Гражданско дело 17046/2013 - Решение - 17-02-2014

Решение по Гражданско дело 17046/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е   №651

 

гр. Пловдив, 17.02.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХ гр. състав, в публично съдебно заседание на 13.02.2013г, в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17046 по описа на съда за 201., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Съдът е сезиран с искова молба от И.П.Д. ЕГН ********** против ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ АД ЕИК 123526430 с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че ищецът е клиент на ответника с клиентски номер 1010154267.

С писмо от 04.10.2013г бил уведомен от ответника, че при извършена проверка на меренето на ел. енергия служители на доставчика констатирали, че електромерът е манипулиран, за което е съставен констативен протокол от БИМ. Бил уведомен също, че сметката му ще бъде коригирана за периода 28.11.2012г – 11.02.2013г за 75 дни, като му била начислена допълнителна ел. енергия в размер на 4516 квч на стойност 844.22 лв, представляваща 87.16 % след приспадане на допустимата грешка по фактура № 1100989707 от 03.10.2013г, която сума ищецът се наложило да заплати.

Счита обаче платената сума за недължима, поради което претендира връщането й.

Твърди, че демонтажът на електромера е извършен без негово знание, като едновременно с това само служителите на ответника имат достъп до електромера. Не са спазени изискванията на чл. 63 ОУ при съставяне на констативен протокол, счита, че не е налице основание за корекция на сметката му.

Поради това от съда се иска да осъди ответника да му върне платената без основание сума ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане.

Претендират се разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че сумата е начислена правомерно на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Твърди се още, че сумата е начислена на валидно правно основание – действащия между страните договор и общите му условия. В тази връзка при проверка на 08.02.2013г /след извършване на експертиза/ било констатирано наличието на нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, като в резултат на тази манипулация електромерът отчитал с 87.16 % по – малко от реално консумираната ел. енергия.

Заявява се също, че корекцията на сметки не е санкция на абоната за определено противоправно поведение, а цели изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага.

Счита също, че постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика не следва да се приема за обвързваща, тъй като тя не отчита последващите нормативни изменения.

Размерът на вземането също е определен съобразно договора. Периодът от време, за който е извършена корекцията, е 76 дни, не превишава максимално предвидения, като първата дата от корекционния период представлява датата на извършен регулярен отчет на електромера, а последната – датата на извършената техническа проверка.

Претендира разноски.

От фактическа страна се установява следното:

Няма спор и се установява, че при служебна проверка на 08.02.2013г от служители на ЕВН България Електроразпределение ЕАД електромерът, отчитащ ел. енергията на обекта на ищеца, е демонтиран и предаден за извършване на метрологична експертиза в лицензирана лаборатория, която установява, че електромерът не съответства на метрологичните и техническите изисквания, тъй като е осъществяван достъп до вътрешността му; към вторичната страна на токовия преобразувател е монтирано допълнително съпротивление, в резултат на което електромерът отчита неточно консумираната ел. енергия. Затова се наложило извършване на корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период - за 75 дни назад, като е издадена процесната фактура № 1100989707 от 03.10.2013г. за допълнително начислена енергия за периода 28.11.2012г – 11.02.2013г в размер на 4516 квч на стойност 844.22 лв, представляваща 87.16 % от потреблението на ищеца, след приспадането на 2 % допустима грешка на електромера.

По делото е разпитан св. К. К., изготвил и подписал протокола за подмяна на СТИ, който потвърждава обективираните в него действия. Допълнително разяснява, че пломбата била с нарушена цялост. Не потърсили някой от живущите в апартамента – спрели тока и изчакали да се появи някой, но без резултат. Демонтирали електромера и го подменили с друг от същия вид. Впоследствие, когато се обадили, узнали името, на което се води електромерът, и оставили в пощенската кутия екземпляр от протокола. Разяснява също, че до електромерите няма достъп всеки, само до таблото, което се заключва с две брави. Домоуправителят също не разполагал с ключ. Нямало следи таблото да е насилвано или разбивано. Според свидетеля таблото може да се отвори и със секретен ключ от „всеки желаещ”.

От показанията на св. Д. /с. на ищеца/ се потвърждава фактът, че протоколът за демонтаж на електромера се намирал в пощенската им кутия, като свидетелката го открила в средата на м. март сред брошурите, както и че не са присъствали при подмяната, нито са търсени с такава цел. Получили само уведомителното писмо за дължимата сума, която се наложило да платят, за да не останат зимата без ток, тъй като били с малко дете.  

           Съдът възприема показанията на свидетелите като добросъвестни, непосредствени и съответни на данните по делото, вкл. и тези на св. Д., които, въпреки че цени при условията на чл. 172 ГПК, не намира основание да им откаже вяра, тъй като не противоречат на данните по делото, а напротив – подкрепят се дори от показанията на свидетеля на ответника.

По делото е приета съдебно - техническа експертиза, от която се установява наличие на регламентиран достъп до вътрешността на електромера, в резултат на което той не отчита точно, както и че неотчетеното количество ел. енергия е правилно изчислено, съобразена е и 2 % максимално допустимата грешка на електромера. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно, професионално изготвено, а и неоспорено от страните.

 Като писмени доказателства са приети още писма до ищеца относно корекцията на сметката му, както и общите условия за продажба и пренос на ел. енергия, лицензия за дейността на ответника.

Категорично се установява и обстоятелството, че търсената с фактурата сума е изцяло платена от ищеца преди завеждане на делото. В този смисъл е неоспорена квитанция за плащане от 21.10.2013г на л. 6 и показанията на свидетелката относно факта на плащане и мотивите за това. В тази връзка неоснователно е закъснялото възражение на ответника, направено едва в хода на устните състезания, че не било установено сумата да е платена именно от ищеца при липса на своевременно въведени в срока по чл. 131 ГПК правоизключващи възражения за това плащането да е извършено от друго лице. Освен това в тежест на ответника е, който не отрича получаването на сумата, да установи твърдения изгоден и положителен за него факт, че сумата е платена от трето за спора лице. В случая за ищеца е достатъчно да представи фискалния бон и да потвърди плащането и причините за това с показанията на свидетеля, поради което допълнителни доказателствени усилия от негова страна – при липсата на своевременно въведени възражения по тези факти, не се изискват. 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявен е иск за неоснователно обогатяване на ответника с платената от ищеца сума за допълнително начислената му ел. енергия, с оглед на което ответникът трябва безспорно да установи, че сумата е получена от него на валидно правно основание, защото в негова полза съществува вземане в търсения размер, а ищецът следва да докаже възраженията си срещу недължимостта на твърдяното задължение.

Безспорно е по делото, че ищецът е клиент на ответника и е абонат на неговите услуги по пренос на ел. енергия, като провереният електромер е отчитал консумацията на жилищен имот. Също така няма спор и по това, че процесната сума е начислена като корекция на сметка и е формирана за минал период от 75 дни, като представлява 87.16 %  от начислената енергия съгласно данните от метрологичната експертиза. В тази връзка основният въпрос от значение за изхода на спора е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна корекция на сметката за електроенергия чрез начисляване на допълнителната за плащане сума, пресметната по съответната методика.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД се допуска възможността за корекция на сметки въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия. От друга страна, според нормата на чл. 54, ал. 2 от общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД в случаите на неправомерно въздействие върху електромера, количеството енергия се преизчислява за период от датата на монтажа или на последната извършена проверка на електромера, до датата на констатиране на грешката, освен, ако може да бъде установен точният период, но за не повече от 90 дни, като е посочена конкретна методика за изчисляване на корекцията. От горното следва, че, за да възникне правото на корекция за минал период, трябва да се установи неправомерно въздействие на средството за търговско измерване.

На първо място, според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презумира виновно поведение на потребителя. Наведените съображения за споделена отговорност на клиента, който също имал задължения по експлоатацията на уреда, не установяват неправомерни действия на ищеца, който принципно не би следвало дори да разполага с ключ за отваряне на средството, нито пък представляват аргументи за извършена точно от него такава манипулация. В тази връзка е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди. Затова, след като не е било констатирано съответно виновно поведение на клиента, липсва законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако абонатът е осуетил правилното отчитане.

Отделно от това, едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия не само не намира своето законово основание извън цитираните по- горе текстове на общите условия на дружеството, но и противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат потребителските права - чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите. Коментираните клаузи от общите условия са нищожни по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал период в следствие на твърдяно неточно измерване на ел. енергията, особено когато доставената и потребена енергия е била редовно отчитана и заплащана за времето. Ответникът не ангажира доказателства, а и по делото въобще не са наведени твърдения, че за периода, в който е била служебно начислена допълнителната енергия, абонатът не си е плащал сметките. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото без да се държи сметка за виновното поведение на една от страните по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената й енергия.

Без значение за изхода на спора е обстоятелството дали констативният протокол съответства на правилата за изготвянето му, тъй като установената при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство е ирелевантна и не поражда право за ответника - доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през посочения период. В хода на съдебното производство ответната страна не е ангажирала никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Дори да се приеме, че протоколът е съставен в съответствие с прилаганите от доставчика Общи условия, той не е годен да установи съществуването на валидно правно основание за ответника да получи и задържи начислената в резултат на корекцията сума, тъй като в действащото обективно право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия, без да е установено неправомерно въздействие от страна на потребителя.

Не може да се приеме и възражението на ответника, че задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, не следва да намира приложение в настоящия случай, тъй като тя е създадена преди законодателното изменение на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012г/, допускащ корекция на сметка. Този текст предвижда, че общите условия задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, според която устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

От анализа на законодателните изменения не може да се направи извод, че е налице законово регламентирано основание за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя, без да се държи сметка за неговото поведение. Законът препраща към Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, които на свой ред препращат към договора за покупко- продажба на ел. енергия, т.е. отново към чл. 28 и чл. 54 от общите условия, които задължителната съдебна практика приема за нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Доколкото не се установява обективно констатираната манипулация на измервателния уред да е резултат от действия на ищеца, т.е. да е налице виновно неизпълнение на договорните му задължения, предявеният иск за неоснователно обогатяване на ответника в хипотезата на получена без основание парична сума за допълнително начислена ел. енергия за корекция на сметка се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.

Предвид изхода на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, доколкото такива се претендират и са налице доказателства, че са действително направени или сумата от 50 лв за държавна такса и 400 лв адвокатско възнаграждение или общо 450 лв /ответникът не е направил възражение за прекомерност на платения хонорар, поради което съдът не може да коментира този въпрос/.

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от С. М. З. и Й. З., да заплати на И.П.Д. ЕГН ********** ***, сумата в размер на 844.22 лева, претендирана по фактура № 1100989707 от 03.10.2013г., представляваща цена на допълнително начислена ел. енергия за отчетен период 28.11.2012г – 11.02.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска - 23.10.2013г, до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от С. М. З. и Й. З., да заплати на И.П.Д. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 450 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П.Б.

 

 

 

Вярно с оригинала.

КК