Гражданско дело 15434/2013 - Решение - 11-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 571                             11.02.2014 година                     град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Ваня Койчева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15434 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 от ГПК.

Ищецът Т.Д.К., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. Опълченска № 10 - адвокат М. е предявил против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Й. З., С.С. и Й. П., иск за приемане на установено, че не дължи сумата от 769,39 лв. , представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01,05,1999 г. до 31,05,2004 г., сумата от 459,08 лв.  мораторна лихва за периода от 01,07,1999 г. до 23,06,2004 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 29,06,2004 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че по образуваното по молба на ответника ч. гр. дело № 4127/ 2004 г. на ПРС, XI гр. с-в, срещу ищцата бил издаден изпълнителен лист за следните суми: сумата от 769,39 лв. , представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01,05,1999 г. до 31,05,2004 г., сумата от 459,08 лв.  мораторна лихва за периода от 01,07,1999 г. до 23,06,2004 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 29,06,2004 г. до окончателното плащане. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 6826/ 2004 г. на ДСИ при ПРС. На 28,08,2004 г. ищцата получила ПДИ, като в периода от 28,08,2004 г. до 28,08,2006 г. по посоченото по –горе изпълнително дело не били извършвани никакви изпълнителни действия, поради това така образуваното изпълнително дело ex lege било прекратено на 28,08,2006 г.  На 02,07,2008 г. по повод подадена молба от ответника за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ на основание параграф 3 ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ и изпълнението било продължено от ЧСИ В.А., при който се образувало изпълнително дело № 376/2008 г. Поради това извършените от ЧСИ А. изпълнителни действия са без правна стойност. Твърди се че дори да не се приеме, че давността не е текла до 28,08,2006 г. , предвид естеството на задължението се налагал изводът, че вземанията на ответника били погасени по давност на основание чл. 111 буква „в” от ЗЗД на 28,08,2009 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди че ищцата е подала на 04,10,2004 г. молба за разсрочено плащане на дълга, което е одобрено от ответника. С това свое действие  ищцата е признала съществуването на процесното задължение, а ответникът не предприемал изпълнителни действия. Тъй като ищцата преустановила плащанията, на 25,03,2008 г. ответникът подал молба за възобновяване на изп. дело, като са предприети и изпълнителни действия. С всяко изпълнително действие давността е била прекъсвана. От 04,10,2004 г. до 25,03,2008 г. изп. дело е било спряно поради постигнато между страните съгласие за разсрочено плащане. След възобновяване на изп. производство няма период на бездействие, който да е продължил повече от 2 години.  Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII- ти гр. състав, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От фактическа страна е безспорно, и от писмените доказателства се установява, че на 05.07.2004г. по  ч.гр. д. №4127 / 2004 г. по описа  на Пловдивски районен съд, по реда на чл.242 от ГПК/отм./ на несъдебно изпълнително основание-извлечение от сметка, е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация Пловдив”ЕАД,с ново наименование ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу длъжника  Т.Д.К. за сумата от 769,39 лв. , представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01,05,1999 г. до 31,05,2004 г., сумата от 459,08 лв.  мораторна лихва за периода от 01,07,1999 г. до 23,06,2004 г. , ведно със законна лихва върху главницата, начиная от 29,06,2004 г. до окончателното й заплащане, и сторените по делото разноски в размер от 87,56  лева. Въз основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на ответника  от 12.08.2004 г.  е било образувано изп. дело №6826/2004 г. на ДСИ при РС – Пловдив, шести район. Призовката за доброволно изпълнение  е била връчена на длъжника на 28.08.2004 г., като на 04,10,2004 г. ищцата е подала молба за  разсрочено плащане на дълга си, която молба е била уважена. На 13,12,2004 г. ищцата е заплатила 30 лева. След това едва на 25,03,2008 г. ответникът е поискал да се извърши справка РУСО, относно размера на пенсията на ищцата. След което на основание §3, ал.1 от ПЗР на ЗЧСИ  изп.д.№6828/2004г. е преобразувано в  изп.дело №376/2008 г.  по описа на ЧСИ  В.А.,с рег. № 827, с район на действие ПОС. По изп.д.№ 376/ 2008 г. не са били извършвани изпълнителни действия, а само справки за имуществото на длъжника, до 24.02.2009 г.,когато е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника и наложен запор, въз основа на молба от 23,02,2012 г., подадена от ответника. На 27,08,2013 г. е вписана възбрана върху собствени на К. недвижими имоти.

Страните не спорят досежно основанието и размера на задълженията на ищеца по издадения в полза на ответника изпълнителен лист,като  спорът по делото се концентрира дали вземането на ответника е погасено поради изтекла погасителна давност.

Съгласно ТР 3/18.05.2012г на ВКС по т.д.№3/2011г. ОСГК вземането на топлофикационното дружество за предоставена топлинна енергия представлява периодично вземане по смисъла на чл.111, ал.1, б.”в” от ЗЗД и се погасява с кратката – тригодишна погасителна давност.

        Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в настоящия случай съгласно Общите условия на ответника вземането става изискуемо в 30-дневен срок след изтичането на периода за който се отнася. Вземанията по изпълнителния лист са станали изискуеми, както следва за м.05.1999г.- на 30.06.1999 г., а за м.05.2004г.-на 30.06.2004 г. Следователно към датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист-29.06.2004 г. /която прекъсва давностния срок съгласно чл.116,ал.1, б. „в” от ЗЗД/ - давността вече е била изтекла за дължимите суми за периода 01.05.1999 г.-29.06.2001 г.,както по отношение на главното така и по отношение на акцесорните вземания и същите са погасени по давност.

По отношение на останалата част от периода:

От приложеното изпълнително дело № 6826/ 2004 г. на ДСИ при ПРС, VI район, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист, е видно, че е връчена призовката за доброволно изпълнение на ищцата  на 28.08.2004 г. Подадената на 04.10.2004 г. молба от ищеца с искане да й се разсрочи плащането с обещание да внася разсрочено по 10 % от дължимата сума всеки месец по принцип следва да се тълкува като признание на задължението й, а съгласно чл.116, б.”а” от ЗЗД признаването на вземането прекъсва погасителната давност спрямо него. На 13,12,2004 г. ищцата е платила 30 лв., след която дата едва на 25,03,2008 г. ответникът е поискал да се извърши справка РУСО, относно размера на пенсията на ищцата. На 16,06,2008 г. ответникът е изискал да се извърши справка от ТД на НАП – гр. Пловдив. Съгласно Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение, прекъсва давността по силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД и докато трае изпълнителният процес за реализиране на вземането - несъмнено част от гражданския процес, съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД - давност не тече. Тъй като по смисъла на чл. 330 ал. 1 буква „д” от ГПК /отм./ принудителното изпълнение се счита за прекратено по силата на закона, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, то на 28.08.2006 г. (или две години след връчване на ПДИ) делото пред ДСИ е било прекратено. В случая не е бил нужен изричен акт на съдебния изпълнител за това, защото постановлението на органа има само констативен характер- установява факт на настъпило прекратяване, а не поражда последиците на това прекратяване, което настъпва ex lege. Извършените действия по делото след изтичане на двете години обаче са ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат да породят своите последици. В този смисъл  са извършените от взискателя действия за извършване на справка от РУСО на 25,03,2008 г., от ТД на НАП – гр. Пловдив на 16,06,2008 г., подадената молба от взискателя на 30,06,,2008 г. за продължаване на изпълнението пред ЧСИ  В.А., който е образувал изпълнително дело № 376/ 2008 г. по свой опис и действията, осъществявани по него, нямат никакво правно значение спрямо длъжника, защото са извършени по едно прекратено производство. Още повече, че в случая не е било образувано отделно ново изпълнително производство, а е поискано продължение на старото такова, което обаче към момента на прехвърлянето си към ЧСИ вече се е явявало прекратено. 

След прекратяването започва да тече нова тригодишна давност по смисъла на чл. 111 буква „в” от ЗЗД. Задълженията за заплащане на топлинна енергия представляват повтарящи се през определен период периодични плащания и те се погасяват с изтичане на тригодишна давност, а и доколкото вземането на кредитора по изпълнителния лист не е установено с влязло в сила съдебно решение, за него е неприложима нормата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД за петгодишната давност. Действително докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането погасителна давност не тече, а по смисъла на чл. 116 буква „в” от ЗЗД тя се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. В случая обаче не е имало такова надлежно прекъсване през време на производството по изп. дело № 6826/ 2004 г., тъй като изпълнителни действия са извършване едва на 25,03,2008 г. По изпълнително дело № 376/ 2008 г. по описа на ЧСИ А.  действия, насочени към принудително удовлетворяване на вземането, са били извършени едва на 24,02,2009 г. чрез  изпратена ПДИ до длъжника. Дори и да се приеме обратното, тези действия са били извършени след прекратяване по силата на закона на изпълнителното дело и не могат да породят своите последици.

При това положение започналият да тече от датата на прекратяването на изпълнителния процес ex lege нов три годишен давностен срок по чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД е изтекъл  на 28.08.2009 г.  Погасяването по давност на това вземане (включващо както главното, така и акцесорните такива- за лихви и разноски) по изпълнителния лист, ведно с прекратеното по закон изпълнително производство още пред ДСИ по принудително събиране на сумите, се явяват основание за уважаване на установителния иск недължимост на претендираните вземания. В заключение, следва с решението да се признае за установено, че търсените от ответника по изпълнителния лист суми не се дължат поради изтекла давност.

       

По отношение на разноските:

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за  настоящото производство, които са направени, а именно  внесена държавна такса в размер на 50 лева.

Поради изложеното, съдът

 

                                                          Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, че Т.Д.К., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. Опълченска № 10 - адвокат М., не дължи сумата от 769,39 лв. , представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01,05,1999 г. до 31,05,2004 г., сумата от 459,08 лв.  мораторна лихва за периода от 01,07,1999 г. до 23,06,2004 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 29,06,2004 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,  да заплати на Т.Д.К., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. Опълченска № 10 - адвокат М. направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

   

    СЪДИЯ :/п/

        

Вярно с оригинала.

ВГ