Гражданско дело 13618/2013 - Решение - 05-02-2014

Решение по Гражданско дело 13618/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е № 524

 

гр. Пловдив, 05.02.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХ гр. състав, в публично съдебно заседание на 28.01.2014г, в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13618 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове от БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ ЕООД ЕИК 175403856 против ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ ООД ЕИК 115089358 с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 49 и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че на 11.10.2011г в гр. Пловдив при извършване на разтоварна дейност с кран от страна на ответника били новострашени 3 подови дъски на вагон, собственост на ищеца, за което били съставени технически акт за липси и повреди и известие. Ответникът – чрез своите служители, бил длъжен да опазва вагоните, предоставени му за извършване на превоз, като разтоварването било извършвано от негови служители. Въпросният вагон бил предаден за разтоварване на ответника с негова стока, като при извършване на разтоварната дейност с кран били нанесени въпросните щети на обща стойност 423.07 лв, за което била съставена и фактура № 2000030978 от 19.10.2011г.

Ищецът поддържа, че поради липсата на договорна връзка между страните претенцията му се основава на деликтната отговорност за вреди.

За тази сума е образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но в срока по чл. 414 ГПК длъжникът е възразил, поради което заповедта не е влязла в сила, а ищецът има правен интерес от предявяване на настоящата установителна претенция, чийто предмет е и сумата от 73.68 лв – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 19.10.2011г – 28.06.2013г, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.06.2013г, до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва претенцията като недопустима, неоснователна и недоказана.

Отрича да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на деликтната му отговорност.

Твърди – обратно на ищеца, че страните са в договорна връзка, тъй като ответникът е възложил на ищеца с негови вагони да извърши превоз на товари – кнюпели, собственост на ответника. Доколкото се твърди, че с този превоз са настъпили някакви вреди в патримониума на ищеца, те според ответника са в причинна връзка със сключения между страните договор, респ. би следвало да се ангажира договорната му отговорност за евентуално неизпълнение, а не деликтна /извъндоговорна/ такава.

Освен това ответникът твърди, че вагоните са приети и предадени без забележки и възражения за евентуално причинени вреди.

Оспорват се като неистински /относно текст и дата/ приложените към ИМ доказателства, което обаче е оспорване по същество, тъй като не се касае до оспорване верността на официален свидетелстващ документ или автентичността на документ, за да е необходимо оборване на обвързващата съда съответно материална и формална доказателствена сила по реда на чл. 193 ГПК.

Съдът – въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, приема следното:

Въпреки първоначално заявеното от ищеца, че между страните не е сключван договор за превоз или какъвто и да било друг договор, в резултат на което се търси обезщетение на причинените вреди на деликтно основание, в с.з. при изясняване на фактите по делото ищецът уточнява, че не е налице действащ между страните писмен договор, но ответникът е „възложител на превоз”, т.е. товародател, а ищецът - „превозвач”, като стоката е следвало да бъде натоварена на пристанище Бургас до дестинация Пловдив, гара Филипово, от където ответникът следвало да разтовари стоката си, при което именно разтоварване били причинени процесните щети. Ищецът като превозвач бил длъжен да докара товара до мястото на получаване, а ответникът да разтовари стоката си, но при разтоварване на дъските, служители на БДЖ проверили вагоните, с които бил осъществен превозът, и установили въпросното счупване. Ищецът уточнява също, че единствените документи във връзка с така създалото се правоотношение, са „товарно писмо за получаваща гара от 08.10.2011г”.

За щетите е издадена и фактура от ищеца с предмет „ремонт вагон”, въз основа на която е потърсено плащане от ответника /покана за доброволно плащане на л. 11/.

Представено е и споменатото от ищеца товарно писмо за получаваща гара /л. 27/, в което е посочено, че ответникът е „изпращач” и „получател”; ищецът е „превозвач”, посочен е видът на товара, транспортното средство /вагони/; таксуваната маса; дестинацията /отправна гара и получаваща гара/; превозното възнаграждение. Това писмо обективира и разписка за получаване на товарителница /десен долен ъгъл/, като в приложения от ищеца опис на вагоните е описан и номерът й – 793 от 08.10.2011г.

Представени са и ведомости за предаване и приемане на вагони.

Безспорно е следователно, че страните са в договорни отношения. С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар /чл. 367 ТЗ/. Превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението /чл. 368, ал. 1 ТЗ/. На свой ред товародателят е длъжен да предаде на превозвача товара в състояние, годно да издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените изисквания за отделните видове товари, както и да предава на превозвача заедно с товара и документите, необходими, за да достигне товарът до получателя.

Сходни са и разпоредбите в Закона за автомобилните превози /чл. 49 и сл./ относно договора за превоз на товари. Там е предвидено още, че договорът за превоз се установява с товарителница, но действителността му не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и от превозвача.

В случая въпреки че товарителница не се представя, видно от доказателствата по делото е, че такава е била издадена. Наред с това и да не е издадена товарителница, респ. да няма сключен между страните писмен договор, това не означава, че правоотношение не е възникнало, доколкото договорът за превоз е неформален договор и за действителността му законът не предвижда форма. В случая и двете страни признават, че са възникнали насрещни права и задължения по превозен договор, като ищецът погрешно счита, че договор липсва, тъй като не е налице нарочен писмен документ, който да го обективира.

Следователно при наличието на договорна връзка, ангажирането на деликтната отговорност на ответника е недопустимо, тъй като не е възможно кумулиране на договорна и извъндоговорна отговорност, доколкото първата изключва деликта. Ясно е, че вредите, /ако се приеме, че такива са настъпили/, са резултат от изпълнението на превозния договор, респ. свързани са с разтоварването на стоката и получаването й от товародателя, а не са своеволно причинени в нарушение на общото задължение да не се вреди другимо или на друга правна норма, охраняваща чуждата собственост и нейната неприкосновеност. В случая не се твърди конкретното деяние да надхвърля предмета на превозния договор, за да е мислима евентуална хипотеза на непозволено увреждане извън рамките на правоотношението. Най – малкото не е изключено щетите да са причинени при разтоварване на стоката в резултат на спецификите й или неподходящата й опаковка, в който случай би могла да се ангажира договорната отговорност на товародателя за неизпълнение на задължението му да предаде товара в състояние, годно да издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените изисквания за отделните видове товари.

Само по тази причина – като предявен на деликтно, а не на договорно основание, искът е неоснователен и ще се отхвърли.

За пълнота на изложението, дори под условие да се приеме друго /напр, че твърдените щети са причинени извън обхвата на правата и задълженията по договора, т.е. не биха могли да се обхванат от облигационната връзка между страните/, искът ще се отхвърли като недоказан.

По делото не е представен нито един противопоставим на ответника документ. Представените известие, технически акт за липси и повреди на вагон, калкулация за ремонт на вагон, фактура, заповед, уведомителни писма, ценоразпис и т.н. са частни свидетелстващи документи, удостоверяващи само и единствено изгодни за ищеца факти, които нямат материална доказателствена сила – че отразеното в тях е вярно.

Фактът на осчетоводяване на фактурата при ищеца също не доказва нищо, тъй като не се твърди и установява счетоводството му да е водено редовно, за да имат вписванията в счетоводните книги доказателствена стойност по смисъла на чл. 182 ГПК. Фактурата не е осчетоводена при ответника, за да се приеме, че е налице извънсъдебно признание на вземането по нея. Освен това издаването и осчетоводяването на фактурата отново навежда на наличието на договорна връзка между страните, доколкото непозволеното увреждане и щетите, причинени от него, не са данъчно събитие и за тях не се издава подобен счетоводен документ. На практика с издаването му ищецът косвено признава, че процесната сума е свързана с договора между страните, а не с отговорността по чл. 45 ЗЗД.

Поради всичко това претенцията е неоснователна.

При този изход на делото и претенцията за това ищецът следва да бъде осъден да плати на ответника сумата от 100 лв – платена част от договорено адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие на л. 52.

По изложените мотиви съдът

                                              

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ ЕООД ЕИК 175403856 гр. София ул. Иван Вазов № 3 против ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ ООД ЕИК 115089358 гр. Пловдив бул. Цариградско шосе № 53 искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6896 от 02.07.2013 по ч.гр.д. № 10956/2013г. по описа на ПРС 4 гр.с.: сумата 423.07 лева – обезщетение за причинените имуществени вреди на вагон, собственост на ищеца, предаден на ответника за разтоварване с негова стока, резултат от виновно и противоправно поведение на служители на ответника при извършване на разтоварна дейност с кран, за което е издадена фактура № 2000030978 от 19.10.2011г; сумата от 73.68 лв – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 19.10.2011г – 28.06.2013г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.06.2013г, до окончателното плащане, както и сумата от 128.50 лв - разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ ЕООД ЕИК 175403856 гр. София ул. Иван Вазов № 3 да заплати на ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ ООД ЕИК 115089358  гр. Пловдив бул. Цариградско шосе № 53 сумата от 100 лв - разноски в исковото производство. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ