Гражданско дело 17660/2013 - Решение - 28-02-2014

Решение по Гражданско дело 17660/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 896

 

Гр. Пловдив, 28.02.2014 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Ирина Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17660 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.128, ал.1 КТ  чл.86 ЗЗД.  

Производството е образувано по искова молба на Б. Д. Н. , ЕГН ********** ***, чрез адв.И..М., срещуТРАНС СИТИ” АД, ЕИК:160083578, с адрес на управление гр. Панагюрище, ул.”Мерул” № 1.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове правно основание, чл.422 ГПК, вр.чл.128, ал.1 КТ  чл.86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 1339,91 лв. (хиляда триста тридесет и девет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща остатък от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.01.2011г. - м.04.2012г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на заявлението- 27.08.2013 г. до изплащане на вземането и разноските, за които е издадена ЗИ по ч.гр.д. № 13783/2013г. по описа на ПРС, ХVІ-ти гр.с.

Ищецът твърди, че е работил по сключен трудов договор за неопределено време в ответното дружество, с който е назначен на 17.02.2010г. на длъжността “******” с определено ОТВ от 317лв. на пълно работно време от 8 часа. Въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от негова страна, работодателят не изплащал в срок полагащите се трудови възнаграждения. Със Заповед № 298/15.06.2012г. издадена от работодателя на чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовото му правоотношение било прекратено, считана от 15.06.2012г. Твърди, че въпреки многократно провежданите срещи разговори ответникът отказвал да му изплати полагащите се трудов възнаграждения. Освен това на 15.06.2012г. с  ответника ,,Транс Сити”  АД подписали Споразумение за разсрочено изплащане на сумата от работните заплати за месеците от 2011г. и януари, февруари, март и април 2012г. от общо 1339,91лв., последната вноска от която е следвало да се изплати на 22.12.2012г. Въпреки, че с това споразумение ответникът признал наличие на негово задължение за заплащане на  1339,91 лв., той  не изпълнил споразумението и до момента не му е изплатил дължимите трудови възнаграждения за положения труд, а именно: за м.01.2011г. – 102,22лв.; за м.02.2011г. – 103,19лв.; за м.03.2011г. – 105,22лв.; за м.04.2011г. – 87,71лв.; за м.05.2011г. –89,74,19лв.; за м.06.2011г. – 91,05лв.; за м.07.2011г. – 93,39лв.; за м.08.2011г. – 108,78лв.; за м.09.2011г. – 34,91лв.; за м.10.2011г. – 77,61лв.; за м.11.2011г. – 94,99лв.; за м.12.2011г. – 67,12лв.; за м.01.2012г. – 86,52лв.; за м.02.2012г. – 72,44лв.; за м.03.2012г. – 91,41лв.; за м.04.2012г. – 33,72лв. от общо 1339,91 лв. За заплащането на тези суми ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и такава била издадена по образуваното ч.гр.д. № 13783/2013г. по описа на ПРС, ХVІ-ти гр.с. Срещу нея обаче постъпило възражение от ответника. Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване за установено, че за ищецът съществува вземане към ответника в размер на сумата в общо 1339,91 лв. (хиляда триста тридесет и девет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща остатък от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.01.2011г. - м.04.2012г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на Заявление в съда, за които суми е издадена ЗИ по ч.гр.д. № 13783/2013г. по описа на ПРС, ХVІ-ти гр.с. Претендира присъждане на разноски и по настоящето производство.

Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника, чрез представителя по закон – и.. д. А.Б.. Не оспорва допустимостта на исковете, но  ги намира за неоснователни. Твърди всички дължими на ищеца трудови възнаграждения да са изплатени изцяло, поради което и намира исковете за неоснователни и се иска отхвърлянето им.

 

В о.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.М. в писмена молба  поддържа искова молба и предявените искове.

В с.з. ответното дружество не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 ГПК, Пловдивският районен съд, ХV гр.състав прие за установено следното:

          Страните по делото не спорят, а и от приложеното към настоящето дело ч.гр.д.№ 13783/2012г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с. се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед №8545/28.08.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника за заплащане на следните суми: сумата от общо 1339,92 лева, главница представляваща остатък от неизплатени трудови възнаграждения за 2011г. и 2012г. и периода от м.януари 2011г. до м.април 2012г. за длъжността кондуктор, както следва: за м.01.2011г. – 102,22лв.; за м.02.2011г. – 103,19лв.; за м.03.2011г. – 105,22лв.; за м.04.2011г. – 87,71лв.; за м.05.2011г. –89,74,19лв.; за м.06.2011г. – 91,05лв.; за м.07.2011г. – 93,39лв.; за м.08.2011г. – 108,78лв.; за м.09.2011г. – 34,91лв.; за м.10.2011г. – 77,61лв.; за м.11.2011г. – 94,99лв.; за м.12.2011г. – 67,12лв.; за м.01.2012г. – 86,52лв.; за м.02.2012г. – 72,44лв.; за м.03.2012г. – 91,41лв.; за м.04.2012г. – 33,72лв, произтичащи от сключен Трудово договор, прекратен със Заповед № 298/15.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2013г. до окончателното изплащане, както и сумата от 300,0 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В същата ЗИ е постановено и ТРАНС СИТИ” АД, ЕИК:160083578 гр.Панагюрище да заплати в полза на ПРС по сметка на ВСС – 26,79лв. държавна такса за производството.

Съобщението и издадената заповед са връчени на ответника на 12.09.2013г. на с. С..Ж.. В срока по чл.414 ГПК от ответника е било подадено възражение срещу заповедта, а настоящата искова молба е подадена в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. Ето защо и искът по чл.422 ГПК и допустим като е налице правен интерес за ищеца.

Установява се по делото от представените копие от Трудова книжка (л.15), че между Б. Н. и Транс сити” АД, гр.Пловдив е възникнало и съществувало трудово правоотношение в периода 17.02.2011г.-14.06.2012г., като ищецът е заемал длъжността “............” с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 317,0лв. Това трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 298/15.06.2012г.(л.7), считано от същата дата на осн. чл.325, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните. Видно от Споразумение от 15.06.2012г. (л.8) сключено между Б. Н. и Транс сити” АД след прекратяване на трудовото правоотношение между тях, с него е договорено разсрочено изплащане на остатък от 40% на дължими ТВ за месеците от януари 2011г до април 2012г. вкл. от общо 1339,91лв., а именно: първо плащане - 205,41лв. –до 22.07.2012г.; второ плащане - 282,67лв. –до 22.07.2012г.; трето плащане - 328,03лв. – 22.09.2012г.; четвърто плащане - 239,71лв. – 22.10.2012г.; пето плащане - 284,09лв. –до 22.12.2012г.

Ищецът твърди, че не е получил плащания по споразумението в срока и до момента.

По делото е изготвена и приета ССЕ на в.л. З. М., която не е оспорена от страните, и съдът кредитира, като намира същата за компетентно изготвена, пълна и безпристрастна и основана на доказателствата по делото и проверени ведомости за заплати на ответното дружество за периода м.01.2011г.- м.04.2012 г.  От констативно-съобразителна част на ССЕ се установява на Б.  Н. , по ведомости за заплати на ответното дружество по месечно за процесния период януари 2011г. - април 2012г. да са му начислени БТВ, върху които са изчислявани законово регламентирани удръжки, а след приспадането им работодателят е следвало да изпати  на ищеца ТВ  в общ размер за процесните месеци от 5229,68лв. От начислените суми за трудови възнаграждения на ищеца са изплатени само 60% от дължимото трудово възнаграждение като е платена сумата от общо 3889,77лв..  А след приспадане на така направеното плащане от 60% са останали дължими и неизплатени 40% като заплата за получаване  в сума за плащане в размер на  общо 1339,91лв., от която съответно: за м.01.2011г. – 102,22лв.; за м.02.2011г. – 103,19лв.; за м.03.2011г. – 105,22лв.; за м.04.2011г. – 87,71лв.; за м.05.2011г. –89,74,19лв.; за м.06.2011г. – 91,05лв.; за м.07.2011г. – 93,39лв.; за м.08.2011г. – 108,78лв.; за м.09.2011г. – 34,91лв.; за м.10.2011г. – 77,61лв.; за м.11.2011г. – 94,99лв.; за м.12.2011г. – 67,12лв.; за м.01.2012г. – 86,52лв.; за м.02.2012г. – 72,44лв.; за м.03.2012г. – 91,41лв.; за м.04.2012г. – 33,72лв.

Според заключението по ССЕ от тези части от трудови възнаграждения на ищеца са заплатени на 11.10.2012г. сумите за заплати за м.01.2011г. – 102,22лв.; за м.02.2011г. – 103,19лв. А са станали неизплатени, като няма положен подпис във ведомостите за получаването им и  са дължими и неизплатени части от трудови възнаграждения на ищеца за месеците от март 2011г. до април 2012г. вкл. в размер на общо 1134,50лв. за които няма данни да са изплатени до момента на проверката 10.01.2014г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовите възнаграждения на ищеца за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2011 г и януари, февруари, март и април 2012г., но е изпълнил задължението си за изплащане на заплати за тези месеци само в размер на 60% от дължимото трудово възнаграждение и не е изпълнил задължението си да изплати и останалите 40%. Едва след прекратяване на ТД и във връзка със сключеното Споразумение е изплатил на 11.10.2012г. 205,41лв. представляваща сумите за заплати за м.01.2011г. – 102,22лв.; за м.02.2011г. – 103,19лв. Това плащане определено е направено след дата на която ищецът е инициирал заповедното производство с подадено от него Заявление по чл.410 ГПК на 27.08.2013г., а и след като на ответника е връчена на 12.09.2013г. издадената в полза на ищеца по ЗИ по ч.гр.д. № 13783/2013г. по описа на ПРС, ХVІ-ти гр.с.   

По делото няма данни ответникът да изплатил и цялата дължима сума заплата начислена за останалите месеци от март 2011г. до април 2012г. вкл., а няма данни това да е направено и до момента. При което и неоснователно е оспорил твърдението на  ищеца да не му е изплатено изцяло дължимото трудово възнаграждение за процесните месеци.

Съгласно чл.245, ал.1 и 2 КТ - при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. Очевидно в случая работодателят се възползвал от тази разпоредба на КТ, след като е изплатил 60% от дължимото на ищеца ТВ, но останалата част от него останала изискуема, а няма данни и до момента да е платена. Неизплатената част по силата на същата законова разпоредба се дължи заедно със законната лихва.

По тези съображения съдът  намира, че тъй като се установи начислено на Б.  Н.  и неизплатени дължими части от ТВ от общо 1134,50лв. за месеците в периода март 2011г. - м.април 2012г., в размерите:  за м.03.2011г. – 105,22лв.; за м.04.2011г. – 87,71лв.; за м.05.2011г. –89,74,19лв.; за м.06.2011г. – 91,05лв.; за м.07.2011г. – 93,39лв.; за м.08.2011г. – 108,78лв.; за м.09.2011г. – 34,91лв.; за м.10.2011г. – 77,61лв.; за м.11.2011г. – 94,99лв.; за м.12.2011г. – 67,12лв.; за м.01.2012г. – 86,52лв.; за м.02.2012г. – 72,44лв.; за м.03.2012г. – 91,41лв.; за м.04.2012г. – 33,72лв.  -  в суми за получаване, а няма данни да са изплатени срещу подпис от него във ведомостта за заплати и до момента, то искът по чл.422 КТ за установяване задължение на ответника заплащането им е частично основателен и доказан по размер и като такъв ще се уважи частично до тези размери за месеците от март 2011г. - м.април 2012г., чийто общ сбор е общо 1134,50лв. А над тези размери и до пълния претендиран такъв от общо 1339,91лв. и за ТВ м.01.2011г. – 102,22лв. и ТВ за м.02.2011г. – 103,19лв., които се установи вече да са били платени, то като не се установява към момента ищецът да има вземане за тези суми към ответника, искът ще се отхвърли като неоснователен. Предвид частичната основателност на главното вземане, то и основателна е претенцията на ищеца за установяване на задължение за заплащане на сумата от 1134,50лв. ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК - 27.08.2013г., до окончателното плащане.

Предвид установеното по-горе извършено от ответника частично плащане на 11.10.2013г. и след като му е била връчена ЗИ, а установеното неизпълнение на поети със Споразумението задължения в установените в него срокове за разсрочено плащане, то определено ответникът е станал причина за иницииране от ищеца на заповедното производство. А в него е направил и разноски от 300лв. за адвокатско възнаграждение. Ето защо и съдът намира да се установява е задължение на ответника за разноски в заповедното производство в пълния им размер от 300лв., които не подлежат на намаляване по съразмерност.

В обобщение на горното съдът намира за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от общо 1134,50лв. – сбор от неизплатени ТВ за месеците в периода март 2011г. - м.април 2012г., в това число: за м.03.2011г. – 105,22лв.; за м.04.2011г. – 87,71лв.; за м.05.2011г. –89,74,19лв.; за м.06.2011г. – 91,05лв.; за м.07.2011г. – 93,39лв.; за м.08.2011г. – 108,78лв.; за м.09.2011г. – 34,91лв.; за м.10.2011г. – 77,61лв.; за м.11.2011г. – 94,99лв.; за м.12.2011г. – 67,12лв.; за м.01.2012г. – 86,52лв.; за м.02.2012г. – 72,44лв.; за м.03.2012г. – 91,41лв.; за м.04.2012г. – 33,72лв., както и законната лихва върху главницата считано от 27.08.2013г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 300лв., заплащане на която част задължение е разпоредено да направи в издадената Заповед № 8545/28.08.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по  ч.гр.д.№ 13783/2013г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с., а над тези размери и до пълните претендирани такива от общо 1339,91лв. и за ТВ м.01.2011г. – 102,22лв. и ТВ за м.02.2011г. – 103,19лв., както и за законната лихва върху разликата, искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, такива са претендирани и са представени доказателства за направени разноски от 400лв. за адвокатско възнаграждение, поради което и ще се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 338,68лв. разноски за настоящото производство по съразмерност с уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.6 ГПК  ответникът, който е станал причина за завеждане както на заповедното, така и на исковото производство,  следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса от 75лв., представляваща, допълнителна такава в половин размер от общо дължимата ДТ, която в случая е 50лева, а сумата от 26,79 лв. е държавна такса, която е осъден да заплати със Заповед № 8545/28.08.2013г. на осн. чл.78, ал.6 ГПК, в която част заповед не е обжалвана и влязла в сила, както и сумата от 30лв. разноски за ССЕ при изплатени 50лв. от БС, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

Въз основа на изложените по-горе съображения, ПРС, ХV гр.с.,

Р  Е  Ш  И :

Признава за установено, по отношение на Б. Д. Н. , ЕГН ********** ***, ЧЕ Транс сити” АД, ЕИК 160083578 в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.Панагюрище, ул.”Мерул” 1, в качеството му на работодател му ДЪЛЖИ следните суми: сумата от общо 1134,50лв. (хиляда сто тридесет и четири лева и 40ст.), представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.01.2011г. – м.04.2012г. в сума за плащане, в това число: за м.03.2011г. – 105,22лв.; за м.04.2011г. – 87,71лв.; за м.05.2011г. –89,74,19лв.; за м.06.2011г. – 91,05лв.; за м.07.2011г. – 93,39лв.; за м.08.2011г. – 108,78лв.; за м.09.2011г. – 34,91лв.; за м.10.2011г. – 77,61лв.; за м.11.2011г. – 94,99лв.; за м.12.2011г. – 67,12лв.; за м.01.2012г. – 86,52лв.; за м.02.2012г. – 72,44лв.; за м.03.2012г. – 91,41лв.; за м.04.2012г. – 33,72лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.08.2013г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 300,0лв. (триста лева), за адв.възнаграждение, част от които е разпоредено да заплати със Заповед № 8545/28.08.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК постановена по  ч.гр.д.№ 13783/2013г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с., като отхвърля иска по чл.422 ГПК над тези размери е до пълните такива от общо общо 1339,91лв. и за ТВ м.01.2011г. – 102,22лв. и ТВ за м.02.2011г. – 103,19лв., както и за законната лихва върху разликата, като неоснователни поради плащане.

ОСЪЖДА Транс сити” АД, ЕИК 160083578 в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.Панагюрище, ул.”Мерул” 1, да заплати на Б. Д. Н. , ЕГН ********** ***, Сумата от 338,68лв. (триста тридесет и осем лева и 68ст.), разноски за настоящото производството за адв.възнаграждение по съразмерност с уважената част от иска, А на ПРС да заплати сумата от 21,21 лв. (двадесет и един лева и 21ст.)допълнителна държавна такса, представляваща разлика от дължимата такса от 50 лева и присъдената такава със Заповед № 8545/28.08.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК постановена по ч.гр.д.№ 13783/2013г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с., както и сумата от 30лв.(тридесет лева) - разноски за ССЕ, в полза на Държавата по бюджетната сметка на ВСС.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от датата на която е обявена за  решение- 11.03.2014г., а копие от същото да се изпрати на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/

                      ( Валентина Иванова)

Вярно с оригинала!

ИТ