Гражданско дело 11171/2013 - Решение - 28-02-2014

Решение по Гражданско дело 11171/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                   / 28.02.2014 година, град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,                                                VІ граждански състав, на двадесет и девети януари през две хиляди и четиринадесета година,

в открито съдебно заседание, в състав:

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11171 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Производството е образувано е по обективно съединени искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.50 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, представляван от пълномощника Р. Г. И. – юрисконсулт, е поискал от съда да осъди ответника ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с Булстат: 00471504, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов” № 1, представляван от И. Т. – Кмет на общината, да му заплати сумата 441,00 лв. - главница, представляваща изплатено от ищеца, в качеството му на застраховател, застрахователно обезщетение на „Тантекс” ЕООД, за поправка на имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка “Фиат Мареа”, с РЕГ. № ***, при попадането му, на 02.11.2007 г., в необезопасена дупка на пътното платно на ул. “М.” в гр. П., сумата 93,00 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 14.07.2010 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 24.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира и направените в производството съдебни разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че претендираните вреди са причинени от необезопасена дупка на път, който е собственост на ответника. Твърди, че към момента на увреждането – 02.11.2007 г., със собственика на увредения автомобил „Тантекс” ЕООД ищецът е имал валиден застрахователен договор “Каско”, сключен на 21.11.2006 г., обективиран в застрахователна полица №**. Твърди, че по повод на увреждането е била образувана преписка по щета №**, автомобила е бил ремонтиран и на 06.12.2007 г. застрахователят е изплатил в полза на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 426,00 лв. Ето защо и на основание чл.213 от Кодекса за застраховането ищецът е встъпил в правата на застрахованото лице да иска от причинителя на вредата пълно възстановяване на заплатената сума, ведно със сумата 15,00 лв. - обичайните разноски за определяне на застрахователно обезщетение. Твърди също, че поканил ответника да му заплати сумата 441,00 лв., с писмо, получено от последния на 14.07.2010 г., но до настоящия момент това не било сторено.

Ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Счита, че исковете са недоказани – не били установени обстоятелствата във връзка с увреждането на автомобила и механизма на ПТП-то, което го е причинило. Претендира съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

Налице е валидно сключен на 21.11.2006 г. застрахователен договор за доброволна застраховка „Каско” на МПС между ЗК “Орел” АД /предишното наименование на ищеца по делото/, в качеството му на застраховател, и „Тантекс” ЕООД, в качеството му собственик на МПС, който договор е обективиран в застрахователна полица №**, представена с исковата молба. Договорът е сключен за лек автомобил марка “Фиат Мареа”, с РЕГ. № ***, и е със срок на действие от 21.11.2006 г. до 21.11.2007 г. Видно от протокол за ПТП № 1090257 от 02.11.2007 г., на същата дата, в 13:30 часа т.е. в срока на действие на застрахователния договор, процесния лек автомобил, управляван от водача Д. П. Д., попада в необезопасена дупка на пътя в гр. П., на ул. “М.” – срещу № 33, в резултат на което по автомобила са причинени увреждания : “спукан маслен картер и др”.

            От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че за изплащане на обезщетение за причинените по автомобила имуществени вреди, при застрахователя /ищеца/ е образувана преписка по щета №**. За извършения ремонт на автомобила са издадени фактури, в които подробно са описани закупените нови части, извършените услуги и вложения труд. Видно от преводно нареждане от 06.12.2007 г., застрахователят превежда по банков път на собственика на увредения автомобил сумата 426,00 лв. – застрахователно обезщетение, на основание щета №**.

С оглед на така установените обстоятелства, застрахователят встъпва в правата на застрахования, срещу причинителя на вредата, до размера на заплатеното обезщетение – 426,00 лв., съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 1 от КЗ.

От представената регресна покана с изх. № 4-21596/09.07.2010г. и обратна разписка към нея се установява, че “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД е поканил Община Пловдив да му заплати сумата 456,00 лв. - застрахователно обезщетение. Поканата е получена от Община Пловдив на 14.07.2010 г.

От заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза се установява, че между механизма на процесното ПТП и щетите по застрахования автомобил има пряка причинно-следствена връзка. Вещото лице е дало заключение и за това, че стойността на ремонта за възстановяване на автомобила към датата на настъпилото ПТП следва да възлиза на сумата 264,00 лв. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява размера на претендираната мораторна лихва, както и факта, че застрахователното обезщетение е платено с горепосоченото преводно нареждане.

Така установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Предявените искове са доказани по основание и ще се уважат в установения размер. Съобразно разпоредбата на чл.213 от КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Т.е. по иск с такава правна квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя, и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента. В конкретния случай обаче следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на чл.50, изр.1 ЗЗД - непозволено увреждане от вещи. Съгласно посочената разпоредба, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна. Достатъчно е да са налице възникнали вреди и същите да са в причинна връзка с настъпило събитие от някаква вещ, за да се дължи обезвреда от нейния собственик и надзорник.

Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Категорично се установи по делото, че сумата 426,00 лв. е изплатена от страна на ищеца - застраховател и по силата на разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ, с плащането на обезщетението застрахователят е встъпил в правата на застрахования против причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение. При установените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл.50, изр.1 от ЗЗД – ответникът е собственик на вещта, причинила увреждането. Ето защо, главният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Предявения главен иск се явява доказан и основателен, но ще се уважи до сумата 264,00 лв.– действителните разходи за поправяне на вредите по автомобила, определени от вещото лице по извършената съдебно-автотехническа експертиза. За разликата до пълния претендиран с исковата молба размер от 441,00 лв., иска следва да бъде отхвърлен.

Предвид акцесорния характер на претенцията за заплащане на мораторна лихва, искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД също ще се уважи частично. Ответникът е изпаднал в забава с получаване на регресната покана, в която не е определен срок за плащане т.е. – изпаднал е в забава от датата на получаване на поканата - 14.07.2010 г. Мораторната лихва върху главницата от 264,00 лв. за периода от 14.07.2010 г. до 24.07.2012 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/ възлиза на 55,37 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят и претендираните разноски по делото. Същите се установиха в размер на 300.00 лв., от които 100.00 лв. – за държавна такса, 100.00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение и 100.00 лв. - за вещо лице. От тях на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 179,42 лв. - съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът също има право разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете. направените от ответника разноски се установиха в размер на 250.00 лв., от които 100.00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение и 150.00 лв. - за вещо лице. От тях на ответника ще се присъдят разноски в размер на 100.48 лв. - съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от горното, Съдът

Р   Е   Ш   И :

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с Булстат: 00471504, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов” № 1, представляван от И. Т. – Кмет на общината, да заплати на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, представляван от пълномощника Р. Г. И. – юрисконсулт, сумата 264.00 лв. /двеста шестдесет и четири лева/ - главница, представляваща изплатено от ищеца, в качеството му на застраховател, застрахователно обезщетение на „Тантекс” ЕООД – гр. Пазаржик, за поправка на имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка “Фиат Мареа”, с РЕГ. № ***, при попадането му, на 02.11.2007 г., в необезопасена дупка на пътното платно на ул. “М.” срещу № 33 в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.07.2012 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 441.00 лв., както и ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с Булстат: 00471504, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов” № 1, представляван от И. Т. – Кмет на общината, да заплати на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, представляван от пълномощника Р. Г. И. – юрисконсулт, сумата 55.37 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 264.00 лв., за периода 14.07.2010 г. до 24.07.2012 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 93.00 лв.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с Булстат: 00471504, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов” № 1, представляван от И. Т. – Кмет на общината, да заплати на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, представляван от пълномощника Р. Г. И. – юрисконсулт, сумата 179,42 лв. – съдебни разноски.

ОСЪЖДА “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, представляван от пълномощника Р. Г. И. – юрисконсулт, да заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с Булстат: 00471504, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов” № 1, представляван от И. Т. – Кмет на общината, сумата 100.48 лв.– съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/

 

            Вярно с оригинала!

            Секретар: П. К.