Гражданско дело 15965/2013 - Решение - 07-02-2014

Решение по Гражданско дело 15965/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е  №544

 

гр. Пловдив, 07.02.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХ гр. състав, в публично съдебно заседание на 28.11.2014г, в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15965 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Съдът е сезиран с искова молба от Централен кооперативен съюз ЕИК 000696497 против ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ АД ЕИК 123526430 с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че ищецът е потребител на ел. енергия, доставяна от ответника, с ИТН 2939050 и клиентски номер 1001419294. С писмо от 15.02.2013г бил уведомен от ответника за потребена ел. енергия в размер на 9298квч  на стойност 2 027.68 лв по фактура № 1088838328 от 14.02.2013г в резултат на корекция на сметка за времето от 64 дни за периода 23.02.2012г – 27.04.2012г. От писмото не ставало ясно защо сметката му била коригирана за период от 64 дни и защо началният момент на корекцията бил именно този.

Наложило се да заплати тази сума, но я счита за недължима, поради което претендира връщането й.

Твърди, че ответникът не е спазил собствените си правила, предвидени в чл. 54, ал. 1 от ОУ правила, като едновременно с това не е налице неправомерно поведение от страна на ищеца по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ОУ.

Освен това СТИ е собственост на ответника и той е този, който трябва да осигури правилното и коректното му функциониране в т.ч., да констатира своевременно грешка в измерването или неизмерването.

Твърди, че в нормативната база не е предвидена възможност за едностранно коригиране на сметката, нито има методика за това.  Поради това клаузата на чл. 54 ОУ е неравноправна на основание чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, респ. – нищожна. Позовава се на задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК.

Поради това от съда се иска да осъди ответника да му върне платената без основание сума ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане.

Претендират се разноски.

Допълнителни съображения излага в писмени бележки.

Ответникът оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че сумата е начислена правомерно на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Твърди се още, че сумата е начислена на валидно правно основание – действащия между страните договор и общите му условия. В тази връзка е съставен констативен протокол за извършена техническа проверка и подмяна на СТИ от 27.04.2013г, при която е установено /след извършване на експертиза/, че двете пломби върху електромера, предпазващи го от неправомерен достъп са били отваряни и премачквани; т.е. електромерът е отварян и манипулиран и не отчита консумираната ел. енергия.

Счита, че, доколкото ищецът не е физическо лице, т.е. не е потребител по смисъла на ЗЗП, не може да се позовава на разпоредбите на този закон за неравноправност на клаузите.

Заявява се също, че корекцията на сметки не е санкция на абоната за определено противоправно поведение, а цели изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага.

Счита също, че постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика не следва да се приема за обвързваща, тъй като тя не отчита последващите нормативни изменения.

Размерът на вземането също е определен съобразно договора. Периодът от време, за който е извършена корекцията, е 64 дни, не превишава максимално предвидения, като първата дата от корекционния период представлява датата на извършен регулярен отчет на електромера, а последната – датата на извършената техническа проверка.

Претендира разноски.

От фактическа страна се установява следното:

На 27.04.2012 г. е съставен констативен протокол № 28428 за извършена техническа проверка на електромер с фабр. № 3604334, в който е отразено, че същият е демонтиран и поставен в безшевна торба, а на негово място е монтиран друг електромер. Протоколът е съставен в присъствието на И. Сл. И., посочен като представител на ЦКС. Извършена е експертиза на СТИ от Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди”, регионален отдел – Пловдив, чийто резултати са обективирани в констативен протокол от експертиза на СТИ № 291621/13.12.2012г. Там е констатирано, че „електромерът е отварян и манипулиран. Долният лагер е повдигнат и червякът на ротора опира плътно във втулката на горния лагер. В резултат на тази манипулация се блокира движението на ротора и електромерът не отчита консумираната електроенергия”. Поради това е направен извод, че електромерът на съответства на метрологичните и техническите изисквания. Затова се наложило извършване на корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период - за 64 дни назад /23.02.2012г – 27.04.2012г /, като е издадена процесната фактура № 1088838328 от 14.02.2013г за допълнително начислена енергия за отчетен период „април 2012г” в размер на 9298квч  на стойност 2 027.68 лв.

По делото е разпитан св. И.Л., изготвил констативния протокол, който потвърждава фактите около проверката и констатациите в протокола. Уточнява, че поводът за това била необходимостта от смяна на електромера с такъв с възможност за дистанционно отчитане. Обектът бил старо предприятие, като ел. таблото се намирало в помещение в сградата. Служители на ЕВН нямали свободен достъп до електромера. Същият се намирал в общо разпределително табло – ниско напрежение. Нямало отделно табло за него. Таблото не се заключвало и не било собственост на ЕВН. Екземпляр от протокола бил връчен на представителя на ЦКС, който присъствал по време на проверката. 

Съдът възприема показанията на свидетела като добросъвестни, непосредствени и безпротиворечиви. 

По делото е приета съдебно- техническа експертиза, в която се посочва, че е налице нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, както и че неотчетеното количество ел. енергия е правилно начислено, като в тази връзка се посочва, че в случаите, когато отклонението от нормалната работа на СТИ не може да се установи с конкретен измерител в проценти, корекцията се изчислява като една трета от максималния базов ток на СТИ при всекидневно 8 – часово ползване на ел. енергия от клиента, при коефициент 0,7, в каквато хипотеза попада процесният случай. При устния си доклад в с.з. в.л. И. уточнява, че началната дата на корекционния период съвпада с датата на демонтажа, респ. с датата на съставяне на протокола, а крайната дата е тази на последното отчитане на показанията на електромера – 23.02.2012г.

Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните.

 Като писмени доказателства са приети още писма до ищеца относно корекцията на сметката му, общите условия за продажба и пренос на ел. енергия, лицензия за дейността на ответника, процесната фактура, справка за коригиране на сметката, възражение на ищеца до дружеството във връзка с извършената корекция.

Безспорно е между страните обстоятелството, че търсената с фактурата сума е изцяло платена от ищеца преди завеждане на делото, в какъвто смисъл са и приложените към исковата молба писмени доказателства /платежно нареждане на л. 28/. 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявен е иск за неоснователно обогатяване на ответника с платената от ищеца сума за допълнително начислената му ел. енергия, с оглед на което ответникът трябва безспорно да установи, че сумата е получена от него на валидно правно основание, защото в негова полза съществува вземане в търсения размер, а ищецът следва да докаже възраженията си срещу недължимостта на твърдяното задължение.

Безспорно е по делото, че ищецът е клиент на ответника и е абонат на неговите услуги по пренос на ел. енергия, като провереният електромер е отчитал консумацията на хотел. Също така няма спор и по това, че процесната сума е начислена като корекция на сметка и е формирана за минал период от 64 дни. В тази връзка основният въпрос от значение за изхода на спора е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна корекция на сметката за електроенергия чрез начисляване на допълнителната за плащане сума, пресметната по съответната методика.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД се допуска възможността за корекция на сметки въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия. От друга страна, според нормата на чл. 54, ал. 2 от общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД в случаите на неправомерно въздействие върху електромера, количеството енергия се преизчислява за период от датата на монтажа или на последната извършена проверка на електромера, до датата на констатиране на грешката, освен, ако може да бъде установен точният период, но за не повече от 90 дни, като е посочена конкретна методика за изчисляване на корекцията. От горното следва, че, за да възникне правото на корекция за минал период, трябва да се установи неправомерно въздействие на средството за търговско измерване.

На първо място, според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на ищеца, /респ. на негови представители/, до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презумира виновно поведение на потребителя. В тази връзка е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди. Затова, след като не е било констатирано съответно виновно поведение на клиента, липсва законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако абонатът е осуетил правилното отчитане. Без значение за горните изводи е обстоятелството, че електромерът се намирал в общо разпределително табло, което не било собственост на ответника /според показанията на свидетеля/, доколкото електромерът, т.е. СТИ, безспорно е негова собственост, поради което той е длъжен да осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите с изключение на определени случаи, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства /чл. 69, чл. 116, чл. 120 ЗЕ чл. 84 и чл. 87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката/. При осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Т.е. именно ответникът в качеството си на собственик на СТИ има задължение да осигури правилното и коректно фунциониране на СТИ и да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването.

 В настоящия случай, дори да се приеме за категорично доказано, че електромерът е бил манипулиран, в какъвто смисъл са изводите на вещото лице, базирани на констативния протокол, по делото не се твърди и установява ищецът, респ. негов представител, лично да е извършил манипулацията.

Отделно от това, едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия не само не намира своето законово основание извън цитираните по- горе текстове на общите условия на дружеството, но и противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат потребителските права - чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите. Коментираните клаузи от общите условия са нищожни по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал период в следствие на твърдяно неточно измерване на ел. енергията, особено когато доставената и потребена енергия е била редовно отчитана и заплащана за времето. Ответникът не ангажира доказателства, а и по делото въобще не са наведени твърдения, че за периода, в който е била служебно начислена допълнителната енергия, абонатът не си е плащал сметките. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото без да се държи сметка за виновното поведение на една от страните по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената й енергия.

В тази връзка съдът не споделя възражението на ответника, че ищецът е ЮЛ, т.е. няма качеството на потребител по смисъла на § 13 т. 1 ДР на ЗЗП и не може валидно да се позовава на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите за неравноправност на клаузите от общите условия на договора по две причини: Първо, в задължителната си практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, ВКС не прави разграничение между ФЛ и ЮЛ и коментира неравноправността на клаузите на общо основание. Второ, ЮЛ е потребител по смисъла на § 1, т. 41б ЗЕ.  Трето, клаузите са нищожни не само като неравноправни, но и поради противоречието им със закона /чл. 26, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД/. И четвърто, дори да се приеме тезата на ответника за неприложимост на ЗЗП, това негово възражение е без значение за изхода на спора, тъй като по делото така и не се установява осъществяване на предвидения в клаузите от общите условия на договора фактически състав.

Без значение за изхода на спора е обстоятелството дали констативният протокол съответства на правилата за изготвянето му, тъй като установената при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство е ирелевантна и не поражда право за ответника - доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през посочения период. В хода на съдебното производство ответната страна не е ангажирала никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Не е налице валидно правно основание за ответника да получи начислената в резултат на корекцията сума, тъй като в действащото обективно право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия, без да е установено неправомерно въздействие от страна на потребителя.

Не може да се приеме и възражението на ответника, че задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, не следва да намира приложение в настоящия случай, тъй като тя е създадена преди законодателното изменение на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012г/, допускащ корекция на сметка. Този текст предвижда, че общите условия задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, според която устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

От анализа на законодателните изменения не може да се направи извод, че е налице законово регламентирано основание за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя, без да се държи сметка за неговото поведение. Законът препраща към Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, които на свой ред препращат към договора за покупко- продажба на ел. енергия, т.е. отново към чл. 28 и чл. 54 от общите условия.

Доколкото не се установява обективно констатираната манипулация на измервателния уред да е резултат от действия на ищеца, т.е. да е налице виновно неизпълнение на договорните му задължения, предявеният иск за неоснователно обогатяване на ответника в хипотезата на получена без основание парична сума за допълнително начислена ел. енергия за корекция на сметка се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.

Предвид изхода на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, доколкото такива се претендират и са налице доказателства, че са действително направени или сумата от 342.77 лв – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно списък на разноските на л. 64 и доказателствата за действително направен разход в този размер.

 

Поради изложеното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от С. М. З. и Й. З., да заплати на Централен кооперативен съюз ЕИК 000696497 гр. София ул. Г.С. Раковски № 99, сумата в размер на 2 027.68 лв, претендирана по фактура № 1088838328 от 14.02.2013г в резултат на корекция на сметка за времето от 64 дни за периода 23.02.2012г – 27.04.2012г, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска - 08.10.2013г, до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от С. М. З. и Й. З., да заплати на Централен кооперативен съюз ЕИК 000696497 гр. София ул. Г.С. Раковски № 99 направените по делото разноски в размер на 342.77 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

 

Вярно с оригинала.

ВГ