Гражданско дело 10756/2013 - Решение - 14-02-2014

Решение по Гражданско дело 10756/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е № 641

 

14.02.2014 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шести януари две хиляди и четиринадесета  година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Дияна Димитрова,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10756  по описа на същия съд за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Предявени са два обективно и субективно съединени осъдителни искове за причинени имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл. 45 и чл. 48 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД.

   Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г.А.Д.  , ЕГН **********,***, действащ със съгласието на своята майка и законен представител К.Н.Д., ЕГН: **********, против  М.Г.Г., ЕГН ********** ,  и чрез неговата майка и законен представител С.М.Т.,***, като законен представител,която отговаря по реда на чл. 48 ал.1 ЗЗД за вредите причинени от нейното дете,което не е навършило пълнолетие и живее при нея.  Твърди се,  че първият ответник по делото- М.Г., причинил на ищеца  на дата 31.03.2012 непозволено увреждане, изразяващо се в нанесен удар , при който му били причинени травматични увреждания ,изразяващи се в избиване на първите два горни зъба,болки и страдания,както и психотравма от вида му и преживяното. Твърди още , че в резултат на инкриминираното деяние – за което има  и влязла в сила присъда - е претърпял имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в затруднено дъвчене, болки,  неудобство, страх. Моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят – солидарно- обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 300 лева главница, за стоматологично лечение и  неимуществени вреди , в размер от 10000 лева главница, за претърпените болки и страдания, стрес и неудобство. Претендира и обезщетение за забавеното плащане на обезщетението от деня на забавата без покана - от деня на увреждането -31.03.2012 -  до окончателното изплащане на вземането, и за разноските по делото.

    Ответната страна не изпраща отговор на исковата молба.

    В открито заседание се поддържат същите процесуални позиции от ищеца.Ответната страна оспорва предявеният иск за неимуществени вреди само по размер, но не и по основание. Следва да се отбележи ,че не оспорва иска за имуществени вреди. И двете страни претендират  и разноските по делото.

    Проведената съдебно – медицинска експертиза дава заключение , че при произшествието на Д.  е било причинено избиване на централните първи зъби  1/1 на горната челюст, контузия на главата, комоцио церебри, разкъсно – контузна рана на долната устна. Избиването довело до трайно затрудняване на храненето , говора , и нарушило естетиката на лицето на Д. . Поради възрастови особености , не било възможно възстановяването на дефекта с мостовидна протеза преди навършването на 18 годишна възраст . Дотогава Д. трябвало да носи временна протеза.        

    Установено е следното:

    С влязло в сила определение на Пловдивския районен съд  по НОХД № ....., в сила от дата 21.11.2012 г , е одобрено между РП Пловдив и ответника ( в качеството си на подсъдим ) споразумение , по силата на което Г. се признал за виновен в извършването на престъпление по смисъла на чл. 131 ал. 1 т .4 пр.2, вр чл. 129 ал. 2, вр ал. 1, вр чл. 63 ал. 1 т.3 от НК, за това, че на дата 31.03.2013г, макар и непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си е причинил на малолетното лице - Г.А.Д.,***, средна телесна повреда, изразяваща се в  избиване на два горни първи зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като на основание чл чл. 52 НК е наложено наказание обществено порицание.

     Съобразно чл. 383 ал 1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязло в сила присъда и се ползва със сила на прeсъдено нещо,като задължителната и сила се отнася до всички елементи на престъпния състав, поради което  на основание  чл. 300 от ГПК, за настоящия съдебен състав е задължителна присъдата на същия районен съд по отношение на това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Следователно елементите на сложния фактически състав на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите  са налице – има противоправно деяние, причинно-следствена връзка, вреда и  ответника  го е извършил виновно. В това отношение страните и не спорят; ответната страна не оспорва исковете по основание ,  а само по размер.

І. Искът за обезщетение за неимуществените вреди е частично основателен.

   Няма спор, и съдът приема, че от така извършеното престъпление Д. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки , страдание , притеснения предвид външния му вид. Налице е и вина у дееца Г., като констатациите в тази насока в присъдата са задължителни за настоящия състав; същото се отнася и за причинно – следствената връзка между поведението на първия ответник и настъпването на вредите. Тоест, искът за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от избити два зъба и последвалите  неудобства  е напълно основателен, като в тази връзка са събрани и свидетелски показания , на които съдът вярва ( разпит на свид. М... Б... на  л. 29 от делото )Или след като има  вреда, изразяваща се в  причинени травматични увреждания , вина на ответника под формата, залегнала в решението на наказателното дело – пряк умисъл, противоправно деяние под формата на престъпление и причинно – следствена връзка, искът е основателен, тъй като е осъществена хипотеза по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Приложеното съдебно медицинско удостоверение описва травматичните увреждания , които са залегнали като факти в исковата молба, съставлява официален свидетелстващ документ и като такъв  кореспондира изцяло с епикризата от делото. С оглед характера  на причинените увреждания, продължителността на оздравителния процес, както и останалите обстоятелства по причиняването – хулиганските подбуди на ответника, но и младата възразст както на дееца , така и на пострадалия (  и двамата са били непълнолетни към датата на деянието )  съдът се мотивира да  присъди по справедливост обезщетение в размер на 8 000 лева, като се има и предвид факта , че лицевата естетика на Д. е сериозно нарушена , което му създава  и ще му създава неудобство за продължителен период от време – поне до навършване на пълнолетие, когато би било възможно окончателното  протезиране. В останалата си част искането не е доказано.

   ІІ. Искът да се присъди обезщетение за причинени имуществени вреди за стоматологично лечение също е доказан предвид събраните фактури- №150/20.06.2013 от СМТЛ ,, Т... Д...,, ООД и фактура от 21.06.2013 от ,, Дентал д-р Т....,, ЕООД, приложени на л. 10 и 11 от делото, които доказват извършените зъботехнически и дентални услуги и  не са оспорени от ответната страна.  Събраните свидетелски показания без съмнение установяват извършването на тези разходи от страна на ищците. 

     Акцесорните искове за обезщетение за забавеното плащане са основателни, доколкото такива са и главните. При непозволено увреждане причинителите са в забава и без покана, при което обезщетението ( в размер на законната лихва върху сумата на  главните искове ) се дължи от датата на причиняването на вредите. Като родител н а непълнолетния Г., майка му С. отговаря солидарно за причинените от неговото поведение вреди, на основанието по чл. 48 от ЗЗД, след като по делото не се спори, че тя е упражнявала родителски права към датата на увредата.

      Разноските по делото се понасят от ответниците пропорционално на уважената част на исковете, като последните  включително следва да се осъдят да заплатят дължимата държавна такса. 

      Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

                                           

                                                      Р Е Ш И: 

 

      Осъжда  М.Г.Г., ЕГН **********, и  С.М.Т., ЕГН **********, и двамата от гр. П. *** да заплатят СОЛИДАРНО на  Г.А.Д.  , ЕГН **********,***, сумата от 8 000 ( осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца на дата неимуществени вреди от непозволено увреждане на дата 31.03.2012г., както и сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на същата дата, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането – 31.03.2012 до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля като недоказан иска за обезщетение за неимуществените вреди над сумата от 8000 лева до пълния предявен  размер от 10000 лева.  

 

       Осъжда М.Г.Г., ЕГН **********, и С.М.Т., ЕГН ********** *** да заплатят на  Г.А.Д., ЕГН **********,***, действащ лично , но със съгласието на майка си К.Д.,  сумата от  362.62 лева разноски по производството.  

   

     Осъжда Г.А.Д., ЕГН **********,***, действащ лично, но със съгласието на майка си К.Д.,  да заплати на М.Г.Г., ЕГН **********, и С.М.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 19.41 лева разноски по делото.

 

   Осъжда М.Г.Г., ЕГН **********, и С.М.Т., ЕГН ********** *** да заплатят по по бюджета на съдебната власт чрез РС Пловдив, чрез сметката за таксите , държавна такса в размер на 332 лева и разноски по делото в размер на 83  лева.

 

    Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                                                                                                                                                                                       

                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала

ВК