Гражданско дело 16228/2013 - Решение - 28-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 907                     28.02.2014г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на   трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16228 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ.

Ищецът Г.Л.Б., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: ******, чрез пълномощника адв. С.И. е предявил срещу „Либхер Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК: 115278227, със седалище и адрес на управление: с. Радиново, общ. Марица, обл. Пловдив, представлявано от управителите Х.Г. и Г. Д. иск да бъде отменено наложеното на ищеца със Заповед № 29/16.08.2013г. на работодателя дисциплинарно наказание “забележка”, както и да му се присъдят разноските по делото.

Ищецът твърди, че работи по ТПО с ответника, считано от 04.02.2008г. Със Заповед № 29/16.08.2013г. на работодателя му било наложено дисциплинарно наказание “забележка”, като същата му била връчена на 18.09.2013г. в отдел „Човешки ресурси”. При връчването й ищецът отказал да се подпише срещу получаването й, тъй като считал, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Посочва, че съгласно заповедта нарушението се изразявало в това, че на 15.07.2013г. е напуснал територията на завода в 14:25 часа, без да уведоми прекия си ръководител. Ищецът признава, че на тази дата в посочения час отишъл да тегли пари от банкомат, като твърди същият да се намира на южния вход на предприятието. Прекият му ръководител бил в командировка, затова ищецът не поискал разрешение от него. Твърди характерът на работата му да е свързана с излизания от завода, посещения на доставчици, извършване  на проби, ремонти и др., имал достъп до служебния автомобил по всяко време, като освен това банкоматът се намирал на територията на завода. Отделно от това често се налагало ищецът да работи извънредно до 22-23 часа. Твърди да са налице нарушения в дисциплинарната процедура, тъй като прекият ръководител С.К. по времето на извършване на твърдяното нарушение бил в чужбина и нямало как да констатира извършването на същото лично. Отделно от това се твърди, че извършеното от ищеца не е нарушение на тр. дисциплина, че не е напускал територията на завода и че всичко е целенасочено и тенденциозно. Доказателство за това бил фактът, че за периода 30.04-31.07.2013г. е получил добавка за личен принос от 19 %, без да има каквито и да било забележки към работата му. Твърди дисциплинарното наказание да е наложено на лична основа и с цел психически тормоз. Ето защо се моли да се отмени заповедта, с която му е наложено наказание „забележка”, като незаконосъобразна. Претендира разноски.

В съдебно заседание поддържа исковата молба, взема становище за доказаност на исковете и прекомерност на наложеното наказание. Представя писмена защита, с която коментира събраните по делото доказателства и счита, че исковете са доказани, тъй като е нелогично прекият ръководител да докладва до работодателя за нарушение, чието извършване не е възприел лично, тъй като не е бил в страната, че безспорно е установено банкоматът да е на територията на предприятието и че е практика по всяко време служители да теглят пари от него за лични нужди и че именно затова е монтиран там. Освен това било доказано тенденциозното отношение на работодателя, който по този начин принудил ищецът и св. К. да приемат предложенията за прекратяване на ТПО и в крайна сметка в резултат на принудата ищецът и свидетеля К. приели те да бъдат прекратени на осн. чл. 331 от КТ, като ищецът вече не бил служител на ответника. Ето защо се моли искът като доказан да се уважи и на ищеца да се присъдят разноски.

От ответника е постъпил писмен отговор в срок, чрез пълномощника адв. М.Д.. Взема се становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Признава се, че между страните има трудово правоотношение, възникнало въз основа на тр. договор от 04.02.2008г., както и че с оспорената заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, но се оспорва наказанието да е незаконосъобразно наложено. Твърди се заповедта да е изцяло основателна и правомерна, като при издаването й да са спазени всички законови изисквания. Твърди се ищецът действително да е напуснал работното си място без разрешение и това да съставлява нарушение на трудовата дисциплина, независимо от причините за напускането. Твърди се да не е налице личностно отношение, нито психически тормоз, а единствено работодателят да е изпълнил задължението си да следи за трудовата дисциплина, като ищецът е бил длъжен да извърши личния си ангажимент в извънработно време. Твърди се ищецът да е длъжен да спазва ПВТР на работодателя, установеното работно време, като неспазването на тези изисквания представлява нарушение на тр. дисциплина. На ищеца били поискани писмени обяснения във връзка с нарушението, за което е наказан, такива били дадени, процедура била спазена. Как и от кого било констатирано нарушението било ирелевантно, след като безспорно било установено извършването му. Твърди се да липсва спор относно извършването на нарушението, тъй като със самата ИМ ищецът признавал неговото извършване. Отделно от това самият работодател допълнително събрал доказателства, от които установил реално да е извършено нарушението. Ето защо приел да наложи най-лекото дисц. наказание „забележка”, като били взети предвид обясненията на ищеца. Посочва се, че банкоматът е на територията  на завода, но тази територия е обширно понятие и всеки работник има определено място на работа и не може произволно да се движи из територията на завода, напускайки го, за да извърши лична работа.   Посочва се, че разстоянието от банкомата до работното място на ищеца е 450 метра и че в едната посока се ходи поне 8 минути, както и че тази работа ищецът можел да свърши 35 минути по-късно, когато има почивка. Касаело се за своеволно напускане на работното място в работно време без разрешение, което давало лош пример на останалите работници, поради което следвало да бъде санкционирано. Това поведение на ищеца било несериозно, представлявало липса на сериозно отношение към работата, а работодателят произвеждал продукция с качество, добило световна известност и не можел да си позволи подобно своеволно отношение на служителите.  Твърденията на ищеца по повод това, че работата му била свързана и с излизания от завода, както и че е оставал до късно били без връзка с предмета на спора. Ето защо се моли исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.

В съдебно заседание поддържа отговора и оспорва иска. Изрично заявява, че не претендира разноски, в с.з. от 03.02.2014г. Представя писмена защита, с която взема становище за неоснователност на исковете, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че нарушението е извършено, че ищецът е нарушил процедурата да уведоми горестоящ орган за това, че му се налага да напусне работното си място по лични причини, че ищецът се е отклонил от изпълнение на служебни задължения в работно време и кои разпореди на ПВР са нарушени. Подробно се излагат съображения защо работодателят счита нарушението за извършено, процедурата за спазена и че тежестта на наложеното наказание не е прекомерна спрямо нарушението, като се взема становище за недоказаност твърдението на ищеца за тенденциозно отношение и оказван психически тормоз. Ето защо се твърди наказанието да е законосъобразно наложено и се моли исковете да се отхвърлят.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът предявеният иск да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание “забележка” като незаконосъобразна е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно наказание “забележка”. Оттук насетне в тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор от 04.02.2008г., оценка от 30.07.2013г., длъжностна характеристика на ищеца, се установява, че ищецът е започнал работа по ТПО със срок за изпитване при ответника, след изтичане на който е продължил да работи в ответното дружество по безсрочно ТПО, като е заемал длъжността “машинен инженер - конструктор”. Уговорен е и размер на основното му месечно възнаграждение, който е 822 лева, и доп. такова за трудов стаж и проф. опит – 0, 6 % за всяка година трудов стаж. С трудовия договор ищецът се е задължил да спазва Правилника за вътрешния ред. Задълженията на ищеца са уредени в длъжностната му характеристика. С доп. споразумение от 19.05.2009г. е изменена заеманата длъжност на „инженер конструктор“

Установява се, че със заповед № 29/16.08.2013г. на ищеца на осн. чл. 188, т. 1 вр. с чл. 187, т. 10 от КТ, чл. 193 от КТ е наложено дисциплинарно наказание “забележка” за това, че на 15.07.2013г. е нарушил трудовата дисциплина, като е напуснал територията на завода в 14:25 ч. без да уведоми прекия си ръководител, което е в нарушение на вътрешния правилник. Сочи се, че извършеното е нарушение на Кт и ПВТР, а нарушението е констатирано от прекия ръководител С.К. Изложена е фактическата обстановка, въз основа на какви доказателства работодателят е приел, че ищецът е извършил виновно нарушение на тр. дисциплина, както и че са взети обясненията на ищеца, според които на 15.07.2013г. в 14:25 часа е излязъл,за да отиде до банкомата на стария портал, за да изтегли пари в брой и да се разплати с колегите си, след което се е върнал. Сочи се, че с действията си ищецът е нарушил чл. 187, т. 10 от КТ, като е нарушил задължение, предвидено в ПВТР, а именно т. 4.1.1 от същия, който гласи, че работодателят определя часа на започване и на завършване на работата, началния час, продължителността на почивките и ги съобщава писмено на сътрудника. В работното време били включени 2 почивки от по 15 мин., както и 30 мин. Почивка за обяд/вечеря, която не влиза в раб. време. Посочено е, че това представлява даване на лош пример на останалите работници и е израз на небрежно отношение към трудовите задължения. Заповедта е издадена от управителя Х.Г. и прокуриста К.Т., и е връчена на 18.09.2013х. при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели – М.С. и С.К..

Представен е и правилникът за вътрешния трудов ред в предприятието, видно от който в чл. 4.1 е уредено работното време и почивките, чл. 4.1.1. урежда, че работното време се определя от работодателя, че служителят има право на 2 почивки по 15 мин, част от раб. време и една 30 мин за обяд/вечеря, която бе се включва в него. В чл. 4.1.20 е предвидено задължението на сътрудника да бъде на работното си място до края на работното време и че има право да го напуска само с разрешение на висшестоящ ръководител,  в чл. 4.1.22 е уредено задължението на сътрудника да използва работното време само за извършване на производствена дейност, лични въпроси по изплащане на заплата и аванс не се уреждат в работно време и лични телефонни разговори са разрешени само по време на почивките, в чл. 4.1.23 – че преобличането се извършва извън работното време. Според чл. 4.3.9 сътрудникът има право на достъп само до тези части на завода където е зает или изпълнява изрично възложена работа, а с чл. 4.3.15 събиране и обсъждане на неслужебни въпроси в работно време е забранено. В чл. 6.1 е подробно уредена дисциплинарната отговорност, в т. 9 на чл. 6,1.2 е уредено неспазването на правилника като нарушение на тр. дисциплина. Тези разпоредби представляват подробно доразвиване на съответните норми на КТ и не им противоречат.

Ответникът представя докладна записка от С.К. от 24.07.2013г. и обяснения от ищеца от 25.07.2013г. Видно от докладната, същата е подадена от прекия ръководител на ищеца г-н К. до управителя на дружеството относно нарушение на тр. дисциплина, извършено от ищеца. Сочи се, че 15.07.2013г. ищецът е напуснал в 14:25 часа територията на завода, без да уведоми никого от ръководителите, като това е нарушение на чл. 4.1. от ПВТР. Ищецът е дал писмени обяснения, в които сочи, че му е направена забележка за това, че на 15.07.2013г. е забелязан в 14:25 часа да излиза извън завода. Обяснява, че на тази дата и в този час е излязъл до банкомата на стария портал, за да изтегли пари да си оправи сметките с колегите, след което се е върнал обратно.

Видно е от представената схема – ситуационен план на л. 46 от делото, че производствените помещения се намират на съвсем различно място от портала с банкомата – същият е разположен в крайната югоизточна точка на имота, в който се намира предприятието, работното място на ищеца е в северната част. има и други производствени сгради в западната и южната част, има един обект в източната част, и същите са отдалечени от мястото, на което се намира банкоматът.

За установяване на фактическата обстановка във връзка със събитията на 15.07.2013г., както и относно провеждането на дисциплинарната процедура по делото са разпитани свидетелите С.А.К. – пряк ръководител на ищеца, Д.И. К., бивш колега на ищеца и Х.А.Т., ръководител отдел. От показанията на всички свидетели безспорно и противоречиво се установява, че на 15,07,2013 година ищецът и свидетелката К. в 14,25 часа са излезли през южния портал на завода и са отишли до банкомата, който е от външната страна на гърба на сградата с портала, като на излизане ги е видял свидетелят Т., лично. Сградата, в която обичайно работели ищецът и свидетелката К. била в северната част на имота, а порталът в югоизточната. По това време свидетелят К. бил в отпуск и не се намирал на територията на завода, а прекият ръководител на св. К. бил в чужбина, поради което двамата не се обадили на никого, че отиват до банкомата. Същият бил монтиран за ползване от служителите на ответника. Свидетелите сочат, че почивка има в 15:00 часа, като ищецът и св. К. отишли до банкомата по-рано, за да изтегфлят пари да си купят храна и напитки по време на почивката. Св. К. сочи, че е следвало да искат разрешение от прекия си ръководител, но тъй като на този ден преките ръководители и на двамата не били на работа, то те не се обадили на кокого. Свидетелката К. твърди, че с ищеца са вършили лична работа на територията на завода, за което не се иска разрешение от никого, и че не са напускали територията на завода. От показанията на свидетелите и от схемата се установява, че банкоматът е към обекта на ответника, но да се стигне до него се излиза от оградения периметър през югоизточния портал, тъй като е на гърба на портала, от външната страна. Свидетелите Т. и К. обясняват как протича дисциплинарната процедура – Т. е видял лично ищеца и св. К. да излизат, подал е сигнал до прекия ръководител на всеки от тях, който за ищеца е св. К., прегледали са записите от камерите, показал ги на К., след което в изпълнение на задълженията си К. написал доклад до работодателя и на ищеца били искани обяснения, които същият дал писмено на утвърдена от работодателя бланка. сочи се, че прекият ръководител е задължен да докладва за извършеното нарушение и с този доклад се стартира дисциплинарната процедура, както и че да свършат лична работа в работно време служителите, независимо дали на територията на завода или извън него, следва да се обадят и да поискат разрешение от прекия ръководител, а ако отсъства – ръководителя на отдела, който за ищеца е св. Т. Тези обстоятелства се установяват и от вече цитираните по-горе от съда разпоредби на правилника за вътрешния трудов ред.

При така установените факти от значение за спора съдът намира искът за изцяло неоснователен. Установява се, че дисциплинарната процедура е спазена, прекият ръководител на ищеца е подал доклад за нарушението, на ищеца са искани и приети писмени обяснения за извършеното нарушение по надлежния ред, след което са изпратени на дисциплинарно наказващия орган, който е наложил най-лекото по вид наказание “забележка”. Установява се безспорно, че нарушението е извършено, както и че същото представлява нарушение на трудовите задължения, вменени с посочените актове на работодателя, с които ищецът е била запознат, посочени в чл. 4.1 и неговите подточки от ПВТР. Безспорно е установено и не се оспорва от самия ищец, че в работно време, извън установената почивка самоволно без да вземе разрешение на горестоящ орган е отишъл в другия край на предприятието, за да свърши лична работа и да вземе пари - излязъл е от КПП, и е ползвал банкомата, след което се е върнал, което представлява нарушение както по чл. 4.1.1. от ПВТР, който общо урежда продължителността на работното време и почивките и задължението на работника да ги спазва, така и по чл. 4.1.20, 4.1.22 и 4.1.18. Така наложеното наказание – най-лекото по вид, съответства на тежестта на нарушението, предвид това, че за работодателя не са произтекли вредни последици и че лицето се е отклонило от изпълнението на задълженията си за около 15 минути, и предвид това, че няма данни лицето да е дисциплинарно наказвано преди. Безспорно се установи вина при извършване на нарушението, тъй като ищецът е знаел, че няма право да се отклонява в работно време от изпълнение на служебните си задължения по лични причини, без да вземе разрешението на прекия ръководител, а при негово отсъствие на ръководител отдел, и въпреки това, знаейки, че прекият му ръководител в този ден не е на работа е напуснал оградения периметър на завода, за да свърши лична работа и то във връзка с получаване на парични средства – нещо, което му е изрично забранено да върши в работно време. Същият безспорно е извършил соченото нарушение и не проявява абсолютно никаква критичност към извършеното, сочейки неотносими към нарушението факти – че му се налага да работи извънредно и че му се възлага изпълнение на задачи извън територията на предприятието. Следва да се отбележи обаче, че в случая по никакъв начин не се установи на ищеца да е възложена работа в района на югоизточния портал, напротив, отишъл е да върши лична работа в работно време, отклонил се е от изпълнението на служебните си задължения, не е спазил указания час на почивката, и не е взел разрешение от прекия ръководител или горестоящия нему ръководител отдел. Обстоятелството, че на тази дата прекият ръководител на ищеца не е бил на работа е абсолютно ирелевантно към законосъобразността на уволнението, доколкото нарушението е констатирано от св. Т. лично, от който е следвало ищецът да поиска и да получи разрешение, за да отиде до банкомата извън почивката, и няма спор, че не го е сторил, записано е на охранителните камери и ищецът не оспорва фактът, че на 15.07.2013г. в 14:25 часа е отишъл до банкомата със св. К. Обстоятелството, че К. е подал докладната, на база на която е наказан ищеца, е в изпълнение на задълженията му на пряк ръководител, на който нарушението е било докладвано, като няма задължение прекият ръководител да бъде свидетел на нарушението. В случая дисциплинарната процедура е спазена, тъй като наказващият орган е обсъдил доказателствата и е взел предвид писмените обяснения на ищеца, в които същият признава какво и кога е извършил. Ето защо процедурата е спазена, като съдът намира, че тежестта на нарушението е изцяло взета предвид при определяне на наказанието, което е най-лекото по вид. Ето защо съдът намира наказанието на ищеца да е законосъобразно наложено.

Предвид горното исковете като неоснователни ще се отхвърлят.

С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски. Същият изрично заявява, че не претендира такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.  

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Л.Б., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: ******, чрез пълномощника адв. С.И. срещу „Либхер Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК: 115278227, със седалище и адрес на управление: с. Радиново, общ. Марица, обл. Пловдив, представлявано от управителите Х.Г. и Г. Д. иск да бъде отменено наложеното на ищеца със Заповед № 29/16.08.2013г. на управителя Х.Г. и прокуриста К.Т. дисциплинарно наказание “забележка”, както и да му се присъдят разноските по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева

Вярно с оригинала.

ЕА