Гражданско дело 17086/2013 - Решение - 18-05-2016

Решение по Гражданско дело 17086/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1671

гр. Пловдив, 18.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при секретаря ИВАНКА ЧОРБАДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17086/2013 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

Предявена е претенция с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС от П.К.П., Е.Х.Р., М.П.П. и Г.П.П. срещу Т.Й.И., С.И.И., М.Т.А. и П.Т.А..

С определение от 10.11.2015г. като ответници са конституирани и Ю.И.Р., С.И.Р., Т.И.Р.- К., И.Г.Т., С.Г.С., З.Г.П. и Б.Г.Ш..

Ищците твърдят, че с договор за покупко- продажба от 1956 година С. Х. продал на Й. И.Р. парцели I-36, II-36, III-36 и 27 от кв. 39 по плана на село Б. п. от 1931г. През 1959г. Й.И.Р. продал на И. Й. Р. и на Г.С.Ш. 1000/1180 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел II-36. Тъй като в нотариалния акт не било разграничено каква част се прехвърля на всеки купувач ищците твърдят, че същите са по- равно. С договор за покупко- продажба от 1970 година И. Й. Р. и Й. И.Р. продали на А. Х. Д. 380/1180 ид.ч. от парцел II-36, а на И. И. М. 300/1180 ид.ч. от съшия парцел. Предвид на това твърдят, че към 1970 г. собственици на парцел II-36 са били А. Х. Д. 380/1180 ид.ч., И. И. М. През- 300/1180 ид.ч. и Г. Ш.- 500/1180 ид.ч., на парцел I-36- Й. И.Р.. През 1971г. регулационния план на с. Б. п. бил изменен, като от имоти I-36 и II-36 се образували три нови парцела: I-36, II-36 и V-36. По този начин част от парцел I-36 (стар) преминала в парцел II-36 (нов), а парцел II-36 (стар) бил разпределен в парцели II-36 и V-36 (нови). Твърдят, че собствениците на посочените по- горе имоти никога не били извършвали делба и всички се явявали собственици и в трите новообразувани имота. През 1975г. било направено ново изменени на плана, като имоти I-36, II-36 и V-36 били образувани имоти I-79, VI-79, II-80 и  III-81. С договор от 2003г. Х. А. Д. и И. В. Д. продават на Т.Й.И. 3/8 ид.ч. от УПИ II-80. През същата година Х. Д. продава на М.Т.А. 1/8 ид.ч. от УПИ II-80. С договор за покупко-продажба от 2003г. М. Д. И. продава на ищците 1/4 ид.ч. от УПИ II-80, а Т. И. и Д. И. продават на ищците 1/4 ид.ч. от същото УПИ. Твърдят, че ищците са упражнявали владение върху 49.32 % ид.ч. от УПИ и в тяхна полза бил издаден НА за собственост, вписан с вх. № 816 от 15.01.2015г., акт № 147, дело № 193/2015г. на СВ. Поради липсата на делба собствениците на парцели I-36 и II-36 по плана от 1931г. се легитимирали като собственици и на новообразуваните имоти, в това число и на процесния поради, което следвало да участват в производството.

Твърдят, че през 1977г. било разпределено правото на ползване върху имота между праводателите на ищците и праводателите на ответниците Т.Й.И., С.И.И., М.Т.А. и П.Т.А., но последните ползвали с около 80 кв.м. повече от ищците. Това ползване било посочено и в нотариалните актове, но ищците не били съгласни с него. Твърдят, че съсобствениците не могат да постигнат съгласие за ползването, поради което молят да бъде постановено решение, с което същото да бъде разпределено съобразно правата на страните. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Т.Й.И., С.И.И., М.Т.А. и П.Т.А., подават отговор на исковата молба, с който заявяват, че не оспорват правото на собственост на ищците на 49.32 % ид.ч. от УПИ II-80, като твърдят те да притежават правото на собственост върху останалите 50.68 % ид.ч. на основание договори за прехвърляне на правото на собственост и давностно владение. Молят искът да бъде отхвърлен, тъй като вещта се управлява съобразно решение на съсобствениците, които притежават повече от 50% и то не било вредно за вещта. Претендира разноски. 

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Ю.И.Р., С.И.Р., Т.И.Р.- К., подават отговор на исковата молба, с който вземат становище за неоснователност на претенцията спрямо тях. Твърдят, че собственици на дворното място се явяват останалите страни в производството, като те са изгубили правата си върху имота. Посочат, че имотите образувани от първоначалните парцели I-36 и II-36 са били неформално поделени между съсобствениците, като намират, че те са придобили правото на собственост върху УПИ I-79 и УПИ VI-79. По същия начин намират, че процесния УПИ е придобит от други страни в производството.  

В срока по чл. 131 ГПК ответниците И.Г.Т., С.Г.С., З.Г.П. и Б.Г.Ш. не подават отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

При предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът не разрешава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най-целесъобразното ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна намеса е категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира /ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

От представения по делото нотариален акт № 178 от 1956г. се установява, че Й. И.Р. е придобил правото на собственост върху парцел I- 36, II-36 и III-36 и 37 от квартал 39, по плана на с. Б.- скица на лист 74 от приложеното гр.д. № 2015/2006г. на ПРС, лист 174 от настоящото дело.

След това договор обективиран в нотариален акт № 14 от 1959г. Й.И.Р. е прехвърлил на Г. И.Р. 1000/1180 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел II-36 по плана на с. Б..

Георги И.Р. от своя стана е продал притежаваните от него 1000/1180 ид.ч. от парцел II-36 по плана на с. Б. на И. Й. Р. и Г. С.Ш. с договор, обективиран в нотариален акт № 113 от 1963г. Тъй като в договора не е посочен конкретен обем на прехвърляните на всеки от приобретателите ид.ч., приложение следва да намери разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, като ид.ч. се считат равни.

С договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт 1970г. И.Й.Р. и Й. И.Р. продават на А. Х. Д.- 380/1180 ид.ч. и на И.И.М.- 300/1180 ид.ч. от парцел II-36 по плана на с. Б..

След извършването на посочените по- горе сделки собствеността върху парцел II-36 остава за А. Х. Д.- 380/1180 ид.ч., И.И. М.- 300/1180 ид.ч. и Г.С.Ш.- 500/1180 ид.ч.

През 1971г. е изменена регулацията на посочените по-горе парцели и от парцели I-36 и II-36 са образувани парцели I-36, II-36 и V-36- скица на лист 75 от приложеното гр.д. № 2015/2006г. на ПРС, лист 175 от настоящото дело. Между съсобствениците обаче не е извършена делба и новообразуваните имоти са останали съсобствени между А.Х.Д., И. И. М., Г.С.Ш. и Й.И.Р., доколкото част от притежавания от него парцел I-36 е отнета за образуването на новия парцел II-36.

Делба между част от страните (съответно техните наследници) е била извършена единствено по отношение на построената в парцел II-36 жилищна сграда, видно от протокол от 27 декември 1974г., но не и по отношение на земята.

 

През 1975г. е налице ново изменение на регулационния план, като имот I-36 се разделя на два парцела- I-79 и VI-79, а имот II-36 получава номер II-80.

След това s договори, обективирани в нотариален акт № 94 от 1975г., НА от 1984г., НА № 117 от 2003г., НА 118 от 2003г., НА № 152 от 2003г. и договор за доброволна делба от 4.11.1983г. собствеността върху четирите самостоятелни обекта в изградената в УПИ II-80 жилищна сграда са прехвърлени няколкократно. С договорите са прехвърляни и идеални части от дворното място, нo те не отговарят на реално придобитите от страните по облигационните правоотношения тъй като, праводателите извеждат правата си единствено от двама от съсобствениците- А.Х.Д. и И. И. М..

С извършването на доброволна делба на построената в имота сграда с протокол от 27 декември 1974г., е възникнала етажна собственост. Дворното място обаче не е било обща част доколкото собствениците на земята са били различни от собствениците на самостоятелни обекти в сградата.

От събраните по делото гласни доказателствени средства обаче се установява, че лицата, които се легитимират като съсобственици на терена формално са поделили същия. Така правоприемниците на А. Х. Д. и И.И.М., към настоящия момент явяващи се ищците и ответниците Т.Й.И., С.И.И., М.Т.А. и П.Т.А. са придобили правото на собственост върху притежаваните от останалите ответници ид.ч. от УПИ II-80 по плана на с. Б. от 1975г. по силата на придобивна давност. Всички разпитани свидетели посочват, че процесния имот се владее единствено то ищците и ответниците Т.Й.И., С.И.И., М.Т.А. и П.Т.А., като това е започнало преди повече от 15 години според свидетеля Р. и от месец септември 2003г. според свидетелката Н.. Предвид на това по делото с категоричност се установява, че ищците и ответниците Т.Й.И., С.И.И., М.Т.А. и П.Т.А. са придобили правото на собственост върху целия процесен имот.  

Предвид горното следва да бъде зачетено постановеното между ищците и ответниците Т.Й.И., С.И.И., М.Т.А. и П.Т.А. решение № 2940 от 15.10.2010г. по гр.д. № 11557/2010г. на ПРС. С него със сила на присъдено нещо са установени, притежаваните от ответниците Т.Й.И., С.И.И., М.Т.А. и П.Т.А. общо 50.68 % ид.ч. от дворното място. Съответно ищците притежават останалите 49.32 % ид.ч. от дворното място, което право им е признато и с нотариален акт № 10 от 15.01.2015г. Решението е постановено по иск за собственост предявен от ответниците Т.Й.И., С.И.И., М.Т.А. и П.Т.А., поради което начинът, по който е изчислена притежаваната от тях част не се обхваща от силата на пресъдено нещо.    

Ето защо разпределението на ползването следва да се извърши единствено между първоначалните ищци и ответници, като претенцията срещу ответниците Ю.И.Р., С.И.Р., Т.И.Р.- К., И.Г.Т., С.Г.С., З.Г.П. и Б.Г.Ш. следва да бъде отхвърлена.

В настоящия случай няма пречки разпределението на ползването да се извърши по реда на чл. 32, ал 2 ЗС, тъй като теренът не е изгубил самостоятелния си характер и няма обслужващо сградата значение, т. е. не представлява обща част. В настоящия случай видно от договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 117 от 10.04.2003г. и от скиците на приетите по делото експертизи, в имота наред със жилищната сграда е налице допълнителна постройка- гараж, който се притежава единствено от ответниците Т.Й.И. и С.И.И.. Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. Когато в дворното място съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не, специалните правила по управлението, ползването и разпореждането със земята като обща част не могат да намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим при незачитане на правата му.  В този смисъл Решение № 124 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2054/2014 г., II г. о., ГК, Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 979/09 г. на I г. о. и Решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/11 г. на II г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

В действителност от представените към исковата молба решения се установява, че е разпоредено премахването на тази постройка, но по делото не са ангажирани доказателства това да е било извършено към момента и правата върху нея следа да бъдат зачетени. Тук следва да има предвид, че съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. В какъвто смисъл е и трайната и задължителна съдебна практика в това отношение /Решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., г. к. ВКС, Решение № 1824 от 27.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2003 г., ГK, IV г. о и др./.

Процеснят имот се установява да се ползва съобразно решение от 6.10.1977г. по гр.д. 4199 от 1997г. на ПРС (лист 10 и 11 от приложеното гр.д. № 2015/2006г. на ПРС), с което е било извършено разпределение на ползването между К.С., И. И., Т. И., А. Д. и И. Д.. В същото обаче има значителна разлика в площта на двете реални части и правата на страните, установени в настоящото производство. Впоследствие собствеността върху дворното място и отделните жилища преминава върху други физически лица, което също представлява новонастъпил факт. Това дава основание да се постави отново въпроса за разпределение на ползването и когато не може да бъде постигнато съгласие на всички съсобственици, то въпроса следва да се отнесе до съда за произнасяне по спорна администрация.

Между ищците от една страна и ответниците Т.Й.И., С.И.И., М.Т.А. и П.Т.А.- от друга, не е налице спор за ползването и същите са съгласни с разпределянето на общи дялове за всяка от групите. Тъй като правото на собственост на посочените по- горе лица е в почти еднакъв обем съдът намира, че разпределението на ползването на процесния имот следва да се извърши по скица-проект „вариант четвърти“ от ДСТЕ приета в о.с.з. на 18.04.2016г.- лист 109 от делото.

От този вариант на заключението на ДСТЕ, дял първи ограничен с букви Б-Р-Д-В-Б и М-П-О-Л-И-М, колориран в червен цвят, следва да се предостави за реално ползване от ищците по делото, а дял втори, ограничен с букви Е-Н-К-Л-О-П-З-Ж-Е, колориран в жълт цвят, следва да се предостави за реално ползване от ответниците. За общо ползване се определя дял, означен на скицата проект с букви В-Д-Е-Ж-Г-В и А-И-Л-К-Р-Б-А, колориран в зелен цвят.

Това разпределение предлага най-целесъобразно ползване на общия имот, като се съобразява обема на правото на собственост на насрещните страни и им се предоставя възможност да ползват намиращите се в имота постройки съобразно правата върху тях. Освен това разпределението се придържа максимално до съществуващото в момента реално положение, като обаче съобразява правото на всяка стана да ползва имота съобразно обема на притежаваните от нея идеални части.  

Разпределението не може да бъде извършено по вариант първи и втори на приетата СТЕ, тъй като те не държат сметка за съществуващия гараж и възможността да се ползва от неговите собственици. Обстоятелството, че тази сграда е незаконна няма значение за настоящия спор доколкото не се установява с категоричност да е премахната.    

По разноските:

В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима, когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва съсобствениците и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. В тази насока е и задължителната практика на ВКС, съгласно решение № 275 от 30.10.2012г., постановено по гр. д. № 444/2012г. на ІІ г.о.

В тази връзка ищците са направила разноски за държавна такса- 80 лева, за СТЕ-180 лева и за допълнително възнаграждение за ВЛ- 10 лева. Ответниците са направили разноски в размер на 120 лева за СТЕ и 10 лева за допълнително възнаграждение за ВЛ. Общият размер на сторените в производството разноски е 400 лева. Припадащата се на първоначалните ответници част се равнява на 202.72 лева. От нея следва да бъдат приспаднати заплатените от тях 130 лева. Ето защо първоначалните ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 72.72 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ищците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 400 лева на ответницата Т.И.Р.- К. и 533.33 лева на С.Р. и Ю.Р.. Представеният от адв. Н. договор е за възнаграждение за ответниците Т.И.Р.- К., С.Р. и Ю.Р.. Предвид на това, че на страната се дължи възнаграждение за един адвокат от заплатените 800 лева следва да бъде приспадната 1/3 за ответницата К..  

Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И :

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на съсобствения недвижим имот, представляващ незастроена част от дворно място с площ от 740 кв.м., съставляващо УПИ II-80, кв. 6, по ПУП на с. Б., съобразно скица-проект „вариант четвърти“- лист 109 от делото, както следва:

-  На П.К.П. ЕГН **********, Е.Х.Р. ЕГН **********, М.П.П. ЕГН ********** и Х.П.П. ЕГН **********, определя за ползване дял първи, означен на скицата с букви Б-Р-Д-В-Б и М-П-О-Л-И-М, колориран в червен цвят с площ от 261.67 кв.м.;

-  На Т.Й.И., ЕГН **********, С.И.И. ЕГН **********, М.Т.А. ЕГН ********** и П.Т.А., ЕГН **********, определя за ползване дял втори, означен на скицата с букви Е-Н-К-Л-О-П-З-Ж-Е, колориран в жълт цвят с площ от 269.93 кв.м.;

ОПРЕДЕЛЯ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ от всички посочени по- горе съсобственици площ от 76.40 кв.м., означена с букви В-Д-Е-Ж-Г-В и А-И-Л-К-Р-Б-А, колорирана в зелен цвят.

Скица-проект „вариант четвърти“ за разпределение на ползване на УПИ II-80, кв. 6, по ПУП на с. Б. от заключението на приетата ДСТЕ-лист 109 от делото, подписана от съдията, да се счита неразделна част от решението.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.П. ЕГН **********, Е.Х.Р. ЕГН **********, М.П.П. ЕГН ********** и Х.П.П. ЕГН ********** срещу Ю.И.Р., с адрес ***, С.И.Р., с адрес: ***, Т.И.Р.- К., с адрес: ***, И.Г.Т., с адрес: ***, С.Г.С., с адрес: ***, З.Г.П., с адрес: *** и Б.Г.Ш., с адрес: *** иск за разпределение на ползването на дворно място с площ от 740 кв.м., съставляващо УПИ II-80, кв. 6, по ПУП на с. Б..

ОСЪЖДА Т.Й.И., ЕГН **********, С.И.И. ЕГН **********, М.Т.А. ЕГН ********** и П.Т.А., ЕГН **********, да заплатят на П.К.П. ЕГН **********, Е.Х.Р. ЕГН **********, М.П.П. ЕГН ********** и Х.П.П. ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 72.72 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството.

ОСЪЖДА П.К.П. ЕГН **********, Е.Х.Р. ЕГН **********, М.П.П. ЕГН ********** и Х.П.П. ЕГН **********, да заплатят на Т.И.Р.- К., ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството.

ОСЪЖДА П.К.П. ЕГН **********, Е.Х.Р. ЕГН **********, М.П.П. ЕГН ********** и Х.П.П. ЕГН **********, да заплатят на Ю.И.Р., ЕГН ********** и С.И.Р., ЕГН **********, сумата от 533.33 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването на препис.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П//Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала!ВГ