Гражданско дело 11092/2013 - Решение - 12-02-2014

Решение по Гражданско дело 11092/2013г.

 Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр.Пловдив, 12.02.2014г.

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

            Пловдивски районен съд, VІІ граждански състав в публичното заседание на  двадесет  и  девети  януари  през  две хиляди и четиринадесета година  в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОРИС  ИЛИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Катя Грудева, като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№11092  по описа за 2013г., намира за установено следното:

            Предявени  са искове с правно основание чл.327, ал.1  от  ТЗ  и  чл.86, ал.1  от  ЗЗД.

Ищецът  “Тозер”  ЕООД,  със  седалище  и  адрес на управление  гр. Пловдив,  ул. “Обнова” №1223 ЕИК  200608339,  представлявано  от  Т. П. Л., чрез пълномощниците  си  по делото  адв. К.  Д.  и  адв.В.  Д.,  иска  постановяване  на решение,  с което  ответникът  „Техсерв“  ЕООД  да  бъде осъден  да му  заплати  сумата от 3774  лв.,  съставляващи  дължима  част от цена на доставени  стоки по фактура  №0000000242/18.02.2013г.  и  сумата от 376  лв.-  мораторна  лихва за периода  18.02.2013г.-28.06.2013г.  Претендират се и  направените  по делото  разноски. 

            Ответникът  “Техсерв”  ЕООД,  със седалище  и  адрес  на  управление  гр. Пловдив,  ул. „Атон“  №20,  ЕИК  201764095,   представлявано  от  К. Т. Б.,  чрез  пълномощниците  си по делото  адв. П.  Т. и  адв. В. С.  оспорва  предявения иск..

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

По делото е  представен препис от  фактурата,  по която  се  претендира  плащане,  в  която  е  отразено,  че  ищцовото  дружество е  доставило на дружеството-  ответник стоки  на  обща  стойност  20034  лв. с  ДДС. 

От заключението  на  приетата  съдебно- счетоводна  експертиза  се  установява,  че  процесната  фактура  е  осчетоводена  в счетоводствата  на  двете  дружества  и  е включена  в съответните  дневници и  справки- декларации по  ДДС.  По  същата са налице плащания от  страна  на  ответника  на  обща  стойност  16260  лв.  и  незаплатен остатък  в размер на  3774  лв. 

При така установените фактически обстоятелства съдът намира, че  от правна  страна  между  страните  са възникнали  облигационни  отношения  по сключен договор  за покупко- продажба  на  описаните  във  фактурата  стоки,  доказателство  за което  е  фактът  на  осчетоводяването  й от страна  ответника  и  извършването  на частични плащания  по  нея,  който  по този начин  е демонстрирал  волята си,  че е  страна  по сделката.  От  изложеното  се налага изводът,  че  ищецът  е  изпълнил  задължението  си  да  предаде  стоките,  а    ответникът  дължи заплащане  на  цената  им.  Ето  защо   исковата  претенция за  заплащане  на незаплатената  главница  в размер на  3774  лв.  е основателна. Възраженията  на ответника,  че  не дължи  цената  на  стоките  по  посочената  фактура,  тъй  като  същите не  му  били доставени,  са  неоснователни.  Фактът  на  осчетоводяването  на  фактурата  следва  да  се  прецени  като  косвено  признание  от  страна  на  ответника  за  дължимост  на  посочените  в  нея  суми,  а  оттам-  и  за наличието  на  доставка  на  стоките  от страна  на  ищеца.  Без  значение  в  случая е  обстоятелството  дали  стоките  са заприходени  в  склада  на ответника  и  как  фактически  последният  се  е  разпоредил  с  тях.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.182  от  ГПК  вписванията в  счетоводните  книги  могат  да  служат като  доказателство  и  в  полза  на лицето,  водещо  книгите,  от което  следва,  че по аргумент  за  по- силното  основание  те  могат  да служат  и  за  установяване  на  задължения  на  лицето,  което  ги води.  Не  могат  да се  приемат  за  основателни  изложените  от ответното  дружество  доводи,  че  фактурата  била осчетоводена  с  оглед  очаквано  бъдещо  изпълнение, тъй  като  подобен подход  би  противоречал  на  разпоредбите  на  ЗДДС,  съгласно  които  данъчна  фактура  се издава,  респ.  осчетоводява,  при  възникване  на данъчно  събитие-  получаване  на стоката  или  услугата  или  при  авансово  плащане.  Доколкото  по  делото  не  се  твърди  да  е  било  налице  авансово  плащане  към  датата  на издаване  и  осчетоводяване  на  фактурата,  то очевидно  същата  е  издадена  за  документиране  на  вече  извършена  доставка  на  стоки,  което  ответникът  е  признал  с  осчетоводяването  й.

По  отношение на  претенцията за  мораторна  лихва съдът намира следното:

Съгласно  разпоредбата на чл.327, ал.1  от ТЗ  плащането  се  извършва  едновременно  с получаването  на стоката, освен ако  страните  са  уговорили  друго. Съгласно  чл.86, ал.1  от   ЗЗД  при  неизпълнение  в срок  на  парично задължение  длъжникът  дължи  обезщетение в  размер  на  законната  лихва.  В  случая  липсват  доказателства  страните да  са  уговорили  срок за  плащане, различен  от   установения  в  разпоредбата на чл.327, ал.1  от ТЗ.  Ето  защо  ответното дружество  дължи  на ищеца   обезщетение  за  забавено  изпълнение  върху  неплатената главница  в  размер на 3774 лв.  за  периода  от  датата на издаване  на  фактурата-  18.02.2013г.  до  28.06.2013г., което,  изчислено служебно  от съда  на основание  чл.162  от  ГПК,  възлиза  на  136,69  лв.  Ето  защо  претенцията  за мораторна  лихва следва  да  бъде  уважена  в  посочения  размер,  като  за разликата  до  пълния предявен  размер от 376  лв.  следва  да  се  отхвърли  като неоснователна.

             На основание чл.78, ал.1 от  ГПК в полза на ищеца  следва  да  се  присъдят направените по делото разноски,  съразмерно  на уважената  част  от  първоначално заявените  претенции.  Ищцовата страна е направила  разноски  за държавна такса  в  размер  на  830,61  лв. и  за  адвокатско  възнаграждение  в  размер на  1200  лв.  или  обшо  2030,61  лв.,  от които съобразно  уважената  част от  претенциите  следва  да  й се присъдят  396,38  лв.

Ответната страна  също  е заявила  претенция за  разноски,  като  съгласно  разпоредбата  на чл.78, ал.3  и  ал.4 от  ГПК  има  право  на разноски  съразмерно  на  отхвърлената  и  прекратената  част  от иска.   Ответникът  е  направил  разноски  в  размер на  100 лв.- депозит за експертиза  и  2000  лв.-  адвокатско  възнаграждение  или  общо  2100  лв., от които  съобразно  частта  от  исковите  претенции,  които  са  отхвърлени  и  оттеглени,  следва да  му се присъдят 1704,50  лв. 

По изложените съображения съдът     

 

                                                       Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  “Техсерв”  ЕООД,  със седалище  и  адрес  на  управление  гр. Пловдив,  ул. „Атон“  №20,  ЕИК  201764095,   представлявано  от  К. Т. Б., да заплати на  “Тозер”  ЕООД,  със  седалище  и  адрес на управление  гр. Пловдив,  ул. “Обнова” №1223 ЕИК  200608339,  представлявано  от  Т. П. Л.,  сумата  от 3774  лв., представляваща дължима част  от  цена на доставени  стоки  по  фактура  №0000000242/18.02.2013г.;  и  сумата от  136,69 лв.- мораторна  лихва  върху   главницата  за периода  18.02.2013г.-28.06.2013г., както  и  сумата  от 396,38  лв.- разноски  по делото,  като      за  разликата  над  уважения  до  пълния предявен  размер  от  376  лв.  ОТХВЪРЛЯ  иска за мораторна лихва.

            ОСЪЖДА  “Тозер”  ЕООД,  със  седалище  и  адрес на управление  гр. Пловдив,  ул. “Обнова” №1223 ЕИК  200608339,  представлявано  от  Т. П. Л.,  да  заплати  на  “Техсерв”  ЕООД,  със седалище  и  адрес  на  управление  гр. Пловдив,  ул. „Атон“  №20,  ЕИК  201764095,   представлявано  от  К. Т. Б.,  сумата от 1704,50  лв.-  разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

 

Вярно с оригинала.

КГ