Гражданско дело 13701/2013 - Решение - 18-02-2014

Решение по Гражданско дело 13701/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Пловдив,18.02.2014г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VIІ гр. с-в, в публично съдебно заседание на десети  февруари  през две хиляди и четиринадесета година, в  състав:

                                                                                                     Председател: Борис  Илиев

 

при секретаря Катя  Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №13701 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искове  с  правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК  във  връзка  с  чл.79, ал.1  и  чл.86, ал.1  от  ЗЗД, предявени от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо  Г. Данов” №37,  ЕИК  115016602,  чрез  пълномощника  по  делото  юрк. И.  П.,  против  Л.В.Л. ***,  ЕГН  **********.

От страна  на  дружеството-  ищец  се  твърди,  че  ответникът  бил собственик на имот, находящ  се  в гр. П.,  бул.  „Д.”  №*,  ап.**,  и  клиент  на    “ЕВН България Топлофикация” ЕАД.  Твърди,  че  за  периода  01.09.2011г.-31.10.2012г.  в  имота  била  доставена  топлинна  енергия  на  стойност  805,12  лв., която  ответникът  не заплатил.  За  периода  01.11.2011г.-13.06.2013г.  ответникът  дължал обезщетение  за  забавено  плащане  на  главницата  в  размер  на  88,20  лв.  Ищецът твърди,  че  за  събиране  на  посочените суми  е  подал  заявление  за  издаване  на  заповед  за  изпълнение по  чл.410  от ГПК  срещу  ответника,  по което  било образувано  ч.гр.д. №10078/2013г.  на  ПРС,  ІІІ  гр.с.  По  делото  била издадена  заповед  за изпълнение  за  посочените  по-горе  суми,  както  и  за  законната  лихва върху главницата  от  датата  на  подаване  на заявлението-14.06.2013г.  до  окончателното  й  заплащане  и  направените  по  заповедното производство  разноски  в размер  на  125  лв.  Срещу  издадената  заповед  за изпълнение  обаче  постъпило възражение  от  ответника,  поради  което  се  иска  постановяване  на  решение,  с което  да  се  признае  за  установено  по  отношение  на  ответника,  че  същият  дължи  на ищцовото дружество  сумите,  за  които  е  била  издадена  заповедта  за изпълнение.  Претендират  се  и  направените  по делото  разноски.

Ответникът  оспорва така предявения иск.

Съдът, като прецени поотделно и  в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, с оглед и становищата на страните, намира за установено следното:

Не се  спори  по делото,  че  ответникът  е  собственик  на  описания  в  исковата  молба  недвижим имот.  При това  положение  и  съобразно  разпоредбата  на  чл.153, ал.1 от ЗЕ,  предвиждаща  че всички  собственици  на  недвижими имоти  в сграда,  присъединена  към абонатна  станция,  са  клиенти  на  топлинна  енергия,  то  ответникът  има  качеството  на клиент  на  топлинна  енергия  и  съгласно  чл.34, ал.1  от  Общите  условия  на  ищцовото  дружество  е  длъжен  да  заплаща  месечните  дължими суми  за  доставената  му  топлинна  енергия  в 30- дневен  срок  след изтичане  на  периода,  за  който  се  отнасят.  Съгласно  чл.35, ал.1 от  ОУ  при  неизпълнение  в  срок  на  задълженията  клиентите  на топлинна  енергия  дължат обезщетение  за  забава  в  размер  на  законната  лихва.

Не се спори  между  страните, а  и се  установява  от приложеното ч.гр.д. №10078/2013г.  по  описа  на  ПРС,  ІІІ  гр.с.,  че  по  подадено  от  ищцовото дружество  заявление  е  била  издадена  заповед  за изпълнение  на  парично задължение  по чл.410  от  ГПК  срещу  ответника за  описаните в  исковата  молба суми.   Срещу  издадената  заповед  е  постъпило  в  срок  възражение  от  ответника,  поради  което  предявеният  установителен  иск  се  явява  процесуално  допустим.

От заключението на приетата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че абонатната  станция,  обслужваща  сградата,  в  която  се  намира  имотът  на  ответника,  е  работила през  целия  процесен период.  В  жилището  на  ответника  през процесния  период  не  се е  ползвала  топлинна  енергия  за  отопление,  а само  такава  за  БГВ,  като  за процесния  период  е  била  разпределена  4,4789 мвтч.. За имота е  била  начислена  и  разпределена  и  2,5796  мвтч.  топлинна  енергия,  отдадена  от сградната  инсталация за  проектен  отопляем обем  на  имота  от  215  куб.м.  За  процесния  период  в апартамента  на  ответника  са  извършени  отчитания  на  ИРУ  и  водомера  за  топла  вода. Начинът  на  разпределение  и  начисляване  на  доставената  на  ответника  топлинна  енергия  съответства  на  нормативните  актове,  уреждащи  разпределението  и  начисляването  на  топлинната  енергия.

От заключението на  приетата ССЕ се установява, че стойността на топлинната енергия,  доставена в  имота  на  ответника  за  периода  01.09.2011г.-31.10.2012г.  възлиза на  805,12  лв.,  а  стойността  на  обезщетението  за забава,  изчислено върху  всяка  месечна  вноска,  за  периода  01.11.2011г.-13.06.2013г.  възлиза на  88,43  лв. 

При  така  събраните  доказателства  по  делото  съдът  намира, че от правна  страна  ответникът  има  качеството  на потребител  на  топлинна енергия,  като  на същия  е  била доставена  от ищцовото дружество  топлинна  енергия  за  БГВ,  както  и  топлинна  енергия,  отдадена  от  сградната  инсталация, в  посочените  в  заключението  на  съдебно- техническата  експертиза  количества  и на  посочената  в  заключението  на   съдебно- счетоводната  експертиза  стойност.  Предвид горното исковете  за  установяване  на  вземанията  за  главница  и  мораторна  лихва  следва  да  се  уважат.  

Неоснователни  са  възраженията  на ответника,  че  не дължи  на  ищцовото дружество  стойността  на доставената  му  топлинна  енергия  за  БГВ  и  такава,  отдадена  от  сградната  инсталация,  тъй  като  било  налице  произволно начисление  на  дължимите суми.  Не  е  налице  твърдяното  от ответника  произволно  начисление  на  сумите  за  доставената  топлинна  енергия,  тъй като  от  заключението  на  приетата  съдебно- техническа  експертиза  е  видно,  че разпределението  и  начисляването  на доставената  на  ответника  топлинна  енергия  е  извършено  в съответствие  с  изискванията  на  нормативните  актове.   Не  е  налице  и  нарушение  на  изискванията  на  цитираната в  отговора  европейска  директива,  тъй  като  на  ответника  са  били  начислявани  реално  консумирани  количества  топлинна  енергия за  БГВ  и  такава,  отдадена  от сградната  инсталация,  а  не прогнозни  такива.

С  оглед  изхода на  спора  следва  да  се  приеме,  че  ответникът дължи на  ищцовото дружество  и  направените  разноски  по заповедното  производство. 

На основание чл.78, ал.1  и  ал. 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски   за държавна  такса  и  експертизи  в  размер  на  265  лв.,  както  и    юрисконсултско  възнаграждение  в размер  на  100  лв.  

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в  отношенията  между  страните,  че  Л.В.  Л. ***,  ЕГН  **********, дължи   на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо  Г. Данов” №37,  ЕИК  115016602,  сумата  от  805,12  лв.,  представляваща  стойност  на  доставена  топлинна  енергия  за  периода  01.09.2011г.-31.10.2012г. за  имот, находящ  се  в гр. П.,  бул.  „Д.”  №*,  ап.**;  сумата  от  88,20  лв.-  обезщетение  за  забавено  плащане  на  главницата  за  периода  01.11.2011г.-13.06.2013г.;  законната  лихва върху главницата  от  датата  на  подаване  на заявлението-14.06.2013г.  до  окончателното  й  заплащане,  както  и  25  лв.  държавна такса  и   100  лв.- юрисконсултско  възнаграждение, за  които  суми  по  ч.гр.д. №10078/2013г.  по  описа  на  ПРС,  ІІІ  гр.с.,  е  била  издадена  Заповед  №6331  от  18.06.2013г.  за изпълнение  на  парично задължение  по чл.410  от  ГПК.

ОСЪЖДА  Л.В.  Л. ***,  ЕГН  **********, да  заплати   на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо  Г. Данов” №37,  ЕИК  115016602, сумата от  265 лв.– разноски  по делото,  както  и  юрисконсултско  възнаграждение  в  размер  на  100  лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването  му  на  страните.      

                                                                                            

СЪДИЯ :/п/

 

 

Вярно с оригинала.

КГ