Гражданско дело 15844/2013 - Решение - 07-02-2014

Решение по Гражданско дело 15844/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 549     07.02.2014г.,      гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д  А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15844 по описа за 2013г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.

            Ищецът Д.П.П. чрез адв. Ст. Я. иска от съда да се признае за установено спрямо ответника „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, че не дължи сумата от 1084.20 лева, която представлява неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2000г. – 31.07.2004г., сумата от 136.38, която представлява обезщетение за забава за периода 01.12.2000г. – 30.08.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2004г. до окончателното изплащане на вземането, както и 26.42 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 61.00 лева, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5593/2004г. по описа на РС – Пловдив, XVII – ти гр.с-в и е образувано изпълнително дело № 6986/2004г. – VI – ти р-н по описа на ДСИ при ПРС, продължено от ЧСИ Л.М., с рег. № 819, с р-н на действие Окръжен съд – гр. Пловдив, под номер на изп.дело 923/2008г. поради погасяването по давност на горните суми. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

            Ответното дружество „ЕВН България Топлофикация” ЕАД оспорва предявения иск. Оспорва твърдението, че сумите са погасени по давност. Акцентира върху обстоятелството, че дори първото изпълнително дело № 6986/2004г. да се е перемирало екс леге, то с молба от 18.04.2008г. са предприети действия по принудителното изпълнение срещу длъжника – ищеца по делото, които са прекъснали давността. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски. 

            Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

            С определение по ч.гр.д. № 5593/2004г. на РС – Пловдив, XVII – ти гр.с-в постановено по реда на чл.243 вр. с чл.237 буква „к” ГПК /отм./ е разпоредено да заплати горните суми в полза на ответника. Било образувано изпълнително дело № 6986/2004г. при  ДСИ – VI – ти р-н на действие. Единственото изпълнително действие по това дело било изпращането на призовка за доброволно изпълнение от 24.10.2005г. връчена чрез съсед.

            В рамките на двугодишен период от датата на последното изпълнително действие не били предприети повече изпълнителни действия  нито от ДСИ, нито пък взискателят конкретизирал други изпълнителни способи към ДСИ за събирането на вземането.

            Следователно и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и чл.330, ал.1, буква „Д” ГПК /отм./ към 24.10.2007г. изпълнително дело № 6986/2004г. по описа на ДСИ при ПРС било прекратено, без да е необходим изричен акт на ДСИ в тази насока – постановление, което да сложи край на делото. Последиците настъпват екс леге в каквато насока са и задължителните указания на тълкувателно решение  № 47 от 01.04.1965г. по гр. д. № 2365 на ВС, в което категорично е посочено, че с настъпването на някое от основанията, посочени в чл.330, ал.1, буква „а” до „е” ГПК принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона. Задължителното действие на тълкувателното решение е запазено и при действието на новия ГПК до колкото с него не се въвеждат различни хипотези от тези, които са били установени в ГПК /отм./ - за конкретния случай.

            Следователно, за да бъде погасена главницата 1084.20 лева, която представлява неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2000г. – 31.07.2004г, за която е бил издаден изпълнителен лист от 08.09.2004г. е било необходимо в следващите 3 години от перемпцията на изпълнителното дело да не са извършвани други принудителни действия срещу длъжника, т.е до 24.10.2010г.

            В конкретния случай с молба от 24.11.2008г. на основание §3, ал.1 ПЗР на ЗЧСИ ответникът е поискал производството по вече прекратеното изпълнително дело да бъде продължено от ЧСИ Л.М.

На практика ДСИ не е издал постановление за прекратяване на производството и не е приложил чл.433, ал.1, т.8 ГПК като е предал прекратеното по силата на закона изпълнително дело  6986/2004г. Същото обаче би било и ако ответникът бе изискал оригинала на изпълнителния лист от 08.09.2004г. и въз основа на него с молбата не поискал образуването на ново изпълнително дело чрез посочването на съответните изпълнителни способи.

Ето защо молбата от 24.11.2008г. с основание §3, ал.1 ЗЧСИ не представлява самостоятелно действие по принудителното изпълнение, когато се касае до перемирано изпълнително производство, а следва да се тълкува като воля взискателя да образува ново изпълнително дело. Едва с образуването на това ново изпълнително дело давността спира да тече. Дори да се приеме обратното давността отново не тече от момента в който ЧСИ получи перемираното изпълнително дело и въз основа на изпълнителния лист започне да извърши изпълнителни действия.

В настоящия случай – която и от двете хипотези да се приеме от правна страна, то тя изключва твърденията на ищеца, че главницата е погасена по давност – тъй като за периода 24.10.2007г. – 24.07.2010г. е имало принудителни действия срещу него, в рамките на валидно съществуващо изпълнително дело в което давност не тече. Така тези действия са започнали със справки  в имотния регистър за отчуждените вещни права върху недвижими имоти, с опис и оценка на движими вещи.

Дори да се приеме тезата на ищеца, че изпълнително дело 6986/2004г. е перемирано на 08.01.2006г. / основание за което няма, тъй като законът посочва, 2 години не от образуването на изпълнителното дело, а от последното изпълнително действие/ то давността би изтекла на 08.01.2009г., а още в края на 2008г. ЧСИ е започнал действия по събиране на вземането по посочен от ответника изпълнителен способ, респ. молбата по §3, ал.1 ЗЧСИ не може да продължи съществуваното на едно прекратено изпълнително дело, но по своята правна характеристика тази молба не се различава от молбата с която се иска образуване на изпълнително дело. Разликата е в това, че оригиналът на изпълнителния лист не е при взискателя, а при ДСИ.

Следователно и за периода 24.10.2007г. – 24.10.2010г. и за периода 08.01.2006г. – 08.01.2006г. са налице действия от страна на взискателя чрез ЧСИ, които прекъсват давността, респ. в хода на изпълнителното дело при ЧСИ давност не е текла и главницата не е погасена. Следователно, дължими са и акцесорните й вземания.

Относно възражението за давност за периода отпреди издаването на изпълнителен лист.

В действителност сумите за периода 01.10.2000г. – 01.10.2003г. са погасени по давност. Дължими са тези за периода 02.10.2003г.- 30.08.2004г.

В случая ищецът се позовава на тази давност не посочва каква сума от главницата, лихвите и разноските не се дължат. В тази връзка съдът не може с доклада си по чл.146 ГПК да указва на страните какво да твърдят и какво не, при което страната не може да се позове на допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на указания за твърдения.

Нещо повече, погасяването по давност на определени задължения изисква доказване не само на основанието им, но и на техния размер. При наличието на липса на твърдения за размера за периода в който вземанията са погасени съдът е в невъзможност сам да определи този размер дори по реда на чл.162 ГПК още повече, че гр.д. № 5593/2004г. на 17 – ти гр.с-в на РС – Пловдив е било унищожено – за което  обстоятелство страната е била информирана в хода на о.с.з и не е предприела съответното процесуално поведение.

Ето защо макар и частично доказано по основание, без да е въведен като елемент от спорния предмет – размерът на задължението за главница остава да бъде дължим.

По изложените съображения предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 218 лева.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено, че Д.П.П., с ЕГН ********** с адрес:********* адв. Ст.Я. ***  НЕ ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на  „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №  37 чрез юрк. П.П. сумата от 1084.20 лева, която представлява неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2000г. – 31.07.2004г., сумата от 136.38, която представлява обезщетение за забава за периода 01.12.2000г. – 30.08.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2004г. до окончателното изплащане на вземането, както и 26.42 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 61.00 лева, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5593/2004г. по описа на РС – Пловдив, XVII – ти гр.с-в и е образувано изпълнително дело № 6986/2004г. – VI – ти р-н по описа на ДСИ при ПРС, продължено от ЧСИ Л.М., с рег. № 819, с р-н на действие Окръжен съд – гр. Пловдив, под номер на изп.дело 923/2008г. поради погасяването по давност на горните суми като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Д.П.П. ЕГН ********** с адрес:***, 4 чрез адв. Ст.Я. *** да заплати в полза на ЕВН България Топлофикация” ЕАД с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №  37 чрез юрк. П.П. сумата от 218 / двеста и осемнадесет/ лева, която представлява разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                           СЪДИЯ:/п./  

ВГ :Вярно с оригинала