Гражданско дело 16709/2013 - Решение - 05-02-2014

Решение по Гражданско дело 16709/2013г.

           Р Е Ш Е Н И Е №

 

                                      гр.Пловдив, 05.02.2014г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски районен съд, VІІ граждански състав, в публичното заседание на  двадесет  и  седми  януари  през  две хиляди и  четиринадесета година  в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОРИС  ИЛИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Катя Грудева, като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№16709  по описа за 2013г., намира за установено следното:

         Предявени  са  обективно  съединени  искове с правно основание чл.79, ал.1  от ЗЗД  във връзка  с чл.372, ал.1  от ТЗ  и  чл.86, ал.1  от  ЗЗД  и   Конвенцията  за  договора за  международен  автомобилен  превоз.

         Ищецът  „Зеро  пойнт  груп”  ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, бул. ”Димитър  Благоев”  №1,  ет.3,  ап.17,  ЕИК  201373068,  представлявано  от  И. Ф. С.  и  А. А. Ч.,  чрез  пълномощника  си по  делото  адв. Б.  Т.,  твърди, че  със  заявка- договор за  транспорт  от  14.08.2012г.,  ответното  дружество  „Диана трейд”  ООД  му възложило  извършването  на  превоз  на  товари  от  България  до  Грузия,  като  било  договорено  възнаграждение  в  размер  на 2800  евро, от които  1000 евро- платими авансово,  а  остатъка  от  1800  евро- в  30- дневен срок  от  представяне  на  фактура  и  международна  товарителница.  Между  страните  бил  уговорен  срок  за  извършване  на  превоза-  25.08.2012г.  Ищецът  твърди, че  съгласно  договореното  е  изпълнил  превоза  в  срок,  като товарът  е  предаден на получателя  без възражения.    Твърди,  че  съгласно  договора  ответното  дружество  е  заплатило  авансово  дължимите  1000  евро,  като  за  остатъка  от  1800  евро  била  издадена  фактура  №1000000530/27.08.2012г.  на стойност  3520,49  лв.,  която заедно  с  международната  товарителница  били  изпратени  на  ответника  и  получени  от него  на  12.09.2012г.  Предвид  горното  ответникът  следвало  да  заплати  дължимия остатък  от  уговореното  възнаграждение  в срок  до 12.10.2012г.,  което  обаче той  не  сторил.    От съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца посочената  сума,  сумата  от  287,42  лв.- мораторна  лихва  за периода  от  13.10.2012г.  до датата  на  предявяване  на  иска- 31.07.2013г.,  както  и  законната  лихва върху  главницата от датата  на  исковата  молба- 31.07.2013г. до  окончателното  заплащане на  сумата.   Претендират се и направените по делото разноски. 

         Ответникът  “Диана  трейд”  ООД,  със седалище  и  адрес  на  управление  гр. Пловдив,  бул.  “Христо  Ботев”  №45,  ЕИК  115150804,   представлявано  от  А. Н. В.,  чрез  пълномощника  си  по  делото  юрк.  М.  Г.,  оспорва  предявения  иск.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Не  се  спори  по делото,  а  и  се установява  от  приложените    писмени  доказателства  /заявка-  договор за транспорт  от  14.08.2012г./,  че  между  ищеца, в  качеството  на превозвач,  и  ответното  дружество,  като  възложител,  е  бил  сключен  договор  за  международен  автомобилен  превоз  на товари  по  маршрута  гр. Пловдив /България/-  Грузия  срещу  възнаграждение  в размер  на  2800  евро  без  ДДС,  платимо  до  30  дни  след получаване  на  фактура  и  товарителница  в  оригинал, надлежно  заверена  и  потвърдена  от  получателя  на  стоката. В  заявката  е  определен  срок  на  доставка-  17-18.08.2012г.  Няма спор между страните,  а  и  от представения  и  неоспорен  препис  от  международна  товарителница  се установява,  че превозът  е  осъществен, като  товарът-  дипломатически  багаж  е  бил  доставен  на  получателя  му  в  Грузия  на  24.08.2012г.  Не  се  спори,  че  ответното  дружество  е  заплатило  авансово  1000  евро  от  уговореното  възнаграждение,  като  за дължимия  остатък  от  същото  ищецът  е  издал  фактура №1000000530/27.08.2012г.  на стойност  3520,49  лв.,  която заедно  с  международната  товарителница  са  били  изпратени  на  ответника  и  получени  от него  на  12.09.2012г. 

От  заключението  на  приетата  съдебно- счетоводна  експертиза  се  установява,  че  фактура №1000000530/27.08.2012г.  на стойност  3520,49  лв.  е  осчетоводена  в счетоводството  на  ответника.

При  така  събраните  доказателства по делото,  съдът  намира  от правна  страна,  че  между  страните  са възникнали облигационни  отношения  по  сключен  превозен  договор.  Ищецът  е  изпълнил  задължението  си   да  превози  и  достави  до определеното  място  товара,  като  за ответника е възникнало задължението  да заплати уговореното възнаграждение,  което  той  не  е изпълнил  изцяло.

Възраженията  на  ответника  срещу  исковата  претенция,  изразяващи  се  в  това,  че  ищецът  не  бил  спазил  уговорения  срок  за превоза,  както  и  че  в  резултат на  това  били  причинени  вреди  в  размер  на  1700  евро, заплатени  от  ответника  на крайния  получател  на  товара,  са  неоснователни.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.30, т.3  от Конвенцията  за  договора  за международен  автомобилен  превоз,  която  е  приложима  в настоящия  случай  за отношенията  между  страните,  забавата при доставянето  може  да  е  основание  за  обезщетение  само  ако  в  срок  от  21  дни  от представяне на стоката  на  разположение  на  получателя  е  била  отправена  писмена рекламация  до превозвача.  По  делото  не  се  твърди  и  не  се ангажират  доказателства  от  страна  на ответното  дружество   същото  да  е  отправяло  писмена  рекламация  до  ищеца  в  предвидения  в  конвенцията  срок  за  това,  поради  което  и  същото  не  може  да  претендира  обезщетение  за  забавата  при  доставянето.  Действително  по  делото  се  установява,  че  ищцовото дружество  е допуснало забава  при извършване  на  превоза,  тъй като  товарът  е  доставен  на  24.08.2012г.  при  уговорена в заявката- договор  дата-  18.08.2012г., както  и  че  в  т.12  от  заявката-  договор  е  уговорена  неустойка  за  забава,  но за  да  има  право  ответникът  да  претендира  посочената  неустойка  същият  следва  да е  направил  писмена рекламация  до  превозвача  съгласно  изискването  на  чл.30,т.3  от  цитираната  конвенция.  Независимо  от  това,  даже  и  да  се  приеме,  че такава  писмено  рекламация  не  е  необходима,  то  за да  бъдат уважени  претенциите  на  ответното дружество  за намаляване  на уговореното  възнаграждение  с евентуално  дължимите  неустойки  и  обезщетения,  същото  следваше  с  отговора  на  исковата  молба  да  направи  възражение за  прихващане  на  задължението  си  за  заплащане  на  дължимото  навло  с  насрещните си  вземания  спрямо  ищеца  за  заплащане  на  неустойки  за  забава  и  обезщетения за  вреди.  С  отговора  на  исковата молба  не  е  направено  такова  възражение  за  прихващане,  поради  което  и  за  съдът  липсва  процесуална  възможност  в настоящото  производство  да  се  произнася  по  дължимостта  на  вземанията за  неустойка  и  да  отхвърли изцяло  или  частично  предявения  иск  като  погасен  чрез прихващане  с  посочените  вземания.  Предвид горното  исковата  претенция  следва  да  бъде  изцяло  уважена,  като  на разположение  на  ответника  остава  възможността  в  друго производство  да  предяви  насрещните  си вземания спрямо  дружеството- ищец,  произтичащи  от  забавата  при доставката  на товара.      

         Предвид  горното  предявеният  иск  е основателен  и  ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  търсената  с  исковата молба  сума, ведно  със  законната  лихва  върху  нея  от  датата  на  исковата  молба  до  окончателното  й  заплащане.

По  отношение  на  акцесорната  претенция  за  мораторна  лихва  съдът  намира  следното: 

Съгласно  нормата  на  чл.86, ал.1  от  ЗЗД  при  неизпълнение  на парично задължение  длъжникът  дължи  обезщетение  в размер на законната  лихва.  В  случая  страните  са  уговорили  заплащането  на превозното  възнаграждение    да стане  в  срок  до  30  дни  от  получаване  на  фактура  и  международна  товарителница, което  е  станало  на  12.09.2012г., видно  от  приложената  обратна  разписка.  При това  положение  съгласно  чл.86, ал.1  от  ЗЗД   ответното  дружество  дължи  на  ищеца  обезщетение  за забавено  изпълнение на  паричното  задължение  за  заплащане на  дължимото  възнаграждение  в  размер на  законната  лихва  за  периода  от  датата  на  изтичане  на 30-  дневния  срок-  13.10.2012г.  до  датата  на предявяване на  иска- 31.07.2013г.    Размерът  на дължимата мораторна  лихва  върху  главница  от  3520,49  лв.  за  периода  13.10.2012г.-31.07.2013г.,  възлиза  на  287,39  лв., до  който  размер следва  да  се  уважи  исковата  претенция, като за разликата  над  него  до  пълния предявен  размер  от 287,42 лв. същата  следва  да  се  отхвърли.  

На основание чл.78, ал.1 от  ГПК в полза на ищеца ще се присъдят направените по делото разноски в размер на 1129,82 лв.  съгласно  представения  списък.  Искането  на  ответната страна  по чл.78, ал.5  от  ГПК  за  намаляване на  заплатеното  от ищеца  адвокатско  възнаграждение  е направено  едва  с  писмената  защита,  т.е.  същото  не  е  своевременно  направено  до  приключване  на  устните  състезания,    поради  което  не   следва  да  бъде  разглеждано.

По изложените съображения съдът  

 

                                                Р Е Ш И:

 

         ОСЪЖДА   “Диана  трейд”  ООД,  със седалище  и  адрес  на  управление  гр. Пловдив,  бул.  “Христо  Ботев”  №45,  ЕИК  115150804,   представлявано  от  А. Н. В.,  да заплати на   „Зеро  пойнт  груп”  ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, бул. ”Димитър  Благоев”  №1,  ет.3,  ап.17,  ЕИК  201373068,  представлявано  от  И. Ф. С.  и  А. А. Ч.,  сумата  от  3520,49  лв.,  представляваща  дължима  част  от  превозно  възнаграждение  по  договор  от  14.08.2012г.  за  международен  автомобилен  превоз  на товари  по  маршрута  Пловдив-  Грузия,  за  което  е издадена  фактура №1000000530/27.08.2012г.; сумата от  287,39  лв.-  обезщетение  за забава  за периода  13.10.2012г.-31.07.2013г.; ведно  със  законната  лихва върху главницата от датата  на  подаване  на  исковата  молба- 31.07.2013г. до  окончателното  заплащане на  сумата,  както  и  сумата  от  1129,82 лв.– разноски по делото, като  за разликата  над уважения  до пълния  предявен  размер  от  287,42  лв.  ОТХВЪРЛЯ  иска  за  мораторна  лихва. 

         Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 2-седмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала.

КГ