Гражданско дело 12917/2013 - Решение - 24-01-2014

Решение по Гражданско дело 12917/2013г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

             

       Номер 342                24.01. 2014г.                Град ПЛОВДИВ

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Пловдивски Районен съд                       ХІV-ти граждански състав

 

       На  четиринадесети януари                                    2014  Година

 

        В публично заседание в следния състав:

 

                                                      Председател: :  ЗОЯ БОГДАНОВА

        

при секретаря Иванка Чорбаджиева,като разгледа докладваното от съдията   гр. дело N12917 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр чл.124 от ГПК,предявен от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД ЕИК 115016602 със седалище и адрес на управле ние гр.Пловдив ул.”Христо Г.Данов”№37 против З.И.Ц. ***

      Ищецът твърди,че ответникът,като собствевинк на топлоснабден имот, находящ се в гр.П. ЖК”Т.” бл.... вх.... ап.... има задъл жения за потребена топлинна енергия в размер на 1522,46лв, за периода 01.10.2011г.-31.10.2012г.,за които дължи обезщетение за забавено пла щане за периода 01.06.2012г.-09.04.2013г. в размер на 89,82лв .За така описаните суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №6156/2013г. по описа на ПРС, с която му била присъдена законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до пълното изплащане на задължението и направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК в общ размер от 132,25 лв.Срещу така издадената заповед ответникът възразил. Възоснова на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,че същият дължи на ищеца гореописаните су ми,за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №6156/2013г. по описа на ПРС.Претендира разноски.

     Ответникът оспорва така предявения иск по основание и размер и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.Претендира разноски

     Съдът,като взе предвид събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК , намира за установено следното:

      Видно от приложеното  по делото ч.гр.д.№6165/2013 по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумите, предмет на настоящия иск срещу която ответникът е възразил.Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземането му. Същият е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК и се явява допустим.

    С определение,постановено в проведеното на 11.11.2013г съдебно заседание е прието за безспорно между страните,че ответникът е соб ственик на топлоснабден имот-апартамент, находящ се в сграда етажна собственост на адрес: гр. П., ЖКТ. бл.... вх.... ап.....Като такъв същият има качеството на потребител на топлинна енергия съг ласно чл.153 ал.1 от ЗЕ. Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задъл жения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

      Съгласно чл.34 ал.1 от ОУ потребителят е длъжен да заплаща месеч ните дължими суми за доставената топлинна енергия  и за услугата дя лово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.

    Относно дължимостта на конкретните начислени от ищцовото дру жество суми по партидата на ответника по делото е прието заключение то на в. л. М.,което е установило, че ТЕ за отопление в имота не е ползвана,съответно начислявана.Ползвана е ТЕ за БГВ в апарта мента на ответника,начислявана на брой лица на база нормативен разход–по 140л. в денонощие за един обитател,поради липса на водомер в имота.В тези случаи, когато  липсва   водомер, на абоната следва да му се начислява топлинна  енергия за БГВ  съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г.за топлоснабдяването - при нор ма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие Начис лявана е и ТЕ  за сградни разходи и  такса разпределение в размер на 2,21 лв.  

     В. л. е констатирало,че за исковия период за апартамента на ответника е разпределяна ТЕ, отдадена от сградната инсталация, въве дена е и една уравнителна сметка.В резултат на извършеното урав няване задължението на ответника за компонента ТЕ отдадена от сградната инсталация е  в размер на 1,8703 мвтч.Същата е разпределена  в съответствие с разпоредбата на чл.153 ал.6 от ЗЕ,действала за исковия период,съгласно която потребителите в сграда етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, оста ват потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инста лация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

      В. л. е установило, че начинът на разпределение и начисля ване на потребената  ТЕ е в съответствие от техническа гледна точка със специалната методика от нормативните актове,уреждащи разпределение то и начисляването на разходите за ТЕ.

     Изготвената  и приета по делото ССЕ дава точен отговор на това как е образувана стойността на начислените количества топлинна енергия и акцесорните вземания,като на база изчисленията на в. л.  разме рът на главницата за исковия период възлиза на сумата от 1522,46 лв, а лихвата върху нея – на сумата от 89,82 лв. 

       Изложеното дотук налага извод за основателност на предявения от ищеца иск за установяване дължимост на сумите по издадената в негова полза заповед за изпълнение-главница и лихви. Върху главницата се дължи и законната лихва съгласно чл.422 от ГПК ал.1 от датата на пода ване на заявлението-10.04.2013г. до окончателното й заплащане. При този изход на спора се дължат и присъдените разноски в заповедното производство в размер на 132,25 лв.Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен.

        На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на  352,25лв-платени ДТ,депозити за СТЕ и ССЕ и юрисконсултско възна граждение,определено по реда на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба№1 за мин. размери на адв. възнаграждения 

         С оглед изложените мотиви, Съдът

 

                                  Р   Е   Ш   И

 

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.И.Ц. *** че същият дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД,ЕИК 11501 6602 със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Да нов” №37 сумата от 1522,46лв,представляваща доставена топлинна енер гия за периода от 01.10.2011г.-31.10.2012г ,сумата от 89,82лв,пред ставляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.06. 2012г.-09.04.2013г,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 10. 04.2013г до окончателното й заплащане,както и сумата от 132,35 лева разноски,за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по № 6156/2013г   по описа на ПРС

     ОСЪЖДА З.И.Ц. ***  да заплати на “ЕВН България Топлофика ция” ЕАД,ЕИК115016602 със седалище и адрес на управление: гр.Плов див, ул.”Христо Г. Данов”№37 сумата от 352,25 лв разноски за производ ството.

      Решението подлежи на обжалване пред ПОС в дву седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ИЧ