Гражданско дело 14367/2013 - Решение - 07-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 552                 07.02.2014г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на  осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14367 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата Л.Г.Д., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. П.Д.,*** е предявила срещу „Т7 Консулт” ЕООД, с ЕИК: 200007801, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен”, ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 18, ет. 5, оф. 15А, представлявано от управителя Ж.Т. обективно съединени искове за признаване за незаконно уволнението й, извършено със заповед № 25/15.07.2013г., връчена й на 15.07.2013г., с която труд. й правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради това, че не притежава необходимото образование за заемане на длъжността, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технически изпълнител”  при ответника, за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за това, че е останала без работа след уволнението за период от 6 месеца, считано от 15.07.2013г., в р-р на 1920 лева, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми: 320 лева обезщетение на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен едномесечен срок на предизвестието и обезщетение на осн. чл. 224 от КТ за 13 дни неползван ПГО в р-р на 180, 96 лева, както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатено трудово възнаграждение за 1 работен ден – 15.07.2013г. в р-р на 13, 92 лева. Претендира законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника на длъжност „технически изпълнител”, считано от 09.04.2009г. Със заповед от 23.08.2012г. труд. му правоотношение било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Ищцата оспорила по съдебен ред уволнението, като с влязло в сила решение по гр. дело № 14900/2012г. по описа на ПРС, XV-ти гр. с-в уволнението като незаконосъобразно било отменено и била възстановена на работа. На 24.06.2013г. ищцата се явила на работа, за което бил съставен протокол, а на 25.06.2013г. работодателят й отправил писмено предизвестие за прекратяване на ТПО на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Ищцата отказала да го подпише и връчването му било удостоверено с двама свидетели при отказ. На тази дата работодателят пуснал обявление в отдел „Технически”, в който работи ищцата, че се налага престой за неопределено време, считано от 27.06.2013г. В периода 01.07-14.07.2013г. ищцата ползвала болнични, тъй като била с 95% инвалидност. Работодателят й изпратил уведомление да се яви на работа на 15.07.2013г., на която дата ищцата се явила, тъй като болничният й бил изтекъл. При явяването й работодателят й връчил два документа едновременно – нова дл. характеристика и заповед за прекратяване на ТПО № 25/15.07.2013г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради това, че не притежава необходимото образование за заемане на длъжността. Ищцата твърди двете дкл. х-ки – старата и новата, да се различават единствено досежно изискуемото образование, като в новата било посочено средно специално – Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия.

Ищцата твърди, че така извършеното уволнение е незаконосъобразно, поради следното:

Заеманата от нея длъжност „технически изпълнител” била секретарска длъжност със задължения служителят да получава входяща и изходяща поща, да оформя архива, да прави заявки за канцеларски материали, да копира документи, да води протоколи и др., като за заемането  й ищцата притежавала средно икономическо, а не техническо образование. Ищцата твърди, че според НКПД няма изискване за една секретарка да притежава средно специално техническо образование, завършено в  Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия, тъй като не е технически ръководител на обект. Сочи, че свидетелката Т., подписала заповедта, заема същата длъжност и има образование в сферата на хранително-вкусовата промишленост. Твърди, че няма основание, съгласно което работодателят да й връчи нова дл. х-ка след сключване на тр. договор. Твърди при прекратяване на ТПО да не са й заплатени следните суми: 320 лева обезщетение на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен едномесечен срок на предизвестието и обезщетение на осн. чл. 224 от КТ за 13 дни неползван ПГО в р-р на 180, 96 лева, както и неплатено трудово възнаграждение за 1 работен ден – 15.07.2013г. в р-р на 13, 92 лева, които й се дължали поради прекратяване на ТПО. Твърди да е останала без работа за 6 месеца след уволнението, считано от 15.07.2013г., за което й се дължи обезщетение в р-р на 1920 лева. Ето защо моли исковете да се уважат. Претендира законна лихва върху обезщетението по чл. 220, чл. 224 КТ и тр. възнаграждение, изрична претенция за законна лихва върху обезщетението по чл. 225 от КТ за оставане без работа няма. Претендират се разноски.

В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си взема становище за доказаност на иска за признаване уволнението за незаконосъобразно и отмяната му, предвид това, че липсват доказателства работодателят реално да е съкратил щата и дали е извършил подбор, както и дали останалите лица, заемащи същата длъжност притежават изискуемото образование.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. Н. П.. Взема се становище за неоснователност на исковете и за законосъобразност на уволнението. Признава се, че между страните ТПО е съществувало, че ищецът заемал посочената в ИМ длъжност и че с оспорената заповед ТПО е било прекратено. Твърди се обаче прекратяването да е законосъобразно извършено, ищцата да е заемала единствената вече бройка за длъжността, поради което и спецификата на работата да е довела до необходимост от промяна в изискванията за образование за заемането й. Това било наложително, тъй като само един „технически изпълнител” следвало да обслужва цялата документация, касаеща техническия надзор, което било основният предмет на дейност на дружеството. Твърди се, че работодателят не е длъжен да мотивира кое е наложило реорганизацията на дейността и е въпрос на преценка от страна на работодателя какво образование следва да притежава заемащият длъжността, за да осъществява пълноценно задачите си. Взема се становище за неоснователност относно възражението, че длъжностната х-ка се връчва еднократно само при възникване на ТПО, като се сочи, че те могат да бъдат променяни, какъвто е настоящия случай. Твърди се ищцата да не е отговаряла на новите изисквания, поради което уволнителното основание да е налице. Твърди се дължимите на ищеца суми да са били платени. Ето защо се моли исковете като неоснователни да се отхвърлят.

В съдебно заседание поддържа отговора и оспорва исковете. Твърди ТПО да е прекратено законосъобразно, работодателят да е имал нужда от реорганизация и от въвеждане на новите образователни изисквания, във връзка с предмета му на дейност. Твърди да е безспорно доказано ищцата да е заемала единствената щатна бройка за тази длъжност, тъй като останалите две такива били съкратено, поради което нямало как друго лице да заема същата длъжност. Взема се становище за това, че лицето, което понастоящем заема тази длъжност притежава необходимото образование, но доколкото ищцата не е имала възражения в тази връзка, доказателства за това не са ангажирани. Счита, че останалите искове са недоказани. Ето защо моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, и че същото е било прекратено с оспорената заповед на посоченото в нея основание. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че  уволнението е законосъобразно извършено, че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити, и че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че работодателят не е злоупотребил с правото си да измени изискванията за заемане на длъжността.

В случая от представените от ищеца писмени доказателства – трудов договор и заповед за прекратяване на ТПО е видно, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „технически изпълнител (офис)” в отдел „технически” въз основа на сключен трудов договор от 09.04.2009г. В трудовия договор на ищеца е посочено, че същият притежава средно образование с диплома, издадена от ОУ „Димитър Матевски”. Уговорено е 8-часово раб. време, право на 20 дни ПГО и 30-дневно предизвестие при прекратяване на ТПО. Уговореното в договора тр. възнаграждение на ищеца е 285 лева основно такова и 0.6 % доп. такова за всяка година стаж при същия работодател.

С оспорената Заповед № 25/15.07.2013г. на работодателя ТПО между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради това, че служителят не притежава необходимото образование – средно специално образование, професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия, съгласно връчена длъжностна характеристика. ТПО е прекратено, считано от 16.07.2013г., като заповедта е връчена на ищеца на 15.07.2013г. при условията на отказ, удостоверен с имената и подписите на трима свидетели.

Ищецът представя две длъжностни характеристики – една, връчена на 01.11.2011г. и друга, връчена на 15.07.2013г. отново при условията на отказ. Съгласно по-старата длъжностна характеристика, за длъжността „технически изпълнител (офис), за заемане на тази длъжност се изисква средно образование , способност за работа с компютър и 1г. стаж по специалността. Задълженията са свързани с документооборота на дружеството  - приемане и разпределяне на входяща кореспонденция, отчетност на същата, заявки за канцеларски материали, обработка на архива, водене и следене на кореспонденцията по ел. поща, копиране на документи и др. В дл. х-ка има раздел „специфични функции и задължения”, в т. 1 от които е включено ежемесечно окомплектоване на строителната документация на съответните обекти, подготвяне и окомплектоване на актове и протоколи, документиращи процеса на строителството, седмични и месечни доклади за дейността на консултанта на съответните обекти и отчитането им пред възложителя, водене на протоколи при срещи между строител, консултант и възложител. Новата връчена на ищеца дл. х-ка съдържа същите основни функции и задължения, като специфичните такива са премахнати и вместо тях се съдържа ново образователно изискване – средно специално образование, професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия. Останалите изисквания са непроменени.

Не се спори между страните и се установява от писмените доказателства, че ТПО между страните веднъж е било прекратено, ищцата е била възстановена на работа и на 24.06.2013г. е съставен констативен протокол за това, че ищцата се е върнала на работа, допусната е и е възстановена на длъжността „Технически изпълнител”. Това обстоятелство е отбелязано в трудовата й книжка, на л. 12-13 има вписване, че на 24.06.2013г. ищцата се е явила да заеме длъжността, на която е възстановена в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ, възстановена е на същата на 24.06.2013г., като в тр. книжка е отбелязано прекратяване на ТПО на 16.07.2013г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Вписано е прослуженото време при ответника за периода 01.07.2008г. – 15.07.2013г. Следващите страници от ТК не са представени.

Видно е от представените болнични листове, че в периода 01.07.2013г. – 14.07.2013г. ищцата е ползвала законно разрешен от здравните органи отпуск поради временна неработоспособност поради общо заболяване, а от ЕР на ТЕЛК № 1630 от 095 зас. от 03.06.2011г. на ТЕЛК Общи заболявания – 2 състав Пловдив при „МБАЛ Пловдив” АД при преосвидетелстване на ищцата е определен процент трайно намалена работоспособност – 95%, без чужда помощ, със срок на инвалидизацията 3 години, до 01.06.2014г., поради заболяване двустранна дизплазична коксартроза.

Ответната страна е представила по делото 2 бр. щатни разписания и 2 бр. заповеди във връзка с изменението му. Видно е от щатното разписание от 18.07.2012г., че в дружеството в отдел „технически” е имало една щатна бройка за длъжността „технически изпълнител” и 15 щатни бройки численост. Това разписание е утвърдено със заповед от същата дата, с която е разпоредено съкращаване на 1 щатна бройка от длъжността „технически изпълнител” и така щатните бройки за тази длъжност от три стават две. Със заповед от 09.07.2013г. отново се правят промени в щатното разписание и за длъжността технически изпълнител се съкращава още 1 щатна бройка, както и е взето решение да се завишат образователно-квалификационните изисквания към същата, а именно – от средно на средно специално, проф. гимназия по строителство, архитектура и геодезия, и е разпоредено да се утвърди нова дл. х-ка за длъжността. Видно е от новото щатно разписание от 09.07.2013г., че в дружеството за длъжността „технически изпълнител” остава само 1 щатна бройка.

Установява се, че на 25.06.2013г. работодателят е предложил на ищцата да прекратят ТПО по взаимно съгласие, като същата е отказала.

На 26.06.2013г. работодателят е обявил престой за служителите от отдел „технически” поради намалелия обем работа. На 12.07.2013г. работодателят е уведомил ищцата, че следва да се яви на работа на 15.07.2013г.

Работодателят е представил преводно нареждане от 11.09.2013г., видно от което на тази дата на ищцата е изплатена сумата от 362, 71 лева за м. 07.2013г., с посочено основание „заплата”, т. е. начислени суми по ведомост за м. юли 2013г.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните изводи:

Заповедта за прекратяване на ТПО е издадена от лице, носител на работодателската власт, в същата е посочено цифрово и текстово изписване на основанието за прекратяване, като при прекратяване на ТПО на това основание не е необходимо заповедта да се мотивира, достатъчно е само да се посочи, че са променени образователно –квалификационните изисквания за заемане на длъжността. Следователно от външна страна заповедта е редовна и притежава необходимите реквизити.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че следва да бъдат обсъдени доводите за незаконност на уволнението по същество, а именно относно действителното наличие на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ работникът, респ. служителят да не притежава необходимото образование за заемане на длъжността. От вече обсъдените доказателства се установи, че действително работодателят с новата връчена на ищеца длъжностна характеристика е променил изискванията за необходимо за заемане на длъжността образование от средно такова на средно специално, професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия. Ищцата не твърди и не доказва да има именно такова образование, поради което доказва се, че обективно същата не отговаря на новите въведени образователно-квалификационни изисквания. Без значение в случая е обстоятелството, че ищцата до момента е работила на същата длъжност, за която изискването е било само средно образование.  Преценката какви изисквания да въведе работодателят, е за целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Ето защо съдът не може да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост, или не от такава промяна. В този смисъл е Решение № 2174 от 9.01.2007 г. на ВКС по гр. д. № 834/2004 г., III г. о. Труд и право, бр. 5/2007 г., стр. 17, Решение № 696 от 12.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2000 г. III г. о., Бюлетин на ВКС, бр. 1/2002 г., стр. 29 - Не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност. В същия смисъл е и р. 241/07г. по гр. д. № 1212/2004г. ІІІ г. о., Бюлетин 1/2007г., 18 стр.

Следва да се направи обаче една уговорка - освен ако не е налице злоупотреба с право или дискриминационен подход. Съгласно трайната практика на ВКС, когато промените са произволни, не са свързани с характера на работата и нуждите на производството, те са недопустими. Такива промени сочат на злоупотреба с право, в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение, поради което уволнението би било незаконно Недопустими са произволни промени в длъжностната характеристика, когато те сочат на изисквания, които не са свързани с характера на работата и с нуждите на производството. В тези случаи ще бъде налице злоупотреба с право от работодателя, което е в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на правата и задълженията по трудовото правоотношение – чл. 8, ал. 1 КТ.

В случая съдът намира обаче, че такава недобросъвестност не е налице, тъй като видно от предмета на дейност на предприятието, вписан в Търговския регистър, същото е свързано с управление на проекти, строителен надзор, прединвестиционни проучвания и др. Основните задължения в длъжностната характеристика са свързани именно с документооборота на това дружество и подготовка на всякакви документи във връзка с работата му. Ето защо работодателят е приел, че притежаването на това образование - средно специално, професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия, е необходимо, за да се изпълняват пълноценно задълженията на служителя. Не се касае за произволно въвеждане на ново образователно-квалификационно изискване, а за такова, което неминуемо произтича от основните задължения по дл. х-ка, които се изпълняват в дружество със специфичен предмет на дейност, и се обработва специфична документация. Без значение е колко щатни бройки от така посочената длъжност „технически изпълнител” са останали в дружеството, доколкото ТПО не е прекратено поради съкращаване в щата или намаляване обема на работата, а поради липса на изискуемите образователно-квалификационни изисквания. Касателно твърденията на ищеца, че един от свидетелите, подписали заповедта за уволнение работи на същата длъжност и има друго образование, то тези твърдения не са подкрепени с никакви доказателства от страна на ищеца и ищцата не е направила никакви искания в тази връзка. Отделно от това, в случая се изследва дали за тази длъжност има въведени нови образователни изисквания и дали ищцата отговаря на тях, като обстоятелството с какво образование са другите служители на ответника е ирелевантно за спора.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че уволнението се явява законосъобразно, поради което искът за отмяната му като незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора по главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, вр. с чл. 225 от КТ за възстановяване на заемната преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, поради което ще се отхвърлят като неоснователни.

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение на ищеца, иска по чл. 220, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие и иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск съдът намира следното:

За да се уважи искът за заплащане на трудово възнаграждение следва да се установи колко дни през м. 07.2013г. е полагал труд ищеца и какъв е размерът на дължимото за тях възнаграждение, като в тежест на ответника е да установи, ри установяване на горните обстоятелства, че е платил същото, респ. че не се дължи на друго основание.

За да се уважи искът за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, следва да се установи ТПО да е било законосъобразно прекратено на основание, на което се дължи предизвестие, срокът на предизвестието, че същият не е спазен и размерът на обезщетението, респ. размерът на последното БТВ на ищеца за пълен раб. месец – база за изчисляване на обезщетението.

За да се уважи искът за заплащане на обезщетение за неползван ПГО следва да се установи, че към датата на прекратяване на ТПО ищецът е имал неползван ПГО, колко дни и за коя година, и размерът на самото обезщетение.

В случая ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства колко дни е полагал труд през м. 07.2013г., дали на посочената дата 15.07.2013г. реално е изпълнявал трудовите си задължения, какъв е размерът на полагащото му се тр. възнаграждение за този ден, какъв е размерът на последното му БТВ – база за изчисляване на обезщетенията, имал ли е право на платен годишен отпуск и на колко дни. От своя страна ответникът е ангажирал доказателства – платежно нареждане, видно от което два дни след завеждане на иска, и две седмици преди ищецът да отстрани нередовностите на ИМ, за да бъде същата пратена на ответника, на ищеца е заплатена сумата от 362, 71 лева с основание за плащане – изплащане на трудово възнаграждение за месец юли 2013г., като видно е, че ищцата най-много да е работила 1 ден през този месец. Следователно, предвид липсата на други ангажирани от ищеца доказателства, следва да се приеме, че ответната страна е изплатила изцяло задълженията си към ищеца за тр. възнаграждение, за обезщетение за неспазено предизвестие, което възлиза на 285 лева бруто, в случай, че се вземе за база уговорената в тр. договор сума, и обезщетението за неползван ПГО.

Ето защо исковете следва да се отхвърлят като неоснователни. Доколкото с поведението си ответникът не е станал повод за завеждането на делото, тъй като преди ищецът да отстрани нередовностите на ИМ, преди да получи препис от нея и само 2 дни след завеждането й е изплатил всички дължими суми към ищеца, то налице е хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради което разноските следва да се възложат върху ищеца.

Предвид отхвърлянето на исковете ответникът има право на присъждане на разноските в производството, за адвокатско възнаграждение, които са претендирани. Същите възлизат на 450 лева – платено в брой адв. възнаграждение, и следва да се възложат на ищеца.

Предвид отхвърлянето на исковете и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса за разглеждане на иска в настоящия случай не следва да се определя.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Г.Д., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. П.Д.,*** срещу „Т7 Консулт” ЕООД, с ЕИК: 200007801, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен”, ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 18, ет. 5, оф. 15А, представлявано от управителя Ж.Т., чрез пълномощника адв. Н.П. обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за незаконно уволнението на Л.Г.Д., извършено със заповед № 25/15.07.2013г. на работодателя, връчена й на 15.07.2013г., с която труд. й правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от 16.07.2013г. поради това, че не притежава необходимото образование за заемане на длъжността, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технически изпълнител” при ответника, за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за това, че е останала без работа след уволнението за период от 6 месеца, считано от 15.07.2013г., в р-р на 1920 лева, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми: 320 лева обезщетение на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен едномесечен срок на предизвестието, обезщетение на осн. чл. 224 от КТ за 13 дни неползван ПГО в р-р на 180, 96 лева, както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатено трудово възнаграждение за 1 работен ден – 15.07.2013г. в р-р на 13, 92 лева, законна лихва и разноски, като неоснователни.

ОСЪЖДА Л.Г.Д., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. П.Д.,*** да заплати „Т7 Консулт” ЕООД, с ЕИК: 200007801, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен”, ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 18, ет. 5, оф. 15А, представлявано от управителя Ж.Т., чрез пълномощника адв. Н.П. сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева

Вярно с оригинала.

ЕА