Гражданско дело 13044/2013 - Решение - 11-02-2014

Решение по Гражданско дело 13044/2013г.

               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер                                              11.02.2014 година                   Град Пловдив

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                                                  ХІІ граждански състав

На 11.02.2014г.

В публично заседание на 14.01.2014г. в следния състав:

 

                                                                                  Председател:Стефка Михова

Секретар: Петя Мутафчиева

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 13044 по описа на ПРС за  2013 година, за да се произнесе взе предвид следното

 

         Предявени искове  с правно основание чл. 372, ал.1 ТЗ.

Като ищец по делото ЕТ“***“, ЕИК:117520241,със седалище и адрес на управление: град Р., представляван от собственика А.А. твърди,  че  по   заявка на   ответника  „Транспорт  логистика  спедиция  АБО" ЕООД , град Пловдив,  е  извършил транспортна услуга  по  маршрута  ***, а за дължимото превозно възнаграждение в размер от 468 лева била издадена фактура №6705/06.01.2012г.Ищецът твърди също,че     по   заявка на   ответника  е  извършил транспортна услуга  по  маршрута  София-Пазарджик, а за дължимото превозно възнаграждение в размер от 264 лева била издадена фактура №6787/27.01.2012г. Тъй като ответното дружество не изпълнило договорното си задължение за заплащане на дължимото превозно възнаграждение и въпреки  връчените му на покани за това, ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдено да му заплати сумата от 732 лева, съставляваща неизплатено превозно възнаграждение, от която 468 лева за извършения превоз по релацията *** и издадена фактура №6705/06.01.2012г. и 264 лева за извършения превоз по релацията *** и издадена фактура №6787/27.01.2012г.  Претендира също законна лихва и разноски.

Ответникът оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.Оспорва твърдението за сключени между страните договори, по силата  на които да е възложил на ищеца извършване на превоз на товари. В случай, че между страните са съществували облигационни отношения, то твърди,че е изплатил на ищеца дължимото превозно възнаграждение.

  Пловдивски районен съд, ХІІ граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и  в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 Установява се по делото от  приетия като доказателство договор-заявка   от 04.01.2012г. ,че  между  ищеца, в  качеството  на превозвач,  и  ответното  дружество,  като  товародател,  е  бил  сключен  договор  за  автомобилен  превоз  на товари-24 тона гипсокартон  по направление ***, при уговорен срок на доставка- 05.01.2012г.,размер на навлото-390 лева без  ДДС,платимо от товародателя в 30 – дневен срок от получаване на фактура и товарителница.

От представената  и   подписана  без възражение от представител на ответника     товарителница  се установява,  че превозът  е  осъществен , като стоката е била разтоварена и получена на 04.01.2012г. без забележки за превоза  на разтоварния пункт от представител на получателя.За дължимото  превозно  възнаграждение  ищецът  е  издал  фактура №0000006705/ 06.01.2012г. на стойност 468 лева с нач. ДДС.

          От  приетия като доказателство договор-заявка  №TLS34  от 25.01.2012г. се установява ,че  между  ищеца, в  качеството  на превозвач,  и  ответното  дружество,  като  товародател,  е  бил  сключен  договор  за  автомобилен  превоз  на товари-24 тона лепилни сухи смеси   по направление град С.-град П. при уговорен срок на доставка- 25.01.2012г.,размер на навлото-220 лева без  ДДС,платимо от товародателя в 30 – дневен срок от получаване на фактура и товарителница.

От представената   по делото товарителница се установява,  че превозът  е  осъществен , като стоката е била разтоварена и получена на 23.01.2012г. без забележки за превоза  на разтоварния пункт от представител на получателя.За дължимото  превозно  възнаграждение  ищецът  е  издал  фактура №0000006787/27.01.2012г. на стойност 264 лева с нач. ДДС.

От заключението на вещото лице   С.К. по допуснатата от съда  ССчЕ, което съдът възприема като обективно и професионално изготвено и неоспорено от страните, се установява, че процесните   фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, като са отразени в дневника  за продажби  и справка декларация по ЗДДС  за 2012г.Фактурите са осчетоводени по регистрите на счетоводни сметки 411/Клиенти/ по партидата на клиент „Транспорт Логистика Спедиция Або“ЕООД. Процесните фактури са осчетоводени и в счетоводството на ответника,като са включени в дневника за покупките  и справка декларация по ЗДДС, с право на приспадане на данъчен кредит.Фактурите са осчетоводени по регистрите на счетоводни сметки 401 /Доставчици/,партида на ЕТ“***“,  сметка 602 /Разходи за външни услуги/, сметка  сметка 453 /Разчети за ДДС/.До датата на проверката няма отразени плащания и дължимата сума по фактурите е в пълен размер.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Отношенията на страните по делото се основават на сключени  договори за автомобилен превоз, който договор за превоз по своя правен характер е двустранен, възмезден и  реален. Представените по делото товарителници удостоверява сключването на превозните договори между страните по делото,както и че превоза  е  осъществен съответно  стоката е била разтоварена и получена без забележки за превоза  на разтоварния пункт от представител на получателя . Осчетоводяване на  фактурите от ответника като задължение към ищеца със сумите по тях,сочат  на извънсъдебно признание относно наличието на поменатите парични задължения, произтичащи от постигнато между страните съглашение в параметрите по съдържанието на така осчетоводените фактури като основание за тяхното издаване. Според фактурите, се касае за извършени от страна на ищеца в полза именно на ответника срещу посочено възнаграждение транспортни услуги.

         Ето защо  съда намира,че ищецът е изпълнил поетите по договорите задължения да превози предадената му от ответника стока,като за ответника и съгласно чл.372,ал.1 от ТЗ е възникнало задължение да плати превозната цена.

Според заключението на вещото лице по така осчетоводените от ответника фактури не е извършено плащане , каквито доказателства не са ангажирани от страната и в хода на производството по делото. При това положение следва да се приеме, че той не е изпълнил паричните си договорни задължения за заплащане на превозно възнаграждение за извършените от ищеца превози, фиксирани като размер във фактурите, поради което предявения иск от ищеца за заплащане на превозно възнаграждение по издадените 2 броя фактури  се явява основателен и следва да бъде уважен. Сумите следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-07.05.2013г. до окончателното им изплащане.

          При този изход на правния спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 296 лева-направените  по настоящето дело разноски, както и сумата от 136 лева представляваща направените в обезпечителното производство по ч.гр.д.№1601 по описа на РРС  за 2013г. разноски.

           По изложените съображения Пловдивският районен съд,ХІІ гр. състав     

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА „ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА СПЕДИЦИЯ АБО” ЕООД, ЕИК:160087402, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.”Марица”№154,ет.3,ап.25, представлявано от управителя Ц.М. да заплати на ЕТ““, ЕИК:117520241,със седалище и адрес на управление:град Р., представляван от собственика А. А., сумата от 468 лева,  представляваща неизплатено превозно възнаграждение с нач. ДДС, дължимо по сключен на 04.01.2012г. договор №  за  превоз на стоки-24 тона гипсокартон ,  по релацията Р.-С. и издадена фактура №0000006705/ 06.01.2012г.,сумата от 264 лева, представляваща неизплатено превозно възнаграждение с нач. ДДС, дължимо по сключен на 25.01.2012г.  договор № *** за  превоз на стоки-24 тона  лепилни сухи смеси,  по релацията С.-П. и издадена фактура №0000006787/ 27.01.2012г.,ведно със законната лихва върху главниците начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-07.05.2013г. до окончателното им изплащане, сумата от 296 лева, съставляваща направените  по настоящето дело разноски, както и сумата от 136 лева, представляваща направените в обезпечителното производство по ч.гр.д.№1601 по описа на РРС  за 2013г. разноски.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните с препис.

 

 

                                                     Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ