Гражданско дело 12778/2013 - Решение - 07-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

         № 548                     07.02.2014г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12778 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представляван от Й.З. – Председател на УС, и Й.П. – Заместник-председател на УС, чрез пълномощника юрисконсулт П.П. е предявил срещу ответника Д.И.С., ЕГН ********** ***, ***** иск за признаване за установено, че Д.И.С., ЕГН ********** дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД следните суми: сумата от 861, 29 лева осемстотин шестдесет и един лева и двадесет и девет стотинки) – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2011г. – 31.10.2012г. по партидата на ответника с клиентски № **** за обект на потребление с ИТН: ****, находящ се в ******, сумата от 88, 09 лева (осемдесет и осем лева и девет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 01.02.2012г. – 28.05.2013г., както и разноските в заповедното производство в размер на 125 лева (сто двадесет и пет лева), които суми представляват неизплатената част от сумите, които е разпоредено Д.И.С., ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602 със Заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК № 5445/30.05.2013г., постановена по ч. гр. д. № *****/2013г. по описа на ПРС, ****-ти гр. с-в.

Твърди се, че ищцовото дружество е енергийно предприятие, притежаващо лицензия по чл.43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив, че осъществява продажбата на топлинна енергия при публично известни общи условия, че същите са публикувани по надлежния ред, че ответникът е абонат на ищцовото дружество, тъй като е собственик на имот, който се намира в ****** и е клиент на дружеството с № *****. Твърди се, че в това си качество ответникът имал задължения към ищцовото дружество да заплаща месечните дължими суми за доставената му топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Твърди се, че за процесния период 01.05.2011г. – 31.10.2012г. е доставена топлинна енергия на обща стойност 1003, 77 лв. – главница, като същата не е била заплатена в срок, поради което се дължи и мораторна лихва за периода 01.02.2012г. – 28.05.2013г. в размер на 92, 87 лв. Доколкото ответникът не заплатил в установените за това срокове задължението си, било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, била издадена такава заповед, с която заявлението е уважено. В срок длъжникът подал възражение срещу заповедта, поради което съдът указал на заявителя да предяви иск за вземането си. Впоследствие към датата на предявяване на иска ответникът изплатил част от задължението си, като останали да се дължат следните суми: сумата от 861, 29 лева осемстотин шестдесет и един лева и двадесет и девет стотинки) – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2011г. – 31.10.2012г. по партидата на ответника с клиентски № ***** за обект на потребление с ИТН: ***, находящ се в ****** сумата от 88, 09 лева (осемдесет и осем лева и девет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 01.02.2012г. – 28.05.2013г. , както и разноските в заповедното производство в размер на 125 лева (сто двадесет и пет лева).

Твърди се искът да е предявен в едномесечния срок от получаване на съобщението, поради което е допустим. Твърди се същият да е основателен, ето защо се моли да се уважат предявените искове, направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

Допълнително с писмена молба ищецът заявява, че всички задължения по частно-гражданското дело междувременно са погасени, поради което моли исковете да се отхвърлят като погасени поради плащане, извършено след завеждане на делото. Не е направено каквото и да било изявление в смисъл, че ищецът се отказва от разноските си по делото.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, с който същият твърди, че е изплатил изцяло дължимите суми по частно-гражданското производство, в т. число и разноските по същото в р-р на 125 лева, поради което моли исковете да се отхвърлят. В съдебно заседание оспорва исковете. Не претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № ****/2013г. на ПРС, *****- ти гр. с-в се установява, че на 29.05.2013г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за присъждане на следните суми: главница в размер на 1003, 77 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия по партидата на длъжника с клиентски номер ***** за периода 01.05.2011 г. ­– 31.10.2012г., и 92, 87 лева – обезщетение за забавено плащане на главниците за периода 01.02.2012г. – 28.05.2013г., законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 29.05.2013г.  до окончателното плащане на вземането, както и разноските в заповедното производство в размер на 125 лева, от които 25 лева ДТ и 100 лева юрк. възнаграждение.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5445/30.05.2013г., постановена по ч. гр. д. № ****/2013г. на ПРС, ***- ти гр. с-в заявлението е уважено, като е разпоредено длъжникът да заплати на ищеца търсените суми, ведно с деловодните разноски, от които 25 лева държавна такса, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Препис от заповедта е редовно връчен на длъжника, който в двуседмичния срок, на 19.06.2013г. е подал възражение срещу нея. Изрично е посочил във възражението, че възразява срещу размера на сумата. Било е  указано на кредитора да предяви иск за вземането си, като същият е предявен в срок – на 31.07.2013г., и за разглеждането му е образувано настоящото дело.

Искът касае установяване на същото вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, но в по-малък размер, като се твърди, че разликата в претендираните суми се дължи на извършени частични плащания от страна на ответника.

Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и касае установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.

Нито с отговора, нито в съдебно заседание ответникът не оспорва ищцовото твърдение да е собственик на процесния имот, като не оспорва, че живее в същия, не оспорва да е топлоснабден, нито наличието на задължение в посочения в заповедта за изпълнение размер. Признава, че сумите са били дължими, но ги е изплатил, в която връзка е представено заверено от банката копие на платежно нареждане – л. 20 от делото, видно от което на 12.11.2013г. ответникът е заплатил по сметка на ищеца сумата от 1080 лева. Страните не спорят, че с тази сума задължението по частно гражданското дело се погасява изцяло, като същото е възлизало на 1074, 38 лева – главница, мораторна лихва и разноски, плюс законна лихва върху главницата за периода 29.05.2013г. – 11.11.2013г.

Ето защо безспорно се установи исковете да са погасени поради плащане, след завеждане на исковото производство, поради което и на това основание следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на претенцията за разноски съдът намира следното:

Предвид обстоятелството, че задължението е платено изцяло в пълния му предявен размер след завеждане на иска, то ищецът, а не ответникът, има право на присъждане на разноски. Неоснователни са доводите на ответната страна, че на ищеца разноски не се следват на осн. чл. 78, ал. 2, респ. ал. 3 от ГПК.  Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските по делото се възлагат върху ищеца. В настоящия случай тези предпоставки въобще не са налице. Това е така, тъй като изцяло поведението на ответника е станало причина за завеждане и на двете дела – и на частно-гражданското, и на настоящото дело. Доколкото ответникът е признал задължението изцяло и го е погасил, то същият признава твърденията на ищеца, че началната дата, от която е изпаднал в забава, е 01.02.2012г. След като ответникът е бил в забава, е образувано заповедното производство, по което същият е депозирал възражение, че не дължи сумите, и по този начин е станал повод за завеждане на настоящото дело. Началният момент на забавата на длъжника е 01.02.2012г., заповедното производство, с което му е даден 14-дневен срок за изпълнение, е образувано на 29.05.2013г., а настоящото дело – на 31.07.2013г. Задължението е погасено на по-късен етап, на 12.11.2013г., след изтичане на едномесечния срок за отговор на исковата молба. В случая длъжникът, подавайки възражение срещу заповедта за изпълнение, без да е изплатил дължимите суми и след като е бил в забава е станал повод за завеждане както на частно-гражданското, така и на настоящото дело. Не се доказва да е налице забава на кредитора, а именно: ответникът да е бил в готовност да изпълни и да предложи изпълнение, което ищецът да не е приел. Напротив, установява се, че процесната сума е платена не само след завеждане на заповедното производство, а няколко месеца след образуване на исковото такова. Ето защо съдът приема, че с действията си – неплащайки в срок задължение, което е просрочено, подавайки възражение, без да е изплатил вземането, което представлява оспорване на иска, с ответникът е станал повод за завеждане и на заповедното, и на настоящото производство, поради което дължи разноските в същото. Същите са в р-р на 125 лева – 25 лева ДТ и 100 лева юрк. възнаграждение, и не се спори между страните, че не са платени от длъжника. Това са реално направени разноски, които са били необходими, и са направени преди датата, на която е изплатено вземането за главница и лихви.

Ето защо претенцията на ищеца за разноски следва да се уважи, като сумата от 125 лева – 25 лева ДТ и 100 лева юрк. възнаграждение, да се възложи в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представляван от Й.З. – Председател на УС, и Й.П. – Заместник-председател на УС, чрез пълномощника юрисконсулт П.П. срещу ответника Д.И.С., ЕГН ********** ***, ****** иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че Д.И.С., ЕГН ********** дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД следните суми: сумата от 861, 29 лева осемстотин шестдесет и един лева и двадесет и девет стотинки) – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2011г. – 31.10.2012г. по партидата на ответника с клиентски № **** за обект на потребление с ИТН: ****, находящ се в *******, сумата от 88, 09 лева (осемдесет и осем лева и девет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 01.02.2012г. – 28.05.2013г., както и разноските в заповедното производство в размер на 125 лева (сто двадесет и пет лева), които суми представляват неизплатената част от сумите, които е разпоредено Д.И.С., ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602 със Заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК № 5445/30.05.2013г., постановена по ч. гр. д. № ****/2013г. по описа на ПРС, ****-ти гр. с-в, като погасен поради плащане, извършено след завеждане на исковата молба.

ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН ********** ***, **** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт П.П. сумата от 125 лева (сто двадесет и пет лева) - разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/ Таня Георгиева

Вярно с оригинала.

ЕА