Гражданско дело 12670/2013 - Решение - 07-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 533                                                                                       07.02. Година  2014             Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                         ІІІ граждански  състав

На   16.12.2013 Година

В публично заседание в следния състав:

               Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Васка Атанасова

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 12670  по описа за 2013 година

намери за установено следното:

 

                        Ищецът „Спасов 83” ООД с ЕИК 127590601 със седалище и адрес на управление с.Драгоево, община Велики Преслав, Шуменска област, ул.Дунав № 4, представлявано от управителя С. Н. С. твърди в исковата молба, че е собственик на недвижим имот, представляващ магазин № *, със застроена площ от 54,42 кв.м., находящ се на партерния етаж на новопостроена жилищна сграда в гр.П., бул.И. /стар бул.*/ № *, в дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 278 кв.м., съставляващо парцел /УПИ/ *- * от кв.*, идентичен с парцел * * от кв.* по плана на Трета градска част на гр.П., община Пловдив, при съседи на парцела: улица, фабрика „К.”, наследници на Г., А. Й. и М. Ш., при съседи на магазина: магазин № *, магазин № * и отдолу- склад, ведно с 3,97% идеални части от общите части на сградата, както и със съответстващите идеални части от правото на строеж върху описания УПИ. По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, имотът, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № */28.06.2010 г., издадена от СГКК- Пловдив- самостоятелен обект вн сграда идентификатор *.*.*.*.*, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на изп.директор на АГКК, адрес на имота: гр.П., бул.И. № *, ет.*, обект *, който самостоятелен обект в сграда се намира в сграда № *, разположена в поземления имот с идентификатор № *.*.* с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта- *, прилежащи части- 3,97%, ниво- *, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- № *.*.*.*.*, по обекта: няма и над обекта: № *.*.*.*.*, № *.*.*.*.*. Собствеността върху така описания имот твърди, че е придобил по силата на договор за продажба, сключен с нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от 10.03.2008 г. от продавача П. Д.П..

                        С договор за наем от 29.04.2004 г., сключен между С. Н. С.- син на П. Д. П., без представителна власт, имотът бил предоставен на ответника А. Г.Г., действащ в качеството му на ЕТ „Бразил Комерс- Атанас Г.” с ЕИК 115076752 за срок от пет години, считано от 01.10.2004 г., срещу заплащане на наем в размер на 500 в. месечно. Тъй като договорът не обвързвал собственика П. Д. П. , последният, с нотариална покана от 13.12.2007 г., връчена на 13.02.2008 г., уведомил ответника, че се отказва от договора за наем и отправил едномесечно предизвестие за прекратяването му, считано от датата на получаване на поканата. Следователно на 13.03.2008 г. договорът за наем бил прекратен, но ответникът продължил да ползва имота и отказвал да го предаде.

                        След придобиване на собствеността с договора от 10.03.2008 г., в качеството си на собственик, ищецът отправил нотариална покана рег.№ * от 28.03.2008 г. до ответника за освобождаване на имота в 30 дневен срок от получаването й, а ако не стори това- да заплаща обезщетение за ползването на имота в размер от 2000 лв. на месец. Поканата била получена от ответника на 31.05.2008 г. и на 30.06.2008 г. същият следвал ода освободи обекта, което не сторил.

                        Със съдебно решение от 27.02.2009 г. по гр.д.№ 1387/2008 г. по описа на ПОС, влязло в сила на 29.03.2010 г., договорът, сключен с нотариален акт № 87 от 10.03.2008 г. за продажба на имота на ищеца, бил обявен за относително недействителен на осн.чл.135 от ЗЗД по отношение на А. Г.Г., но в качеството му на физическо лице, а не на едноличен търговец, поради което в последното му качество сделката по нотариалния акт била действителна и ищецът се легитимира спрямо него като собственик на имота.

                        Тъй като ответникът продължавал да ползва имота без правно основание, ищецът претендира заплащане на обезщетение за периода 01.07.2010 г. до 31.10.2010 г. в общ размер от 2280 лв., равняващо се на среднопазарния наем за този период, както и обезщетение за забава за периода от 01.11.2010 г. до 23.07.2013 г. в размер от 640,16 лв.

                        Ангажира доказателства. Претендира разноски.

                        Ответникът, в отговор на исковата молба, оспорва предявените искове с възражения, че договорът за продажба с нотариален акт № * от 10.03.2008 г. е недействителен по отношение на него и в качеството му на ЕТ, тъй като не се касае за отделни субекти, както и че ползва имота на валидно правно основание- предварителен договор за продажба на имота, сключен с П.П.на 20.02.2008 г., на която датата му е било предадено и владението. Също ангажира доказателства и претендира разноски.

                        Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното от фактическа страна:

                        Страните не спорят по фактическата обстановка, която се установява и от представените писмени доказателства и е следната:

                        С договор за продажба, сключен с представения нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от 10.03.2008 г., П. Д. П. продава на ищеца „Спасов 83” ЕООД собствения си недвижим имот, представляващ магазин № *, със застроена площ от 54,42 кв.м., находящ се на партерния етаж на новопостроена жилищна сграда в гр.П., бул.И. /стар бул.Д./ № *, в дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 278 кв.м., съставляващо парцел /УПИ/ *- * от кв.*, идентичен с парцел * * от кв.* по плана на Трета градска част на гр.П., община П., при съседи на парцела: улица, фабрика „К.”, наследници на Г., А. Й. и М. Ш., при съседи на магазина: магазин № *, магазин № * и отдолу- склад, ведно с 3,97% идеални части от общите части на сградата, както и със съответстващите идеални части от правото на строеж върху описания УПИ. Съгласно представената схема от СГКК- гр.Пловдив, по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД- *-*/03.06.2009 г. на изп.директор на АГКК, процесният имот представлява самостоятелен обект с идентификатор *.*.*.*.*, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор *.*.*, с предназначение на обекта- за търговска дейност.

                        Преди да се реализира описаната сделка, е сключен договор за наем от 29.09.2004 г. между С. Н. С., в качеството на наемодател и ответника А. Г.Г., действащ като ЕТ „Бразил Комерс- Атанас Г.”- наемател, с който процесният имот е предоставен за временно и възмездно ползване на ответника за срок от пет години, считано от 01.10.2004 г. срещу заплащане на договорения наем. Безспорно е, че наемодателят Спасов не е собственик на имота, като според съдържанието на описания договор, приложен по делото, същият е действал лично за себе си, а не като пълномощник на собственика П. П..

            С нотариална покана от 13.12.2007 г., връчена на 13.02.2008 г., собственикът П. Пе. уведомява ответника, че се отказва от договора за наем и отправя едномесечно предизвестие за прекратяването му, считано от датата на получаване на поканата.

            На 20.02.2008 г. / т.е. преди изтичане на едномесечното предизвестие/ , между П. П. и ответника е сключен предварителен договор за продажба на процесния имот, като съгласно чл.5 от същия, представен по делото, имотът е предаден на купувача в деня на подписването му, т.е. на 20.02.2008 г.

            На 10.03.2008 г. П. П. сключва с ищеца договора за продажба на имота / НА № */.

            След придобиване на собствеността с този договор, в качеството си на собственик, ищецът отправя нотариална покана от 28.03.2008 г. до ответника за освобождаване на имота в 30 дневен срок от получаването й, а ако не стори това- да заплаща обезщетение за ползването на имота в размер от 2000 лв. на месец. Поканата е получена от ответника на 31.05.2008 г.

            Представено е съдебно решение от 27.02.2009 г. по гр.д.№ 1387/2008 г. по описа на ПОС, влязло в сила на 29.03.2010 г., с който договорът, сключен с нотариален акт № * от 10.03.2008 г. за продажба , е обявен за относително недействителен на осн.чл.135 от ЗЗД по отношение на А. Г.Г., като увреждащ интереса му на кредитор по сключения предварителен договор за продажба от 20.02.2008 г.

            В с.з. от 16.12.2013 г. ответникът е представил копие от съдебно решение по гр.д.№ 1337/2008 г. по описа на ПОС, постановено на 03.10.2013 г., с който предварителният договор за продажба от 20.02.2008 г., сключен между П. П. и А. Г. , е обявен за окончателен, като липсва отбелязване решението да е влязло в сила.

            Ответникът не оспорва, че ползва имота през целия процесен период.

            Въз основа на така установеното от фактическа, страна, съдът достигна до следните правни изводи:

            Изложените в исковата молба обстоятелства, пояснени от ищеца в с.з. на 31.10.2013 г. и формулираното искане обуславят правна квалификация на предявените искове по чл.59 и чл.86 ЗЗД.

            Успешното провеждане на иска за неоснователно обогатяване изисква установяването на неоснователно разместване на имуществени блага, в резултат на което имуществената сфера на ответника да  се е увеличила за сметка на ищеца. В разглежданата хипотеза е необходимо установяването на следните факти от правно значение- ищецът да е собственик на процесния имот, същият да се ползва от ответника без правно основание, в резултат на което последният се е обогатил за сметка на ищеца, лишавайки го от ползването на собствената му вещ, респ.от гражданските плодове от същата.

            За установяване на правото си на собственост върху процесния недвижим имот ищецът се позовава на договор за продажба, сключен с нотариален акт № *,   том *, рег.№ *, дело № * от 10.03.2008 г., с който е придобил имота от продавача П., като поддържа, че силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, не обвързва ответния едноличен търговец поради обстоятелството, че в производството, по което е постановено това решение, последният е участвал в качеството на физическо лице, а не в качеството си на търговец. Така застъпеното становище съдът не споделя. Придобиването на качество „търговец” на физическото лице не води до промяна в субекта, т.е., не възниква друг самостоятелен субект, който да е носител на права и задължения, поради което правните последици на решението по Павловия иск обвързват А. Г., който участва в настоящото производство в качеството си на едноличен търговец. Следователно, налице е идентичност в субективно отношение между страните по спора по гр.д.№ 1387/2008 г. на ПОС / естествено с изключение на П. П./ и страните в настоящия правен спор, което обуславя извод, че в отношенията им със сила на пресъдено нещо е установена недействителността на коментирания договор, т.е., по отношение на Г., „Спасов 83” ЕООД не е собственик на имота, но само във връзка с конкретно защитавания интерес на кредитор по сключения предварителен договор. Защитата по чл.135 ЗЗД в случая е била предприета, за да обслужи упражняването на потестативното право по чл.19, ал.3 от ЗЗД. "Увреждащата" сделка се смята непротивопоставима (отменена) единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това му качество. При това положение, кредиторът не може да се позовава на признатата с решението недействителност в качеството си на длъжник в друго облигационно правоотношение между страните, в което насрещната страна се легитимира като кредитор на вземане, произтичащо от качеството му на собственик. Следователно, в настоящия правен спор, развиващ се на плоскостта на неоснователното обогатяване, ищецът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.

            Безспорно е по делото, че ответникът ползва имота, като поддържа, че ползването се осъществява на валидно правно основание- сключения предварителен договор от 20.02.2008 г. с тогавашния собственик П. П.. Наличието на този договор също е безспорно, а и съществуването му е установено и при разглеждане на иска по чл.135 от ЗЗД. Въз основа на горното съдът приема, че ползването се осъществява на валидно правно основание- предварителен договор за продажба от 20.02.2008 г. Неоснователно е възражението на ищеца, че след изтичане на срока за сключване на окончателен договор, определен на едномесечен в чл.3 в предварителния, т.е., след 20.03.2008 г., е отпаднало основанието за ползване на вещта. Липсват данни, а и не се твърди предварителния договор да е развален или прекратен по съгласие на страните.

            Изложеното обуславя общият извод, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ползвайки имота, ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Макар и да се установи по делото, че ищецът действително е бил лишен от ползване на придобития недвижим имот, то обедняването му в случая не е за сметка обогатяване на ответника.

            Без правно значение за спора се явява предходното наемно правоотношение по договора от 29.04.2004 г. , което се е развивало преди исковия период.

            Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорния за забава по чл.86 ЗЗД.

            При този изход на спора на ответника следва да се присъдят направените от него деловодни разноски, които се констатираха в размер от 600 лв. платено адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от изложеното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „Спасов 83” ООД с ЕИК 127590601 със седалище и адрес на управление с.Драгоево, община Велики Преслав, Шуменска област, ул.Дунав № 4, представлявано от управителя С. Н. С. против А. Г.Г., действащ в качеството му на ЕТ „Бразил Комерс- Атанас Г.” с ЕИК 115076752 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Ландос № 67 искове за заплащане на сумата от 2280 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ магазин № *, със застроена площ от 54,42 кв.м., находящ се на партерния етаж на новопостроена жилищна сграда в гр.П., бул.И. /стар бул.Д./ № *, в дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 278 кв.м., съставляващо парцел /УПИ/ *- * от кв.*, идентичен с парцел * * от кв.488 по плана на Трета градска част на гр.П., община П., при съседи на парцела: улица, фабрика „К.”, наследници на Г., А. Й. и М. Ш., при съседи на магазина: магазин № *, магазин № * и отдолу- склад, ведно с 3,97% идеални части от общите части на сградата, както и със съответстващите идеални части от правото на строеж върху описания УПИ, който магазин съставлява самостоятелен обект с идентификатор *.*.*.*.*, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор *.*.*, с предназначение на обекта- за търговска дейност по кадастралната карта на гр.Пловдив, одобрена със заповед № *-*-/03.06.2009 г. на изп.директор на АГКК, за периода от 01.07.2010 г.- 31.10.2010 г., както и сумата от 640,16 лв. обезщетение за забава за периода 01.11.2010 г.- 23.07.2013 г.

            ОСЪЖДА „Спасов 83” ООД с ЕИК 127590601 със седалище и адрес на управление с.Драгоево, община Велики Преслав, Шуменска област, ул.Дунав № 4, представлявано от управителя С. Н. С. да заплати на А. Г.Г., действащ в качеството му на ЕТ „Бразил Комерс- Атанас Г.” с ЕИК 115076752 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Ландос № 67 сумата от 600 лв. деловодни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                                                                                                                                                                        /Таня Георгиева/

Вярно с оригинала.

В.А.