Гражданско дело 11773/2013 - Решение - 28-02-2014

Решение по Гражданско дело 11773/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 894

 

Гр. Пловдив, 28.02.2014 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.А

Секретар: Ирина Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11773 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.128, ал.1 КТ  чл.86 ЗЗД. 

 

Производството е образувано по искова молба на В. Ш. П. с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Й.Г“ № **- адв. кантора П., срещу  Ани Н Иванова” ООД, с ЕИК: 200490684, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Околовръстен път“, кв. „Коматево”, представлявано от А.И.

 Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 485, 43 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. март 2012 г.- м. юли 2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното, както и за присъждане на деловодните разноски.

Ищецът твърди да е работил при ответника по трудов договор № ******/ 26.03.2012 г. на длъжност „р.п.п (монтажни групи)” с договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 867 лева и 10, 40 лева за трудов стаж и професионален опит, при пълно работно време. Със заповед № 0092/ 27.07.2012 г. на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ ТПО било прекратено, считано от 27.07.2012 г., но не бил изплатен пълния размер на трудовото възнаграждение. Било потърсено съдействието на Дирекция „Инспекция по труда”- Пловдив, които установили нарушения на трудовото законодателство и приложили административно- наказателна отговорност. От м. март 2012 г. до м. юли 2012 г. му било заплатено само част от трудовото възнаграждение, като при проверката на инспекцията се установило, че работодателят едностранно без съгласие на ищеца от 02.04.2012 г. съставил допълнително споразумение към трудовия договор за непълно работно време и ОМВ в размер на 433, 50 лева. Въпреки че работил на пълен работен ден, ответникът начислявал трудовото възнаграждение като за четири часа. Претендира се заплащането на следните суми: за м.март 2012 г.- 1, 85 лв., за м.април 2012 г.- 347, 98 лева, за м. май 2012г.- 347,89 лв., за м. юни 2012 г.- 347,89 лв. и за м. юли 2012 г.- 439,64 лв., или общо сума в размер на 1 485,43 лева. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 1485,43 лв., представляваща сбор от неизплатени части от трудово възнаграждения за периода м.03.2012г. – м.07.2012г. ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, както и разноски по делото.  

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.

Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника Н.И на представителя по закон –управителя А.И. Не оспорва допустимостта на исковете. Твърди, че първоначално ищецът бил служител в друго дружество със същото седалище- „Юпитер 05” ООД, ЕИК: 115578467 с управител Н.И въз основа на ТД №435/14.03.2012г. на длъжността „р.п.п (монтажни групи)” при ОТВ от 700лв. В последствие поради наложили се кадрови промени в двете дружества, управлявани от И.  по силата на ДС№436/26.03.2012г. към ТД №435/14.03.2012г. преминал на непълно работно време от 4 часа при „Юпитер 05” ООД и при ОТВ от 350лв. Същевременно с ТД № 53/26.03.2012г. сключен по реда на чл.11 КТ бил назначен на работа и при ответника “Ани Н Иванова” ООД на същата длъжност, първоначално на пълен работен ден от 8 часа и при ОТВ от 867лв. По силата на подписано  от ищеца на 02.04.2012г. ДС към ТД № 53/26.03.2012г.  ищецът преминал на половин работен ден от 4 часа.  и при ОТВ от 433,50лв.  След подадена молба на 26.07.2012г. от ищеца ТПО с  “Ани Н Иванова” ООД  било прекратено на осн. чл.325 КТ със Заповед № 92/27.07.2012г., а и по същия начин и със Заповед № 450/27.07.2012г. било прекратено и ТПО с „Юпитер 05” ООД. Настоява се на това, че  за времето на действие на договора с ответното дружество “Ани Н Иванова” ООД, ищецът е работел реално на 4 часа, като заплащането му било редовно получавано според изработеното. В работодателя обаче липсвал подписан от ищеца екземпляр от споразумението за изменение на ТПО, поради допусната от служителя ТРЗ грешка, като твърди единствения подписан екземпляр от това ДС да се намира в ищеца. Тъй като обаче не разполага с подписан екземпляр от ДС от 02.04.2012г. за изменение на ТД и преминаване на 4 часа, поради което се изразява готовност за заплащане на исковата претенция и постигане на спогодба за уреждане на спора.

 

В о.з. ищецът,   чрез пълномощника си адв.Н.П. поддържа искова молба и предявените искове с подробни съображения в защита.

В с.з. ответното дружество чрез пълномощника адв.А. и преупълномощения от него адв.Ю., е заявил да подържа отговора и възраженията си в него. Освен това е оспорил исковете, като неоснователни, по съображения ищецът да е направил в производството по НАХД № 1648/2013г. по описа на ПРС, ХVІІ н.с. под страх от наказателна отговорност , признание да е приел изменени на трудовото му правоотношение и да работи на 4 часа и по този начин е постигнато твърдяното от него в отговора изменение на трудовия договор между страните с ДС, което е останало неподписано поради грешка на служителя ТРЗ.

Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представеното от ищеца копие от Трудов договор № 53/26.03.2012г. (л.3), подписан от двете страни, се установява между  ищеца В.Ш. П.и ответника Ани Н Иванова” ООД, в качеството му на работодател да е възникнало валидно трудово правоотношение за външно съвместителство по реда на чл.111 КТ, по силата на който ТД ищеца е заел длъжността „р.п.п (монтажни групи)” при ОТВ от 867лв. и ДТВ (клас) от 1,2% върху основното в размер на 10,40лв., за пълен работен ден от 8 часа при пет дневна работна седмица. Не е спорно и така възникналото трудово правоотношение между страните да е прекратено със Заповед № 92/27.02.2012г. (л.4), считано от същата дата и на осн.325, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните.

Страните не спорят, а и от представеното от ответника копие от Трудов договор № ***/14.03.2012г.(л.14), се установява преди възникване на процесното трудово правоотношение, между  ищеца В.Ш. П. и работодателя Юпитер 05” ООД, да е възникнало валидно трудово правоотношение по безсрочен основен трудов договор, сключен на осн. чл.67, ал.1, т.1 КТ, по силата на който ТД ищеца е заел длъжността „р.п.п (монтажни групи)” на пълен работен ден от 8 часа при петдневна работна седмица и при ОТВ от 700лв. при този работодател. От представеното ДС 436/26.03.2012г.(л.15), сключено между ищеца П. и работодателя Юпитер 05” ООД се установява, че действително това основно трудово правоотношение е изменено, като ищеца е преминал на намалено работно време от 4 часа и съответно ОТВ е намалена на половина и е уговорено ОТВ от 350лв. месечно.  Не е спорно и така възникналото основно трудово правоотношение между страните да е прекратено със Заповед № 450/27.02.2012г., считано от същата дата и на осн.325, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните.

Безспорно от тези доказателства се установява, че в същия ден в който ищеца е сключил ТД с ответното дружество “Ани Н Иванова” ООД по реда на чл.111 КТ за 8 часов работен ден е сключил и ДС с основния си работодател “Юпитер 05” ООД, с което е изменено това трудово правоотношение и е преминал на 4 часов работен ден по основния договор.

В резултата на това именно изменение е било възможно и сключване на ТД с ответника за пълен работен ден от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл. 152 от КТ непрекъсната междудневна почивка, която не може да е по-малко от 12 часа и установената в чл. 153, ал. 1 от КТ седмична почивка в размер на 2 последователни дни. По делото няма данни за това от ищеца да е било дадена изрично съгласие да работи при по- голяма продължителност  на работното време, а именно от по 60 часа седмично, от установената такава в чл.113, ал.1 т.2 КТ - 48 часа седмично максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение. Независимо от това, до колкото е подписал на 26.03.2012г. едновременно ТД с ответника и ДС с основния си работодател, в които е уговорена продължителност на работното време от 12 часа (4+8) все при петдневна работна седмица, която продължителност е в съответствие с изискванията на чл. 152 от КТ, то следва да се приеме и на практика такова съгласие от него да е било дадено на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд.

По делото не се спори, че ищецът е полагал труд едновременно при двамата работодатели и е изпълнявал трудовите си задължения за длъжността „р.п.п (монтажни групи)”, без да е било регламентирано от колко до колко часа ще работи при единия от тях и от колко до колко часа при другия. Уговорки в този смисъл липсват в представените трудови договори, а не се и твърди някога да е имало, нито са ангажирани доказателства за това.

Всъщност от показанията на разпитаните по делото свидетели на страните – И.П и П.К, при съвпадение да дадените от тях показания се установява, че ищеца В.П. е изпълнявал задължения на технически ръководител на обект “Автомагистрала Тракия” в участъка между Стара Загора и Нова Загора. На този строителен обект са работили едновременно както работници назначени в ответното дружество Ани Н Иванова” ООД , така и при работодателя “Юпитер 05” ООД. А ищеца е ръководил работата едновременно на работниците и на двете дружества, които са работили заедно и без значение в коя от двете фирми са били назначени. Според показанията на св. И.П ищецът е бил единствения технически ръководител на стр. обект и е работил както всички работници сутрин от 7 часа вечер до 19 часа а и до 20 часа, през което време е ръководил работата. Извършваната работа била да се набиват колчета за мантинела и да се поставя такава. Сутрин около 8 часа минавал през всички от групите работници, а втори път минавал вечерта около 20 часа.

Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел, тъй като те кореспондират с писмените доказателства по делото и в частност с представеното от ищеца копие от писмо изпратено по факс на 11.05.2012г. (л.58) до работодателя Юпитер 05” ООД, според което са му дадени указания да се работи на удължено работно време от 07 до 19 часа и да изпрати постоянен технически ръководител, който да започва работа заедно с групите  и от 07 до 19 часа. Със същото е поискано и изготвяне на график на работа и почивка на работниците по монтиране на ограда за птици до крайния срок за завършване на обекта – 10.06.2012г.  и по монтиране на мантинели – до 24.06.2012г.

Ответникът не оспорил съдържанието на този писмен документ, а единствено подписа положен от лицето, подписало писмото. Кое е обаче лицето, което е подписало това писмо не от значение за настоящия спор, а единствено от значение е съдържанието на документа, тъй като спорът е реално по колко време е работил ищеца и е изпълнявал трудовите си задължение за  длъжността „р.п.п (монтажни групи)” едновременно работейки при двамата работодатели по основния ТД и по този за допълнителен труд при ответника.  Съдът не кредитира с доверие показанията на св., тъй като те касаят неговата работа на шофьор на камион и наблюденията му върху работата на групата, на която е доставял материали за работа. А и защото е работил на един ограничен участък и не е имал наблюдения върху работата на останалите групи и на цялото трасе от строителния обект, както и защото не кореспондират с други доказателства.

Що се отнася до твърдението на ответника, че между него и ищеца е сключено на 02.04.2012г. и ДС към  ТД № 53/26.03.2012г. – за допълнителен труд, с което е изменено трудовото правоотношение и е намалено първоначално уговореното работно време от 8 часа на 4 часа на ден, съдът намира следното:

На първо място по делото не е представен екземпляр от такова ДС с дата 02.04.2012г. или каквато и да било друга дата, съдържащо твърдяното изменение на трудовия договор. При което няма и как да се установи действително дали е съществувало такова ДС в писмена форма, респективно подписано поне от работодателя, която е форма за действителност. Не може да се установи и в случай, че такова е било изготвено, дали действително неговото съдържание е предвиждало твърдяното от ответника изменение.

Единствено данни за наличието на изготвено ДС от 02.04.2012г. за изменение на ТД между страните се съдържа в писмо изпратено от ИТ-Пловдив до ищеца П., в което е посочено при проверката на  ответното дружество “Ани Н Иванова” ООД да е бил представен неподписан от ищеца екземпляр от  ДС към ТД № 53, каквото е било предложена на ищеца за сключване по реда на чл.119 КТ. Така или иначе по делото няма доказателства за това действително страните да са сключили на 02.04.2012г. допълнително споразумение за изменение на основни елементи на сключения между тях трудов договор, каквито са продължителността на работно време и размера на уговореното трудовото възнаграждение.

Иревантни в случая са обстоятелствата, на които ответника основава възраженията си за неоснователност на исковете на ищеца – направено от него признание, да се съгласил с предложеното му изменение на трудовото му правоотношение с ответното дружество. Това е така тъй като за да е налице действително изменение на сключения между тях трудово договор по основните клаузи от него - продължителността на работно време и размера на уговореното трудовото възнаграждение, в случая за преминаване на намалено работно време от 4 часа и пропорционално на него намаляване на половина на договореното ОТВ от 867лв. на 433,50лв. е необходимо съгласието за тази промяна да е изразено писмено, каквото изискване поставеното изрично с разпоредбата на чл.119 от КТ , според която “трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните.”  И тъй като в случая именно изразено писмено съгласие не се установява да е налице, а то е условие за действителност на изменението на един ТД, то няма как да се приеме да е налице такова изменение, дори и между страните устно да е постигано съгласие.

В тази връзка следва да се отбележи, че дадените от ищеца в качеството му на свидетел в производството по НАХД № 1648/2013г. по описа на ПРС, ХVІІ н.с. показания, и заявеното от него в това му качество “доброволно приех да ми се измени трудовото правоотношение с Ани Н Иванова” ООД от 8 на 4 часа, както и заявеното от него в същия смисъл по реда на чл.176 ГПК, има значение само за постигано устно съгласие, но не е в състояние да санира порока – липса на писмено изразено съгласие, каквото е изискването на чл.119 от КТ.  

На следващо място следва да се отбележи, че както в производството по НАХД № 1648/2013г. така и в настоящото производство ищецът твърди реално да е работил по 12 часа и повече на ден по време на действие на трудовото му правоотношение. Представените от ответника присъствени форми (л.45-54) за месеците от март до юли 2012г., видно от които е отчитано ищеца да е работил по 4 часа, като частни свидетелстващи документи, те не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, а подлежат на обща преценка наред с останалите доказателства. В случая следва да се отбележи, че присъствените форми не е само представляват писмени доказателства доказващи изгодни за ответника факти, но и тяхното съдържание е оспорено от ищеца, а при съвкупна преценка на доказателствата (описаните по горе показания на свидетел и факс) и при липса на подписано между страните ДС, то съдът намира и отразеното в тях присъствие от 4 часа на ищеца да не отговаря на действителното положение. Само за пълнота на изложението съдът намила за нужно в случая да отбележи, че ако се приеме обратното – между страните да е уговорени ищецът да работи по 4 часа, то за разликата до действително отработеното време би имал право на иск по чл.262 ГПК за заплащане на извънреден труд в увеличен размер.   

Съдът намира в конкретния случай, че до подписване на ДС, дори и такова да е било изготвено от ответника, то е било в опит да не излиза извън пределите на нормата от 48 часа седмично установена в чл.113, ал.1 т.2 КТ, то не се стигнало до това, именно поради необходимостта да се работи на удължено  работно време от 7 до 19 часа, за да може да се изпълни обема работа на строителния обект на който са работили работниците на двамата работодатели на ищеца и на който той е бил ръководител.

По делото е изготвена и приета в о.с.з. на 21.01.2014г. поправено заключение по ССЕ на в.л. З.М, която не е оспорена от страните, и съдът кредитира, като намира същата за компетентно изготвена, пълна и безпристрастна и основана на доказателствата по делото и проверени ведомости за заплати на ответното дружество за периода м.03.2012г.- м.07.2012 г.  От констативно-съобразителна част на ССЕ се установява на ищеца В. П., по ведомости за заплати на ответното дружество по месечно за процесния период м.март 2012г. - м.юли 2012 г. да са му начислени БТВ на база ОТВ от 433,50лв., върху които са изчислявани законово регламентирани удръжки, а след приспадането им работодателят е следвало да изпати  на ищеца ТВ  в размери съответно: за м.03.2012г.- 154,46лв.; за м.04.2012г.- 339,82 лв.; за м.05.2012г.- 339,82лв.; за м.06.2012г.- 339,82лв.; за м.07.2012г.- 293,48лв.; за м.09.2012г.- 362,81лв.; за м.10.2012г.- 537,09лв.; за м.11.2012г.- 468,89лв. или общо 1467,40лв. Така начислените суми за трудови възнаграждения на ищеца са изплатени до средата на следващия месец по банков път на банковата му сметка. Според данни от ССЕ начисленото ТВ за м.03.2012г. е за 5 р.дни и за пълно работно време от 8 часа, а за месеците от април до юни 2012г. вкл. е начислявано ТВ на база ОТВ от 433,50лв. и за 4 часов работен ден. По ведомости за заплати на ищеца е не начислявано ДТВ (клас) независимо такова да е било уговорено в ТД, а само ОТВ. Видно от таблица №3 при пълно работно време от 8 часа на ищеца В. П. е следвало да се начисли трудово възнаграждение на база ОТВ от 867,0лв. за месеците април 2012г. - юли 2012г. и след приспадане на законово регламентирани удръжки на ищеца е следвало да се изплати сумата от общо 2780,34лв. От така дължимата сума след приспадане на извършените плащания, посочени по-горе от общо 1467,40лв., е останала дължима неначислена и неизплатена част от ТВ на ищеца в сума за плащане в размер на  общо 1312,94лв., в това число: за м.03.2012г.- 0лв.; ТВ за м.04.2012г.- 339,82лв.; за м.05.2012г.- 339,82лв.; за м.06.2012г.- 339,82лв.; за м.07.2012г.- 293,48лв.

По ведомости за заплати на ищеца е не начислявано ДТВ (клас) независимо такова да е било уговорено в ТД, а само ОТВ. Видно от таблица №4 на ССЕ при пълно работно време от 8 часа на ищеца В. П. е следвало да се начисли ДТВ на база 1,2% върху ОТВ от 867,0лв. за месеците март2012г. - юли 2012г. и след приспадане на законово регламентирани удръжки на ищеца е следвало да се изплати сумата от общо 34,23лв., в това число: ДТВ за м.03.2012г.- 1,86лв.; ДТВ за м.04.2012г.- 8,39лв.; ДТВ за м.05.2012г.- 8,39лв.; ДТВ за м.06.2012г.- 8,39лв.; ДТВ за м.07.2012г.- 7,20лв.

Според заключението по ССЕ тези части от трудови възнаграждения на ищеца не са начислени по ведомост за заплати и са останали неизплатени, като данни за изплащането им или получаването им.

В обобщение на данните от ССЕ останали са дължими и неизплатени части от трудови възнаграждения на ищеца за процесните месеци за ОТВ и ДТВ в размер на общо (1312,94лв.+ 34,23лв.)=1347,17лв., в това число: ТВ за м.03-2012г. -0,39лв.;  ТВ за м.04-2012г. –348,21лв.=(339,82лв.+8,39лв.); ТВ за м.05-2012г. –348,21лв.=(339,82лв.+8,39лв.); ТВ за м.06-2012г. –348,21лв.= (339,82лв.+8,39лв.); ТВ за м.07-2012г. –300,68лв.=( 293,48лв.+7,20лв.);  за които няма данни да са изплатени до момента на проверката.

В заключението по ССЕ е изчисляван и размер на обезщетение по чл.224 КТ, но до колкото такава претенция не предявявана от ищеца и не е била предмет на делото, то в тази част заключението е без значение и не се разглежда от съда. В случая следва да се отбележи, че съдът не кредитира с доверие изводите направени в Заключението по ССЕ досежно общия размер на дължимото и неизплатено на ищеца ТВ за процесния период, където е посочено това да е сумата от 1312,94лв., тъй като независимо да е изчислен дължим размер на ДТВ (клас), то той не е намерил отражение в заключителна част.

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовите възнаграждения на ищеца за месеците март, април, май, юни и юли 2012г., но само за половината от уговореното с ТД основно ТВ и не е изпълнил задължението си за начисляване на пълния размер на уговореното ОТВ за 8 часов раб.ден и изобщо задължението си за начисляване на уговорено ДТВ. Напълно незаконосъобразно е водил ищеца на намалено работно време от 4 часа и му е начислявал само ОТ за намалено работно време, при положение да е бил наясно да не имало сключен в писмен вид ДС за преминаване на ищеца на намален работен ден от 4 часа. В резултат не е изпълнил задължението си да начисли и изплати и останалите 50% от дължимото на ищеца ОТВ за месеците от април до юлии, както и цялото ДТВ за  периода март-юли 2012 г., като няма данни това да е направено и до момента. При което и неоснователно е оспорил твърдението на  ищеца да не му е изплатено изцяло дължимото трудово възнаграждение за процесните месеци. Следва да се отбележи, че работодателят не дължи изплащане и на БТВ, съобразно уговореното такова в ТД, а само начисляване на суми за заплащане на тази база. Върху размера на БТВ работодателят е задължен да начисли и приспадне нормативно определените удръжки за осигуровки и ДОД, както и да внесе така начислените суми от името и за сметка на работника в изпълнение на негово задължение към фиска. При което и на работникът се дължи и той има право да получи като трудово възнаграждение суми да размера на сумата за получаване. Съгласно чл.245, ал.1 и 2 КТ - при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.

И тъй като няма данни тези части от ТВ да са заплатени в срока за плащане а и до момента, то работодателя дължи и лихви за забавено плащане от датата на забавата- в случая поканата каквато е ИМ – 11.07.2013г. до окончателното плащане.

По тези съображения съдът  намира, че тъй като се установи неначислени на В. П. и неизплатени дължими части от ТВ за периода м.03.2012г.-м.07.2012г. в размер на общо 1347,17лв., в това число: ТВ за м.03-2012г. -1,86лв.;  ТВ за м.04-2012г. –348,21лв; ТВ за м.05-2012г. –348,21лв.; ТВ за м.06-2012г. –348,21лв.; ТВ за м.07-2012г. –300,68лв. - в суми за получаване, които няма данни да са изплатени срещу подпис от него във ведомостта за заплати и до момента, то искът по чл.128 КТ за заплащането им е основателен и доказан частично по размер. До колкото ищецът е претендирал ТВ за м.03.2012г. – 1,85лв. и ТВ за април май и юни 2012г. в размери от по  347,98лв., а се установи да има право да получи за тез месеци по-големи суми и в размери съответно 1,86лв.  за март и от по 348,21лв. за останалите месеци, а не е изменил исковете си по реда на чл.214 ГПК, то и в този размер исковете за ТВ за март, април май и юни 2012г. ще се уважат, тъй като съдът не дължи произнасяне над претендираните от ищеца размери на ТВ. Що се отнася до претендираното ТВ м.юли 2012г., то се установява такова да се дължи в по малък размер, а именно: за ТВ за м.07-2012г. –300,68лв., при което и този иск ще  уважи частично до този размери, а над него и за сумата от ТВ за м.07-2012г. –439,64лв. е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

По горните съображения съдът намира исковете за заплащане на ТВ за периода м.март-м.юли 2012г. за основателни и доказани до размера на сумата от общо 1346,47лв., представляваща сбор от неизплатени части от ТВ в суми за получаване в това число: ТВ за м.03-2012г. -1,85лв.;  ТВ за м.04-2012г. –347,98лв.; ТВ за м.05-2012г. –347,98лв.; ТВ за м.06-2012г. –347,98лв.; ТВ за м.07-2012г. –300,68лв., която и ще се осъди ответникът да заплати на ищеца ведно със законната лихва считано от 11.07.2013г. , като до пълния претендиран размер от общо 1485,43лв. и за ТВ същите месеци и за ТВ за м.07-2012г. от 439,64лв., искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли. 

До колкото не е спорно по делото, че междувременно и в хода на производството ответникът Ани Н Иванова” ООД, с ЕИК: 200490684 е променил наименованието и вече е с наименование “Цинкови покрития 2” ООД, със същия ЕИК и адрес на управление, а съдът е длъжен да вземе предвид всички обстоятелства настъпили в хода на делото, то ще се постанови решение срещу  ответник “Цинкови покрития 2” ООД с ЕИК: 200490684 – гр. Плодвив с предишно наименование “Ани Н Иванова” ООД.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК предвид изхода от делото, ищеца има право на разноски по производството, такива са претендирани. Видно от представеното пълномощни в същия е посочено ищецът да се представлява от адвокат, като са уговорени разноски  за адвокатско възнаграждение от 250лв. платено в брой, като адвоката е удостоверил и то да е платено. Поради което и претенцията на ищеца за разноски по делото за адв.възнаграждение ще се уважи до размера на сумата от 226,61лв., по съразмерност с уважената част от исковете, която и сума ще се осъди ответникът да му заплати.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК предвид изхода от делото, ответникът също има право на разноски по производството по съразмерност с отхвърлената част от исковете, такива са претендирани и представлява от адвокат, като са уговорени разноски  за адвокатско възнаграждение от 400лв. - платено в брой.  Поради което и претенцията на ответника за разноски по делото за адв.възнаграждение ще се уважи до размера на сумата от 37,60лв., по съразмерност с отхвърлената част от исковете, която и сума ще се осъди ищеца да му заплати.

На основание чл. 83, ал. 1 ГПК до колкото спорът е трудов, ищецът е освободен от такси и разноски по производството. С оглед изхода от процеса на и на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще се осъди ответника да заплати на ПРС държавна такса от 53,86 лева, както и 30лв. разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет, при изплатени 30 лв. от БС за ССЕ.

Въз основа на изложените по-горе съображения, ПРС, ХV гр.с.,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Цинкови покрития 2” ООД  с предишно наименование “Ани Н Иванова” ООД, с ЕИК: 200490684, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Околовръстен път“, кв. „Коматево”, представлявано от А.И, да заплати на В. Ш. П. с ЕГН: **********,***, СУМАТА от общо 1346,47лв. (хиляда триста четиридесет и шест лева и 47ст.), представляваща сбор от неизплатени части от ТВ в суми за получаване за периода м.03.2012г.-м.07.2012г., в това число: ТВ за м.03-2012г. -1,85лв.;  ТВ за м.04-2012г. –347,98лв.; ТВ за м.05-2012г. –347,98лв.; ТВ за м.06-2012г. –347,98лв.; ТВ за м.07-2012г. –300,68лв., ведно със законната лихва считано от 11.07.2013г. до окончателното плащане, като отхвърля иска по чл.128 КТ за трудови възнаграждения над размера от общо 1346,47лв. до пълния претендиран такъв от общо 1485,43лв. и за ТВ същите месеци и за ТВ за м.07-2012г. от 439,64лв., както и за законната лихва върху разликата, като неоснователни.

ОСЪЖДА Цинкови покрития 2” ООД  с предишно наименование “Ани Н Иванова” ООД, с ЕИК: 200490684, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Околовръстен път“, кв. „Коматево”, представлявано от А.И, да заплати на В. Ш. П. с ЕГН: **********,***,  СУМАТА от 226,61лв. (двеста двадесет и шест лева и 61ст.), разноски за адв.възнаграждение по съразмерност, А на ПРС сумата от 53,86 лева (петдесет и три лева и 86ст.) - ДТ за производството, както и 30,0 лева (тридесет лева)- разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

ОСЪЖДА В. Ш. П. с ЕГН: **********,***, да заплати на Цинкови покрития 2” ООД  с предишно наименование “Ани Н Иванова” ООД, с ЕИК: 200490684, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Околовръстен път“, кв. „Коматево”, представлявано от А.И, СУМАТА от 37,60лв. (тридесет и седем лева и 60ст.), разноски за адв.възнаграждение по съразмерност.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от датата на която е обявена за  решение- 04.03.2014г., а копие от същото да се изпрати на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:/п/

                                   П.П