Гражданско дело 17306/2013 - Решение - 05-02-2014

РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

 

Номер        498/           05.02.2014   Година                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд                                                              I брачен състав

На    пети  февруари                        две хиляди и четиринадесета  Година

В публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  17306                                             по описа за   2013  година

 

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.127 ал.2 и чл.143 вр. чл.149 от СК, предявени С.Р.Й. ЕГН ********** против Е.М.А. ЕГН **********.

Ищецът твърди, че с ответника живели на съпружески начала и от съжителството им се родило детето Е. С. Й. ЕГН **********. няколко дни след раждането на детето майката напуснала съвместно обитаваното жилище и спряла да се интересува от него. Твърди се, че от тогава всички грижи за детето се полагали само от бащата, а майката имала общо 6 или 7 деца, като повечето от тях се отглеждали то бащите си. Предвид изложеното, ищецът моли съдът да постановите решение, с което на него да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, като съдът определи издръжка за детето в минимален размер.

Предявените  искове са с правна квалификация чл. 127 ал. 2 и чл. 143 и чл.149 от СК.

 

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил  отговор на исковата молба от ответника по делото Е.М.А. ЕГН **********, в който се изразява становище за допустимост и основателност на същите.

 

         След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, Съдът намира за установено следното:

От представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за раждане се установява, че С.Р.Й. ЕГН ********** и Е.М.А. ЕГН ********** са родители на детето Е. С. Й. ЕГН **********.

 От показанията на разпитания по делото свидетел К. И. Д. става ясно, че страните живеели на съпружески начала, а в последствие се разделили скоро след раждането му. От тогава детето живеело при баща си, а майката не давала средства за издръжката му. Заявява още, че самата тя отглежда Е., а ищецът работи.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, при условията на чл.172 от ГПК, като обективни и незаинтересовани, в частта в която в тях същия пресъздава свои лични впечатления върху отношенията между родителите и детето и грижата за последното.

От представения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - град П. се установява, че детето се отглежда от бащата с помощта на свид. Д., детето не поддържа и  е прекъснало контакта с майка си.

 

С оглед на изложеното по делото, се налага изводът, че  родителите  на детето не живеят заедно. Когато родителите са трайно разделени  или не са в законен брак и не живеят заедно /какъвто е настоящият случай/ с решението си съдът определя при кой от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права. На преценка следва да се поставят родителските качества, интелектуални и материални възможности на всеки от родителите, връзката им с детето. Основанието за възлагането на родителските права е интересът на детето, необходимостта от полагане на адекватни грижи за неговото отглеждане и възпитание. Предоставянето на родителските права на единия родител е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. Съдът е длъжен да направи цялостна преценка на обстоятелствата, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето. Съгласно  Постановление на Пленума на ВС № 1 от 1974г. от решаващо значение относно предоставяне упражняването на родителските права са няколко фактора : а) Възпитателски качества на родителите. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата, любовта им към труда. Правилното възпитание на децата зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите. Поради това от значение за определяне кой от родителите ще упражнява сам родителските права образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител. Същественото обаче е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н. б) Морален лик на родителите. Моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели и за възпитанието им. Моралното падение, алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви, развратът и други такива прояви създават отрицателен нравствен облик на родителя и лош пример за децата. Такива прояви са несъвместими с изискването на закона и са пречка за предоставяне упражнението на родителските права при развод. Когато обаче се касае до отделни обикновени провинения, съдът преценява какво отражение имат те за моралното възпитание на децата. в) Грижи и отношение на родителите към децата. Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата. Поради това от значение е отношението към децата, еднаквата грижа към всяко от тях, поощренията към добрите и порицанието на отрицателните прояви на всички деца в семейството - родени в брака, доведени, заварени, осиновени, извънбрачни и т. н. Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага най-големи грижи за тях. Не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство. г) Желанието на родителите. Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата е указание за сериозна загриженост за тях и желание да се изпълни родителският дълг съобразно с разпоредбата на Семейния кодекс. Не е израз на грижа към децата искането на родителя, който чрез това търси изгоди - предоставяне ползването на по-голям дял от общото имущество, семейното жилище, недаване издръжка в необходимия размер и др. д) Привързаност на децата към родителите. Взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка за упражняването на родителските права. По-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на децата, когато в основата им лежи взаимната привързаност на възпитател и възпитаник. Привързаността е налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради изоставяне надзора над тях. Желанието на децата, продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес. е) Полът на децата. Майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичета в пубертетна и предпубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата. В такъв случай в кръга на мерките, които се определят, влиза и помощта на други лица (лекарки, жени, родилки, сестра, леля, баба и др.), които да подпомогнат момичето по въпросите около неговото полово съзряване и осъзнаване на неговата роля като бъдеща майка. ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от нуждата от определени родителски грижи. з) Помощта на трети лица. Когато двамата родители или родителят, на когото се предоставят децата, е зает в общественото производство или в друга дейност по трудов договор, помощта на трети лица (близки - баба, дядо, леля и др.) може да бъде допълнително обстоятелство за възможност за лични грижи на родителя. и) Социално обкръжение. Под обкръжение се разбират членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи. В тази насока съдилищата трябва да преценяват това обстоятелство не изолирано, а съобразно с бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя. Този критерий е допълнителен към възпитателските качества и моралния лик на родителя. Той определя възпитателното въздействие на околната социална среда. Важно е да се осигури на децата здрава социална среда, която да въздейства благотворно върху изграждането на трудови навици, правилни нравствени разбирания и изобщо добро поведение в обществото и в семейството. к) Жилищно-битови и други материални условия на живот. Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата. Те са базата за правилното формиране на личността. По смисъла на закона тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата.

В случая анализът на събраните по делото гласни и писмени доказателства,  налага извода, че родителските права по отглеждането на Е., следва да бъдат предоставени на бащата. При преценка на родителските качества, която е задължителна при настоящия спор, с оглед интереса на детето, събраните доказателства сочат, че именно при този родител се наблюдава житейска зрялост и умения да се справя със ситуациите, с помощта и на своите близки роднини, като помощ при отглеждането на детето понастоящем оказва настоящия партньор на бащата. За него са осигурени добри социално-битови условия за осигуряване на нормалното физическо и психическо израстване и формирането му като пълноценна личност в дома на бащата. Същевременно съдът взема предвид данните от социалния доклад и отговора на исковата молба, според който детето не контактува с майка си и тя няма възможност да му осигури адекватни условия за живот. С оглед на това именно бащата се явява по-подходящия родител, с оглед възрастта и въпреки пола на детето Е. Още повече, че от самото му раждане, непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на същото е полагал именно бащата.

 

С оглед  изложеното  съдът намира, че въпреки предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето на бащата, не трябва да се прекъсва биологичната връзка между всеки от родителите и детето, което те не отглеждат непосредствено и следва да се осигури възможност за осъществяване и поддържане на контакти между родителите и детето. По делото няма данни поведението на майката спрямо детето да поставя в опасност неговото здраве или развитие.

Поради всичко това и следва да се определи режим на лични  контакти между майката и детето Е., като съдът намира, че подходящо в случая е режимът да се определи както следва:  всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч., без преспиване, както и десет дни през лятото, които не съвпада с периода на отпуск на бащата. Според съда по този начин ще се даде възможност за постепенно адаптиране както на детето, така и на родителите им към установен режим и ежедневие, които следва да се спазват. Освен това понастоящем връзката на детето с майката е прекъсната и предоставянето на възможност редовно да контактуват е в интерес както на Е., така и на всеки от родителите.

 

По делото не са събрани конкретни или каквито и да било доказателства за доходите на майката-ответник и такива за доходите на бащата.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, а от друга страна и предвид заявената претенция, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че Е. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да й осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 160,00 лева, от които 80лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, учебни помагала и задоволяване на други текущи нужди, най-вече осигуряване на адекватни грижи от гледна точка на хранене, лечение, спорт.

Настоящият съдебен състав намира, че майката следва да осигурява 85,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от бащата, който полага грижи за фактическото отглеждане на Е.

В тази връзка съдът намира, че по същество е ирелевантно обстоятелството дали ответника работи в момента и какво възнаграждение получава, тъй като безспорно се установи, че той е млад, работоспособен и липсва обективна пречка да реализира доходи от трудови или други правоотношения в размер над средния за страната на месец. Действително по делото не се ангажираха доказателства относно наличието на каквито и да било реализирани доходи от ответника от трудова дейност, но това не променя по никакъв начин задължението му да издържа своето дете, още повече, че непосредствените грижи по отглеждането му, които са и задължение на всеки родител, се полагат единствено от бащата. В случая съдът намира, че ответникът е в трудоспособна възраст и е изцяло в състояние да реализира доходи от трудова дейност в размер, позволяващ му да задоволи собствените си нужди, както и тези на детето му в горепосочения размер на месечна издръжка от 85лв. Още повече, че горепосочената издръжка, която майката трябва да осигури на дъщеря си, е в минималния размер, предвиден от българското законодателство, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът, при подходяща трудова заетост, би могъл да осигурява същата без особени затруднения.

 Ето защо искът за присъждане на издръжка се явява основателен за сумата в размер на 850 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена лихва, поради което и следва да бъде уважен в този размер.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, но такава претенция не е заявена, поради което и разноски не следва да му се присъждат.

Ответникът не претендира разноски, поради което като такива не му се дължат.

Ответникът дължи държавна такса върху размера на издръжката в размер на 122.40лв.

 

На основание чл.242 ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете Е. С. Й. ЕГН ********** на бащата С.Р.Й. ЕГН **********.

         ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между майката Е.М.А. ЕГН ********** и детето Е. С. Й. ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч., без преспиване, както и десет дни през лятото, които не съвпада с периода на отпуск на бащата.

ОСЪЖДА Е.М.А. ЕГН ********** да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете Е. С. Й. ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.Р.Й. ЕГН ********** месечна  издръжка в размер на 85лева /осемдесет и пет лева/, считано от влизане на настоящото решение в законна сила до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА Е.М.А. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 122.40лв. /сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки/ - държавна такса по делото.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на Решението.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Т. Спасова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.