Гражданско дело 15128/2013 - Решение - 26-02-2014

Решение по Гражданско дело 15128/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 821                                                       26.02.  Година  2014                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                      ІІІ граждански  състав

На   30.01.2014 Година

В публично заседание в следния състав:

           Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Васка Атанасова

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 15128 по описа за 2013 година

намери за установено следното:

 

            Установителен иск по чл.422 от ГПК с материалноправно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът «С.Г.ГРУП» ООД с ЕИК 148062016 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България № 111, бл.А, ет.4, ап.12, представлявано от управителя С. Ц., чрез процесуалния представител адв.В.Г. ***, е предявил иск да се признае за установено, че ответникът Т.Г.Т. с ЕГН ********** ***, му дължи по силата на договор за цесия от 13.01.2012 г., сключен с «Космо Мобайл България» ЕАД, сумата от 280,14 лв., дължима по Договор заявка № 1701100 от 28.12.2006 г., с индивидуален клиентски номер на договора М01155665 за периода 01.05.2010 г.- 31.05.2010 г., отразена във фактура № 7146115232/01.06.2010 г., сумата от 84,91 лв. обезщетение за забава за периода 20.06.2010 г.- 30.05.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 12.06.2013 г. до изплащането й, които вземания са предмет на заповед за изпълнине на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 9897/2013 г. по описа на ПРС. Ищецът твърди, че между ответникът и «Космо Мобайл България» ЕАД е бил сключен Договор заявка № 1701100 от 28.12.2006 г., с индивидуален клиентски номер на договора М01155665 с права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилните услуги. Съгласно чл.20 от ОУ на договора, всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно приложимия индивидуален договор с потребителя и/или действащата ценова листа, като по силата на чл.26 неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума. Съгласно Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на извадането й. Ответникът не изплатил задължението си по процесната фактура, поради което изпаднал в забава, като за периода 20.06.2010 г.- 30.05.2013 г. дължал обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД , възлизаща на сумата от 84,91 лв. Вземането на «Космо Мобайл България» ЕАД срещу ответника, както и такива срещу други потребители, били прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 13.01.2012 г., за която длъжникът бил уведомен с писмо, връчено чрез курирерска агенция «Тип Топ Куриер-Пловдив» на 19.03.2013 г. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която постъпило възражение от длъжника. Поради това в настоящото производство е предявил иск са установяване на вземанията си. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

            Ответникът, в подадения в срок отговор на исковата молба, оспорва иска. Възразява да е надлежно уведомен за извършената цесия. Оспорва съществуването на вземането, което се твърди да е прехвърлено на ищеца. Повдига възражение за изтекла погасителна давност. Претендира присъждане на разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

            Приложено е ч.гр.д.№ 9897/2013 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с., от което се установяво, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на ответника да му заплати сумата от сумата от 280,14 лв., дължима по Договор заявка № 1701100 от 28.12.2006 г., с индивидуален клиентски номер на договора М01155665 за периода 01.05.2010 г.- 31.05.2010 г., отразена във фактура № 7146115232/01.06.2010 г., сумата от 84,91 лв. обезщетение за забава за периода 20.06.2010 г.- 30.05.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 12.06.2013 г. до изплащането й. Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника, като настоящият иск е предявен в срока по чл.415 от ГПК, с оглед на което се явява процесуално допустим.

            Разгледан по същество, искът е неоснователен, по следните съображения:

            В исковата молба ищецът сочи като основание за възникване на задължението на ответника сключен Договор заявка № 1701100 от 28.12.2006 г., с индивидуален клиентски номер на договора М01155665 , за което е издадена фактура № 7146115232/01.06.2010 г. Представена е по делото посочената фактура, от която се установява, че вземането, за което е издадена, представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуги в размер от 238,44 лв. и задължения от предишни периоди  в размер от 50,83 лв. Представен е Договор заявка № 1701100 от 28.12.2006 г. със срок на действие една година, т.е. до 28.12.2007 г. , както и допълнителни споразумения от 25.04.2008 г. и 02.10.2009 г. , както и договор по заявка № 31245878, сключен на 23.12.2009 г. Т.е., договорът, на който се позовава ищеца от 28.12.2006 г. е действал най-късно до 23.12.2009 г., когато е сключен друг между страните.  Така установеното е достатъчно да обуслови извод, че вземане, възникнало в периода от 01.05.2010 г. до 31.05.2010 г., произтичащо от Договор заявка № 1701100 от 28.12.2006, посочен като основание на процесното задължение, не съществува. Независимо от изложеното, доколкото едва от представения по делото счетоводен документ става ясно, че процесното вземане включва и неустойка за предсрочно прекратяване на договор, която в аванс на ищеца се отнесе към правоотношението, възникнало с процесния договор, то не се установява подобна неустойка да е била уговорена от страните, респ. да са настъпили предпоставките за възникването й в патримониума на първоначалния кредитор

            Доколкото вторият договор от 23.12.2009 г. не е предмет на исковата претенция, респ.издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и не е изложен като факти и обстоятелства в исковата молба, въз основа на които е предявен иска, респ. по които ответникът да е бил длъжен да ангажира становище в отговора на исковата молба и проведе съответна защита, не следва да се обсъжда  и взема предвид при решаване на спора.

            Независимо от изложеното, искът е неоснователен и поради следното:

            Ищецът твърди качеството му на кредитор да произтича от договор за цесия от 13.01.2012 г., в чийто предмет са били включени и вземанията спрямо ответника Т.Г.Т.. Представен е такъв по делото, като от чл.2 от раздел «Предмет, цени и плащане» е видно, че същият има за предмет възмездно прехвърляне на вземанията на цедента, произтичащи от договорите за мобилни услуги, «описани в», след което текстът от договора е закрит. Прочитайки по-нататък съглашението става ясно, че вземанита, предмет на същия, са описани в Приложение № 1.  Според чл.1.6 от раздел»Дефиниции, които се използват от страните по настоящия договор» «Приложение № 1» означава списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК / БУЛСАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Представен е по делото «Опис на съдържанието на Приложение № 1», в който са посочени общият брой фирми, общият размер на вземанията от фирми, общият брой на адресните записи, общият брой на частните лица, вземанията от тях и броят на адресните записи. Т.е., надлежно доказателство, установяващо прехвърляне на вземането на мобилния оператор срещу ответника по силата на договора за цесия би било споменатото Приложение № 1 на електронен носител, представен в надлежната форма съгласно чл.184 от ГПК. Такова по делото не е ангажирано. Вместо това е представено Удостоверение № 243 от 02.09.2013 г., издадено от Цедента «Космо България Мобайл» ЕАД, според което по силата на договора за цесия вземането към Т.Г.Т. е прехвърлено на «С.Г.Груп» ООД. Това писмено доказателство не установява надлежо горното обстоятелство, тъй като не е може да замести Приложението, съдържащо информацията за предмет на цесията, а и не съдържа данни, индивидуализиращи вземането към този длъжник.

            Отделно от горното, дори да се приеме в аванс на ищеца за установено качеството му на кредитор в по силата на процесния договор за цесия спрямо процесното вземане, то не се установява прехвърлянето на това вземане да е надлежно съобщено на длъжника на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД. Представено е уведомление, с което ищецът, от името на цедента, известява ответника за прехвръляне на вземането му, като е приложена обратна разписка, съдържаща подпис в графа «получател», без посочено еднозначно авторство. С оглед изричното оспорване от страна на ответника на редовността на уведомяването и при липсата на посочване на автора на подписа, не би могло да се приеме, че получател на уведомлението е именно ответника, респ.че последният е уведомен за цесията. Дори да се приеме, че това уведомление е получено с преписа от исковата молба, то с оглед горните изводи за недоказаност на основанието, от които произтичат вземанията, това обстоятелство е без особено значение за формирания извод за неоснователно на иска.

            В обобщение, ищецът не доказа съществуването на процесното вземане срещу ответника, което обуславя неоснователност на предявения иск и на акцесорния такъв за забава.

            Отделно от горното, основателно се явява възражението на ответника, че везманията, дори да бяха установени по основание и размер, биха били погасени поради изтичане на предвидената в чл.111, б. «б» и »в» от ЗЗД давност. Това е така поради периодичния характер на плащанията, по отношение на които е приложим тригодишния давностен срок по посочената законова разпоредба и съобразно разбирането, залегнало в Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. на ВКС. Видно от фактурата, на която се позовава ищеца, същата е издадена за неустойки и задължения за предишни периоди. Т.е., не се касае за вземания, възникнали през отчетен период 01.05.2010 г.- 31.05.2010 г., а за предходен. Заявлението е подадено на 12.06.2013 г., т.е. след изтичане на давността, която в най- добрия случай / за неустойката/ е започнала от датата на издаване на фактурата – 01.06.2010 г., когато вземането по нея е станало изискуемо.

            Поради изложеното предявеният иск ще се отхвърли. При този изход на спора на ответника се следват направените от него деловодни разноски, които се констатираха в размер от 150 лв. платено адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от «С.Г.ГРУП» ООД с ЕИК 148062016 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България № 111, бл.А, ет.4, ап.12, представлявано от управителя С. Ц., чрез процесуалния представител адв.В.Г. ***, иск да се признае за установено, че Т.Г.Т. с ЕГН ********** ***, му дължи по силата на договор за цесия от 13.01.2012 г., сключен с «Космо Мобайл България» ЕАД, сумата от 280,14 лв., дължима по Договор заявка № 1701100 от 28.12.2006 г., с индивидуален клиентски номер на договора М01155665 за периода 01.05.2010 г.- 31.05.2010 г., отразена във фактура № 7146115232/01.06.2010 г., сумата от 84,91 лв. обезщетение за забава за периода 20.06.2010 г.- 30.05.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 12.06.2013 г. до изплащането й, които вземания са предмет на заповед за изпълнине на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 9897/2013 г. по описа на ПРС.

            ОСЪЖДА «С.Г.ГРУП» ООД с ЕИК 148062016 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България № 111, бл.А, ет.4, ап.12, представлявано от управителя С. Ц., чрез процесуалния представител адв.В.Г. ***, да заплати на Т.Г.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 150 лв. деловодни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                                                                                                                                                                                  /Таня Георгиева/

Вярно с оригинала.

В.А.