Гражданско дело 10276/2013 - Решение - 07-02-2014

Решение по Гражданско дело 10276/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  551                        07.02.2014 година                            град Пловдив

 

       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, X граждански състав, в публично заседание на двадесети и пети ноември в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

при участието на секретаря Величка Динкова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10276 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.Н., е предявил против Н.В.К., с ЕГН **********,*** иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 6169/2013 г. на РС – Пловдив, XVIII - ти гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3844/12.04.2013, суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 1 535.57 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2011. г.- 30.04.2012 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 172.79 лева за периода 01.01.2012 г.- 09.04.2013 г., законната лихва, считано от 10.04.2013 г.- датата на подаване на заявлението и разноските по заповедното производство в размер на 134.17 лева.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот пък бил клиент с № *****, с ИТН ***** и имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати горните суми, в резултат на което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, но по образуваното по случая частно гр. дело № 6169/2013 г. на РС – Пловдив, XVIII - ти гр. с-в, длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК възразил срещу заповедта, че не дължи изпълнение на вземането, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът  Н.В.К. отрича да е ползвал начислената му топлинна енергия. Твърди, че не бил ползвал радиаторите и не бил употребявал топла вода. Монтираните измервателни уреди не отчитали ползването на топлинна енергия. След 20.09.2012г. радиаторите били демонтирани от жилището. Иска се отхвърлянето на предявените искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано частно гр. дело № 6169/2013 г. на РС – Пловдив, XVIII - ти гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3844/12.04.2013, суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 1 535.57 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2011. г.- 30.04.2012 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 172.79 лева за периода 01.01.2012 г.- 09.04.2013 г., законната лихва, считано от 10.04.2013 г.- датата на подаване на заявлението и разноските по заповедното производство в размер на 134.17 лева. Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

В настоящото производство е приета съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след извършена проверка на съответната документация е дало заключение, че разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно утвърдена методика за дялово разпределние на ТЕ в сгради етажна собственост – приложение към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 06.04.2007г. и се разпределя пропорционално на отопляемите обеми на имотите.

За целия процесен период за имота е разпределена 1.6498 мвтч ТЕ отдадена от сградната инсталация и 11.8802 ТЕ за вътрешната отоплителна инсталация или общо 14 5890 мвтч ТЕ. Потребление за БГВ няма.

В заключението е изложено още, че начисляването на дължимите суми за ТЕ на ответника за целия процесен период е извършено по действащите актуални за периода цени одобрени и съгласувани с ДКЕВР и липсват технически основания за оспорване разпределението на топлинната енергия в разглеждания блок в т.ч и в процесния апартамент.

В тази връзка обстоятелството, че не се ползва вътрешната отоплителна инсталация – ВОИ не означава, че не се дължат суми за сградната инсталация. Тръбите си остават в процесното жилище и никой няма право да ги маха оттам независимо дали радиаторите са свалени и затапени. Разпределението на изчислената стойност между абонатите в сградата става пропорционално на техните отопляеми обеми. Въпроси като наличие на щрангове, дължината и диаметрите на тръбите, с които е изпълнена инсталацията не се вземат предвид и не влияят на резултата от начисленото количество мвтч ТЕ за сградна инсталация.

Прието е заключение и на съдебно- счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на количеството консумирана топлинна енергия от абоната за процесния период, след приспадане на извършените от абоната плащания, кредитни известия сторниращи дължимото възлиза на сумата от 1 535.57 лева, а лихвата за забава- на 134.17 лева. 

Като писмени доказателства са приети, препис- извлечения от сметка, общите условия на ищеца.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, както се твърди в отговора, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. По делото не се спори, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот. В изложените твърдения от нея е посочено, че това е нейно жилище, което представлява краен апартамент до който топлина не достига.

Основните спорни въпроси по делото са разгледани и подробно обсъдени в заключението на СТЕ и допълнителното такова, в което изрично се отбелязва, че за процесния период абонатната станция е работила и обслужвала сградата, в която се намира имотът на ответника. Разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно утвърдена методика за дялово разпределние на ТЕ в сгради етажна собственост – приложение към Наредба 16-334 за топлоснабдяването и се разпределя пропорционално на отопляемите обеми на имотите. За целия процесен период за имота е разпределена 14 5890 мвтч ТЕ отдадена от сградната инсталация за отопляем обем и за вътрешната отоплителна инсталация. Потребление за БГВ няма.

Установено е още, че начисляването на дължимите суми за ТЕ на ответника за целия процесен период е извършено по действащите актуални за периода цени одобрени и съгласувани с ДКЕВР.

В тази връзка неоснователни са възраженията за сериозно съмнение в достоверността на формирането и образуването на задължението по главницата на длъжника. Разпределението и начисляването на топлоенергията е извършено коректно, сумите са реални и са формирани при спазване на съответните правила.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, които счетоводно съответстват на отдаденото количество топлина за процесния апартамент и които произтичат от валидно възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече е била издадена заповед за изпълнение.

На основание чл. 78 ал. 1 и 8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за  настоящото производство, които са направени-  внесена държавна такса в общ размер на  34.17 и 43.08 лева или общо 77.25 и депозити за вещи лица по допуснатите експертизи общо в размер на 180 лева, както и  юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от 100 лева, определен на основание чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса.

В полза на ответника не се дължат разноски с оглед изхода на спора по делото.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Н.В.К., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА ищеца ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.Н. присъдените по частно гр. дело № 6169/2013 г. на РС – Пловдив, XVIII - ти гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3844/12.04.2013, суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 1 535.57 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2011. г.- 30.04.2012 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 172.79 лева за периода 01.01.2012 г.- 09.04.2013 г., законната лихва, считано от 10.04.2013 г.- датата на подаване на заявлението и разноските по заповедното производство в размер на 134.17 лева.

ОСЪЖДА Н.В.К., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 чрез пълномощника си юрисконсулт И.П. сумата от 357.25 / триста петдесет и седем лева и 25 стотинки/ лева разноски за настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ :/п./В.Атанасов/

 

             Вярно с оригинала

             ВД