Гражданско дело 16374/2013 - Решение - 24-02-2014

Решение по Гражданско дело 16374/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 781

Гр. Пловдив, 24.02.2014 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: ирина ТОДОРова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16374 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД, вр.чл. 240 ЗЗД и вр.чл.86 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД и акцесорни на тях по чл.86 ЗЗД.

 

Производството е образувано по искова молба на Г. С. А. , ЕГН ********** *** чрез адв.Ю, срещу Т.П.К. , ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че ответникът е бивш работник на представляваното от него дружество “Арвиге-Къмпани” ЕООД, като е бил назначен по трудов договор №****/19.03.2012г. на длъжността ш.. На 26.11.2012г. трудовия ме договор бил прекратен по взаимно съгласие на страните. По време на трудовото му правоотношение при изпълнение на един от курсовете Т.  К.  се обадил на ищеца по телефона от У. и му поискал в заем сумата от 4046лв., за да заплатят с нея заедно с Х.Т.  наложените им от унгарските власти глоби. Обяснил, че са ги глобили общо 600 000 унгарски форинта, което в български лева се равнява на сумата от 4259лв. А тези глоби им били наложени, тъй като неправилно използвали превключвателя на тахографския апарат и по този начин са осуетили точното установяване на времената на почивка и управление и възпрепятствали точната оченка на шайбите. Още на същия ден 19.11.2012г. ищецът привел на Т.К.  по банков път чрез „У.ю.”сумата в размер на 4046лв., като за превода заплатил и такса в размер на 134лв. Твърди, че по този начин между него и К.  на 19.11.2012г. е сключен устен договор за заем по телефона за сумата от 4046лв., която сума била и дадена с превода. А и ответникът го уверил, че веднага след като се върне в Б. , ще му върне сумата. Твърди също, че след като се прибрали в Б. , многократно търсил ответника К.  да му върне дадената в заем сума от 4046лв., както и да му заплати направените от него разноски по превода от 134лв., но до момента сумата от общо 4180лв. не му била върната. По тази и причина на 03.06.2013г. изпратил на ответника нотариална покана чрез нот. С.К., която му била връчена на 07.06.2013г. С тази покана изрично поискал от К.  да му върне дадената в заем сума и да му възстанови заплатената такса за изплащането й. До момента обаче това не било направено.

 Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 4046лв., представляваща дадени в заем парични средства по сключен на 19.11.2012г. по телефона устен договор за заем, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 143лв. за периода от 07.06.2013г. до 15.10.2013г., както и да му заплати сумата от 134,0лв. представляваща разходи направени за изпращане на заема, с която сума е обеднял, а ответникът се е обогатил, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на искова молба до окончателното плащане. Претендира разноски за настоящото производство.

 

В писмен отговор в срок по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв.С.Ж., оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди не сключвал с ищеца Договор за заем нито писмено нито устно, като не са се договаряли по никоя от съществените характеристики на такъв договор, а именно нито са уточнявали, че му се дава заем1 нито са уговаряли срок за връщане. Не оспорва твърденията на ищеца, че бил в трудово правоотношение с  дружеството “Арвиге-Къмпани” ЕООД, в което е работил като ш.. Не оспорва и по време на курс в У. да му е била наложена глоба от тамошните власти. Твърди да е известен факта сред транспортните фирми, че властите в У. следват техни правила, като злоупотребяват с факта малко хора да говорят езика им. В резултат обикновено така й не се разбирало за какво точно те глобяват. По тази и причина практиката била работодателите да заплащат глобата, тъй като в противен случай камиона остава там докато не се заплати глобата. Твърди, поради това именно и ищецът Г.А.  изпратил въпросната сума, която той заплатил на унгарските власти за освобождаване на камиона пълен с бързо разваляща се стока. Настоява се на това, че в нито един момент не е ставало въпрос, че тази сума му се дава в заем, който да трябва да връща, а още по-малко да е определян срок за връщане. Твърди, че до колкото между него и ищеца отношенията са били трудовоправни, нормална и логична практика била глобите в чужбина още повече в У. да се поемат от работодателя. По тези съображения, като намира исковете за неоснователни се иска отхвърлянето им.

 

В о.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Г.Ю., по реда на чл.214 ГПК е изменил периода на претенцията си за мораторни лихви, без промяна на размера им. Съгласно допуснато изменение  се иска присъждане на обезщетение за забавено плащане на заемната сума от 4046лв. - в размер на 143лв. за периода от 11.07.2013г. до 15.10.2013г. Подържа исковете с подробни съображения в писмена защита. Ищецът оспорвам отговора на ответника, като заявява, че въпросната  сума от 4046 лв. е изпратена за заплащане на глоби, заради това, че Т. и К.  са извършили административно нарушение за общо 6000 унгарски форинт, която сумата не е за освобождаване на камиона пълен с  бързо разваляща се стока, тъй като задържането е обезпечителна мярка в следствие на наложеното наказание. Твърди ищеца в качеството си на работодател е бил сключил ТД с ответника и с други лица, но като физическо лице е изпратил конкретната сума,  а не в качеството си на юридическо лице.   Имал е интерес да изпрати тези пари, защото камионите са негова собственост. Твърди също, че е най-естественото нещо когато  работника има проблем да се обади на работодателя.  Обади се, защото е негов работодател, защото той има интерес тука.  Оспорвам твърдението, че ответникът не е разбрал за какво точно го глобяват.

В о.з. ответникът лично и чрез пълномощника си адв.С.Ж. оспорва исковете, подържа възраженията с подробни съображения в защита.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Страните не спорят по обстоятелството, че на 19.11.2012г. е била изпратена от ищеца Г.А.  на Т.  К.  по банков път чрез „У.ю.”сумата в размер на 4046лв., както и за превода да е платена такса в размер на 134лв., а и същото се установява от представената разписка (л.8). Според същата изпратената сума при обменен курс от 140,9916, се равнява на 570  452,20 унгарски форинта,.

Ответникът и не оспорва да е получил сумата от превода по банков път от “„У.ю.””, като и заявява изрично да е получил изпратения му превод, независимо да твърди същия да е бил в евро и тях сменил за форинти. Не спорно и обстоятелството, че така изпратените пари чрез „У.ю.”са били предназначени за заплащане общо 600 000 форинта, представляваща сбор от по 300 000 форинта- наложени на ответника Т.  К.  и на лицето Х.Т.  административни глоби от Митническа служба окръг Ч. У.. Тези обстоятелства се установяват от представените 2 бр.  Постановления издадени от Митническа служба окръг Ч. У. (л.36-49) и 2 бр. квитанции (л.32-35) за заплащане на глоби.

Видно от 2 бр.  Постановления издадени на 17.11.2012г от Митническа служба Н., окръг Ч. -У.,  на ищеца и на лицето Х.Т. , в качеството им на ш.и на товарен автомобил рег.№ ***** с ремарке рег.№ *****, собственост на  “Арвиге-Къмпани” ЕООД – гр.Стамболийски, е била наложена глоба от по 300 000 форинта на всеки от тях. Глобата е наложена на двамата ш.и на този камион за това, че са използвали неправилно превключвателя за дейности на тахографския апарат, като са регистрирали почивка по време в което другия ш. е управлявал камиона, вместо състояние на готовност, с което са осуетили точното установяване на времето на управление и почивка.

От  същите постановления се установява, че с това действие транспортната фирма е нарушила разпоредбата на чл.15.ал.3 от Регламент 3821/85/ЕИО за тахографските апарати. А като такава и като клиент на Митническата служба е посочена именно фирмата “Арвиге-Къмпани” ЕООД – гр.Стамболийски, на която са и връчени въпросните Постановления, получени съответно от двамата ш.и, като водачи на МПС-то. Освен това е постановено и задържане на стопанисвания от “Арвиге-Къмпани” ЕООД товарен автомобил рег.№ *****/***** до заплащане на глобите.

Безспорно се установява, че въпросните глоби са наложени на Т.  К.  и на Х.Т. , а и са заплатени от всеки от тях по отделно в мястото на налагане на глобата и в брой на 19.11.2012г., видно от  квитанциите с №№ 131/22 и 131/23. 

По същество не се спори и по обстоятелството, че към датата 19.11.2012г. ответникът е работил по трудово правоотношение в дружество “Арвиге-Къмпани” ЕООД, като е бил назначен по трудов договор №****/19.03.2012г. на длъжността ш., което е прекратено на 26.11.2012г., а и същото се установява от  представените ТД и Заповед №****/26.11.2012г. Не спорно също и ищецът Г.А.  да е собственик и управител и представляващ дружество “Арвиге-Къмпани” ЕООД –гр.Стамболийски.

От приета и неоспорена от страните ССЕ, изготвена от в.л. К. Д., се установява, че сумата от 4046лв. е изпратена на 19.11.2013г. чрез „У.ю.”и за первода е пратена такса в размер на 134лв. инкасирана от банковата сметка на ищеца в “С. Ж. Е. б.”. А законната лихва върху сумата от 4046лв. за периода от 11.07.2013г. до 15.10.2013г. е в размер на 109,22лв.

За доказване на обстоятелството – сключен устен договор за заем между ищеца и ответника, от ищеца са ангажиран гласни доказателства. От показанията на св. Р.Ж.– бивш служител на дружество “Арвиге-Къмпани” ЕООД-  се установява следното: На 17 ноември – петък  след 4 часа следобед и в края на работния ден по телефона в офиса на фирмата се обадил на А. ответникът Т. , който казал: “Шефе имаме проблем,  глобиха ни в У. 600000 форинта и  поискал пари за да заплатят глобите на двамата ш.и – неговата и на другия ш.. А. им отговори, че няма пари в момента. Те също казали, че няма от къде да вземат парите, а той им казал и че  ще трябва връщат после парите. А те казали: “Да ще се върнат” и след това се уговорили как ще стане изпращането им. Така проведения разговор свидетелката твърди да е чула, тъй като телефона бил достатъчно ясен, а и нейното бюро с това на А. били едно до друго. После коментирали случая, а тъй като в момента нямало пари в касата, А. й поискал пари, които знаел да има, тъй като няколко дни преди това била продала джип О.. Той от своя страна обещал да й ги върне, след като има постъпления във фирмата. Тъй като свидетелката не била на работа в съботния ден, в понеделник му занесла 4000 лв., като първо ги сменила в бюро в П. в евро и му ги дала, а след седмица  ги и върнал. След това А. отишъл и изпратил парите за глобите на ответника Т. . След няколко дни, когато дамата ш.и се върнали се провела среща в офиса на фирмата-работодател. На нея ответникът Т.  казал, че ще върне парите, дори от тъста си ще вземе на назаем. Другия ш. – Х., обаче отказал категорично да плаща, като заявил че глобата не е за него, а е на фирмата. Ищецът А. заявил, че на Т.  е дал парите и ще си ги търси от него, респективно от двамата ш.и. Свидетелката твърди, че когато ответника К.  се обадил искал парите от името на двамата ш.и, а и А., когато искал да му се върната парите за глобите, искал и от дамата да ги върнат. Направен бил и опит да се подпишат от двамата ш.и Запис на заповед, каквито били подготвени, но и двамата отказали да подпишат такива. А поискали да напуснат.

От показанията на св. Х.Т. , се установява следното: Свидетелят е бил вторият ш. в камиона заедно с К. , изпратени на курс от работодателя им. Прибирали се в Б.  от Ш., като карали палмово масло, а на границата с У. им поискали документите за проверка. Колегата извадил документи и тръгнал с митничаря и след малко се върнал и казал, че са видели проблем в шайбите. Стояли цяла нощ на границата. Сутринта дошъл преводач, който им връчи  документи, а и ги глобили. Свидетелят твърди, че не помни кой ден от седмицата е било това, но счита спирането им на границата да е станало на 16.11.2012г. около 10 часа вечерта, до колкото на следващия ден 17-ти им са връчени документите за глобата. Не се обадили когато ги спрели, а едва на сутринта, когато вече били разбрали и колко е глобата. Тогава се обадили. Обадил се по телефона колегата му (в случая ответника Т.  К. ) на  работодателя- А. и  му обяснил, че са спрени и им съставят акт заради шайбата. Казал му, че  са им върнати и документи, както и че трябва да се преведат пари от 600 000  форинта за заплащане на глобите. Казали му също, че нямат пари в тях  и да изпрати пари, за да платят глобата и да освободят камиона. А. му казал, че ще се преведат парите.  Свидетелят твърди, че се е съгласи А., че трябва да им се изпратят пари, като им казал, че ще им изпрати по банкова сметка. ***а и в почивен ден, защото А. казал -„Не мога днес да ги преведа, защото банките не работят”, а като  отворят банките ще им преведе парите. На следващия ден били и преведени парите за глобите, като били преведени на колегата му.  От банката на терминала  взели парите, като за целта отишли двамата заедно  в сградата на Митницата и ги получили срещу личната карта. После предали парите на унгарските  органи на митницата, а за това на всеки един от тя им издали и дали квитанция, че са си платили глобата.  Като се прибрали в Б.  направили отчети з разходите направени при командировката.  Свидетелят твърди, че не са писали в отчета глоба, а в него са описали само парите, които са получили по време на курса. А. ги попитал как ще връщат парите. Свидетелят му отговорил, че няма вина, за да плащам толкова пари. К.  и той му отговорил същото, но не си спомня какво точно му отговорил К. .  Бил проведен и последващ разговор за връщане на парите, в който ищецът  им казал, че ще ги съди, за да си върне  парите. А. искал всеки един от тях да му върне парите за глобата. Дал им и Запис на заповед,  изготвен  като договор,  който трябвало да  подпишат за 300 000 флоринта, като и за Т.  имало такъв документ.

Съдът кредитира с доверие показанията на св. Х.Т. , тъй като са дадени от лице лично възприело събитията, а и коредпондират с писмените доказателства по делото. На следващо място в основната си част и досежно развилите се събития по налагане на глобата, те съвпадат и с показанията на  св. Р. Ж.. В случа следва да се отбележи, че дата 16.11.2012г. е ден петък, а 17.11.2012г. е ден събота.  Определено нямало е как св. Р.Ж. да присъства на телефонния разговор проведен между ищеца и ответника на 17.11.2012г., след като сам свидетелят твърди да не е бил на работа в събота. При което и няма как да се приеме Ж.да е чула пи време на телефонния разговор, че ищецът е казал, че трябва да се върнат парите. Но дори и това да е било така, то определено няма как да се приеме и да е чула отговора както твърди от вида “ Те казаха - Да ще се върнат”. Очевидно в случая става въпрос по скоро за обстоятелства, които са препредадени на този свидетел в последствие, по време когато от нея самата са искани пари в заем. Така или иначе, според св. Р.Ж.сумата изпратена на ответника за заплащане на глобите е поискана от двамата ш.и,  като и двамата са отговорили, че ще върнат парите за глобата. А това става ясно и от последващите събития и водени разговори след завръщането на двамата ш.и от курса в Б. , при които св.Т., като втори ш. е отказал да възстановява сумата от глобата.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. На първо място според показанията на свидетелите проведения между ищеца и ответника телефонен разговор, в който са поискани средства за заплащане на наложената на двамата ш.и на камион собственост на дружество “Арвиге-Къмпани” ЕООД глоби от 300000 форинта, или общо 600000 форинта е проведен на 17.11.2012г. Дори и да мислимо, че ответникът е поискал да му се изпрати сумата необходима за заплащане на наложените глоби на него и на другия ш. – Х. Т., която е знаел, че следва да се върне, и по този начин е сключен устен договор за заем, то от една страна това е станало на 17.11.2012г., а не както твърди ищеца – да е сключен устен договор за заем между тях на 19.11.2012г. Дали

Действително няма пречка две лица да сключат договор за заем на парични средства устно, в това число и в разговор по телефона. До колкото договора за заем е реален, а не се спори и изпратената на 19.11.2012г. сума от 4046лв. чрез “Уестър юнион” на получателя Т.  К.  да е и получена от ответника, то реалното и предоставяне е доказано по делото.  В случая обаче, следва да се отчете както обстоятелството, че така изпратените от ищеца средства са бли поискани от К. , както от негово име за заплащане на наложена глоба, така и от името на другия глобен работник – Х.Т. . А също така и обстоятелството, че средствата са поискани от А., но в качеството му на управител на работодателя на двамата ш.и, т.е. от дружество “Арвиге-Къмпани” ЕООД – Стамболийски, а не в личното му качество на физическо лице. Обстоятелството, че като лице в документа “Изпращане на пари”, като изпращащ е посочен Г.А. , само по себе си не сочи и не доказва сключен между А. и ответника К.  неформален договор за заем на парични средства в размер на 4046лв., по смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД. Това е така, тъй като дружеството работодател, в случая “Арвиге-Къмпани” ЕООД се представлява от неговия представител по закон, който безспорно е  физическото лице Г. С. А. . Именно като такъв е действал, както при договаряне на условията по предоставяне на средствата за заплащане на глобите на двамата работника – ш.и, а при изпращането на средствата на единия от тях – ответника К. . Като управител на работодателя е действал и в последствие, когато след завръщането на двамата ш.и е искал да му бъдат върнати предоставените на 19.11.2012г. средства за заплащане на наложени глоби от всеки от двамата ш.и, които са ги поискали за тази цел.

Всъщност видно и от изпратената на 10.06.2013г. от ищеца, чрез адв.Ю. до ответника Т.  К. , Нотариална покана (л. 7), в нея е посочено на 19.11.2012г. на К.  и на Х.Т.  да е приведена в заем сума от 4393 лв., за заплащане на наложени им глоби от унгарските власти. Поискано е и доброволно възстановяване на сумата в срок от един месец от получаване на поканата, която е връчена на ответника на 10.06.2013г. 

Същата обаче освен даване на срок за доброволно изпълнение, представлява и признание на ищеца за неизгодни за него факти, в случая, че сумата е дадена в заем едновременно на две лица. А от нея не става ясно кое от тях каква по размер сума е получил, респективно и следва да върне.

В случая не физическото лице - ищец Г. С. А.  е сключвало договор за заем с ответника Т.  К. , а управляваното и представлявано от него дружество “Арвиге-Къмпани” ЕООД – Стамболийски. В подкрепа на този извод са и показанията на св.Ж., която твърди, че А. е поискал от нея заем, тъй като в касата на дружеството в момента е нямало средства, а и ответника се е обадил в офиса на това дружество, с обращението “шефе”, т.е. обърнал се е към управителя на дружеството, а не към физическото лице А.. И не на последно място, следва да се отбележи, че от въпросните 2 бр. Постановления за налагане на административни глоби от по 300000 форинта на двамата ш.и – Т.  К.  и Х.Т. , като клиент, нарушител и лице на което се връчва постановлението са посочени освен двамата ш.и и транспортната фирма - “Арвиге-Къмпани” ЕООД – Стамболийски. Обстоятелството, че ответника е обещал да върне парите изпратени му за заплащане на наложената му глоба, само по се бе си не достатъчно, за да се приеме да е налице сключен неформален договор за заем на парични средства и то точно в претендирания размер и в размера на изпратената сума от 4046лв. Това е така, тъй като не само сумата е поискана едновременно от двама и за двамата е дадена, но и мотив за поемане на задължение за връщането на средствата от глобата, ответникът може да черпи и от чл.203, ал.1 КТ - в хипотезата на небрежност при и по повод изпълнение на трудови задължения, или  в хипотезата на чл.208 от КТ, но само до размера на тази част от тях, която е поискал за заплащане на наложената на него лично глоба, до който е размер евентуално е поел задължение за връщане. 

Съдът намира, че в случая според изложените от самия ищеца обстоятелства, които не и са оспорени от ответника  и в частност да се касае за предоставени средства, предназначени за заплащане на наложени на двама работника в транспортната фирма - “Арвиге-Къмпани” ЕООД – Стамболийски глоби, то всъщност става въпрос за искове по чл.203 и сл. от КТ, към каквито настоящото производство обективно не е насочено, до колкото ищецът твърди единствено сключен устен договор за заем за сумата от 4046лв. без уговорен срок за връщането й, която сума е предоставил на ответника, но последния не я е върнал въпреки отправената му покана за връщането й в едномесечен срок.

Ето защо и съдът намира, че ищецът не е доказал по безспорен начин, а негова е доказателствената тежест, че е сключил с ответника неформален договор за заем за сумата от 4046 лв. на 19.11.2012г., а дори такъв да е бил сключен, то заемател е не ищеца Г.А. , а представляваното от него дружество “Арвиге-Къмпани” ЕООД – Стамболийски, респективно като заемател то би се явило и  материално правно легитимира на да иска връщане на дадените в заем парични средства. Освен това не се установява и заемател на цялата сума да е единствено и само ответника.

Ето защо и искът на ищеца за заплащане на сумата от 4046лв., представляваща дадени в заем парични средства по сключен на 19.11.2012г. по телефона устен договор за заем, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 143лв. за периода от 07.06.2013г. до 15.10.2013г. са неоснователни и като такива ще се отхвърлят.

Що се отнася до иска чл. по 59 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД за заплащане на сумата от 134,0лв. представляваща разходи направени за изпращане на заема, с която сума е обеднял, а ответникът се е обогатил, съдът намира и него за неоснователен по аналогични съображения и до колкото заемател е не ищеца Г.А. , а представляваното от него дружество “Арвиге-Къмпани” ЕООД – Стамболийски. И тъй като  заемателя е този който е обеднял в резултат на изпращане на паричните средства, а не ищеца, при което и този иск ще се отхвърли като неоснователен.

Съответно неоснователни се явяват и акцесорните претенции за присъждане на законната лихва върху главниците и като такива също ще се отхвърлят.

 

При този изход на делото ищецът няма право на разноски, а направените от него такива остават за негова сметка.

На основание чл.78, ал.2 ГПК ответникът има право на направените разноски за производството по делото, като е представляван от адвокат. До колкото не е претендирал разноски и не е представил доказателства за направени разноски, а съдът не дължи произнасяне по не заявени претенции било то и за разноски, поради което и такива не му се следват.

 

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, ХV гр. състав,

Р     Е     Ш     И :

 

Отхвърля предявените от Г. С. А. , ЕГН ********** *** чрез адв.Ю., срещу Т.П.К. , ЕГН ********** ***, осъдителни исковете по  чл.79 ЗЗД, вр.чл. 240 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД и акцесорни на тях по чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумите: сумата от 4046лв., представляваща дадени в заем парични средства по сключен на 19.11.2012г. по телефона устен договор за заем, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 143лв. за периода от 07.06.2013г. до 15.10.2013г., както и да му заплати сумата от 134,0лв. представляваща разходи направени за изпращане на заема, с която сума е обеднял, а ответникът се е обогатил, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на искова молба до окончателното плащане, както и за присъждане на разноски, като неоснователни.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

                        ВГ