Гражданско дело 11933/2013 - Решение - 13-02-2014

Решение по Гражданско дело 11933/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 622                                                                                         13.02.2014  Година                 Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                      ІІІ граждански  състав

На   21.01.2014 Година

В публично заседание в следния състав:

 

           Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар: Васка Атанасова

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 11933 по описа за 2013 година

намери за установено следното:

 

            Установителен иск по чл.422 от ГПК с материалноправно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

            Ищецът «С.Г.ГРУП» ООД с ЕИК 148062016 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България № 111, бл.А, ет.4, ап.12, представлявано от управителя С. Ц., чрез процесуалния представител адв.В.Г. ***, е предявил иск да се признае за установено, че ответникът И.А.Я. с ЕГН ********** ***, му дължи по силата на договор за цесия от 13.01.2012 г., сключен с «Космо Мобайл България» ЕАД, сумата от 497,03 лв. , произтичаща от Договор № 50202190 от 04.02.2010 г., с индивидуален клиентски номер на договора М02219811, начислена за периода 05.04.2010 г.- 04.05.2010 г., отразена във фактура № 7145053677/ 23.05.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането й, които вземания са предмет на заповед за изпълнине на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 8539/2013 г. по описа на ПРС. Ищецът твърди, че между ответникът и «Космо Мобайл България» ЕАД е бил сключен Договор № 50202190 от 04.02.2010г., с индивидуален клиентски номер на договора М02219811 с права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилните услуги. Съгласно чл.20 от ОУ на договора, всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно приложимия индивидуален договор с потребителя и/или действащата ценова листа, като по силата на чл.26 неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума. Съгласно Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на извадането й. Ответникът не изплатил задължението си по процесната фактура. Вземането на «Космо Мобайл България» ЕАД срещу ответника, както и такива срещу други потребители, били прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 13.01.2012 г., за която длъжникът бил уведомен с писмо, връчено чрез курирерска агенция «Тип Топ Куриер-Пловдив» на 22.04.2013 г. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която постъпило възражение от длъжника. Поради това в настоящото производство е предявил иск са установяване на вземанията си. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

            Ответникът, чрез назначения му особен представител адв.Д. ***, в подадения в срок отговор на исковата молба, оспорва иска. Възразява за нищожност на договора за цесия, както и за надлежно уведомяване за извършеното прехвръляне на вземането. Претендира присъждане на разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

            Приложено е ч.гр.д.№ 8539/2013 г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с., от което се установяво, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на ответника да му заплати сумата от сумата от 497,03 лв. , произтичаща от Договор № 50202190 от 04.02.2010 г., с индивидуален клиентски номер на договора М02219811, начислена за периода 05.04.2010 г.- 04.05.2010 г., отразена във фактура № 7145053677/ 23.05.2010 г., което вземане е придобил п одоговор за цесия от 13.01.2012 г.,  ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането й Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника, като настоящият иск е предявен в срока по чл.415 от ГПК, с оглед на което се явява процесуално допустим.

            Разгледан по същество, искът е неоснователен, по следните съображения:

            Представени са  Договор № 50202190 от 04.02.2010 г., сключен между ответника и «Космо България Мобайл» ЕАД със срок от 24 месеца и фактура № № 7145053677/ 23.05.2010 г. на стойност 497, 03 лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер от 374,54 лв. и задължения от предходен период на стойност 122,49 лв. Въз основа на тези доказателства, които не са оспорени по надлежния ред, съдът приема, че ответникът е имал задължение към «Космо България Мобайл» ЕАД в посочения размер, произтичащо от сключения договор за мобилни услуги. Следва да се отбележи, че преди да бъде назначен особен представител на ответника, по делото е постипъло «писмо» от И. Д. Я.- братовчед на ответника, в който е била оспорена истинността на приложения договор / досежно положения от името на ответника подпис/. Тъй като лицето не е от кръга на тези, които имат право да представляват по пълномощие страната в процеса съгласно чл.32 от ГПК, то на ответника се били дадени указания да заяви, дали потвърждава извършените процесуални действия без представителна власт, което не е сторил. При това положение съдът е приел, че документът- договор не е оспорен в срока по чл.131 ГПК, доколкото подобно възражение не е било неведено и в отговора на исковата молба, подаден от адв.Д.. В същия не се оспорва и вземането, произтичащо от този договор по основание или по размер, като възраженията касаят последващото прехвръляне на вземането, респ.материалноправната легитимация на ищеца.

            Ищецът твърди качеството му на кредитор да произтича от договор за цесия от 13.01.2012 г., в чийто предмет са били включени и вземанията спрямо ответника, представен по делото. Несонвателни са възраженията на ответника за недействителност на договора. Дори да е била налице липса на представителна власт по отношение на някоя от страните, то предвид характера на договора като търговска сделка, липсва противопстовяне за извършено без представителна власт действие по смисъл ана чл.301 от ТЗ, като с последващите действия по изпълнението му същият дори е потвръден. Между страните е договорена цена / чл.2/, като в тази част текстът е закрит вероятно по съображения за опазване на търговска тайна. Договорът за цесия обаче не легитимира ищеца като носител на вземането, предмет на иска, поради следното:

 От чл.2 от раздел «Предмет, цени и плащане» на договора е видно, че същият има за предмет възмездно прехвърляне на вземанията на цедента, произтичащи от договорите за мобилни услуги, «описани в», след което текстът от договора е закрит. Прочитайки по-нататък съглашението става ясно, че вземанита, предмет на същия, са описани в Приложение № 1.  Според чл.1.6 от раздел»Дефиниции, които се използват от страните по настоящия договор» «Приложение № 1» означава списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК / БУЛСАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Представен е по делото «Опис на съдържанието на Приложение № 1», в който са посочени общият брой фирми, общият размер на вземанията от фирми, общият брой на адресните записи, общият брой на частните лица, вземанията от тях и броят на адресните записи. Т.е., надлежно доказателство, установяващо прехвърляне на вземането на мобилния оператор срещу ответника по силата на договора за цесия би било споменатото Приложение № 1 на електронен носител, представен в надлежната форма съгласно чл.184 от ГПК. Такова по делото не е ангажирано. Вместо това е представено Удостоверение № 101 от 28.06.2013 г., издадено от Цедента «Космо България Мобайл» ЕАД, според което по силата на договора за цесия вземането към И.А.Я. е прехвърлено на «С.Г.Груп» ООД. Това писмено доказателство не установява надлежо горното обстоятелство, тъй като не е може да замести Приложението, съдържащо информацията за предмет на цесията, а и не съдържа данни, индивидуализиращи вземането към този длъжник- основание и размер.

            Следователно, не се установява процесното вземане да е прехврълено на ищеца, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска.

             При този изход на спора на ответника се следват направените от него деловодни разноски, но тъй като такива не се констатираха, не се присъждат.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от «С.Г.ГРУП» ООД с ЕИК 148062016 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България № 111, бл.А, ет.4, ап.12, представлявано от управителя С. Ц., чрез процесуалния представител адв.В.Г. ***, иск да се признае за установено, че И.А.Я. с ЕГН ********** ***, му дължи по силата на договор за цесия от 13.01.2012 г., сключен с «Космо Мобайл България» ЕАД, сумата от 497,03 лв. , произтичаща от Договор № 50202190 от 04.02.2010 г., с индивидуален клиентски номер на договора М02219811, начислена за периода 05.04.2010 г.- 04.05.2010 г., отразена във фактура № 7145053677/ 23.05.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането й, които вземания са предмет на заповед за изпълнине на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 8539/2013 г. по описа на ПРС.

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                                                                                                                                                               /Таня Георгиева/

Вярно с оригинала.

В.А.