Гражданско дело 11292/2013 - Решение - 04-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

         № 491                     04.02.2014г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11292 по описа на ПРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда.

Ищецът М.Я.Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, чрез адвокат М.С. – Д., с адрес за призоваване: ***** е предявил срещу „Колорит“ ЕООД, ЕИК 115883468, с адрес на управление, вписан в Агенцията по вписванията: обл. Пловдив, общ. Садово, гр. Садово, ул. „Христо Ботев“ 12,  представлявано от управителя И.Г.М., ЕГН **********, с адрес на управление, вписан в учредителния акт: с. Чешнегирово, общ. Садово, обл. Пловдив, ул. „Христо Ботев“ 12 за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 0394/01.07.2013г., с която трудовото му правоотношение се прекратява на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ „по взаимно съгласие” и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3480 лева – обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода  01.07.2013г. – 01.02.2014г. Претендират се законна лихва и разноски. 

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност “Ръководител ЗБУТ”. ТПО възникнало въз основа на тр. договор от 21.04.2012г. и било прекратено с обжалваната заповед № 0394/01.07.2013г. на работодателя, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие. Твърди се уволнението да е незаконно, тъй като ищецът не е подавала каквато и да било молба за прекратяване на ТПО „по взаимно съгласие“ и не е давал по никакъв начин своето съгласие за неговото прекратяване на посоченото основание. Ищецът твърди, че от началото на 2013г. не е получавал в цялост трудовото си възнаграждение, вследствие на което отправил до лицето, което смятал за управител писмена молба ТПО да бъде прекратено на основание чл. 327,ал 1,т 2 КТ – забавяне плащането на ТВ. Впоследствие ищецът  разбрал, че предишният управител  И.Р.Д., когото познавал като свой работодател, е извършил прехвърляне на фирмата си на И.Г.М., който в качеството си на управител следвало да прекрати ТПО. Ищецът твърди, че е изпратил писмо с обратна разписка до вписаното в Агенцията по вписванията ново седалище на фирмата и до новия управител  с предложение за прекратяване на ТПО на основание чл. 327,ал 1,т 2 КТ, което обаче му било върнато. След посещение в счетоводната фирма, обслужваща  „Колорит“ ЕООД, от счетоводител във фирмата на ищеца била връчена заповед 0394/01.07.2013г , подписана от предишния управител И.Р.Д., с която ТПО било прекратено на основание чл.325,ал1 ,т 1 – по взаимно съгласие. Ищецът твърди, че прекратяване на ТПО на това основание не е налице, тъй като не му е било отправяно писмено предложение договорът да се прекрати на това основание, което той да е приел, нито той е отправял писмено предложение за прекратяване на ТПО на посоченото в заповедта основание. Освен това, ищецът твърди, че заповедта не е била подписана от легитимирано лице – а именно вписаното като управител на дружеството- ответник лице към момента на издаване на заповедта.  Ето защо твърди, че уволнението е незаконно и моли да се отмени.

Твърди, че след уволнението е останал без работа за период 6 месеца, както и размерът на последното му  БТВ за пълен раб. месец преди уволнението да е възлизал на 580 лева.

Ето защо се моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на адреса по седалището на ответника по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК чрез залепване на уведомление. В законоустановения срок писмен отговор по делото не е постъпил.

В първото съдебно заседание, за което ответникът е редовно призован същият не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е изготвен докладът по делото, е редовно връчен на страните, като е била разпределена доказателствената тежест. С определението за насрочване на делото изрично са били указани последиците по чл. 238 от ГПК на страните.

В първото съдебно заседание ищецът е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание, не е взел участие в производството по никакъв начин и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

 Същевременно искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – трудов договор, доп. споразумение към него, заверено копие от трудова книжка, молба за прекратяване на ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и обратна разписка, удостоверяваща връчването й, заповед за прекратяване на ТПО на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ може да се направи изводът, че предявените искове са вероятно основателни. Отделно от това, главният иск е с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, като изцяло в тежест на ответната страна е да установи, че уволнението е законосъобразно извършено, което в случая не е направено.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло.  

Ищецът претендира направените разноски, които възлизат на сумата от 350  лева – платено адвокатско възнаграждение, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 3, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на  сумата от 199, 20 лева (сто деветдесет и девет лева и двадесет стотинки), от която 60 лева ДТ за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и 139, 20 лева – ДТ по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА уволнението на М.Я.Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******, чрез адвокат М.С. – Д., с адрес за призоваване: *****, извършено със Заповед  0394/01.07.2013г. на И.Д., като ръководител на „Колорит“ ЕООД, ЕИК 115883468, с адрес на управление, вписан в Агенцията по вписванията: обл. Пловдив, общ. Садово, гр. Садово, ул. „Христо Ботев“ 12, с която трудовото му правоотношение се прекратява на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ „по взаимно съгласие”, считано от 01.07.2013г. ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА „Колорит“ ЕООД, ЕИК 115883468, с адрес на управление, вписан в Агенцията по вписванията: обл. Пловдив, общ. Садово, гр. Садово, ул. „Христо Ботев“ 12,  с адрес на управление, вписан в учредителния акт: с. Чешнегирово, общ. Садово, обл. Пловдив, ул. „Христо Ботев“ 12, представлявано от управителя И.Г.М. да заплати на М.Я.Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, чрез адвокат М.С. – Д., с адрес за призоваване: ***** сумата от 3 480 лева (три хиляди четиристотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, за което М.Я.Т. е останал без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода 01.07.2013г. – 01.02.2014г.,  ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба – 04.07.2013г.  до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 350 лева (триста и петдесет лева)  разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Колорит“ ЕООД, ЕИК 115883468, с адрес на управление, вписан в Агенцията по вписванията: обл. Пловдив, общ. Садово, гр. Садово, ул. „Христо Ботев“ 12,  с адрес на управление, вписан в учредителния акт: с. Чешнегирово, общ. Садово, обл. Пловдив, ул. „Христо Ботев“ 12, представлявано от управителя И.Г.М. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 199, 20 лева (сто деветдесет и девет лева и двадесет стотинки) - държавна такса върху уважените искове.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/ Таня Георгиева

Вярно с оригинала.

ЕА