Гражданско дело 17393/2013 - Решение - 04-02-2014

РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер     481/               04.02.2014   Година                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На    четвърти  февруари        две хиляди и четиринадесета  Година

В публично заседание на двадесет и седми  януари   две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

 

           Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  17393                                                 по описа за   2013 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.

 

Производството е образувано по искова молба на И.Т.Т. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител И.К.К. ЕГН ********** против Т.И.Т. ЕГН **********. Ищецът твърди, че ответника е неин баща, като с Решение, постановено по бр. д. № 664/2004г. по описа на ПРС-ІІбр.с. бащата бил осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 60лв. Твърди се, че от тогава е изминал значителен период от време, понастоящем разходите за ищеца са нараснали и тя има нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от бащата. Поради това се прави искане да бъде изменен размера на дължимата от ответника издръжка от 60лв. месечно на 200лева месечно, считано една година преди подаване на исковата молба.

Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени  искания.

В определения срок е постъпил писмен отговор от  ответника Т.И.Т. ЕГН **********, в който се изразява становище за допустимост, но завишеност на претенцията. Твърди се, че ответникът има ново семейство и друго малолетно дете, за което се грижи. Поради това се изразява готовност за заплащане на месечна издръжка в размер на 85лв. Представя писмени доказателства.

 

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представените по делото препис от Решение и Удостоверение за раждане се установява, че И.Т.Т. ЕГН ********** е дъщеря на И.К.К. ЕГН ********** и Т.И.Т. ЕГН **********. Безспорни между страните са и обстоятелствата, че с Решение, постановено по бр. д. № 664/2004г. по описа на ПРС-ІІбр.с. бащата бил осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 60лв.

 

Страните не спорят, а и от показанията на свидетел по делото – Ц. Г. К. се установява, че детето се отглежда от своята майка, в *** възраст е, а майката се грижи и за *** *** *** *** ***, която е неподвижна. Свидетелката твърди, че майката на ищеца не работи и няма никакви доходи, като заплащаната от ответника издръжка е крайно недостатъчна за покриване на ежедневните нужди на детето.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, при условията на чл.172 от ГПК, като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях същия споделя собствените си впечатления относно доходите и семейното положение на страните.

Между страните по делото са безспорни още и обстоятелствата, че от присъждане на издръжката на детето И. са изминали почти десет години и тя има нужда от по-високи средства за отглеждането си.

По делото са събрани доказателства за доходите както на родителя, който фактически отглежда детето – неговата майка, така и за тези на бащата-ответник по делото. От представените писмени доказателства – справки от ТД на НАП е видно, че ответникът и майката на ищеца не получават доходи от трудово възнаграждение, първият не притежава недвижими имоти и има два автомобила, а майката на ищеца притежава идеални част от два недвижими имота.

 

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство съдът намира от една страна, че действително е налице сериозна промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето И., като същата е присъдена преди почти десет години. За изминалия период от време е налице съществена и трайна промяна преди всичко на икономическата обстановка в страната, при която обективно е напълно невъзможно едно дете да бъде издържано със средства от общо 120лева на месец. Особено същественото в случая е това, че при определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало, в *** възраст е, а това неизбежно е свързано с допълнителни разходи за облекло, учебни помагала, храна и други. Още повече, че в момента дължимата от ответника издръжка от 70лв. на месец е и незаконосъобразна, тъй като не отговаря на критерия, заложен в чл.142 от СК, а именно да е ¼ от минималната работна заплата за страната, тоест понастоящем, считано от 01.01.2014г., абсолютният минимум на дължимата издръжка за едно дете възлиза на 85лв. месечно.

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето И. от издръжка действително са нараснали и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 220,00 лева, от които минимум 100лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и същата полага ежедневни грижи за него.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 130,00 лева месечна издръжка на детето И., а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане.

Съдът счита, че не са налице основания да се приеме, че ответникът би бил особено затруднен да заплаща издръжка в размер на така посочения. Действително по делото се ангажираха доказателства за конкретните доходи на същия, като се доказа, че не получава понастоящем такива, както и това, че има задължение да издържа друго свое малолетно дете. Това, обаче, не променя по никакъв начин задължението му да издържа и дъщеря си И., още повече, че непосредствените грижи по отглеждането й, които са и задължение на всеки родител, се полагат единствено от майката. В случая съдът намира, че ответникът е в трудоспособна възраст и е изцяло в състояние да реализира доходи от трудова дейност в размер, позволяващ му да задоволи собствените си нужди, както и тези и на двете си деца, като това да бъде в горепосочения размер на месечната издръжка относно И. Освен това горепосочената издръжка, която бащата трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът, при подходяща трудова заетост, би могъл да осигурява същата без особени затруднения.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 130 лева месечно за детето И., считано от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2013г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

За разликата над сумата от 130 лева на месец до пълния предявен размер от 200лв. месечно, искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като, от една страна, не се установи детето да има толкова завишени нужди от издръжка по здравословни или други обективни причини, а от друга не се установи бащата да получава доходи в размер, който да му позволи да покрива такова задължение. Също така не е допустимо целия размер от необходимата на детето издръжка да бъде възложен в тежест само на единия родител, след като и другият такъв е в трудоспособна възраст и има възможност да реализира доходи, с които да го издържа.

Неоснователен се явява иска и за периода 29.10.2012г.-29.10.2013г., тъй като е недопустима да бъде търсена в увеличен размер издръжка за минало време, въпреки процесуалната възможност за присъждане по принцип на издръжка за период една година преди датата на подаване на исковата молба. Това  е така предвид обстоятелството, че в случая не се каса за присъждане на първоначална издръжка, когато би било допустимо приложението на чл.149 от СК, а за изменение размера на вече присъдената издръжка, считано от датата на самата претенция за това.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената им част.

Касае се за иск за издръжка, от една страна, а от друга от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът да е направил разходи по делото в общ размер от 150лв. за адвокатско възнаграждение. Поради това и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 98лв. с оглед частичното уважаване на иска.

Ответникът не претендира разноски, поради което такива и не му се дължат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от иска, която възлиза на 50 лева. Последният дължи и държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер от 100.80лв. за периода на три годишните платежи върху увеличения размер на издръжката.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената с Решение, постановено по бр. д. № 664/2004г. по описа на ПРС-ІІбр.с. месечна издръжка, дължимата от Т.И.Т. ЕГН ********** на И.Т.Т. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.К.К. ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 60лв. на 130 лева (сто и тридесет лева) месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2013г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 130 лева месечно до пълния предявен размер от 200 лева (двеста лева) месечно, както и за периода 29.10.2012г.-29.10.2013г.

ОСЪЖДА Т.И.Т. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 150.00лева (сто и петдесет лева и осемдесет стотинки) – държавни такси в настоящото производство.

ОСЪЖДА Т.И.Т. ЕГН ********** да заплати на И.Т.Т. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.К.К. ЕГН ********** сумата от 98лева /деветдесет и осем лева/, представляваща направените от последната разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Т. Спасова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.