Гражданско дело 12959/2013 - Решение - 10-02-2014

Решение по Гражданско дело 12959/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 559                                                      10.02.2014  Година                     Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                      ІІІ граждански  състав

На   09.01.2014 Година

В публично заседание в следния състав:

 

           Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар: Васка Атанасова

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 12959 по описа за 2013 година

намери за установено следното:

 

            Установителен иск по чл.422 от ГПК с материалноправно основание чл.79, ал.1, вр.чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

            Ищецът «ЛЕО-БЕТОНОВИ ИЗДЕЛИЯ» ЕООД с ЕИК 147002692 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Северна промишлена зона, УПИ ІІ-554 в кв.28, представлявано от управителя И.Д.Д., чрез пълномощника адв.Б.Т. от АК- Хасково, е предавил иск да се признае за установено, че ответното «АБО ГРАНИТИ» ООД с ЕИК 115795954 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Марица № 154, ет.3, ап.25 му дължи сумата от 3686,67 лв. с ДДС, представляваща неплатената цена на доставени бетонови изделия в периода 02.12.2011 г.- 17.01.2012 г. , формирана след извършено прихващане на насрещни вземания с протокол от 26.06.2012 г., ведно с обезщетение за забава в размер от 358, 93 лв. за периода 26.06.2012 г. до 07.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 10.07.2013 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 9778/2013 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с.

В исковата молба се твърди, че страните са поддържали търговски отношения в периода м.ноември 2011 г.- май 2012 г. В периода 02.11.2011 г. до 17.01.2012 г. ищецът продал на ответника произвеждани от него стоки на оща стойност 15 100, 31 лв. с ДДС, като от своя страна закупило от ответника стоки на стойност 2911,40 лв. с ДДС. За всички извършени продажби били съставени съответните данъчни фактури, както и кредитнит известия в случаите на върнати от някое от двете дружества транспортни палети. Фактурите, издадени до 23.11.2011 г. за закупените от ответника бетонови изделия били платени изцяло. След тази дата ответникът не извършвал плащания по продажбите, като дължимата сума по тях възлизала в общ размер от 6598,07 лв. с ДДС. На 26.06.2012 г. дружествата постигнали споразумение за извършване на взаимно прихващане, като в съставения протокол били посочени точните суми по неплатените фактури, кои суми се прихващат и колко е оставащото задължение на ответника, а именно сумата от 3686,67 лв. След подписавне на плотокола за прихващане, задължението на ответника не било погасено, поради което ищецът претендира и законната лихва за забава, считано от 26.06.2012 г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК в размер на 358,93 лв. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответното дружество в отговор на исковата молба оспорва исковете с възражения, че между страните не са възниквали облигационни правоотношения по договори за продажба, че не е получавало стоки от ищеца, а евевтуално- че цената по тях е изцяло платена. Не ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на деловодните разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Приложено е ч.гр.д.№ 12959/2013 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с., от което се установява, че по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 3686,67 лв. с ДДС, представляваща неплатената цена на доставени бетонови изделия, формирана след извършено прихващане на насрещни вземания с протокол от 26.06.2012 г., ведно с обезщетение за забава в размер от 358, 03 лв. за периода 26.06.2012 г. до 07.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 10.07.2013 г. до изплащане на вземането. Срещу заповедта длъжникът е възразил в срока по чл.414 от ГПК, като настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.2 от ГПК. Казаното сочи на наличието на правен интерес от предявените установителни искове и обуславя тяхната допустимост.

Разгледани по същество, исковете са основателни.

Представени са от ищеца Фактура № 13914/02.12.2011 г., издадена за доставка на изделия на стойност 1512 лв. с ДДС, ведно със стокова разписка от същата дата, фактура № 14055/12.12.2011 г. за доставка на изделия на стойност 1587,60 лв. с ДДС, ведно със стокова разписка от същата дата, фактура № 14074/ 13.12.2012 г. за доставка на стоки на стойност 1047,06 лв. с ДДС, ведно със стокова разписка от същата дата, фактура № 14118/15.12.2011 г. за доставка на стоки на стойност 365, 18 лв. с ДДС и стокова разписка от същата дата и фактура № 14265/ 17.01.2012 г. за доставка на стоки на стойност 4,97 лв. с ДДС, ведно със стокова разписка от същата дата, които документи са подписани от получателя «Або Гранити» ООД. Представени са също така шест кредитни известия, издадени от ищеца към ответното дружество на 13.12.2011 г. за следните суми: 96 лв. с ДДС към фактура № 13424/21.10.2011 г., 9,60 лв. с ДДС към фактура № 12675/17.08.2011 г., 57,60 лв. с ДДС към фактура № 12294/11.07.2011 г., 9,60 лв. с ДДС към фактура № 12014 от 15.06.2011 г., 9,60 лв. с ДДС към фактура № 11361 от 25.04.2011 г., които също носят подпис на представител на ответния търговец.

В Протокол за взаимно прихващане от 26.06.2012 г., страните са постигнали съгласие за прихващане на насрещните си вземания по описани фактури до размера на по-малкото от 2911, 40 лв., представляващо вземане на ответника към ищеца, в резултат на което е отразено оставащото вземане на ищеца в размер ан 3686,67 лв.

В отговор на молба за потвърждение на салдо, ответникът е признал задължението си към ищеца на посочената стойност от 3686,67 лв.

По делото е изслушано заключение на ССЕ, според което, при проверка в счетоводството на ответника се установява, че представените по делото фактури са осчетоводени като задължение по сметка 401 Доставчици, партида на ищеца, стоките за заприходени по материалната сметка 304 Стоки, фактурите са включени в дневник за покупките и справка декларация по ЗДДС за м.12.2011 г. и м.01.2012 г. с право на приспадане на данъчен кредит. Протоколът за взаимно прихващане също е намерил отражение в счетовдните записвания на ответника. Не са установени плащания по фактурите, салдото по партидите / неплатена сума към ищеца/ след приспадане на сумите по кредитните известия е в размер на 3686,67 лв. Лихвата за забава върху тази сума за периода 26.06.2012 г.- 07.06.2013 г. е 358,93 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните са били сключени процесните договори за продажба по смисъла на чл.318 от ТЗ, което се установява от всички писмени доказателства по делото. С осчетоводяването на фактурите, на протокола за прихващане и молбата за потвърждение на салдо, ответникът е признал извършването на доставките и размера на непогасените задължения към ищеца, респ.е потвърдил евентуално извършени от негово име без представителна власт действия по смисъла на чл.301 от ТЗ. Установи се от ССЕ, че стоките, предмет на продажбите, са заприходени при купувача, поради което и на осн.чл.327, ал.1 от ТЗ се дължи тяхната цена. Доколкото не се установява, а и не се твърди да е бил договорен срок за изпълнение на това задължение, плащането се дължи при получаване на стоките, след което длъжникът е изпаднал в забава на осн.чл.84, ал.1 ЗЗД. Следователно доказа се по делото, че ищецът е носител на неудовлетворено парично притезание към ответника в размер на сумата от 3686,67 лв., произтичащо от търговски продажби, поради което този иск, като основателен и доказан, ще се уважи.

Основателна се явява и акцесорната претенция за забава по чл.86 от ЗЗД, установена по размер от заключението на ССЕ.

Налага се общият извод за основателност на предявения иск.

При този изход на спора на ищеца ще се присъдят направените от него деловодни разноски, които се констатираха в размер на 617 лв., от които 117 лв. платена ДТ, 100 лв. депозит за ССЕ и 400 лв. платено адвокатско възнаграждение, съответстващ на приложения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че «АБО ГРАНИТИ» ООД с ЕИК 115795954 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Марица № 154, ет.3, ап.25  дължи на «ЛЕО-БЕТОНОВИ ИЗДЕЛИЯ» ЕООД с ЕИК 147002692 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Северна промишлена зона, УПИ ІІ-554 в кв.28 сумата от 3686,67 лв. с ДДС, представляваща неплатената цена на доставени бетонови изделия в периода 02.12.2011 г.- 17.01.2012 г. , формирана след извършено прихващане на насрещни вземания с протокол от 26.06.2012 г., ведно с обезщетение за забава в размер от 358, 93 лв. за периода 26.06.2012 г. до 07.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 10.07.2013 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 9778/2013 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с.

 

 ОСЪЖДА «АБО ГРАНИТИ» ООД с ЕИК 115795954 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Марица № 154, ет.3, ап.25  да заплати на «ЛЕО-БЕТОНОВИ ИЗДЕЛИЯ» ЕООД с ЕИК 147002692 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Северна промишлена зона, УПИ ІІ-554 в кв.28 сумата от 617 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                                                                                                                                                      /Таня Георгиева/

Вярно с оригинала.

В.А.