Гражданско дело 1453/2013 - Решение - 14-02-2014

Решение по Гражданско дело 1453/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 642

 

Гр. Пловдив, 12.02.2014 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Диана Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1453 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ чл.200, ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на С.К.У.  ЕГН ********** ***, със съд адрес гр.С., ул.”Х. К.” №.., ет.., ап.. чрез адв.В.Д а, срещу “м Табако” ООД, адрес:***, представлявана от Н. С. и Ж.С.–у..

Предявени са обективно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата от 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания причинени в следствие на претърпяна трудова злополука на 27.10.2011г. довела до увреждане на здравето на работника; сумата от 1298,47 лв. мораторни лихви върху 10000лв. за периода от настъпване на злополуката - 27.10.2011г. до предявяване на искова молба; и сумата от 480,0лв., имуществени вреди – разлика между получаваното МТВ от 400лв. и полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 360лв. месечно от по 40лв. на месец за периода от настъпване на злополуката до прекратяване на трудовия договор; сумата от 62,33 лв. мораторни лихви върху 480лв. за периода от настъпване на злополуката - 27.10.2011г. до предявяване на искова молба, в едно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяване на искова молба до окончателното плащане и разноски. 

Ищецът твърди, че е работил по ТД от 01.08.2010г. до 22.11.2012г. в ответното дружество на длъжността “п.”. тъй като машините били технически неизправни често настъпвали трудови злополуки. Такава претърпял и ищецът на 27.10.2011г. при изпълнение на служебните си задължения, като по време на работа дяната й ръка била притисната от машината и в резултата получила луксация и разкъсна рана на показалеца на дясната ръка. Получената травма била призната за трудова злополука по реда на чл.55, ал.1 КСО с Разпореждане № 306/07.11-2011 на РУСО –Пловдив. В следствие на злополуката претърпяла имуществени вреди представляващи разлика между получаваното МТВ от 400лв. и полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 360лв. месечно от по 40лв. на месец за периода от настъпване на злополуката до прекратяване на трудовия договор общо в размер на 480лв. Претърпяла и болки и страдания в периода на лечението изразяващо се в три тежки операции. А едва на 06.12.2012г. и били извадени металните пластини от пръста. Освен това и продължава да търпи страдания и неудобства, тъй като дясната й ръка не може да се възстанови и да функционира нормално. Твърди и към момента да не може да хваща добре и да изпуска предмети, което налага помощ от близките й. Тази зависимост допълнително я натоварва психически. А освен това при промяна на времето отново изпитва болки и често се налага да взема болкоуспокояващи. Продължава да търпи неимуществени вреди в резултат на злополуката. Претърпените от нея болки и страдания и тези които търпи и ще продължава да търпи оценява на 10000лв. 

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд и е подадена в срока по чл. 358 КТ.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника на представителя по закон адв.Б. И. *** който не оспорва допустимостта на исковете, но ги оспорва по основание и по размер. Не оспорва между страните да съществува сключен трудов договор при уговорено ОТВ от 400лв. и ответника да е работодател на ищцата. Твърди това трудово правоотношение вече да е прекратено. Не оспорва и машините с които се е работило да са били технически неизправни и често да са ставали трудови злополуки. Не оспорва и в рамките на работно време на 27.10.2011г. да е настъпила трудова злополука с ищеца при работа с гилзова машина, както и да призната за такава. Настоява се и на това, че е налице хипотезата на чл.201 КТ. Възразява относно обстоятелствата, при които е настъпила тр. злополука, и направените от него възражения за съпричиняване поради допусната груба небрежност от ищеца във вида – при нарушение на правилата за безопасност е извършвала работа с машина, която е работела, а според правилата за работа действията се извършват само при спряла машина. За начина на работа с машините е била обучена, а спазване на правилата за безопасност у провеждан редовно инструктаж и последно на ищеца е проведен такъв на 30.08.2011г. Ето защо и счита, че настъпването на злополуката е станало по изключителна вина  на пострадалия и поради негово невнимание и в този смисъл поради допусната груба небрежност от самия ищец. Възразява и по отношение на размера на неимуществените вреди, по съображения, че ищецът е с напълно възстановено здраве. Оспорва твърдението на ищеца досежно изгледите за непълно   възстановяване и нормално функциониране на ръката в бъдеще, както и да има ограничения в момента. Прави искане за намаляване на размера на неимуществените вреди поради проявена груба небрежност от пострадалия. Оспорва и претенциите за имуществени вреди и двете претенции за лихви за забавено плащане по основание и размер, но не излага съображения за това. Иска се отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

 

В о.з. ищецът, чрез пълномощника си адв. В.Д., е изменил размера на исковете си за имуществени вреди и лихва за забава, съответно до размерите: сумата от 551,44 лв., имуществени вреди – разлика между получаваното МТВ и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от настъпване на злополуката до прекратяване на трудовия договор; сумата от 38,63 лв. мораторни лихви. за периода от настъпване на злополуката - 27.10.2011г. до предявяване на искова молба на 29.01.2013г. Поддържа исковете в тези размери с подробни съображения в писмена защита.

В о.з. ответникът, чрез пълномощника си адв.Б.И., оспорва исковете по основание и  по размер. Счита, че размерът на претендираните неимуществени вреди е силно завишен поради съпричиняване на резултата от ищеца, а и иска за неоснователен тъй като злополуката е настъпила изцяло по вина на ищцата, с подробни съображения в писмена защита.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените копия от Трудов договор от 01.08.210г. и Заповед № 276/22.11.2012г. (л.6,7), се установява, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение на длъжност “п.” на пълно работно време по график при ОТВ от 400лв., както и трудовия договор да е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ –поради намаляване обема на работа считано от 22.11.2012г.

От протокол за трудова злополука №1/15.10.2007г., Декларация за трудова злополука от 31.10.2011г., както и от разпореждане № 306/07.11.2011г. на НОИ – РУСО” – гр.Пловдив, се установява, че на 27.10.2011г. по време на работа и при изпълнение на трудовите си функции – обслужване, С .У.  е претърпяла злополука, която е приета за трудова. Злополука е настъпила около 13,15 часа на 27.10.2011г., като ищцата работейки на машина за производство на празни цигари и извършвайки операция по смяна на бобина с хартия –при центровка на хартията форматната лента повлякла ръката и пръста на дясната й ръка попаднала между валовете. Вследствие на нея получил травматично увреждане – “луксация и разкъсна рана върху проксималната интерфалангиална става на показалеца на дясната ръка ".

От представените 4бр. Епикриза на Ст. У.  *** който е отразена като диагноза „луксацио аперта интерфалангиалис проксималис” (разкъсно контузна рана по гръбно-външна част на  първата междуфарангеална става показалеца на дясна ръка с прекъсване на разгъвното сухожилието и открито изкълчване на същия пръст), се установява и да се е наложило постъпване в болница, както там по спешност да е извършена на 27.10.2011г. (дена на злополуката) операция – наместване на ставата, фиксация с метални тела и шев на раната. Престоят в болницата е за периода 27.10.2011г. -31.10.2011г. или общо 4 дни,  с указания за пазене на пръста в рамките на 30 дни и повторна операция за отстраняване на метални тела. Впоследствие отново е приета в болница на 28.11.2011г. и са отстранени на металните тела, като е изписана същия ден. Поради вторично разместване след отстраняване на металните тела е оперирана отново на 14.12.2011г. и е направена нова фиксация на ставата с метални тела, а на 30.01.2012г. е постъпила отново в болницата и е направено отново отстраняване на метални тела и изписана на 03.02.2012г. За пореден път постъпва в болницата на 04.06.2012г. за провеждане на ново оперативно лечение, като е извършено трайно оперативно обездвижване на засегната става с поставяне на метални тела и е изписана на 08.06.2012г. След 50 дни амбулаторно са отстранение и тези метални тела. От представените 11 бр. болнични листове (л.15-25 вкл.) се установява че за периода от 27.10.2011г. до 20.10.2012г.  У.  е ползвала болнични във връзка със поставената и диагноза ”изкълчване на пръста на ръката” и “други не уточнени травми на китката и дланта”, по причина трудова злополука. През този период с ЕР на ТЕЛК от 20.04.2012г. и е определено продължаване на болнични от ЛКК в пълен срок, поради незавършило лечение, като с последващи 4 бр. решения на ТЕЛК - ЕР на ТЕЛК от 20.06.2012г.; ЕР на ТЕЛК от 26.07.2012г.; ЕР на ТЕЛК от 20.08.2012 г. и ЕР на ТЕЛК от 20.09.2012 г. е освидетелствана като временно неработоспособна за срок от по 30 дни. Въпросните ЕР на ТЕЛК безспорно са свързани с издадените въз основа на тях болнични листове на ищеца .

По делото няма данни, а не се и твърди след приключване на болничните и до момента на ищеца С.У. да е определяна от ТЕЛК намалена работоспособност в следствие на понесеното травматично увреждане на показалеца на дясната ръка.

Според приетото в съдебно заседание на 22.05.2013г. заключение на съдебно-медицинската експертиза изготвено от в.л.Д.М , се установява същността на травмата на ищеца  У.  претърпяна от станалата на 27.10.2011г. злополука, да е прекъсване на разгъвното сухожилие на показалеца на дясната ръка и изкълчване на първа междуфалангеална става на същия. В следствие на това са се наложили последователно първична и последваща фиксация на ставата с метални тела извършени оперативно на 27.10.2011г. и 14.12.2011г.  Травма обуславяла нестабилност на ставата и невъзможност за възстановяване на разгъвната функция, което наложило и трайно оперативно обездвижване на първа междуфалангеална става на показалеца на дясна ръка на ищеца, извършено отново с трета поредна операция на 06.06.2012г. На всяка от трите операции на пръста са поставяни фиксиращи метални тела, които в последствие са отстранявани. В резултат на тази травма трайно са били затруднени движенията на пръстите на дясна ръка и на самата ръка за период от 12 месеца след травмата. А предвид извършеното трайно обездвижване на ставата, обусловило и принудително положение на показалеца и невъзможност да се коригира и възстанови това положение, то е такова и до момента и ще остане за цял живот. От принудително положение на показалеца дясната ръка на ищеца са нарушение функциите на дясна ръка, като е нарушена в известна степен силата на захвата и нейната работоспособност за определен вид дейности завинаги. За периода на лечение ищецът е изпитвал болки със силно изразен характер, които намалявали много бавно с времето, поради продължителния период на лечение. Установени също към момента на прегледа на 09.05.2013г. в следствие на обездвижването на ставата да е налице невъзможност за притискане на пръста към дланта, болка при обхващане и притискане на предмети, хипотрофия на мускултурата на дясна ръка, т.е. все още има намалена сила в движение и захват на пръстите на дясна ръка, ограничено свиване на фалангите на показалеца на същата. Според заключението този вид наранявания водят до трайни увреждания, като не може да се определи колко време ще е необходимо за възстановяване на ръката, а пълно възстановяване не може да има. В следствие на травмата са претърпени болки със силно изразен характер, поради голямата продължителността на лечението, като експертът дава заключение, че болките и от увреждането са били с бавно прогресивно-затихващ интензитет във времето на лечението за посочения период, а и до момента не са отшумели напълно.

От показанията на св.Н. У., живеещ ищцата на съпружески начала, които съдът кредитира, тъй като се подкрепят от заключението на приетата и неоспорена СМЕ, се установява че ищцата е претърпяла силни болки в следствие на претърпяната травма, за което в периода на лечение и до преди половин година е приема обезболяващи лекарства. През целия период на лечение и не можела да си служи пълноценно с дясната ръка и в частност с увредения пръст. В периода на лечение и докато имала метални тела в пръста свидетелят  й помагал да върши някой неща, а всичко друго е вършела с другата ръка. Към момента и от около 6 месеца вече се справя сама. Свидетелят твърди също, че след травмата и до момента  Стоянка е затворена и притеснена и трудно излиза да контактува с други хора, защото получила психическа травма.

С оглед гореизложеното съдът намира, че към момента на увреждането страните са били в трудови правоотношения. Установено е по надлежния ред, с нарочен акт, че на 27.10.2011г. ищцата е претърпяла злополука, като претърпяната от нея злополука има характера на трудова такава, по см. на чл. 55, ал. 1 от КСО - касае се за внезапно увреждане на здравето по време и във връзка с извършваната работа. Стигнало се е до увреждане на здравето на работника продължило повече от 12 месеца. Не буди съмнение и обстоятелството, че като пряка и непосредствена последица от настъпилото увреждане, ищцата действително е претърпяла вреди. 

В резултат на увредата временно е била намалена работоспособността на ищцата за срок на лечение от 12 месеца. И към момента има нарушения във функциите на дясна ръка и в частност в обема на движение на показалеца, което състояние ще продължи завинаги. Увреждането е причинило на ищцата болки и страдания, изразили се в силни болки в следствие на травматичното увреждане и последвалите го три оперативни интервенции, с обща продължителност от 1 година. В резултата на същото увреждане ищцата е претърпяла за същия период и продължава да търпи неудобства в следствие на дефицит на движението на показалеца на дясната ръка, като не се установява да е възможно пълно възстановяване. Увреждането на ищцата които по правилата на гражданското и трудовото право следва да бъдат репарирани.

Неимуществената отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените болки и страдания и времето, през което работникът ги е търпял и те са отшумели или той продължава да ги търпи, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД. Съдът намира, че освен по-горе установените претърпени болки страдания и неудобства, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ищцата е претърпяла злополука когато е била на 23 години в началото на активната си трудоспособна възраст, а от тогава и до днес не работи и не е известно кога би могла отново да упражнява някаква трудова дейност, поради което и намира справедливия размер за претърпените от нея неимуществени вреди да е  такъв от 10000 лв.

По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ изготвена от в.л. С. К., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна.  Видно от заключението по нея за периода от 27.10.2011г. до  21.10.2012г., разликата между получаваното от ищеца БТВ от 422,40лв. начислено за пълен работен месец 06.2011г. и изплатеното от НОИ обезщетение поради болнични от трудовата злополука за същия период е в размер на общо 551,44лв., а законната лихва за забава изчислена върху всяка месечна разлика за периодите от падежа на плащането до завеждане на искова молба е в размер на общо 38,63лв.

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.3 от КТ работодателят дължи обезщетение за пропуснати ползи изразяващи се в  разликата между причинената имуществена вреда и обезщетението по общественото осигуряване. Безспорно ищецът е бил в болнични поради настъпилата с него трудова злополука, а получените от ищеца суми от НОИ за дните на болничните са именно обезщетение  по общественото осигуряване, като са предвидени в чл. от КОО, които суми са и в по-малък размер от това което би получила ако бе здрава и продължаваше да работи. Ето защо и съдът намира за доказан по основание и по размер до размера от общо 551,44лв. искът на ищеца за заплащане на имуществени вреди, като разлика  между МТВ което би получил и полученото обезщетение за временна неработоспособност.

 

Спорният въпрос, който е останал за разрешаване между страните по делото, е във връзка с поддържаното от ответната страна възражение за принос на ищеца в претърпяната от него трудова злополука и оттам за наличие предпоставките на чл. 201, ал.1 и 2 от КТ за изключване и/или намаляване отговорността на работодателя - ответник. Ответникът счита, че злополуката е настъпила по изключителна вина ищцата, или поне като е допуснала груба небрежност със собственото си поведение, като в нарушение на правилата за безопасност е извършвала работа с машината докато същата е работела, а според правилата за работа действията се извършват само при спряла машина, при което и ръка й е била увлечена от работната лента и се оказала в процеп между металните й части.

До колкото, изключване на отговорността на работодателя за репариране на претърпени вреди от работника, настъпили в следствие на трудова злополука е мислима единствено в хипотезата на пострадалият да е причинил умишлено увреждането, то е необходимо да се докаже по безспорен и несъмнен начин от субективна страна умисъл на работника. По делото не се и твърди нито има ангажирани доказателства за това ищеца умишлено да си е причинил увреждането. При което и в случа следва да се разгледа единствено въпроса за намаляване отговорността на ответника – работодател в хипотезата на съпричиняване на вредоносния резултата от пострадалия от злополуката работник при допусната от него груба небрежност. 

От приетите по делото Правила за безопасна работа с гилзови машини на ответника “М Табако” ООД, Служебна бележка №..../15.04.2011г. за проведен първоначален инструктаж по безопасна работа на  У. , не оспорени от ищеца, се установява следното: Безспорно на ищеца е проведен  инструктаж за безопасна работа с гилзовата машина на която е работела, като п.. Според т.5 от Правила за безопасна работа с гилзови машини, машината се почиства само в изцяло спряло състояние, като за почистването се използват специални средства – телени четки, пинсети и др. Почистването никога не се извършва с гори ръце без използване на специалните средства.

Според изявленията на самия ищец злополуката е настъпила докато се е опитвала да издърпа навъртяна на ролката на машината цигарена хартия, след като преди е спряла машината и е била срязала хартията. Хванала с два пръста срязания край за да издърпа хартията.

От приета по делото в о.з. на 17.12.2013г. повторна СТЕ изготвена от в.л.С. М., неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и основана на документите по делото и снимков материал на гилзовата машина марка “Гарант макс” на която ищеца е работил при настъпване на злополуката и на обясненията на самия ищец, се установява следното: На 27.10.2011г. докато изпълнявала трудовите си задължения и работела на гилзовата машина марка “Гарант макс” на ищеца С .У.  се наложило да извърши смяна на форматната лента. След като извършила смяната пристъпила към центровка на лентата. Самата центровка става при бавен ход на машината, като се натяга лентата с ръчка и се придържа леко, за да не се изплъзне от ролките. След това е заредила цигарената хартия, която се завърта от форматната лента и се подава на машината за изработване на хартиените гилзи. При пускане на машината и подвеждане на хартиената лента от форматната лента, се навъртяла хартия върху първата малка ролка след бандромела на машината. Ищцата спряла машината и срязала цигарената хартия, след което пуснала машината и опитала с ръце  да отстрани цигарената хартия навъртяна върху първата малка ролка при ниски обороти на машината в работно положение на форматната лента – изпъната от бандромела, като я хванала с двата пръста да я издърпа. От това действие пръста й е бил увлечен от форматната лента и е преминал между ролката и шината над нея. Според заключение по СТЕ ищцата е следвало да спре машината преди да пристъпи към почистването й. Правилния и безопасен начин за почистване на навитата цигарена хартия е да се спре машината, хартията да се среже и отстрани, при отпуснато положение на форматната лента и при “свито” положение на бандромела. Според СТЕ само в това “свито” положение на бандромела, което състояние е само при неработеща машина може да се отстрани чрез издърпване навън от работника хартията. Самата машина има датчици, които отчитат наличието на материали за производството – хартия, както и качеството на продукцията, а при липса на хартия или отклонение в продукцията, машината спира автоматично. Вместо това според СТЕ най вероятно ищеца е опитал да отстрани хартията при ниски обороти на работа на машината и при изпъната от бандромела форматна лента в нарушение т.5 от правилата за безопасна работа. Видно от т.10 и 11 от заключението – при спазване на правилата за безопасност злополуката не би настъпила, а между поведението на ищеца и настъпилата злополука има връзка.

От показанията на св.Н. П., работила на друга машина, като с., в същата смяна по време на настъпване на злополуката с ищеца се установява следното: За да се смени форматната лента е необходимо машината да се спре, после се пуска за малко и отново се спира за да се зареди. При настъпване на инцидента машината на която е работила ищцата е работела, като свидетелката след като изтичала при ищцата с още 4-ма работници е видяла лично машината да работи все още, както и по форматната лента да е имало кръв. Според свидетелката работата на оператор на гилзовата машината, каквато е  била ищцата не е особено безопасна и се иска внимание, а с инструктажа за безопасна работа всички работници са били запознати.

От показанията на св.Н. П., работила като оператор на друга гилзова машина, в същата смяна по време на настъпване на злополуката с ищеца се установява, че в момента на злополуката машината на която е била  У.  е работела на пълни обороти. Според свидетелката машината не може да тръгне веднага на пълни обороти, а за да стане това и да работи на бързи обороти е нужно оператора да натисне копчето за бързите обороти и няма как машината сама да тръгне и да си поеме хартията, а трябва някой да я управлява. Свиделката освен това твърди, че по принцип нагласянето става с пръсти, но отстраняването на навъртяна хартия и издърпването й става с пинцети, каквито е имало на всяка машина.

 От показанията на св.Й. Т., работила на същата машина като  У. , но в друга смяна се установява следното: Смяната на форматната лента става само при спряна машина. След смяната машината се пуска от жълтото копче, което завърта на бавни обороти един - два оборота за да изпъне лентата и веднага спира сама. Като се прекара цигарената хартия задържат жълтото копче, за да премине на обороти машината. Пускането на машината на пълни обороти става от зелено копче, а се спира с червено копче, като всичките копчета са на таблото. Почистването на гилзовата машина от навъртяна на място, където не следва да бъде цигарена хартия също става само при спряна машина и не може да се отстрани хартията при работеща машина.  Това става като първо се среже хартията, после се хваща края на парчето и се натиска жълтото копче за да може да излезе лентата. Самото хващане трябва да се направи с пинцета, но свидетелката го правила само с ръце, като хващала с дава пръста,  и не е използвала пинцети, тъй като с пръсти по-лесно се хващало. И другите работници правили така и работили направо с ръце, тъй като все бързали и разчитали, че няма да им се случи такова нещо. Свидетелката освен това твърди и след като тя застъпила в следващата смяна не е имало проблеми с машината, на която е работила ищцата.

Съдът кредитира с доверие показанията на тези трима свидетели, тъй като те не само в голямата си част съвпадат, но и кореспондират с данните и заключението по СТЕ.

 

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че не използвала предоставените за работа пинцети при извършване на манипулацията почистване на машината, чрез отстраняване (издърпване) на навъртяната хартия от ролката, като при това е извършвала тази манипулация в работно положение и при включена машина, с това си поведение ищцата  У.  е нарушили т.5 от утвърдената от работодателя инструкция за безопасна работа с машината, на която е работила. Ищцата и сама твърди и по това не се спори да е отстранявала хартия, намиращ се върху ролка от механизма цигарена хартия. Не се установява по делото в разрез с твърденията на ищеца, че тази манипулация е извършвала при спряна машина. Точно обратно те установява от СТЕ и показанията на свидетелите и по специално от показанията на св.Й. Т., че независимо да е следвало манипулацията по отстранявана на хартията да е следвало да бъде извършвана при спряна машината и с използване на пинцети, на практика се извършвала с ръце, а когато навъртяната лента от хартията е повече и при пускане на машината на бавни обороти чрез задържане на управляващия бутон “жълто копче” от оператора.  Определено това обичайно действие по пускане на машината на бавни обороти чрез задържане на управляващия бутон “жълто копче” е в нарушение и на т.5 от същата инструкция. Няма как да се приеме, че работодателя не е знаел изобщо как точно действат неговите работници, а не се установява освен проведения след злополуката извънреден инструктаж на 29.08.2011г. (виж инструктажна книга л.55-56) да са провеждани други мероприятия от работодателя свързани с изискване на дължимо от работниците поведение за безопасна работа. Така съдът намира, че безопасна работа с гилзовата машина е оставено до известна степен на преценката на самите работници, след като това е била и обичайната практика при работа на ищцата и другите работници.

От друга страна по делото се установява, че вместо на малки обороти обслужваната от ищеца гилзова машина, непосредствено след инцидента е работила на пълни обороти, а не на малките обороти при които работи, ако е натиснато само жълтото копче от управляващото табло. Видно от снимковия материал представен със СТЕ, на управляващото табло разлика между жълтото – задействащо бавни обороти и зеленото копче – задействащо пълните обороти освен в местоположението и цвета им друга няма. Което само по себе си е предпоставка и създава възможност работника да натисне вместо едното другото, при не достатъчно внимание при изпълнение на манипулацията.  Вещото лице по извършената техническа експертиза - инж. М., в депозираното от него писмено заключение сочи, че в случая може да се определи само възможния начин на настъпване на инцидента, макар подробно е описал последователността на отделните операции с процесната машина, като също посочва, че вероятно трудовата злополука е настъпила поради действия на работничката, която е работила в нарушение на правилата за безопасност.

По делото няма данни, от които да може да на се прави извод, че машината на която е работила ищцата е тръгнала сама, нито същата да е била техническа неизправна, както твърди ищеца.

В обобщение на горното съдът намира, че като цяло се налага извода ищцата да е извършила действия в нарушение на правилата за безопасност на труда и инструкциите за работа с тази гилзова машина.

Без значение е обстоятелството, че обстоятелството дали е имало други трудови злополуки в ответното дружество, дори и да имало точно такъв по вид инцидент, тъй като очевидно  рискът при работа с въпросната гилзова мешина не е малък, като изисква задължително да се работи с инструменти, в случая за отстраняване на хартията с пинцета, което и средство се е намирало на разположение на ищеца. А при работа направо с ръка вместо с пинцета, рискът от настъпване на злополука съществува, както и съществува вероятност да се случи точно такъв инцидент, а е факт и да се случил, което безспорно е установено.

По реда на чл. 201, ал. 2 КТ отговорност на работодателят може да бъде намалена само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага. За да се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са налице е необходимо извършването на такива действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване да бъде установено по категоричен начин по делото, като доказателствената тежест е на работодателя.

От данните по делото може да се заключи, че пострадалата която инструктирана и запозната с правилата за безопасна работа и това, че почистването става само при напълно спряна машина и с пинцети, като е действала при работеща машина с голи ръце и без да ползва предпазните средства, основавайки се на опита си и на обстоятелството и другите работници да са работили по този начин е действала със съзнанието за евентуално съществуваща опасност, т.е. съзнавала е и е могла да предвиди настъпването на вредоносните последици, но самонадеяно се надявала, че те няма да настъпят. Именно в тази насока са и дадените от свидетелите показания. Приема се, че "груба небрежност" е налице, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е надявала да ги предотврати. В случая съдът намира че не става въпрос за невнимание при работата, а действията на пострадалия ищеца могат да бъдат определени и да се квалифицира като проявена груба небрежност.

Поради което и съдът приема пострадалата да е действала при съзнавана непредпазливост, което пък сочи, че са налице условията за приемане, че това е груба небрежност по смисъла на закона.

Предвид така установеното от правна и фактическа страна, съдът намира направеното възражение от ответника за съпричиняване на увреждането от страна на ищеца за основателно. Съответно има и основание за намаляване отговорността на работодателя за репариране на неимуществени вреди, претърпени от ищцата в следствие на настъпилата на 27.10.2011г. трудова злополука. Налице е съпричиняване, което съдът предвид обстоятелствата при настъпване на злополуката и изложените по-горе съображения  определя в размер на 50% принос на ищеца.

Предвид това обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали на 5 000 лв., а това за имуществени вреди на 275,72 лв.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира искът на С .У.  *** против “М Табако”  ООД, гр. Пловдив за заплащане на неимуществени, изразяващи се в болки, страдания и причинени неудобства, които е изпитвала и продължава да изпитва в следствие на претърпяна трудова злополука на 27.10.2011г. за частично основателен до размера от 5000лв., която и сума ще се осъди ответникът да заплати ведно със законната лихва считано от предявяване на искова молба до окончателното плащане, а над този размер и  до пълния претендиран от нея размер от 10000 лв.,както и за законната лихва върху разликата искът ще се отхвърли като неоснователен. 

Предвид частичната основателност на главния иск и до колкото лихви за забавено плащане на обезщетения за неимуществени вреди от трудова злополука се дължат от деня на увреждането- т.е от дена на стъпване на злополуката, който в случая е 27.10.2011г. То от тогава и до предявяване на искова молба ищецът има право на законната лихва до предявяване на искова молба. Изчислени от съда  с “апис” калкулатор лихвите за забава върху обезщетението от 5000лв. за периода 27.10.2011г. – 29.01.2013г. (дата на искова молба) са в размер на сумата от 650,60лв. Която и сума ще се осъди ответника да заплати на ищеца, като лихви върху обезщетение за неимуществени вреди, а над този размер и  до пълния претендиран размер от 1298,47 лв. за същия период , искът ще се отхвърли като неоснователен.

Ще се уважи частично и искът за имуществени вреди - разлика между получаваното МТВ и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от настъпване на злополуката 27.10.2011г. до 22.11.2012 г. – дата на прекратяване на трудовия договор, до размера от 275,72 лв., която и сума ще се осъди ответникът да заплати ведно със законната лихва считано от предявяване на искова молба до окончателното плащане, а над този размер и  до пълния претендиран такъв от 551,44лв. за същия период, както и за законната лихва върху разликата искът ще се отхвърли като неоснователен.

Що се отнася до претенциите на ищеца за присъждане на мораторни лихви върху процесното обезщетение за имуществени вреди, то съдът намира същия за частично основателни по средните съображения: В случая става въпрос за вреди настъпили от не получаване на пълния размер на трудови възнаграждения, срокове за заплащане на които по делото няма данни да са били определени. До колкото в неоспорената от страните ССЕ са изчислени лихви за забавено плащане на претърпените неимуществени вреди, които са в размер на общо 38,63лв., изчислени на база пълния размер на обезщетение по чл.200, ал.1 и 3 КТ от 551,44лв., а този размер на обезщетението е намален с 50%, то по съразмерност и със същия процент следва да се намалят  и моратороните лихви. Следва да се отбележи, че не основателна е претенцията на ищеца за присъждане на лихви за  забавено плащане на процесните имуществени вреди – разлика м/у ТВ и получено обезщетение по КСО, за периоди от настъпване на трудовата злополука до падежите на плащане на всяко месечно трудово възнаграждение. Това е така, тъй като всяко месечно трудовото възнаграждение се дължи от дата на която е следвало да се извърши плащане, и едва след падежа настъпват вреди от не получаването му в плен размер. Преди това нито работодателят дължи някакво плащане, нито за ищецът би право да получи плащане за трудово възнаграждение, при което няма как да претърпи вреди от не получаването му. Ето защо и претенциите на ищеца за мораторни лихви  за периодите от настъпване на трудовата злополука до падежите на всяко от МТВ за месеците от ноември 2011г. до октомври 2012г. вкл. е неоснователна и като такава ще се отхвърли.

Ето защо и съдът намира, че на ищеца следва да се присъди сумата от общо 19,32лв., представляваща сбор от мораторни лихви върху обезщетение за имуществени вреди по чл.200, ал.1 и 3 КТ за периодите от падежа на плащане на отделните месечни ТВ за месеците от ноември 2011г. до октомври 2012г. до предявяване на искова молба – 29.01.2013г., а над него до пълния претендиран такъв от 38,63лв. искът ще се отхвърли като неоснователен. 

         Ищецът претендира разноски, представлявана е от адвокат и е ангажира доказателства за направени такива в размер на 1000лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. Ответникът е релевирал възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските на ищеца поради прекомерност. Същото съдът намира за неоснователно по следните съображения: До намаляване на разноски за адв.възнаграждение съдът пристъпва, само когато установи делото да не е правна и фактическа сложност. Настоящия случай обаче не е такъв, за което говорят фактите да са проведени 7 съдебни заседания, изготвени са  и приети 3 експертизи, дори СТЕ е изготвяна два пъти, а са разпитвани и 4-ма свидетели именно поради фактическа сложност на делото, а и адвоката на ищеца е присъствал на всички съдебни заседания. При което и договорения адвокатски хонорар от 1000лв. не може да се счети за прекомерен според извършените от него действия по делото. На следващо място сам ответникът е направил разноски за адв. възнаграждение от 2000лв., т.е. два пъти по-големи от тези на ищеца, което само по себе си е индиция за това разноските за адв. възнаграждение направени от ищеца от 1000лв. да не са и намерени за прекомерни от ответника. Друг е въпроса, че исковете са уважени частично, при което и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да й се присъдят разноски в размер на 500лв., по съразмерност с уважената част от исковете.

          При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответникът следва да се присъждат разноски в размер на 1090лв., по съразмерност с отхвърлената част от исковете, като е претендирал разноски, представлявана е от адвокат и е ангажира доказателства за направени такива в размер на 2180лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, която и сума ще се осъди ищецът да му заплати.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Районен съд – Пловдив по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет, сумата от 276,02 лв. държавна такса по производството, както и сумата 160 лв. разноски за ССЕ и СМЕ при изплатени от бюджетни на съда 60 лв. за ССЕ и 100 лв. за СМЕ. 

Мотивиран от гореизложеното съдът

                                                        РЕШИ

         ОСЪЖДА  “м Табако” ООД, ЕИК 160075424 със седалище и адрес на управление гр. П, ул.„П С” №, да заплати на С.К.У.  ЕГН ********** ***, на основание чл.200, ал.1 и 3 от Кодекса на труда

СУМАТА от 5000лв.(пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от С.К.У.  вследствие на заболяванията, причинени от трудова злополука, претърпяна на 27.10.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 29.01.2013г. до окончателното плащане,  както и Сумата от 650,60лв. (шестстотин и петдесет лева и 60ст.), лихвите за забава върху обезщетението от 5000лв. за периода 27.10.2011г. – 29.01.2013г., като отхвърля исковете по чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за неимуществени вреди  и лихви за забава върху тях над тези размери и до пълните претендирани такива от 10000 лв. за неимуществени вреди от същата трудова злополука, и до 1298,47 лв. за мораторни лихви за същия период, както и за законната лихва върху разликата, като неоснователни.

СУМАТА от общо 275,72 лв. (двеста седемдесет и пет лева и 72ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди- разлика между получаваното МТВ и полученото обезщетение за временна неработоспособност за месеците ноември 2011г. до октомври 2012г. и за периода от настъпване на злополуката 27.10.2011г. до 22.11.2012г., претърпени от С.К.У.  вследствие на заболяванията, причинени от трудова злополука, претърпяна на 27.10.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 29.01.2013г. до окончателното плащане,  както и Сумата от общо 19,32лв. (деветнадесет лева и 32ст.), представляваща сбор от лихвите за забава върху обезщетението от 275,72 лв. за периодите  от падежа на плащане на отделните месечни ТВ до предявяване на искова молба – 29.01.2013г., като отхвърля исковете по чл.200, ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД за имуществени вреди  и лихви за забава върху тях над тези размери и до пълните претендирани такива от 551,44 лв. за имуществени вреди  и до 38,63 лв. за мораторни лихви  и извън горните периоди, както и за законната лихва върху разликата, като неоснователни.

         ОСЪЖДА “м Табако” ООД, ЕИК 160075424 със седалище и адрес на управление гр. П, ул.„П. С.” №.., да заплати на С.К.У.  ЕГН ********** ***,  Сумата от 500лв.(петстотин лева) – разноски за производството по съразмерност с уважената част от исковете, както и да заплати на ПРС, в полза на държавата по сметка на ВСС сумите: 276.02лв. (двеста седемдесет и шест лева и 02ст)- държавна такса, както и 160лв.(сто и шестдесет лева)- разноски за ССЕ и СМЕ.

 ОСЪЖДА С.К.У.  ЕГН ********** ***, да заплати на “м Табако” ООД, ЕИК 160075424 със седалище и адрес на управление гр. П., ул.„П. С.” №.., Сумата от 1090лв.(хиляда и деветдесет лева) – разноски за производството по съразмерност с отхвърлената част от исковете.

 

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/

                    

 

Вярно с оригинала!

МП