Гражданско дело 11091/2013 - Решение - 26-02-2014

Решение по Гражданско дело 11091/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 811                                                                                        26.02  Година  2014                       Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                             ІІІ граждански  състав

На   04.02.2014 Година

В публично заседание в следния състав:

 

   Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Васка Атанасова

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 11091 по описа за 2013 година

намери за установено следното:

 

            Ищецът «ТОЗЕР» ЕООД с ЕИК 200608339 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Обнова, №23, представлявано от управителя Т. П. Л., чрез Адвокатско дружество «Д. и Д.», БУЛСТАТ: 176452621, представлявано от адв. К.С.Д. и адв. В.М.Д., твърди в исковата молба, че с ответното «ТЕХСЕРВ» ЕООД с ЕИК 201764095 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Атон №20, представлявано от К. Т. Б., през 2013г. са имали търговски взаимоотношения, като на 20.02.2013г. ищецът му продал PE-HWST плоскост екструдирана 2000 x 1000 x 10,0 мм, натурален цвят, общо в количество на 1615 кг, при единична цена на килограм в размер на 5,08 лв. За извършената продажба била издадена фактура №244/20.02.2013г. на стойност 8204,20 лева без ДДС, ДДС в размер 1640,84 лева, или общо на стойност 9845,04 лева. На 11.03.2013г на ответника отново били продадени PE-HWST плоскост екструдирана 2000 x 1000 x 10,0 мм, натурален цвят, общо в количество на 3135 кг, при единична цена на килограм в размер на 5,08 лв. За извършената продажба била издадена фактура №248/11.03.2013г. на стойност 15925,80 лева без ДДС, ДДС в размер 3185,16 лева, или общо на стойност 19110,96 лева.  Ответникът не изпълнил задължението си да заплати цената на така продадените стоки. Въз основа на тези обстоятелства първоначално с исковата молба претендира по фактура №244/20.02.2013г   сумата от 845,04 лева, като с последващо изменение на иска на осн.чл.214, ал.1 от ГПК в с.з. на 04.02.2014 г. размерът на претенцията е увеличен до размера от 9845,04 лева, или претендира се пълният размер на твърдяното от ищеца вземане. За периода от 20.02.2013г. до 28.06.2013г. ищецът претендира и заплащане на лихва за забава в размер на 353,84 лева. , както и сумата от 19110,96 лв. по фактура №248/11.03.2013г. , ведно с обезщетение за забава от 11.03.2013г. до 28.06.2013г. в размер на 585,70 лева. Претендира се и законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Ангажира доказаетлства. Претендира разноски.

            Ответникът в отговора на исковата молба оспорва иска с възражения, че между страните не е била извършена реална доставка и предаване на описаните в процесните фактури стоки. Твърди се, че фактурата като финансов документ не доказва извършването на доставка, а за тази цел следвало да бъде издаден приемо-предавателен протокол, складова разписка или друг документ, удостоверяващ реалното предаване на стоките, какъвто липсва. Твърди, че уговорката между ищцовото и ответното дружество е била да се плати след доставката на стоката. Процесните фактури били издадени преди доставката на стоките по тях, поради което падежа на плащане на задълженията по фактурите не бил настъпил. Също ангажира доказателства и претендира разноски.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите и възраженията на страните, прие следното:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД

            Представени са по делото Фактура №244/20.02.2013г. – копие, за PE-HWST плоскост екструдирана 2000 x 1000 x 10,0 мм, общо в количество на 1615 кг, на обща стойност 9845,04 лева с ДДС., фактура №248/11.03.2013г. – копие, за PE-HWST плоскост екструдирана 2000 x 1000 x 10,0 мм, общо в количество на 3135 кг, на обща стойност 19110,96 лева с ДД., съставени от ищеца с посочен получател ответното „ТЕХСЕРВ” ЕООД, които не са подписани нито от представител на ищеца, нито на ответника.

Представен е и приемо-предавателен протокол от 20.02.2013г, издаден от „Рожен Пласт” ЕООД, от който се установява, че последно посоченото дружество е предало  на К. Б. -  представител на „ТЕХСЕРВ” ЕООД и същият е получил, следните стоки: PE-HWST плоскост екструдирана 2000 x 1000 x 10,0 мм, натурален цвят, количество: 165 бр. Приемо-предавателният протокол е подписан и от двете страни и не е оспорен от ответника относно доказателствената му сила.

            Изслушано е заключение на ССЕ, от което се установява, че издадените от ищцовото дружество фактури /№244/20.02.2013г и №248/11.03.2013г. / са осчетоводени по надлежния ред, по счетоводен път при ищеца няма отписване на стоки в количествено отношение, същите стоки са закупени от «Рожен Пласт» ЕООД и осчетоводена продажба към «Техсерв» ЕООД. Процесните фактури /№244/20.02.2013г и №248/11.03.2013г./ са надлежно осчетоводени в счетоводството на ответника «Техсерв» ЕООД, същите фактури са включени в дневник за покупките и справка декларация по ЗДДС /в отчетните периоди м.02., м.03.2013г./ с право на приспадане на данъчен кредит. Фактурите са осчетоводени по с/ка 301 Доставки в стойностно изражение, не са налице складови разписки към фактурите, стоките не са заприходени на склад като количество.

Въз основа на така събраните доказателства, съдът приема, че между страните са осъществени продажби на описаните в исковата молба стоки, които са били предадени и реално получени от купувача-ответното дружество. Горното се установява от приложения по делото приемо-предавателен протокол, според който получаването е удостоверено от лицето К. Б., който действително е представляващия по закон ответното дружество; както и от заключението на ССЕ, потвърждаващо надлежното осчетоводяване на процесните фактури в счетоводството на ответника, както и включването им в дневник за покупките и справка декларация по ЗДДС с право на приспадане на данъчен кредит.  Фактът на осчетоводяването на издадените за тези доставки фактури е израз на волята за потвърждаване/липса на оспорване/ валидността на търговските сделки за покупко-продажба между страните – по аргумент от чл.324 ТЗ. С получаване на стоките за ответника е възникнало задължението да заплати тяхната цена на осн.чл.327, ал.1 от ТЗ, тъй като не се установява между страните да е било уговорено друго. Налага се общият извод, че исковете, предявени на основание чл.327, ал1. от ТЗ, са основателни и ще се уважат.

            Като не е изпълнил паричните си задължения за заплащане на цената при издаване на фактурите за продажба на стоките, ответникът е допуснал изпадането си в забава, считано от деня на издаването на фактурата на осн. чл.84, ал.1 от ЗЗД, за което дсължи обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 от същия закон. Неоснователно е позоваването от страна на ответника на разпоредбата на чл.303а от ТЗ, която , съгласно §13 от ПЗР на ЗИДТЗ / ДВ бр.20 от 28.02.2013 г./ не се прилага за договори, сключени до 15.03.2013 г., т.е. е неприложима към процесните договорин правоотношения. Акцесорните искове, предявени на основание чл.86 ЗЗД, са основателни и доказани по размер с прлиожените справки за изчисляване на законната лихва, неоспорени от ответника и ще се уважат.

            При този изход на спора на ищеца ще се присъдят направените от него деловодни разноски, които, се констатираха в размер от 2505,84 лв. , съответстващ на представения списък по чл.80 от ГПК.

            Мотивиран от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

            ОСЪЖДА «ТЕХСЕРВ» ЕООД с ЕИК 201764095 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Атон №20, представлявано от К. Т. Б., да заплати на «ТОЗЕР» ЕООД с ЕИК 200608339 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Обнова, №23, представлявано от управителя Т. П. Л., сумата от 9845,04 лева с ДДС, представляваща цената на продадени материали - PE-HWST плоскост екструдирана 2000 x 1000 x 10,0 мм, общо в количество на 1615 кг, за които е издадена фактура №244/20.02.2013г., ведно с обезщетение за забава в размер от 353,84 лева за периода 20.02.2013 г.- 28.06.2013 г., сумата от 19110,96 лева с ДДС, представляваща цената на продадени материали - PE-HWST плоскост екструдирана 2000 x 1000 x 10,0 мм, общо в количество на 3135 кг, за които е издадена фактура №248/11.03.2013г, ведно с обезщетение за забава в размер от 585,70 лева, за периода от 11.03.2013 г. - 28.06.2013г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба-02.07.2013г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 2505,84 лв. деловодни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                                                                                                                                                                                 /Таня Георгиева/

Вярно с оригинала.

В.А.