Гражданско дело 1388/2013 - Решение - 10-07-2013

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  3069                      10.07.2013 година                            град П.

 

В      И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

П.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II граждански състав, в публично заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1388 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

Ищецът „К. 2004” ЕООД, ЕИК: 114624217, със седалище и адрес на управление: град Сандански, ул. „Хан Аспарух” № 12, представлявано от у. В.Б.К., чрез п. си а. Д.П., е предявил против „Професионален футболен клуб- Локомотив П.- 1926” АД, ЕИК: 109080575, със седалище и адрес на управление: град П., район „Източен”, ж.к. „Лаута”, стадион „Локомотив”, представляван от и.д. П. Т. Д., иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената по частно гр. дело № 17193/ 2012 г. на ПРС, VIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10943/ 02.11.2012 г., сума в общ размер от 12 010, 10 лева- неплатена цена за консумирана храна и напитки при проведен лагер- сбор на ПФК „Локомотив- П.”, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 26.10.2012 г. до окончателното плащане и разноските по заповедното производство в общ размер от 1 040, 30 лева.

В исковата молба се твърди, че в периода 12- 27.01.2012 г. ответникът провел лагер- сбор в град С., в която връзка целият щаб на отбора (ф., т., л. и други с.) били настанени в х. „Св. В.”. По уговорка храненето на всички се осъществявало в ресторанта на х., стопанисван от ищеца, като според уговорката консумираните порции храна по време на закуска, обяд и вечеря се записвали ежедневно като брой, а за направените допълнително поръчки се издавали касови бележки, разходите за които се одобрявали с подпис на служител на ответника. Броят на хранещите се за сметка на ответника не бил един и същ, защото наред с ф. и с., имало и други лица- м., идващи на проби играчи и т.н. В тази връзка между страните се постигнала договореност цената на куверт за закуска да бъде на стойност 8 лева, за обяд- 13, 50 лева и вечеря- 13, 50 лева, или общо храноден на човек по 35 лева с ДДС. Поради невъзможност да се определи броя на кувертите предварително, било постигнато съгласие да не се издават ежедневно касови бележки и фактури, а след контрол от страна на служител на ответника да се записва в тетрадка броят на хранещите се на закуска, обяд и вечеря и след приключване на лагер- сбора да се извърши фактуриране на два пъти. Същата договореност била постигната и през 2011 г., само, че с една фактура, която ответникът бил изплатил. В табличен вид в исковата молба са посочени консумираните куверти, възлизащи общо на стойност, както следва: закуска- 4 032 лева, обяд- 7 627, 50 лева и вечеря- 8 788, 50 лева, като допълнителните поръчки, удостоверени с подписите на служители на ответника, били общо за сумата от 2 562, 10 лева. С оглед договореното, с фактура № 274/ 30.03.2012 г., ищецът фактурирал сумата от 11 000 лева, изплатена от ответника на два пъти по банков път- на 04.04.2012 г. и на 06.04.2012 г. След плащане на сумата, многократно ищецът провеждал разговори със служители на ответника (домакина на клуба) за фактуриране на остатъчната стойност от 12 010, 10 лева, при което му било обещано да изчака постъпване на суми в клуба от трансфери за покриване на разходите. Била отправена и официална покана, като се съставила фактура № 287/ 01.10.2012 г., изпратена по пощата до ответника и получена от него. От п. на същия бил изпратен писмен отговор, в който се отричало сключването на договор между страните, както и консумацията на храна и напитки от клуба. За събиране на сумата било образувано частно гр. дело № 17193/ 2012 г. на ПРС, VIII гр. с-в, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но в дадения му срок длъжникът възразил, поради което се предявявал настоящият установителен иск за установяване съществуването на вземането по заповедта. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез п. си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез п. си е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че била заплатена сумата за действително договорената стойност на услугите в размер на 11 000 лева, като за сума над този размер не била постигана договореност между страните, а и претендираните за плащане услуги не били ползвани от клуба. Представените 16 броя листове от тетрадка не доказвали наличието на задължения за търсената сума, нито пък се представлявали документи, според които да е видно, че се било постигнало съгласие за сумата от по 35 лева храноден на човек. В представените листове не фигурирали подписи на законни представители на ответника, нито пък на лица, които можели да го задължават, а от тях въобще не се установявало, че тази консумация била свързана с ответника. Оспорва се обстоятелството, че между страните били провеждани многократно разговори за фактуриране на сумата. Дължимостта на същата била оспорена с връчване на съответен отговор на поканата за плащане. Приложената фактура за предходни взаимоотношения между страните също не установявала цена на храноден или договореност за плащане на процесната сума. Оспорва се размера на разноските в заповедното производство. Също претендира разноски. В съдебно заседание чрез п. си моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед № 10943/ 02.11.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 17193/ 2012 г. на ПРС, VIII гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 12 010, 10 лева- неплатена цена за консумирана храна и напитки при проведен лагер- сбор на ПФК „Локомотив- П.”, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението- 26.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в общ размер от 1 040, 30 лева, от които: държавна такса в размер на 240, 30 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

Като писмени доказателства по делото са приети копия от фактури, платежни нареждания, вносни бележки, записвания на поръчки в тетрадка, нотариална покана и отговор по нея.

По делото са приети две заключения на съдебно- счетоводни експертизи, според които вещото лице, извършило проверка в НАП, е установило, че процесната фактура е надлежно осчетоводена от ищеца, но не е отразена в счетоводството на ответника.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът претендира от ответника заплащане на предоставена услуга по осигурени за консумация храни и напитки на служители на ответника в ресторанта на стопанисван от него хотелски комплекс, в която връзка в негова тежест е да докаже наличието на сключен между страните договор с подобен предмет, по който въпреки изпълнението е липсвало заплащане на цената на услугите. Събраните в хода на процеса доказателства обаче по никакъв начин не установяват твърдените от ищеца обстоятелства, като в тази връзка следва да се отбележи, че не се доказа постигането на каквато и да е договореност между страните за цена на куверт на ден, за конкретна бройка на ползващите услугата или за пък общата стойност на неплатена консумация. Действително няма законово изискване подобен род съглашения да са писмени, но в случая дори не се установи и устна форма на такъв договор, нито пък някакви предварителни договорености. Записванията в представените листове от тетрадка за меню и касовите бонове за храни и напитки въобще не установяват, че отразената в тях консумация е била осъществена от служители на ответника или пък, че именно това е предоставената по силата на уговорката между страните. Отделно от това въпросните документи са частни писмени и нямат обвързваща за съда сила, а са и изрично оспорени в отговора, поради което не могат да се ползват като обосноваващи тезата на ищеца. Фактът на редовно издадената фактура № 287/ 01.10.2012 г., също не доказва наличието на сключен договор, независимо от обстоятелството, че вещото лице е констатирало, че документът е надлежно счетоводно отразен при ищеца, защото въпросната фактура не е приета от ответника, нито е осчетоводена, а и изрично страната се е противопоставила на заплащането й, видно от отговора на поканата, с който е оспорено получаването на услуги, които да бъдат заплащани. Обстоятелството, че ответникът е платил предходно издадена фактура № 274/ 30.03.2012 г. не доказва конкретната договорка между страните, защото на първо място тази фактура не е предмет на разглеждане по делото, на второ- от нея не следва извод, че именно по този начин винаги са се развивали отношенията между търговците и на трето- от съдържанието на същата пък въобще не стават ясни отделните елементи на евентуален договор за услуга- цена, количество, предмет и време на предоставяне на услугата, тъй като в документа е записано твърде общо „дадена храна”, без каквато и да е повече конкретизация. Дали пък тези фактури са били осчетоводени или не е абсолютно без значение, защото записванията в счетоводните книги могат да бъдат доказателство за сключени договори при търговци само, ако в съответната счетоводна документация са отразени въпросните съглашения, чрез възпроизвеждане на съществените елементи на твърдяните договори, а и двете фактури липсва описание на услугата по начина, по който тя се претендира- цена на храноден, брой служители, консумация и т.н. Нещо повече, от съдържанието на процесната фактура № 287/ 01.10.2012 г. въобще не става ясно, че общата сума по нея в размер на 19 010, 10 лева с ДДС включва в себе си и платената вече сума от 11 000 лева с ДДС по фактура № 274/ 30.03.2012 г., за да се направи каквато и да е връзка между двата счетоводни документа или пък да се установи, че става въпрос за идентични услуги, предоставени по едно и също време, част от които са платени, а другите- не. Съвкупността от всички събрани доказателства по делото води до единствено възможния извод, че твърденията в исковата молба остават недоказани, като в заключение, следва да се посочи, че доколкото не се установи дължимостта на търсената парична сума, то предявената претенция се явява неоснователна и като такава следа да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените разноски в процеса, които възлизат на сумата от 2 484 лева- заплатено адвокатско възнаграждение (лист 65- 67 от делото), за които е представен и съответен списък по чл. 80 от ГПК. Направените пък от ищеца разноски си остават за негова сметка, без да се възлагат в тежест на другата страна.

 

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „К. 2004” ЕООД, ЕИК: 114624217, със седалище и адрес на управление: град Сандански, ул. „Хан Аспарух” № 12, представлявано от у. В.Б.К., чрез п. си а. Д.П., иск против „Професионален футболен клуб- Локомотив П.- 1926” АД, ЕИК: 109080575, със седалище и адрес на управление: град П., район „Източен”, ж.к. „Лаута”, стадион „Локомотив”, представляван от и.д. П.Т. Д., за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената по частно гр. дело 17193/ 2012 г. на ПРС, VIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10943/ 02.11.2012 г., сума в общ размер от 12 010, 10 (дванадесет хиляди и десет лева и десет стотинки) лева- неплатена цена за консумирана храна и напитки при проведен лагер- сбор на ПФК „Локомотив- П.”, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 26.10.2012 г. до окончателното плащане и разноските по заповедното производство в общ размер от 1 040, 30 (хиляда и четиридесет лева и тридесет стотинки) лева.

 

ОСЪЖДА „К. 2004” ЕООД, ЕИК: 114624217, със седалище и адрес на управление: град Сандански, ул. „Хан Аспарух” № 12, представлявано от у. В.Б.К., чрез п. си а. Д.П., да заплати на „Професионален футболен клуб- Локомотив П.- 1926” АД, ЕИК: 109080575, със седалище и адрес на управление: град П., район „Източен”, ж.к. „Лаута”, стадион „Локомотив”, представляван от и.д. П.Т.Д., чрез п. си а. Е.Т., направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 484 (две хиляди четиристотин осемдесет и четири) лева. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                      СЪДИЯ :/п/ Александър Точевски

 

            Вярно с оригинала

            РЦ