Гражданско дело 16624/2013 - Решение - 26-02-2014

Решение по Гражданско дело 16624/2013г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 819

 

 

гр. П., 26.02.2014 година

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

П.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА

 

 

при секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 1 6 6 2 4 по описа за 2 0 1 3 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 17.10.2013 год. от Г.К.Б. против В.Д.Д.. С нея е предявен осъдителен деликтен иск за присъждане на сумата 4600 лв.

Ищецът Г.К.Б. твърди, че на 17.02.2011 год. чрез покупко-продажба е придобил недвижим имот, представляващ нива с площ от 14 112 кв.м., находяща се в землището на с. о., община Д., обл. С., местността „С.С.”. В недвижимия имот имало две сгради – едноетажна и двуетажна. В началото на 2013 год. О.Ч. *** заявил пред ищеца желание да ползва имота под наем, за да отглежда животни в него. На 02.04.2013 год. между ищеца и Ч. в писмена форма бил сключен договор за наем, със срок от една година и наемна цена от 4600 лв., дължима за срока на договора. Малко преди наемателят да започне ползването на имота, ответникът В.Д. подал сигнал в Прокуратурата, твърдейки че Б. ползва негов имот. Извършена била предварителна проверка, няколко пъти ищецът ходил в полицията, за да дава обяснения. В хода на проверката ищецът бил уведомен, че не следва да предприема действия във връзка с управлението на имота, тъй като това може да се тълкува като самоуправство. Подаденият срещу Б. сигнал станал известен на хората от селото и О.Ч. заявил, че няма интерес да ползва имот, който е предмет на имуществени спорове, споделяйки опасения, че ако трябва в течение на срока на договора да освобождава имота заедно с животните, това би му създало неоправдани затруднения. Поради това и доколкото ищецът не можел да обезпечи необезпокояваното ползване на имота, договорът бил развален. Така ищецът пропуснал да получи договорената наемна цена от 4600 лв.

Предвид всичко изложено Г.Б. предявява деликтен иск и моли съда да постанови решение, с което осъди В.Д.Д. да му заплати обезщетение за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, в размер на 4600 лв.

Ангажира доказателства. Съображения по същество доразвива в писмени бележки. Претендира разноски.

Искът е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Същият е процесуално допустим. Родово подсъден е на сезирания съд.

 

Ответникът В.Д.Д. е подал писмен отговор в едномесечния срок по чл. 131 ГПК. Счита иска за допустим, но по същество за неоснователен.

Счита, че е собственик на част от имота на ищеца, които се основават на сключения от него договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на НА № * от * год. По силата на този договор Д. закупил имот с площ 500 кв.м., „вклинен” в имота, който понастоящем е на ищеца. От 2004 год. Д. го отдавал под наем. Наемателят му го уведомил, че ползването на имота е препятствано от държането на имота от ищеца. Акцентира се върху обстоятелството, че ищецът не твърди ответникът да е бил автор на каквито и да е физически действия, с които да е препятствал ползването на имота от страна на наемателя О.Ч..

Тъй като нямал достъп до имота си, ответникът счел, че сигнал до Прокуратурата би бил правилният начин за защита на правата му. Излага довод, основан на чл. 45 от Конституцията, според който правото на гражданите да търсят съдействие от институциите е конституционно гарантирано и неговото упражняване не може да се тълкува като неправомерно действие по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Подавайки сигнал до Прокуратурата ответникът не е целял преустановяване на действието на договора за наем, сключен от ищеца. Поради това се излага довод, че поведението на ответника не е противоправно, недобросъвестно и виновно. Не е налице и причинно-следствена връзка между подаването на сигнала и прекратяването на договора. С договора за наем наемодателят е поел задължение да осигури необезпокояваното ползване на имота и като е преценил доколко може да изпълни задълженията си по него, сам се е съгласил, че договорът следва да бъде прекратен. Недопустимо било ответникът да носи отговорност за пропуснатите от ищеца ползи от договор, от който сам Б. се е отказал.

Предвид изложеното се настоява искът да бъде отхвърлен. Претендират се сторените по делото разноски.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:

 

По силата на договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от 17.02.2011 год. ищецът Г.Б. е придобил собствеността върху поземлен имот с начин на трайно ползване – нива с площ от 14,112 кв.м., съставляваща имот № ****, находящ се в местността „С.С.”, землището на с. М., община Д., обл. С.. Следва да се отбележи, че този нотариален акт легитимира ищеца като собственик на имот в с. М., при твърдения, че е собственик на имот в с. о., но съдът все пак приема, че се касае за допусната техническа грешка. Видно от скицата на имота, в същия има разположени две сгради – едноетажна с площ от 87 кв.м. и двуетажна с площ от 80 кв.м.

Представя се с исковата молба сключен в писмена форма договор за наем на описания недвижим имот. Страни по него са Г.Б. от една страна като наемодател и О.С. от друга страна като наемател. Договорът е сключен за срок от една година от подписването му при наемна цена от 4600 лева. Посочената в него дата е 02.04.2013 год., която се оспорва от ответната страна.

На 06.06.2013 год. между същите лице е подписан документ за прекратяване на договора за наем. Като причина за подписването на този акт се сочи невъзможността за използването на имота заради незаконно настанили се лица и разследване на полицията и Прокуратурата по жалби на незаконно настанилите се лица в имот № ****. Датата на този документ също се оспорва от ответника.

Разпитан като свидетел е лицето, подписало договора и акта за прекратяването му – О.Ч.. Свидетелят Ч. познава ищеца, видял се с него в гр. Д. и му споделил, че иска да отглежда животни – телета за угояване. Б. казал, че има имот в с. М., който отдава под наем. Свидетелят посетил имота и се съгласил да сключи договора при наемна цена от 460 лв. на месец, но не помни дали сключването на договора е било през 2012 или 2013 год. Имотът му трябвал за периода от м. април до м. декември, когато се угоявали родените през предходната година телета. След сключването на договора свидетелят разбрал, че във връзка с имота има жалба и спрял да „движи нещата” и три-четири месеца по-късно се отказал от договора. Настоял да се подпише документ за прекратяването на договора, за да не последват имуществени спорове. Потърсил и други места да гледа телета, но те не били подходящи. На уточняващите въпроси на ответника свидетелят отговаря, че не познава ответника В.Д., не го е виждал, не е започвал да ползва имота и да гледа телета.

От своя страна ответникът твърди, че притежава вещни права върху имот, съседен на притежавания от ищеца, правата върху който придобил по силата на договор за покупко-продажба, изповядан с нотариален акт № *, том 1, дело № * от *** год. на съдия в Районен съд - Д.. Според този нотариален акт В.Д. е закупил дворно място от 500 кв.м., на която площ е построена бензиностанция. Вярно е, както се настоява и от ответника, но едва в писмените му бележки, след приключването на съдебното дирене и устните състезания, че имотът не е надлежно описан, като не е посочено населеното място, в което се намира. Но пороците в нотариалния акт не са предмет на обсъждане в настоящото производство. От значение по делото е, че се представят доказателства, въз основа на които ответникът счита себе си за собственик на имот, съседен на нивата на ищеца и въз основа на който твърди че упражнява фактическа власт върху имота от *** год. Представя се от ответника удостоверение от Агенцията по вписванията, видно от което имотът, като находящ се в с. М., община Д., придобит въз основа на НА № * / **** год. е вписан като собственост по партидата на В.Д.. Същият е деклариран от Д. пред данъчните служби и за него са били заплащани данъците от 1998 год. до 2013 год.

Като дворно място от 500 кв.м., находящо се в землището на с. М., ответникът е отдал имота под наем на лицето Т. Г. по силата на договор за наем от 08.03.2004 год. за срок от десет години.  Не се представя последната страница от този договор, която да носи подписите на страните по сделката, в каквато насока се развиват възражения от ищеца в писмените му бележки. Но в изисканата от РПУ Д. преписка договорът е представен в пълния му вид, в т.ч. и третата страница, носеща подписите на страните по него.

Представя се от ответната страна и проект за промяна на картата на възстановената собственост за нанасяне на поземлен имот 27.18. От обяснителната записка е видно, че се касае за нанасянето на земя с площ от 500 кв.м. на Д., като новообразуваният имот попада в имот **** на ответника. От изработеното геодезическо заснемане се установява предвиждане/проект за вклиняване на площта на имота на ответника в имота на ищеца.

От приложената по делото преписка № ЖГД – 167 / 13.05.2013 год. по описа на РПУ – Д. се установява безспорното между страните обстоятелство, че В.Д. е подал жалба до РП – Д.. Жалбата е била подадена на 10.05.2013 год. В нея е изложено твърдение, че Д. притежава недвижим имот в с. М., представляващ дворно място с площ от 500 кв.м., ведно с построената в него бензиностанция и площадка пред нея, който е отдал под наем на Т. Г. по силата на договор за наем от 2004 год. На 03.05.2013 год., при посещение на мястото, установил, че Г.Б. е изградил желязна врата и метални огради, които не му позволяват да ползва имота си. Отправил е молба за оказване на съдействие за възстановяване на достъпа до собствения му имот. Във връзка с жалбата е била образувана проверка, събрани са обяснения. Преписката е приключила с докладна записка от 19.06.2013 год. на РПУ – Д., според която между Б. и Д. съществува гражданско правен спор, липсват данни за извършено престъпление по чл. 323 НК.

В последното по делото съдебно заседание като свидетел е разпитан К. Г., дългогодишен познат на Д.. Той знае имота в с. М.. Известно му е, че Д. е отдал имота за ползване на наемател, собственик на съседен имот. Преди две години се появил нов собственик на съседен имот, който претендирал имотът на Д. да е негов. Ответникът направил опит да се разберат, но спорът останал неразрешен. Свидетелят посъветвал ответника да подаде жалба в Прокуратурата, във връзка с действията на Б. по ограждането на имота и обстоятелството, че възпрепятствал наемателя на Д. да го ползва.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните фактически и правни изводи:

Според нормата на чл. 45 ЗЗД, съставляваща правното основание на предявения иск, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За да бъде приет за основателен иск за присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, следва по несъмнен и категоричен начин да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на деликта. Този фактически състав включва: факта на осъществяване на противоправното поведение на ответника; претърпяването на вреди от страна ищеца; причинната връзка между противоправното поведение на делинквента и вредите, претърпени от пострадалия; последният елемент от фактическия състав е вината у ответника, която съобразно чл. 45, ал. 2 ГПК се предполага до установяването на противното.

Следва да бъде установено осъществяването на всички факти от описания фактически състав. Отсъствието на който и да е елементите от фактическия състав, води до извод за неосъществен деликт и липса на основание за пораждане на правото на обезвреда.

В настоящия случай съдът намира, че се не се установиха елементите от фактическия състав на деликта.

Не се установи осъществяването на противоправно поведение от страна на ответника.

По несъмнен начин се установи, че между страните е налице спор за собственост върху 500 кв.м., досежно които ищецът претендира да са част от неговия имот, придобит по силата на договор за покупко-продажба, сключен през 2011 год., а ответникът твърди да са негова собственост, придобита по силата на договор за покупко-продажба от **** год., сключен във формата но нотариален акт № *. Възраженията на ищеца досежно съдържанието на нотариалния акт, на който Д. се позовава и доводите за нищожност на тази сделка са ирелевнтни по настоящото дело. Спорът за собственост между страните не може да намери решението си по един деликтен спор.

По несъмнен начин се установи, че на 10.05.2013 год. В.Д. е подал жалба до Прокуратурата, в която е посочил, че претендираното от него право на собственост е смутено от Б., който ограничава достъпа му до имота. Помолил е за проверка и съдействие за възстановяване на достъпа до имота му.

Подаването на жалба до Прокуратурата не съставлява неправомерно, противоправно действие. Напротив. Както се акцентира и от ответника в писмения му отговор, правото на гражданите да подават жалби до институциите е конституционно закрепено, изрично предвидено в нормата на чл. 45 от Конституцията на РБ. Регламентирано е като едно от основните права на гражданите, каквито са и правото на живот, на телесна неприкосновеност, на лична свобода, на свобода на съвестта и мисълта.

В подадената от Д. жалба се съдържа единствено описание на непосредствено възприети от жалбоподателя факти и състояния. В нея се съдържа субективната увереност на ответника, която се е поддържала в хода на проверката и понастоящем, че описаните действия и състояния са неправомерни, накърняващи вещните му права. Подаването на жалбата не би могло да се тълкува като злонамерено действие по набедяване, още по-малко е предназначено да причини вреди на ищеца. В противен случай всяко обръщане на гражданите към органите на властта за изясняване на определени обстоятелства, които се считат от жалбоподателя за неправомерни, биха се оказали престъпление.

Единствено в случай, в който жалбоподателят е действал злоумишлено, със съзнанието, че изложените обстоятелства са неверни и лицето не е извършило деянието, което се описва в жалбата, би могло да се приеме, че отправянето на жалба до институциите съставлява неправомерно поведение.

Така, доколкото се установи, че подаването на жалба в Прокуратурата не съставлява неправомерно деяние, то не е доказан първия и основен елемент от фактическия състав на деликта, а именно осъществяването на противоправно поведение от страна на ответника. От горното следва извода, че не е възникнало материалното право за ищеца на обезщетение за вреди.

При липсата на неправомерно поведение, при недоказаност на първия и основен елемент от ФС на деликта, безпредметно е да се обсъжда осъществяването на останалите елементи от фактическия състав – вреди, причинно-следствена връзка и вина.

Горното е достатъчно, за да обоснове правния извод, че искът не е доказан по основание и като такъв се явява неоснователен. Ето защо следва да бъде отхвърлен.

 

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г.К.Б., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. П., бул. „Ц.Б.О.” № *, лява секция, ет. *, ап. *, а. Р.Д., против В.Д.Д., ЕГН **********,***, за заплащане на сумата 4600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, претърпени от Г.К.Б., вследствие на подадената от Д. през 2013 год. жалба в Районна прокуратура – Д..

 

О С Ъ Ж Д А Г.К.Б., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. П., бул. „Ц.Б.О.” № *, лява секция, ет. *, ап. *, а. Р.Д., да заплати на В.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата 200 лева разноски по делото.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                         

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Миглена Площакова

 

            Вярно с оригинала.

            РЦ