Гражданско дело 12810/2013 - Решение - 21-02-2014

Решение по Гражданско дело 12810/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........................., 21.02.2014 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ гр. с., на 20.01.2014г, в публично заседание, в състав :

СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                          СЕКРЕТАР: МАЛИНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №12810 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищцовото дружество „Агрокорн” ООД, ЕИК:812241629 е предявило иск против ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,  с правна квалификация - чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 7665,52 лева, представляваща стойността на допълнително начислена ел. енергия за периода 31.01.2013 г. – 16.04.2013 г., за която е издадена фактура № 1096784025 за допълнително начислена ел.енергия в размер на 26082 квтч. на посочената стойност по фактурата от 25.07.2013 г.

Ищецът твърди, че не дължи стойността на допълнително начислената му ел. енергия по посочената фактура посочва, че е абонат на ответното дружество с клиентки № ..... и че процесната фактура касае обекта, който се стопанисва от ищеца в гр. Я., кв.”И.”, обект Х., с номер на измервателна точка ИТН ....................

Твърди, че е уведомен за извършената корекция, като излага подробни съображения за липсата на основание за извършването й съответно за дължимостта на сумата по фактурата. Моли да бъде признато за установено, че не дължи посочените суми на ЕВН „България електроснабдяване” ЕАД.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск.

Излагат се подробни съображения относно дължимостта на сумата и наличие на основание за начисляване на допълнителна ел.енергия за посочения период. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Не се спори, че между страните съществува облигационно правоотношение за продажба на електрическа енергия, основано на Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България електроснабдяване” АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008г., вр. чл.98а от Закона за енергетиката, по силата на коeто ответникът е снабдявал с ел. енергия обект обекта, който се стопанисва от ищеца в гр. Я., кв.”И.”, обект Х., с номер на измервателна точка ИТН

            Ответникът твърди, че допълнително начислената на ищеца сума се дължи на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6 Закон за енергетиката и чл.104а, ал.2, т.5 от Закона за Енергетиката, във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във вр. с чл.45, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия и във връзка с чл. 28 ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД вр. чл. 54, ал.2, т.2 от ОУ на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД, Тоест, ответникът поддържа, че се касае за случай на констатирано по реда на общите условия на ЕВН ЕР неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, отчитащо потреблението на ел. енергия в обекта на ищеца, при който електроразпределителното дружество преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване до датата на констатирането на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но за не повече от 90 (деветдесет) дни. Визира се хипотезата на чл.54, ал.2, т.2 от ОУ на ЕВН България ЕР, при условията на която е направена корекцията на сметките на ищеца. Изрично се посочва в отговора, че ответното дружество не твърди, че ищецът, като негов абонат, е извършил определено неправомерно въздействие върху СТИ, довело до неточно отчитане консимацията на ел. енергия. Въпреки това, се поддържа, че се касае за нерегламентиран достъп – осъществен без санкцията на ЕВН България Електроразпределение, с цел извършване на манипулация.

            Видно е, че обосновавайки дължимостта на сумата по процесната ф-ра, ответникът поддържа в отговора 2 взаимоизключващи се тези, а именно – от една страна, ответникът не твърди, че от страна на ищеца е извършена манипулация на средството за търговско измерване, както и че извършената корекция на сметката му не е санкция за него като абонат поради определено негово противоправно поведение, а цели изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага и овъзмездяване, доколкото е възможно, на енергийното дружество. От друга страна, ответникът обосновава приложимостта на методика по чл.54, ал.2, т.2 от ОУ на ЕВН България Електроразпределение, във вр. с чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС, касаеща случаите на констатирано по реда на тези общи условия (на ЕВН ЕР) неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване. Така, хем не се твърди, че ищецът неправомерно е въздействал на СТИ, отчитащо консумацията на ел.енергия в обект му, което естествено би подлежало на доказване от този, който го твърди, хем се обосновава приложимостта на методиката за коригиране на сметката на абоната при констатирано по реда на посочените общи условия неправомерно въздействие, която позволява корекция на сметката за абоната за период до 90 дни. 

            Доколкото обаче се касае за договорни отношения между потребител на ел. енергия и търговец, с лиценз да извършва услугата снабдяване с ел.енергия, т.е. за продажба на ел. енергия, които се регулират, освен от специалните нормативни актове в областта на енергетиката, така и Закона за задълженията й договорите, горната теза на ответника, че абоната носи отговорност и за неправомерно въздействие, което не е осъществено от него, противоречи на установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Следователно, не може, след като се твърди, че другата страна по договора не е извършила нарушение на същия, а и не се установява да е извършено такова от абоната, да се ангажира договорната му отговорност за извършена манипулация на СТИ неизвестно от кого.

            В тази връзка, текстът на чл.54, ал.2 от ОУ на ЕВН България Електроразпределение, касаещ случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, не би могъл да се тълкува в смисъл, че касае други хипотези, освен на извършени от самия абонат въздействия, респ. от лице, на което същия е възложил извършването им. Ако се приеме противното, се разширява, в нарушение на чл.82 ЗЗД, обхватът на договорната отговорност на абоната, като се предвижда ангажиране на договорната му отговорност, дори когато не е осъществил договорно неизпълнение. Обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя, а последният не е предвидил такова изключение. Поради това, такова изключение не може да бъде установявано с договора между обществения снабдител и абоната.

            Така, независимо от резултатите от констатациите при извършена проверка на СТИ от служители на ЕВН на 16.04.2013г., обективирана в протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ, че са разменени начала и краища на измервателни токови трансформатори на силови кабели на трите фази, поради което консумираната ел. енергия от обекта се отчита като генерирана в регистър 2.8.0., при липса на доказано виновно поведение на абоната, което дори изрично се признава от ответника, извършената от последния, на база на представени от ЕВН ЕР констативни протоколи и справки за начислената енергия, корекция на сметките на ищеца за отчетен период от 75 дни, от 31.01.2013г. до 16.04.2013г., за който допълнително е начислена ел. енергия в размер на 26082 KWh, на стойност 7665,52 лв, е направена без основание, тъй като липсва на осъществено виновно неизпълнение на договора за снабдяване с ел. енергия от страна на абоната – ищцовата страна.  Ето защо, следва да се приеме, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата по посочената ф-ра.

            Следва да се отбележи, че тезата на ответното дружество, че извършената корекция на сметката на абоната не е санкция за него поради определено негово противоправно поведение, а цели изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага и овъзмездяване, доколкото е възможно, на енергийното дружество, очевидно визира неоснователно обогатяване на абоната, спорът относно което обаче няма как да бъде решен на базата на договора между абоната и дружеството.

            Освен гореизложените съображения за недължимост на допълнително начислените от ответника суми, следва да се има предвид и следното:

            Съгласно чл. 116, ал. 6 Закон за енергетиката: „Произведената електрическа енергия се измерва със средства за търговско измерване - собственост на преносното, съответно на разпределителното, предприятие...”, като по делото няма спор, че процесният електромер е бил собственост на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” ЕАД, както и че ключове за него имат само служителите на дружеството.

Едни от основните задължения на клиента съгласно чл. 8, т. 5 ОУ на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД са : „Да не променя самоволно схемата на свързване на електрическите съоръжения, .... да не снема самоволно или поврежда средствата за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено на тях от представител на ЕВН ЕР или овластен орган ... да не препятства правилната им работа.”, като в корелация със същите е нормирано право на ЕВН ЕР в чл. 10, т. 2 от цитираните общи условия да упражнява контрол за спазването на задълженията на клиента, като при установяване на тяхното неизпълнение – да съставя констативни протоколи. Или при тълкуването на тези уговорки, във връзка с клаузата на чл. 54, ал. 2 от общите условия на ЕВН ЕР, може да са направи извод, че едностранна корекция на сметката за ел. енергия е допустима само при виновно неизпълнение на горепосочените задължения на клиента. Приемането на противното би противоречало на установения в чл. 82 принцип за виновния характер на договорната отговорност в какъвто смисъл е и задължителна съдебна практика формирана по реда на чл. 290 ГПК /решение № 177 от 12.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1008 от 2010 г., ІІ т. о., решение № 189 от 11.04.2011 г., според които коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност/.

            Освен това, настоящият съдебен състав намира, противно на изложените в отговора съображения, че постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 189 от 11.04.2011 г. на ВКС по т.дело №39/2010г. на ІІ-ро ТО, не е изгубило значение, независимо от законовата промяна в 98а от ЗЕ, изразяваща се в добавяне на т.6 към ал.2, съгласно която, към задължителното съдържание на общите условия на крайния снабдител са добавя и ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6: а) в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3; б) в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3.

Мотивите на съдебното решение, в които се приема, че клауза от договора /Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, са напълно относими и приложими спрямо чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС, на който ответника основава правото си да извърши корекция на сметката на ищеца.

            Съгласно чл.28 от ОУ на ответника ЕВН ЕС, въз основа на представените от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия, изчислява и коригира сметките за изминал период, като изготвя справка за дължимите суми и в 7 – дневен срок уведомява клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. Очевидно е, че в този член от ОУ на ответника, както и изобщо в неговите общи условия, които обвързват потребителите на ел.енергия, на които крайния доставчик продава ел.енергия, липсва конкретен регламент или методика относно извършването на корекцията за минало време, от който момент ще стане това, за какъв срок ще се начисли допълнително енергия за минал период. Съгласно чл.45, ал.1 от ПРАВИЛА за измерване на количеството електрическа енергия, приети с Решение № П-1 от 10.04.2007 г. на ДКЕВР, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество електрическа енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на електрическа енергия. Такава процедура обаче в общите условия на ЕВН ЕС, съставляващи договорната основа на отношенията на дружеството с абонатите относно продажбата на ел.енергия, не е предвидена. Ето защо и направеното от ЕВН ЕС преизчисляване на сметката на абоната на периодите, за които са издадени посочените в ИМ ф-ри, е без основание, с оглед липсата на регламентирана процедура как да се направи корекцията на сметката на абоната.

            Също така, следва да се има предвид, че позоваването от страна на ЕВН ЕС на разпоредби от ОУ на ЕВН ЕР е неоснователно, тъй като се касае за две отделни дружества, имащи лицензии за предоставяне на различни услуги, съответно и облигационните правоотношения между всяко от тях с потребителите на услугите им не почиват на едно и също основание. Затова, няма причина да се приеме, че ЕВН ЕС има право да изчислява размера на корекцията на потребената от абоната ел. енергия за изминал период, определена като количество въз основа на правила от общите условия на ЕВН ЕР. Последните са обвързващи в отношенията на ЕВН ЕР с потребителите на неговите услуги, но не и в отношенията между ЕВН ЕС и потребителите на неговите услуги. Ето защо, корекцията на сметката на ищеца за минал период, извършена от ЕВН ЕС въз основа на изчисления по методика и правила съгласно ОУ на ЕВН ЕР е неправомерно. В ОУ на ЕВН ЕС ясно е казано, че дружеството изчислява и коригира сметката на абоната въз основа на представените от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия, т.е. въз основа на документи, с които са констатирани определени факти, а не по методиката и правилата от ОУ на ЕВН ЕР. 

            Освен изложеното, съгласно горецитираното решение на ВКС, имащо характер на задължителна съдебна практика, в случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. В настоящия случай, клаузата на чл.28 от общите условия на ЕВН ЕС регламентира едностранно коригиране от доставчика на електрическа енергия на сметките за електрическа енергия за предходен период от време, без да е регламентирано определянето на периода и без регламентация относно отчитане на реално консумираната електрическа енергия. Ето защо, същата следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 Закона за защита на потребителите, доколкото въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Разпоредбата на чл. 28 от Общите условия на ЕВН ЕС нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на дружеството - монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия, особено в хипотезата, когато инкасаторът на района периодично е отчитал доставената и потребена електрическа енергия за съответния период, за който впоследствие е извършена едностранна корекция на сметките. По своята същност разпоредбата на чл. 28 от Общите условия на ЕВН ЕС предвижда санкциониране на потребителя, без да се изисква виновно поведение на последния. Обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя. Посочената клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в чл. 82 ЗЗД.

            Поради това, че клаузата на чл. 28 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН ЕС, приети на основание чл. 98 ЗЕ, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, противоречи на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, на принципа за защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, поради което, следва да се приеме, че същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради нищожността на посочената клауза, същата не обвързва страните и не намира приложение в техните правоотношения.

Ето защо, сумата по процесната ф-ра, издадени от ответника след извършена корекция на потребените от ищеца количества ел. енергия, не е дължима от ищеца, тъй като корекцията и преизчисляването от страна на ответното дружество на дължимите за горепосочените периоди суми за консумирана ел.енергия от ищцовото дружество са извършени без основание.

            Въз основа на всичко гореизложено, искът на „Агрокорн” ООД против ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,  за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 7665,52 лева, представляваща стойността на допълнително начислена ел. енергия за периода 31.01.2013 г. – 16.04.2013 г., за която е издадена фактура № 1096784025 за допълнително начислена ел.енергия в размер на 26082 квтч. на посочената стойност по фактурата от 25.07.2013 г.

            Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение от 1850 лв, е основателно. Спорът не се характеризира с особена фактическата и правна сложност на спора, налице е задължителна съдебна практика, която до голяма степен разрешава спорните по делото въпроси, ищецът практически не е полагал особени усилия при осъществяване на процесуалните си права, не е ангажирал никакви други доказателства, освен представените писмени с ИМ, тежестта на доказване, че сумата за начислена доп. ел енергия е била дължима, е на ответника. С оглед изложеното, съдът намира, че е налице явно несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, поради което договорения адвокатски хонорар ще бъде намален на 600 лв. Намаляването на адвокатското възнаграждение не рефлектира в отношенията между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него. То е израз само на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие.  

            Ето защо, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД следва да бъде осъден да заплати на „Агрокорн” ООД разноските по делото от 307 лв за държавна такса и 600 лв адв. хонорар. 

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                           РЕШИ:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, ЕИК:123526430, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Данов”№37, че „Агрокорн” ООД, ЕИК:812241629 не му дължи сумата от 7665,52 лева, представляваща стойността на начислена му допълнително, без основание, ел. енергия за периода 31.01.2013 г. – 16.04.2013 г. в размер на 26082 квтч., за което е издадена фактура № 1096784025 от 25.07.2013 г. на стойност 7665,52 лева.

            ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, ЕИК:123526430, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Данов”№37 да заплати на „Агрокорн” ООД, ЕИК:812241629 разноските по делото от 307 лв за държавна такса и 600 лв адв. хонорар.

            Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП