Гражданско дело 15858/2013 - Решение - 27-02-2014

Решение по Гражданско дело 15858/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №857

 

гр. Пловдив, 26.02.2014г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание  на 26 ФЕВРУАРИ  две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА

 

 

при участието  на секретаря Иванка Боева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15858/2013г. по описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл.  150 СК. Ищецът И.А.Я. ЕГН **********   -,непълнолетен,действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен представител – Н.Ю.М. ЕГН **********, е предявил иск за  увеличаване размера на определената месечна издръжка ,която  ответникът   А.И.Я. ЕГН **********  заплаща на непълнолетния си син от 85лв на 180лв месечно .

Производството е образувано по искова молба на  И.А.Я. ЕГН **********, действащ със съгласието на своята  майка и законен представител Н.Ю.М. ЕГН ********** против    А.И.Я. ЕГН **********.Тврди се , че с Решение по гр.д. № 12193/2009г.  на РС-грПловдив 11 ГР. С.  ,ответникът   е бил осъден да заплаща на   сина си ,месечна издръжка  в размер на  85лв, считано от 15 12 2009г . Твърди се, че от определянето на издръжката са изминали 4 години ,през които нуждите на детето от храна ,дрехи , здравни и образователни потребности са нараснали многократно  .Понастоящем непълнолетният И. *** ,като ежедневно пътува до гр П. Майката не е в състояние да посреща сама нуждите на детето . Същата е безработна ,разчита на помощта на своята майка – пенсионерка.Поради това се прави искане да бъде осъден ответникът да заплаща по-висок размер на  издръжка , а именно -180лв  , считано от депозиране на исковата молба пред съда ,до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като  е допустима,  родово и местно подсъдна на настоящия съд.

Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.

В определения срок  е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди се ,че оспорва предявения иск .Оспорва се твърдението ,че бащата не заплаща определената издръжка от 85лв .Твърди се ,че възможностите на ответника не позволяват да заплаща претендираната издръжка от 180лв ,както и че няма нови обстоятелства ,които да налагат промяна на така определената издръжка .Не са увеличени нуждите на детето ,а същевременно ответникът е безработен ,няма имущество и доходи ,от които да се издържа .Полага грижи и за друго свое дете – малолетно към настоящия момент ,както и за детето на настоящата си партньорка от предходен брак .Разчита на помощта на родителите си .Заминал за Австрия ,с цел да си намери работа ,но не успял Понастоящем търси такава в РБългария ,но все още е безработен  .Моли искът да бъде отхвърлен

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представените  по делото удостоверение за раждане се установява, че  ищецът И.А.Я. ЕГН **********,  е син на  Н.Ю.М. ЕГН ********** и    А.И.Я. ЕГН **********.  Видно от представената по делото спогодба  бащата е осъден да заплаща месечна издръжка  на сина си в размер на  85лв .

От събраните по делото гласни доказателства- св.  С. М./с родство- баба по майчина линия на ищеца/ се установява, че ищецът бил бебе на 2 месеца ,когато родителите се разделили .Оттогава всички грижи за него са поети от майката и бабата по майчина линия .Много рядко бащата се виждал с детето..Доскоро заплащал издръжка в размер на 85лв ,но по своя инициатива я намалил на 40лв ,без да се интересува от нарасналите нужди на детето .Понастоящем ищецът е ученик в 9 клас на ПГЕЕ гр П. Ежедневно са му необходими средства за храна ,за транспорт ,дневни ,джобни ,здравни и образователни потребности . Ежедневно ищецът пътува от с М. до гр П. на училище и отделно ползва и градски транспорт .Всяка година майката му закупува учебници и учебни помагала ,тетрадки . Постоянно му закупуват дрехи ,тъй като расте .Майката има още 2 деца,които отглежда сама .И двете са малолетни , а бащата не полага никакви грижи за тях .В момента майката на ищеца е безработна .Петчленното семейство се издържа с пенсията на бабата и детските добавки .Майката не получава издръжка за по-малките деца ,тъй като бащата е в чужбина и няма никакъв контакт с него.Много рядко ответникът идвал да види сина си. Не му се обаждал дори на празници .За 14години бащата му закупил едно колело.При едно от посещенията при бащата детето останало разочаровано и отказало да посещава дома му занапред.

От разпита на св Я./ баща на ответника/ се установява ,че бащата рядко се вижда със сина си .В момента бащата работи като международен шофьор в ,,ПИМК,, ,ПЪТУВА НА КУРСОВЕ ДО Турция .Има втора жена и още едно дете .Бащата  е закупил на ответника /който е на 15години/ колело ,когато идвал в дома му ,му давал средства за джобни ,за дрехи .Бащата контактувал със сина си по скайп и по телефон .Не знаят къде учи ищецът,нито дали се справя добре в училище .

 При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за увеличаване размера на месечна издръжка на  детето  следва да се установи, че ответниът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето ,с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата си .

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното, от събраните по делото доказателства, се установи ,че определената издръжка по съдебен ред на ищеца е в размер на 85лв месечно . От приложената справка за имотното състояние на родителите се установява ,че бащата притежава два леки автомобила ,закупени през 2007 и през 2008г .Същият работи като международен шофьор във фирма  ,,Пимк,, при основна заплата от 310лв?!Майката  в момента е безработна .

С решение 2086/18 12 2013г на ПОС 2гр с е признато за установено ,че ответникът е баща на малолетното дете Д. А. А.,като бащата е осъден да заплаща издръжка на 13-год. си син в размер на 100лв месечно.Има още едно малолетно дете-А. А.Я.- 6годишно към момента .

Ищецът понастоящем е ученик в ПГЕЕ .Само пътните му разходи дневно до гр П., за да посещава училище са на стойност 4,60лв ,видно от представените билети . Видно от приложения сертификат детето участва в състезания по приложна електроника   .От свидетелските показания се установява ,че след постъпването му в гимназия разходите му са се увеличили ,с оглед необходимостта да пътува ежедневно до гр П. и закупуването на специфични за обучението учебници и помагала .

Съдът намира ,че действително от определяне размера на издръжката /2009г/ е изминал значителен период от време-5 години , през който нуждите на детето  значително  са се увеличили.

 Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една страна според нуждите на лицето , което има право на издръжка , а от друга – от възможностите на лицето , което я дължи –чл 142 ал1 от СК .От една страна Съдът следва да прецени нуждите на детето , като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот.Другият критерий са възможностите на родителя.При определяне на конкретния размер, Съдът отчита и размерът на собствената издръжка на задълженото лице , както и дали има задължение към други лица .В настоящия случай бащата е млад,здрав и работоспособен човек ,  баща е на общо 3 деца ,на които безусловно дължи издръжка .Действително ,същият има регистриран трудов договор ,при основно възнаграждение от 310лв ,но съдът приема ,че това не е действително получаваното от него ,първо с оглед на очевидното несъответствие между упражняваната професия и декларираното възнаграждение и на второ място ,с оглед служебно известните на съда обстоятелства така декларираното възнаграждение да се допълва ежемесечно с бонуси в зависимост от курсовете ,които са реализирани . Минималното възнаграждение ,на което бащата е осигуряван  не го освобождава от задължението му да издържа детето си ,така както майката  ,която също живее в условията на финансова криза ,полага неимоверни усилия,за да издържа сина   си и да го образова ,за да получи последния  добра житейска реализация . Съдът намира ,че с оглед на това ,че е здрав и работоспособен ,ответникът е длъжен да работи и да осигурява издръжка на своите деца. Определения със съдебното решение размер на издръжката от по 85лв месечно, действително понастоящем не е адекватен на нарасналите нужди на ищеца   и променената икономическа ситуация . Размер на издръжката от 150лв е реален с оглед възрастта и потребностите на най-големия син на ответника ,който с оглед данните по делото има и най-големи разходи към момента  .Тази сума според съда покрива около половината от обичайните,обикновени  разходи на дете на тази възраст , както и същата  е във възможностите на всеки здрав и работоспособен баща .

 

Ето защо искът за увеличаване размера  на  определената издръжката се явява частично основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен в посочените по-горе размери .

 Частично основателна е претенцията на ищцата за разноски по делото ,съразмерно с уважената част от иска

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

УВАЖАВА ИСКА НА И.А.Я. ЕГН **********,  действащ лично и със съгласието на своята майка -  Н.Ю.М. ЕГН **********, против     А.И.Я. ЕГН **********  , за  увеличаване размера на определената със спогодба по гр д  12193/2009г на ПРС  І11грс ,месечна издръжка, която  ответникът е осъден да заплаща на   сина си – И.А.Я. ЕГН **********, а именно от 85лв  на 150лв /сто и петдесет лева/, начиная от завеждане на исковата молба пред съда- 04 10 2013 г ,до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане . Отхвърля иска в частта му от уважения размер на издръжката до претендирания такъв от 180лв месечно .

ОСЪЖДА А.И.Я. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС СУМАТА ОТ 246 лв/двеста четиридесет и шест  ЛЕВА / ДЪРЖАВНИ ТАКСИ .  

ОСЪЖДА А.И.Я. ЕГН ********** да заплати на И.А.Я. ЕГН **********,  действащ лично и със съгласието на своята майка -  Н.Ю.М. ЕГН **********, сумата от 240лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева

 

Вярно с оригинала.

И.Б.