Гражданско дело 16230/2013 - Решение - 12-02-2014

Решение по Гражданско дело 16230/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е № 591

 

12.02.2014 г., гр. Пловдив

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивски районен съд, 4 с-в, в публично съдебно заседание на 03.02.2014 година в състав:

 

                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ

 

при секретаря МАРИЯНА МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 16230 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 124 от ГПК.

Пловдивски районен съд е сезиран от Б.Ц.П. ЕГН **********, със съд. Адрес гр. П., ул. Й. Г. № **, ет. *, офис *, чрез адв. В., с искове по чл. 124 от ГПК, срещу „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, съда след като признае за установено, че ищецът не дължи сумата от 805.07 лв., главница за ТЕ за периода 01.01.2001 г. – 30.09.2002 г., 423.78 лв. лихва от 01.03.2001 г. – 22.04.2005 г., ведно със законната лихва от 27.04.2005 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 87.58 лв. разноски по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2316/2005 г. на ПРС, Х с-в, по което е образувано изп.д. 6456/2005 г. на ДСИ при ПРС, претендирани по изп.д. № 20098270400373 по описа на ЧСИ В. А., поради изтекла погасителна давност.

Твърди се, че производството при ЧСИ В. А. е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по гр. д. № 2316/2005 г. по описа на РС, гр. Пловдив. По отношение на въпроса за давността в подробни съображения е направено възражение за изтекла погасителна давност. Изказано е твърдението, че търсените от дружеството вземания са с периодичен характер и по смисъла на чл. 111 б. „в” от ЗЗД се погасяват с тригодишна давност. Счита че действията на ЧСИ са извършени след изтичане на давностният период, считано от 19.12.2007 г. Моли исковата молба да бъде уважена. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на исковата молба, тъй като по делото пред ДСИ, а и пред ЧСИ са извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали давността.

В съдебното заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат исковата молба и молят тя да бъде уважена. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложен по делото Изпълнителен лист от 04.05.2005 г., издаден по гр.д. 2316/2005 г. по описа на РС, гр. Пловдив, постановен по определение по чл.237 и 242-249 от ГПК /отм./ Б.Ц.П. е осъдена да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата 805.07 лв., главница за ТЕ за периода 01.01.2001 г. – 30.09.2002 г., 423.78 лв. лихва от 01.03.2001 г. – 22.04.2005 г., ведно със законната лихва от 27.04.2005 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 87.58 лв. разноски.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните  изводи от правна страна:

По делото безспорно е установено, че ищецът Б.Ц.П. е бил потребител на топлинна енергия за процесния период. Съгласно чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия (обн. ДВ бр. 49/27.06.1975г., отм. ДВ бр. 31/26.03.2002г.), потребител на топлинна енергия е собственикът или наемателят на жилище, който ползва топлинна енергия за отопление, вентилация и битови нужди. В § 1, т. 13 от ЗЕЕЕ (обн. ДВ бр. 64/16.07.1999г., отм. ДВ бр. 18/05.03.2004г., с изкл. на глава 13), действащ за процесния период, е дадено общо легално определение на “потребител” – всяко физическо или юридическо лице, което получава електрическа, топлинна енергия или природен газ и ги използва за собствени нужди.

Съгласно член 106а, ал. 4 от ЗЕЕЕ /отм./ , понастоящем член 153, ал. 1 от ЗЕ потребител на ТЕ е собственикът на имота, до който се доставя ТЕ, а съгласно член 150 от ЗЕ и член 106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на ТЕ на потребители за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, които общи условия влизат в сила без да е необходимо изричното им писмено приемане.

По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване по давност на вземането на ответника:

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на потребената топлинна енергия е  последното число на месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, респ. искането за издаване на изпълнителен лист. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече според разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.

Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Следователно давността по отношение на вземането е прекъсната с подаване на молба за издаване на определение по реда на чл.237 ГПК/отм./ и още веднъж – с подаване на молба за образуване на изп. дело.

Съгласно чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД, давността спира да тече докато трае съдебният процес относно вземането. Съобразно ППВС № 3/1980г., под “съдебен процес” следва да се разбира не само исковият, но и изпълнителният процес, поради което погасителна давност не тече и докато трае изпълнителният процес относно вземането. Съгласно чл. 330, ал. 1, б. “д” от ГПК (отм.) (по сега действащия ГПК чл. 433, ал. 1, т. 8), изпълнителният процес се прекратява, ако в течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие. Видно от призовка по изп.д. № 6456/2005 г. за доброволно изпълнение, същата е връчена на 19.12.2005 г., като след това са извършвани изпълнителни действия – самата ищца е подала молба от 01.02.2006 г. за разсрочено плащане и вносна бележка за сумата от 150 лв., платима всеки месец. С отбелязване на молбата ответникът се е съгласил с разсроченото плащане. От вносна бележка от 07.04.2006 г. се установява, че ищцата е внесла сумата от 200 лв. по изпълнителното дело, което означава, че следващата вноска е била дължима през м. 05.2006 г. Преди това, обаче на 27.04.2009 г., ответникът е поискал прехвърляне на изп.д. 6456/2005 г. на ДСИ при ПРС, и на същата дата е образувано изп.д. № 20098270400373 по описа на ЧСИ В. А. Това означава, че твърденията в исковата молба за изтекла погасителна давност преди 27.04.2009 г. са неоснователни, поради предприети изпълнителни действия и действия на самата ищца по доброволно изпълнение, поради което и иска се явава неоснователен. Доколкото не се твърди в исковата молба изтичане на погасителна давност в производството пред ЧСИ, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

    При този изход на спора и изричните претенции на страните, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Ц.П. ЕГН **********, със съд. Адрес гр. П., ул. Й. Г. № **, ет. *, офис *, чрез адв. В., не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, сумата от 805.07 лв., главница за ТЕ за периода 01.01.2001 г. – 30.09.2002 г., 423.78 лв. лихва от 01.03.2001 г. – 22.04.2005 г., ведно със законната лихва от 27.04.2005 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 87.58 лв. разноски по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2316/2005 г. на ПРС, Х с-в, по което е образувано изп.д. 6456/2005 г. на ДСИ при ПРС, претендирани по изп.д. № 20098270400373 по описа на ЧСИ В. А.,, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА Б.Ц.П. ЕГН **********, със съд. Адрес гр. П., ул. Й. Г. № **, ет. *, офис *, чрез адв. В., да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, сума в размер на 100 лв, представляваща разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                            

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П / ВАЛЕНТИН БОРИСОВ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.