Гражданско дело 14786/2013 - Решение - 07-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

         № 547                     07.02.2014г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на  двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14786 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда.

Ищецът И.Б.К., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. Х.Д. срещу „МДМ билдинг” ЕООД, с ЕИК 202096987, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Централен” ул. „Любен Каравелов” № 2, ет. 3, ап. 5, представлявано от управителя М.М. обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 582 лева (петстотин осемдесет и два лева), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от м. октомври 2012г. до м. декември 2012г. включително. Законна лихва не се претендира. Претендират се разноски.

Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника в процесния период, като за периода от м. октомври 2012г. до м. декември 2012г. вкл. твърди да е полагал труд, но да не му е платено ТВ в общ р-р от 582 лева, както следва – 200 лв. за октомври 2012г., 275 лева за ноември и 107 лева за декември.

Ето защо моли да се осъди ответника да му заплати така посочените суми.

В съдебно заседание от 27.01.2014г. е поискано от ищеца и допуснато от съда изменение на иска за м. октомври 2012г. от сумата 200 лева на сумата 246, 93 лева, като след допуснатото изменение общият размер на претенцията за периода от м. октомври 2012г. до м. декември 2012г. включително е увеличен от 582 лева на 628, 93 лева.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си поддържа исковете.

В срока за отговор такъв от ответника не е постъпил.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От събраните по делото доказателства – трудов договор от 14.06.2012г., основно и допълнително заключение на допуснатата ССЕ и показанията на свидетеля Б. се установява, че ищецът е работил по ТПО с ответника, възникнало на 14.06.2012г., за което няма доказателства, нито твърдения да е било прекратено, че ищецът е заемал длъжността „общ работник строителство на сгради при ответника, на пълно работно време, 8 часа, с уговорено месечно възнаграждение от 315 лева. От показанията на свидетеля Б. се установява, че през октомври и ноември 2012г. са работили заедно с ищеца при ответника, декември вече свидетелят не работел там, но ходел, за да си търси възнагражденията и виждал, че ищецът и през декември 2012г. е все още там и не работи. Двамата с ищеца работели поддръжка на В и К на 8-часов раб. ден.

От основното и допълнително заключение на вещото лице М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че в счетоводството на ответника има издадена заповед за прекратяване на ТПО на ищеца на осн. чл. 71 от КТ от 08.11.2012г., за която обаче нямало никакви данни някога да е връчвана, нямало подпис и дата на връчване, не била надлежно оформена да е връчена на ищеца. На вещото лице била предоставена ведомост, съгласно която за м. 10.2012г. на ищеца е начислено ТВ за 8 дни в брутен размер 219, 14 лева, нетна сума за получаване 171, 78 лева. Не са представени нито молби, нито заповеди за ползване на платен или неплатен отпуск, нито е отразена самоотлъчка. Ако е работил пълен месец, ищецът е следвало да получи сумата от 246, 93 лева ТВ за м. октомври 2012г. За ноември и декември не са начислени суми и във ведомостта. В случай, че е работил до 08.11.2012г. и тогава е прекратено ТПО, то на ищеца според вещото лице за м. ноември би се дължала и сумата от 56, 12 лева, поради което общата дължима сума би била 303,05 лева. В случай, че заповедта не е връчена и ТПО не е прекратено, а ищецът е продължил да работи, то на същия би се дължала сумата от по 246, 93 лева за всеки един от трите месеца и общата дължима сума би възлизала на 740, 79 лева. Според вещото лице във ведомостта няма подпис на ищеца и няма негов подпис за получил заповедта за прекратяване на ТПО, при ответника нямало данни някога да е била връчвана заповедта изобщо.

При така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание. От представените доказателства безспорно се установи, че през процесния период ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, което не се доказа да е било прекратено междувременно, като трудовото възнаграждение възлиза на 246, 93 лева нетна сума за получаване за всеки един от месеците, включени в процесния период. Без значение е обстоятелството дали сумата е начислена или не, тъй като съществуването на ТПО и фактът на полагане на труд в процесния период се установиха по безспорен и категоричен начин. Ето защо искът се явява доказан до размер от 740, 79 лева за периода. доколкото ищецът претендира заплащане на по-малка сума, а именно - 628, 93 лева, то исковете изцяло ще се уважат изцяло в този размер, предвид това, че не е направено увеличение на исковете за м. 11 и 12.2012г. Законна лихва не следва да се присъжда, тъй като не е претендирана.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноските, които е претендирал. Същият доказва да е направил разноски в размер на 250 лева – платено адв. възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 50 лева. В негова тежест следва да се възложат и разноските за основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, направени от бюджета на съда, които са в размер на 90 лева.

Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „МДМ билдинг” ЕООД, с ЕИК 202096987, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Централен” ул. „Любен Каравелов” № 2, ет. 3, ап. 5, представлявано от управителя М.М. да заплати на И.Б.К., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. Х.Д. сумата от 628, 93 лева (шестстотин двадесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от м. октомври 2012г. до м. декември 2012г. включително, както и сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „МДМ билдинг” ЕООД, с ЕИК 202096987, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Централен” ул. „Любен Каравелов” № 2, ет. 3, ап. 5, представлявано от управителя М.М. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 50 лева (петдесет лева)– дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 90 лева (деветдесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че ще бъде постановено – 10.02.2014г.

Препис от решението да се връчи на страните.

   

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/ Таня Георгиева

Вярно с оригинала.

ЕА