013г., за м. май и юни 2013г. се установява, че между страните е съществувало ТПО, което е прекратено със заповед от 11.09.2013г., считано от датата на връчване на заповедта, че в периода май-юни 2013г. ищцата е работила по ТПО, полагала е труд, за което й е било начислено възнаграждение, както следва – 402, 40 лева брутно ТВ  за м. май, 305, 86 лева нетна сума за получаване, 125, 56 лева нетна сума за м. юни 2013г., вкл. 3 дни временна неработоспособност за сметка на работодателя, като е посочено, и че във фиша за м. септември е начислена нетна сума от 266, 87 лева, бруто 296, 52 лева, от които цялата сума представлява начислено обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван ПГО, а удръжката от 29, 65 лева е дължимият ДОД. Установява се, че с ЕР на ТЕЛК от 15.04.2013г. ищцата е с призната намалена работоспособност 52 % за срок от 2 години.

Установява се, че на 22.07.2013г. ищцата е подала жалба до ДИТ, на която й е отговорено, че на работодателя е дадено предписание да заплати ТВ на ищеца за м. май 2013г. в р-р на 305, 86 лева, в срок до 30.07.2013г.

Установява се, че на ищцата с пощенски запис от 15.11.2013г. е преведена от ответника сума от 266, 87 лева, която съответства на начислената във ведомостта за м. септември като нетна сума за получаване като обезщетение за неползван ПГО. На същата дата ответникът е превел на ищцата с пощенски запис и сумата от 431, 42 лева, която съответства на сбора от дължимите на ищцата трудови възнаграждения, нетна сума за получаване за м. май и юни 2013г. Между страните не се спори, че тези суми ищцата е получила, както и че изплащането им е извършено след предявяване на иска.

За установяване какви суми са се дължали на ищеца и каква част от тях е изплатена по делото е изслушано заключението на допуснатата ССЕ на в. л. Д.С., което се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че БТВ на ищеца за м. май възлиза на 402, 40 лева, аза м. юни от 01 до 10.06.2013г. – БТВ, което се формира, както следва – 120 лева тр. възнаграждение, доп. такова за тр. стаж 0, 72 лева и 3 дни болнични 42, 25 лева. Нетното ТВ за двата месеца общо, за периода 01.05.2013г. – 10.06.2013г.  възлиза на 431, 42 лева, и е изплатено с пощенски запис на 15.11.2013г. Към момента няма неизплатени тр. възнаграждения на ищеца. Що се отнася до обезщетението за неползван ПГО, посочено е, че за 2013г. до датата на прекратяване на ТПО същото е 18 дни, съгл. чл. 319 от КТ – на база 26 раб. дни годишно като за лице с ТНР над 50 %, дължимото обезщетение възлиза на 358, 44 лева, от него е начислено 266, 87 лева и изплатено със запис на 15.11.2013г. и остава да се дължи сумата от 91, 57 лева, за чието изплащане няма данни.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за заплащане на трудово възнаграждение следва ищецът да установи, че е работил по ТПО с ответника в процесния период, че е полагал труд и размера на дължимото му ТВ. Оттук насетне ответната страна следва да установи, че е платила сумите за тр. възнаграждение на ищеца.

От представените доказателства безспорно се установи, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, че в процесния период 01.05.2013г. – 10.06.2013г. вкл. е полагал труд, в т. число е ползвал болнични, 3 дни от които са за сметка на работодателя, за които му се е дължала сума в брутен размер 565, 97 лева, нетна сума за получаване – 431, 42 лева. Тези суми на ищеца не са били платени в срок, било е дадено предписание от ДИТ за изплащането им в срок до 31.07.2013г., което не е било изпълнено, като исковата молба е заведена на 05.11.2013г., а сумите са изплатени едва на 15.11.2013г. с пощенски запис, който ищецът признава да е получил.

Ето защо съдът намира, че искът се явява основателен за сумата от 431, 42 лева, трудово възнаграждение за периода 01.05.2013г. – 10.06.2013г., за която сума ще се отхвърли като погасен поради плащане, извършено след завеждане на делото, на 15.11.2013г. За разликата над тази сума до пълния увеличен размер от 527, 37 лева искът ще се  отхвърли като неоснователен, тъй като сумата от 431, 42 лева включва трите дни болнични за сметка на работодателя, разликата представлява удръжки от брутното трудово възнаграждение, които се дължат на фиска, а не на ищеца уи не се следват на същия.

Вземанията за трудови възнаграждения са лихвоносни и исковата молба има х-р на покана, този иск не е бил оттеглен, поради което следва да се присъди законната лихва върху всяко неплатено ТВ от датата на завеждане на ИМ – 05.11.2013г., до датата на окончателното му плащане – 15.11.2013г.

За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван ПГО следва да се установи, че ТПО е прекратено, че на ищеца е останал неползван ПГО, колко дни и за коя година, и размерът на самото обезщетение. Безспорно се установи, че ТПО е прекратено,  че ищецът е имал право на 18 дни ПГО, които не е използвал, както и че е имал право на увеличен размер на отпуска съгл. чл. 319 от КТ от 26 раб. дни годишно, поради трайно намалената работоспособност от 52 %. Установи се, че дължимото му за останалия неползван ПГО обезщетение възлиза на 358, 44 лева нетна сума за получаване, след приспадане на дължимия ДОД, както  че от тази сума е изплатена на 15.11.2013г. сумата от 266, 87 лева, начислена във ведомостта за м. септември и остава за плащане сумата от 91, 57 лева – неплатен остатък от обезщетението. Ето защо на ищеца ще се присъди сумата от 91, 57 лева неизплатено обезщетение за неползван ПГО, а за разликата над тази сума до пълния предявен р-р от 358, 44 лева искът ще се отхвърли, като погасен поради плащане след завеждане на иска.

Доколкото вземането е лихвоносно и ИМ има х-р на покана, то работодателят дължи законна лихва, която е претендирана, и ще се присъди, както следва – за периода 05.11.2013г. до 15.11.2013г. върху цялата сума от 358, 44 лева, а за периода от 15.11.2013г. до окончателното плащане – само върху неплатения остатък от главницата от 91, 57 лева.

С оглед изхода на спора ищецът има право на разноските по делото, в т. число и съразмерно с тази част от исковете, които са били основателни, но са погасени поради плащане, тъй като плащането е извършено след завеждане на делото, като работодателят е бил в забава преди завеждане на иска, същият е оспорил, а не е признал исковете, платил е частично след завеждане на делото, и по този начин с поведението си – забавяйки плащането след падежа на вземанията, е станал причина за завеждане на делото, поради което и нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима. Неоснователни са възраженията на пълномощниците на ответника, че ищецът с действията си, като не се е отказал от исковете, за които сумите са му платени, а вместо това ги е изменил съобразно заключението на вещото лице е злоупотребил с право, довел е до продължаване на делото и разноски не му се следват. Такава норма в ГПК, задължаваща ищеца при плащане след завеждане на иска да оттегли исковете си, няма. Напротив, ГПК изрично предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с прекратената част на делото, независимо на какво основание ищецът оттегля исковете си или се отказва от тях. Отговорността за разноски при прекратяване на делото не е диференцирана в ГПК съобразно мотивът за неговото прекратяване, като няма норма, уреждаща разделно отговорността за разноски в случай, че ищецът оттегли или се откаже от исковете си поради плащане. Извършеното след завеждане на делото плащане, при все, че ответникът е бил в забава и преди това, не влиза в приложното поле на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като именно ответникът, изпадайки в забава за плащане на парични задължения с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Ето защо няма основание разноските да се възложат върху ищеца, нито да му се присъдят разноски съразмерно с тази част от иска, която се отхвърля като погасена поради плащане. Разноските следва да бъдат разпределени съобразно общите правила, както следва – на ищеца да се присъдят разноски съразмерно с основателната част от исковете, вкл. погасената поради плащане след завеждане на иска, а на ответника – съразмерно с тази част от исковете, които се отхвърлят като неоснователни.

Ищецът претендира да е извършил разноски в размер на 150 лева (сто и петдесет лева) – адвокатско възнаграждение, и доказва да е извършил такива в същия размер, предвид направеното отразяване в договора за правна защита и съдействие, което в тази му част има х-р на разписка. Съразмерно с основателната част на иска, вкл. и отхвърлената поради плащане, на същия се следват разноски в р-р на 133, 75 лева.

Ответникът претендира и доказва разноски в р-р на 300 лева платено адв. възнаграждение за 1 адвокат. Дължимите на ответната страна разноски съразмерно с неоснователната част от иска възлизат на  32, 50 лева.

При извършване на компенсация на разноските на страните на ищеца се следват разноски в размер на 101, 25 лева, а на ответника разноски не следва да се присъждат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 50 лева (петдесет лева) - ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.

В негова тежест следва да се възложат разноските за ССЕ от бюджета на съда в размер на 40 лева (четиридесет лева) от бюджета на съда.

Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Шато Марково” ООД, с ЕИК: 160125536, със седалище и управление: с. Злати Войвода 8875, м. Япраклий № 253, общ. Сливен, обл. Сливен, представлявано от управителите С.Й. и Б.Й. да заплати на В.С.Б., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: *****, чрез адв. М.Н. следните суми: законната лихва върху сумата от 431, 42 лева (четиристотин тридесет и един лева и четиридесет и две стотинки), представляваща трудово възнаграждение за 01.05.2013г. – 10.06.2013г., за периода 05.11.2013г. – 15.11.2013г.,  сумата от 91, 57 лева (деветдесет и един лева и петдесет и седем стотинки), представляваща неплатен остатък от обезщетението за 18 дни неползван ПГО за 2013г. в р-р на 358, 44 лева, законната лихва върху сумата от 348, 44 лева за периода за периода 05.11.2013г. – 15.11.2013г.,  законната лихва върху сумата от 91, 57 лева – обезщетение за неползван ПГО, за периода от 15.11.2013г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 101, 25 лева (сто и един лева и двадесет и пет стотинки) – разноски по съразмерност и компенсация, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: за заплащане на сумата от 431, 42 лева (четиристотин тридесет и един лева и четиридесет и две стотинки), представляваща трудово възнаграждение за 01.05.2013г. – 10.06.2013г., като погасен поради плащане след завеждане на делото на 15.11.2013г., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 527, 37 лева (петстотин двадесет и седем лева и тридесет и седем стотинки) – като неоснователен, иска за присъждане на обезщетение за неползван ПГО за разликата над сумата от 91, 57 лева (деветдесет и един лева и петдесет и седем стотинки), до пълния предявен размер от 358, 44 лева (триста петдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки) - като погасен поради плащане след завеждане на делото на 15.11.2013г., и искането за разноски за разликата над сумата от 101, 25 лева (сто и един лева и двадесет и пет стотинки) до пълния предявен размер от 150 лева (сто и петдесет лева) – като неоснователно.

ОСЪЖДА „Шато Марково” ООД, с ЕИК: 160125536, със седалище и управление: с. Злати Войвода 8875, м. Япраклий № 253, общ. Сливен, обл. Сливен, представлявано от управителите С.Й. и Б.Й. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 40 лева (четиридесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/ Таня Георгиева

Вярно с оригинала.

П.К.