Гражданско дело 11724/2013 - Решение - 07-02-2014

РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

 

Номер                535            Година  2014                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд                                      V граждански състав

На седми февруари                    две хиляди и четиринадесета             Година

В публично заседание на осми януари 2014г.в следния състав: 

 

Председател:  ДАРИНА МАТЕЕВА

Секретар:  Елена Димова

като разгледа докладваното от съдията

дело номер    11724  по описа за   2013            година

 

 

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК от Т.В.Г.,  ЕГН **********,  постоянен адрес:   гр. П., ЖК Т. ***,  чрез п.  а. Т.Й.,  със съдебен адрес за получаване на съобщения,  книжа и призовки:   гр. П., ул. „Ч. Я.” № *** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,  ЕИК 115016602,  адрес:   гр. Пловдив,  ул. „Христо Г. Данов” № 37,  представлявано заедно от всеки двама между Й. З.,  С. Г. С. и Й. П.

Ищцата иска да бъде признато за установено по отношение на ответника,  че същата не му дължи сумата от 2639, 35 лева,  представляваща неплатена топлинна енергия,  за периода от 01.04.1996 г.,  до 07.09.2006 г.; сумата 2608, 97 лева обезщетение за забава,  за периода от 01.06.1996 г. до 23.07.2007 г.,  ведно със законната лихва върху главницата,  считано от 02.08.2007 г.,  до окончателното издължаване,  както и 106, 96 лева държавна такса и 245 лева юрисконсултско възнаграждение,  за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № *** гр. с.,  въз основа на който е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ М. О.а,  с рег. № ***

 по  РКЧСИ.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявения иск.

Твърди,  че сумите са дължими и не е налице изтекла погасителна давност в полза на ищцата,  както същата твърди в исковата молба. Заявява се още,  че е налице прекъсване на давността.

Също претендира направените по делото разноски.

Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства,  и взе предвид становищата и доводите на страните,  намира за установено от фактическа и правна страна следното: 

Видно от приложен по делото изпълнителен лист от 06.08.2007 г.,  издаден по гр.д. № *** гр.с.по описа на ПРС,  постановен по определение по чл.237 и 242-249 от ГПК /отм./ Т.В.Г. е осъдена да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 2639, 35 лева,  представляваща неплатена топлинна енергия,  за периода от 01.04.1996 г.,  до 07.09.2006 г.; сумата 2608, 97 лева обезщетение за забава,  за периода от 01.06.1996 г. до 23.07.2007 г.,  ведно със законната лихва върху главницата,  считано от 02.08.2007 г.,  до окончателното издължаване,  както и 106, 96 лева държавна такса и 245 лева юрисконсултско възнаграждение.

Изискани и приети по делото са изп.дело № ***г., на *** район ДСИ при ПРС и заверени копия от изп.дело № ***г. на ЧСИ М. О.а, както и ч.гр.№ № *** гр.с.по описа на РС,  гр. Пловдив.

При така установената фактическа обстановка,  съдът прави следните  изводи от правна страна: 

По делото безспорно е установено,  че ищцата Т.Г. е била потребител на топлинна енергия за процесния период. Съгласно чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия (обн. ДВ бр. 49/27.06.1975г.,  отм. ДВ бр. 31/26.03.2002г.),  потребител на топлинна енергия е собственикът или наемателят на жилище,  който ползва топлинна енергия за отопление,  вентилация и битови нужди. В § 1,  т. 13 от ЗЕЕЕ (обн. ДВ бр. 64/16.07.1999г.,  отм. ДВ бр. 18/05.03.2004г.,  с изкл. на глава 13),  действащ за процесния период,  е дадено общо легално определение на “потребител” – всяко физическо или юридическо лице,  което получава електрическа,  топлинна енергия или природен газ и ги използва за собствени нужди.

Съгласно член 106а,  ал. 4 от ЗЕЕЕ /отм./ ,  понастоящем член 153,  ал. 1 от ЗЕ потребител на ТЕ е собственикът на имота,  до който се доставя ТЕ,  а съгласно член 150 от ЗЕ и член 106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на ТЕ на потребители за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,  предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКВЕР,  които общи условия влизат в сила без да е необходимо изричното им писмено приемане. По приложеното ч.гр.№ № *** гр.с, ПРС са представени и доказателства за доставеното количество ТЕ за процесния период,  а именно извлечение от задълженията на ищеца по настоящото дело – Т.Г..

По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване по давност на вземането на ответника:   

Съгласно чл. 114 от ЗЗД,  давността започва да тече от деня,  в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на потребената топлинна енергия е  последното число на месеца,  следващ отчетния период (месеца на доставката),  а от първо число на втория месец,  следващ отчетния период,  длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви. Съгласно чл. 116,  б. “б” от ЗЗД,  давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение,  респ. искането за издаване на изпълнителен лист. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането,  давност не тече според разпоредбата на чл. 115,  ал. 1,  б. “ж” от ЗЗД.

Съгласно чл. 116,  б. “в” от ЗЗД,  давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение,  а според чл. 117,  ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Следователно давността по отношение на вземането е прекъсната с подаване на молба за издаване на определение по реда на чл.237 ГПК/отм./ и още веднъж – с подаване на молба за образуване на изп. дело.

Към датата на подаване на молбата по чл.237 от ГПК/отм/ -02.08.2007г.-задълженията на ищцата за периода от 01.04.1996г. до  02.08.2004г. са били вече погасени по давност.Приложима е кратката тригодишна давност, тъй като се касае до периодични плащания

Съгласно чл. 115,  ал. 1,  б. “ж” от ЗЗД,  давността спира да тече докато трае съдебният процес относно вземането. Съобразно ППВС № 3/1980г.,  под “съдебен процес” следва да се разбира не само исковият,  но и изпълнителният процес,  поради което погасителна давност не тече и докато трае изпълнителният процес относно вземането. Съгласно чл. 330,  ал. 1,  б. “д” от ГПК (отм.) (по сега действащия ГПК чл. 433,  ал. 1,  т. 8),  изпълнителният процес се прекратява,  ако в течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие. Видно от изпълнително дело за периода от 17.01.2008г./последното изпълнително действие-насрочване на опис/ до 06.11.2012г./датата на издаване на постановление за прекратяване на изп.производство по изп.дело № *** район на ДСИ при ПРС/,  са изтекли повече от две години през които не са предприемани никакви действия от взискателя. Изпълнителното производство се прекратява автоматично по силата на закона,  когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Следователно прекратяването на изпълнителното производство,  което е настъпило по силата на закона /Тълкувателно решение № 47/1965 г. на ОСГК/,  две години след последното изпълнително действие от страна на взискателя,  е настъпило на 17.01.2010г.

С оглед на постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 168/22.12.2009г. по т.д. № 408/2009г. на ВКС,  ТК,  ІІ ТО,  и решение № 172/23.12.2010г. по т.д. № 180/2010г. на ВКС,  І ТО,  които са задължителни за приложение от съдилищата,  съдът следва да приложи кратката тригодишна давност по отношение вземанията на ответника за главница. За задълженията за лихви,  също важи кратката тригодишна погасителна давност – чл. 111,  б. “в”,  пр. 2-ро ЗЗД. Следователно от последното изпълнително действие – 17.01.2008г.,  започва да тече давност в размер на 3 години,  която е изтекла на 17.01.2011г. г. и считано от тази дата се погасява възможността претендираните суми да се събират принудително.

Т.е. и към датата на образуване на изп.дело № № ***г. на ЧСИ М. О.а давността е била изтекла, поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло основателен и ще бъде уважен.

При този изход на спора и изричните претенции на страните,  на основание чл. 78,  ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 724, 02 лева.

По изложените съображения,  съдът

 

Р Е Ш И: 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,  че Т.В.Г.,  ЕГН **********,  постоянен адрес:   гр. П., ЖК Т. ***,  чрез п. а. Т.Й.,  със съдебен адрес за получаване на съобщения,  книжа и призовки:   гр. П., ул. „Ч. Я.” № *** не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,  с адрес на управление гр. Пловдив,  ул. Христо Г. Данов № 37,  представлявано заедно от всеки двама между Й. З.,  С. Г. С. и Й. П.,  сумата от 2639, 35 лева,  представляваща неплатена топлинна енергия,  за периода от 01.04.1996 г.,  до 07.09.2006 г.; сумата 2608, 97 лева обезщетение за забава,  за периода от 01.06.1996 г. до 23.07.2007 г.,  ведно със законната лихва върху главницата,  считано от 02.08.2007 г.,  до окончателното издължаване,  както и 106, 96 лева държавна такса и 245 лева юрисконсултско възнаграждение,  за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № *** г. на ПРС,  *** гр. с.,  въз основа на който е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ М. О.а,  с рег. № *** по  РКЧСИ.

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,  с адрес на управление гр. Пловдив,  ул. Христо Г. Данов № 37,  да заплати на Т.В.Г.,  ЕГН **********,  постоянен адрес:   гр. П., ЖК Т. ***,  чрез п. а. Т.Й.,  със съдебен адрес за получаване на съобщения,  книжа и призовки:   гр. П., ул. „Ч. Я.” № *** сумата от 1 724, 02 лева.

Решението може да се обжалва пред Пловдивски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:  п/ Д. Матеева

 

Вярно с оригинала: ЕД