Гражданско дело 11536/2013 - Решение - 24-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  …….....                 24.02.2014 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

       

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11536 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищцата Д.Г.С., ЕГН: **********,***- чрез адв. С.М., е предявила против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Й.З., С. С. и Й. П., иск за признаване на установено, че не дължи на ответника следните суми по издаден по частно гр. дело № 2211/ 2008 г. на ПРС, II бр. с-в, изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 586/ 2009 г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № ***: сумата от 273, 02 лева- главница, представляваща неплатена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в ***, за периода 01.10.2006 г.- 30.04.2007 г., лихва за забава върху главницата в размер на 34, 34 лева за периода 01.12.2006 г.- 06.01.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата и сумата от 46, 14 лева- разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че по образуваното по молба на ответника ч. гр. дело № 2211/ 2008 г. на ПРС, II бр. с-в, срещу ищцата бил издаден изпълнителен лист за следните суми: сумата от 273, 02 лева- главница, представляваща неплатена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в ***, за периода 01.10.2006 г.- 30.04.2007 г., лихва за забава в размер на 34, 34 лева за периода 01.12.2006 г.- 06.01.2008 г., ведно със законната лихва и сумата от 46, 14 лева- разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 6126/ 2008 г. на ДСИ при ПРС, в производството по което не били извършени и поискани никакви изпълнителни действия. На 24.09.2009 г. била подадена молба за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ на основание параграф 3 ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ и изпълнението било продължено от ЧСИ М. К., рег. № ***, при която се образувало изпълнително дело № 586/ 2009 г. По това дело на 17.05.2010 г. бил насрочен опис, който не се състоял, а на 15.02.2011 г. била вписана възбрана на собствения на ищцата имот, което било единственото и последното извършено до момента. В тази връзка се налагал изводът, че вземанията на ответника били погасени по давност на основание чл. 111 буква „в” от ЗЗД. По смисъла на чл. 330 буква „д” от ГПК /отм./ (аналогична разпоредба на чл. 433 т. 8 от действуващия ГПК) всички вземания били погасени по давност поради бездействието на взискателя, като от датата на последното изпълнително действие били изминали три години. По време на изпълнителния процес давността спирала, като с последното изпълнително действие тя отново започвала да тече. След изтичане на двугодишния срок на бездействие на кредитора изпълнителното дело се прекратявало по силата на закона, като постановлението на съдебния изпълнител в тази връзка нямало конститутивно значение. Съдебната практика приемала, че при прекратяване на изпълнителното производство (което в случая било настъпило още при ДСИ), новата погасителна давност започвала да тече от последното осъществено изпълнително действие, с което се придавало обратно действие на перемпцията като основание за прекратяване. В тази връзка следвало да се приеме, че първото извършено от ЧСИ действие по вписване на възбраната въобще не било проявило материално правния си ефект да прекъсне давността, защото било предприето при липса на висящ изпълнителен процес поради настъпила перемпция. Така в случая бил започнал да тече нов тригодишен срок за вземанията, който към настоящия момент бил изтекъл. Освен това, доколкото вземането не било установено със съдебно решение, а изпълнителният лист бил издаден на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 237 от ГПК /отм./, давността не била пет, а три години, като след прекъсването й започвал да тече нов пак тригодишен срок по смисъла на чл. 111 буква „в” от ЗЗД. Отделно от това се оспорват основанието и размера на вземанията- липсвали индивидуални договори за топлоснабдяване, нямало яснота за какво е начислена енергията (за сградна инсталация, за битово- гореща вода или друго), а и ищцата не била потребител на топлинна енергия. Твърди се, че уредите, извършили измерването на топлинната енергия, не били включени в държавния регистър на одобрените средства за измерване и не били минали технически проверки, поради което отчитането им не можело да се приеме за достоверно, а оттук- и размерът на претендираната сума не бил точно установен. Моли за признаване на установено, че не дължи сумите по изпълнителния лист. Претендира и разноските в процеса. В с.з. чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че ищцата се явявала собственик на топлоснабден имот, поради което била и потребител на доставяна топлинна енергия в дома й. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия, публикувани и одобрени. Не били правилни изводите на ищцата за това вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност, защото образуваното през 2008 г. изпълнително дело пред ДСИ в последствие през 2009 г. било прекратено, за да се прехвърли пред ЧСИ, като от датата на прекратяването вече започвала да тече нова давност, а и всяка година по изпълнителното дело били извършвани действия, с които се прекъсвала давността. Твърди, че енергия била правилно начислена за процесния период в съответствие с действалото законодателство. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В с.з. страната чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С молба от 20.02.2008 г. ответникът е поискал издаване на изпълнителен лист против ищцата на основание чл. 237 буква „к” от ГПК /отм./, като с определение от 21.02.2008 г., постановено по ч. гр. дело № 2211/ 2008 г. на ПРС, II бр. с-в, такъв е издаден за следните суми: сумата от 273, 02 лева- главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2006 г.- 30.04.2007 г., лихва за забава върху главницата в размер на 34, 34 лева за периода 01.12.2006 г.- 06.01.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата и сумата от 46, 14 лева- разноски по делото. По настоящото производство е приложено ч. гр. дело № 2211/ 2008 г. на ПРС, II бр. с-в, към момента архивно.

Въз основа на издадения изпълнителен лист с молба от 17.06.2008 г. ищецът е образувал пред ДСИ при ПРС изпълнително дело № 6126/ 2008 г., VI район, за принудително събиране на присъдените суми. Заверен препис от това изпълнително дело също е приложен към настоящото производство. По това до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, като поради отсъствието на лицето на адреса му, тя е била връчена със залепване на уведомление на 05.09.2008 г. Също така са изисквани справки от АДВ, НАП, община Пловдив и ОД на МВР за постъпване на информация относно декларирано имущество, адреси и пътувания на длъжника.

С подадена от взискателя молба от 24.09.2009 г. на основание параграф 3 от ПЗР на ЗЧСИ изпълнението е продължено при ЧСИ М. К., рег. № ***, под № 586/ 2009 г. Тук вече на длъжника е била връчено лично ПДИ на 15.06.2010 г., насрочен е бил опис на движими вещи на 26.06.2010 г., който не се е състоял, като с разпореждане от 01.02.2011 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника, а и в последствие взискателят е поискал извършване на нов опис. Също са били изисквани справки за декларирано имущество на лицето.

По делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице е установило, че не били налице нарушения в приложението на техническата част от нормативната уредба, послужили като основание за разпределение на начислената ТЕ на абоната.

Прието е заключение и на съдебно- счетоводна експертиза, по което са установени стойностите на количествата топлинната енергия, консумирана от потребителя за процесните периоди, възлизащи на 273, 02 лева- главница и 34, 34 лева- лихва за забава.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

 Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени по давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, същите не били дължими. 

Съгласно Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/ 1980 г. всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116 буква „в” от ЗЗД, а докато трае изпълнителният процес относно вземането давност не тече по смисъла на чл. 115 ал. 1 буква „ж” от ЗЗД. Видно от приложеното изпълнително дело пред ДСИ, единственото изпълнително действие по него е било изпращане на ПДИ до длъжника, като с оглед невръчването й поради неоткриване на лицето, е било залепено уведомление на адреса на 05.09.2008 г. Изискваната информация за имуществото на лицето чрез справки и проучвания не представлява извършване на изпълнителни действия, защото те не са насочени към пряко събиране на вземането и не засягат директно имуществената сфера на длъжника, поради което не може да се приеме, че с постъпване на съответните писма се прекъсва давността. На основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното дело следва да се счита прекратено по силата на закона, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия. Изпълнителното производство се прекратява ex lege, без да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител, защото актът на ЧСИ има единствено констативен характер- установява факт на настъпило прекратяване, а не поражда последиците на това прекратяване, за да е необходимо да се издава. В случая обаче такова прекратяване не е настъпило, защото две години след датата на залепеното уведомление за ПДИ- т.е. към 05.09.2010 г. изпълнението е продължило пред ЧСИ, за което взискателят е подал молба още на 24.09.2009 г. и по това изпълнително дело, явяващо се продължение на предходното, а не новообразувано такова по изпълнителния лист, на длъжника лично е била връчена ПДИ на 15.06.2010 г., с която се прекъсва давността. Дори и да се приеме, че връчването чрез залепване на уведомление не е породило ефект и не следва да се счита за редовно извършено изпълнително действие, то още от началната дата на образуване на делото пред ДСИ- 17.06.2008 г., до тази на надлежно връчената покана от ЧСИ на 15.06.2010 г. пак не са били изтекли двете години, за да е налице прекратяване на изпълнението по силата на закона. По смисъла на чл. 116 буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, каквото представлява връчването на ПДИ, като след прекъсването започва да тече нова давност, която в случая е тригодишна по смисъла на чл. 111 буква „в” от ЗЗД, доколкото задълженията за заплащане на топлинна енергия представляват повтарящи се през определен период периодични плащания (аргумент от ТР на ВКС по тълк. дело № 3/ 2011 г.). Тази давност обаче също е била прекъсвана поне на два пъти- с нарочването на описа през м. юни 2010 г. и налагането на възбраната през м. февруари 2011 г., като отделно от това и взискателят сам през м. февруари 2012 г. е поискал извършване на нов опис. Описаните принудителни действия са напълно валидни и пораждат своите правни последици, свързани с прекъсването на давността, тъй като не се явяват извършени след прекратено по силата на закона изпълнение. Дори и обаче да се приеме обратното, към датата на подаване на исковата молба- 08.07.2013 г. този тригодишен период пак не е бил изтекъл. При това положение наведените от ищеца съображения, че не дължи сумите по изпълнителния лист поради погасяването им по давност се явяват неоснователни.

Доколкото обаче в исковата молба се твърди, че сумите са недължими и на друго основание- неправилно начисляване, неточно измерване и т.н., следва да се обсъдят и тези възражения, които изискват разглеждане на поставените въпроси по същество. Няма спор за това, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, което обстоятелство не се отрича в отговора, а и от приложените от ЧСИ по изпълнителното дело договор от 1982 г., съдебно решение за поставяне на имота в дял от 1988 г. и данъчна декларация от 1998 г. е видно, че лицето е собственик на този апартамент. В качеството си на носител на пълни вещни права върху него, тя се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ и за нея като такъв възниква задължението да заплаща предоставената услуга. Според чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, които влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Оттук- за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

Назначената по делото съдебно- техническа експертиза установява, че абонатната станция е работила и обслужвала сградата, в която се намира имотът на ищцата, като в нея е подавана топлинна енергия (ТЕ) за отопление и за битова гореща вода (БГВ). В имота за отопление е функционирал само един радиатор тип „лира” в банята, който обаче не е бил оборудван с ИРУ и начисляването е ставало на база максимален специфичен разход на сградата, като също така за обекта е разпределяна и „сградна инсталация”. В табличен вид вещото лице е посочило конкретно в справки- приложения към СТЕ разпределената и начислена ТЕ на имота, като изрично е посочило, че били спазени изискванията на нормативната уредба. Отделно от това се отбелязва, че топломерите са били от одобрен сертифициран тип в периода на своята експлоатационна годност, като били преминали изискуемата метрологична проверка, а специално за процесния обект уредът бил и подменен през 2006 г. Оттук са напълно неоснователни твърденията в исковата молба за нередовност на същия или за неточно измерване, които противоречат на данните, проверени от експерта при възложената му задача. Заключението не е оспорено, вещото лице обективно е отговорило на възложените му задачи, поради което няма основание изводите му да не се кредитират.

Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССчЕ, което изчислява доставеното количество ТЕ за отопление и сградна инсталация, на база данните от СТЕ и нормативно определените цени за продукта. Вещото лице е установило размера на неплатените суми за главница и лихва за процесния период, като ги е изчислило точно в стойностите по издадения изпълнителен лист. И това експертно заключение не е оспорено, поради което няма основание то да не се кредитира като обективно изготвено.

Предвид горното, се налага изводът, че искът следва да бъде отхвърлен, защото събраните по делото доказателства установяват дължимост на оспорените суми за начислена топлинна енергия, без да се констатират твърдените в исковата молба нарушения при начисляването й и без за тези суми да е била изтекла предвидената в закона давност за погасяване на задължението.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски. Такива се претендират, за същите е представен и списък по чл. 80 от ГПК, като са налице и доказателства, че са реално извършени- депозити за вещи лица в общ размер на 160 лева (листове 25 и 26 от делото), както и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК следва да бъде определено в минималния предвиден размер от 100 лева на основание чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото дружеството е представлявано от свой пълномощник в процеса. Направените от ищеца разноски за държавна такса от 50 лева си остават за негова сметка, без да се възлагат на другата страна, като по делото не се установява страната да е направила разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника си (л. 6, 7 и 33).

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.С., ЕГН: **********,***- чрез адв. С.М., против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми по издаден по частно гр. дело № 2211/ 2008 г. на ПРС, II бр. с-в, изпълнителен лист от 21.02.2008 г., по който е образувано изпълнително дело № 586/ 2009 г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № ***: сумата от 273, 02 (двеста седемдесет и три лева и две стотинки) лева- главница, представляваща неплатена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в ***, за периода 01.10.2006 г.- 30.04.2007 г., лихва за забава върху главницата в размер на 34, 34 (тридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) лева за периода 01.12.2006 г.- 06.01.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2008 г. и сумата от 46, 14 (четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки) лева- разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН: **********,***- чрез адв. С.М., да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт П.П., направените по делото разноски, както следва: сумата от общо 160 (сто и шестдесет) лева- депозити за вещи лица по допуснатите две експертизи и сумата от 100 (сто) лева- за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

 

 

СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

АД