Гражданско дело 10037/2013 - Решение - 21-02-2014

Решение по Гражданско дело 10037/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е № 803

21.02.2014г , ПЛОВДИВ.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIII-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и четиринадесета година , в състав:

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

   с участието на съдебния секретар Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10037/2013г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по чл.235 от ГПК - решение по съществото на спора.

   Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД София с ЕИК :121830616, моли да се признае за установено спрямо ответника Д.К.Н. с ЕГН: ********** ***№7, че,  дължи  на ищеца сумата от 9 845,48 лв., съставляваща главница, дължима по Договор за кредит и поръчителство от 25.10.2007 г. и допълнително споразумение от 20.11.2009г.,  сумата от 2 237,54 лв., съставляваща редовна лихва, дължима за периода от 20.05.2011г. до 28.11.2012г., сума от 1 155,88 лв. - наказателна лихва, дължима за периода от 20.05.2011г. до 28.11.2012г., 35 лева заемни такси и законната лихва върху главницата от дата 28.11.2012 до окончателното изплащане на вземането, както и направените по частно гражданско дело № 19940/12 , ПРС , разноски – 265.48 лева държавна такса и 520.78 лева юрисконсултско възнаграждение.  Твърди се, че ответника е страна по договор за поръчителство, служещ да обезпечи вземане на банката по друг договор за банков кредит, по който обаче основния кредитополучател починал , кредита бил обявен за предсрочно изискуем, а наследниците му се отказали от наследството му . Твърди също така , че за вземането си банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение , против която обаче ответникът възразил своевременно. Твърди също така , че възражението против издадената заповед за незабавно изпълнение от страна на Н. е просрочено, респ. недопустимо.

   Ответника оспорва исковете по основание, като твърди, че не е бил уведомяван от банката, че обслужването на кредита е било прекратено; навежда доводи, че наследниците на починалия кредитополучател не са извършвали отказ от наследствените му права и задължения. Претендират се разноските .

   В откритото по делото съдебно заседание позициите на страните са същите. Вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза дава заключение , че  размерът на задължението към 28.11.2012г. и към 01.10.2013г. е 9845.48 лв.- главница.

  Фактология на спора :

   На 25.10.2007 г между банката – ищец и И.... И. *** е сключен договор за банков кредит , по който било уговорено кредитополучателя да получи като кредит сумата от 12000 лева , която да върне на 120 равни месечни вноски с падеж на всяко пето число на текущия месец. Вземането на банката по този кредит било обезпечено чрез договор за поръчителство, по който ответника се задължил да заплаща солидарно с основния кредитополучател тези вноски и останалите вземания на банката, напр. за разноски и такси по кредита. На 20.11.2009 г между същите страни било сключено допълнително споразумение , по силата на което  били предоговорени основните елементи на договора за кредит; поръчителството също било подновено. 

Установителен иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл.86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и възражението против нея, искът е допустим. Срокът за възражение по реда на чл. 415 от ГПК е спазен от ответника , тъй като поканата за доброволно изпълнение му е връчена от ЧСИ на 16.04.2013г ,  а самото възражение е постъпило в съда на 24.04.2013г. 

   По същество обаче е неоснователен.

    Има между страните договор за поръчителство , по силата на който ответника Н. се е задължил да отговаря солидарно за задълженията на К. по договора за кредит , при условията, посочени в същия договор за кредит .  

    Банката – кредитор по вземането обаче не е спазила закрепения в чл. 147 от Закона за  задълженията  и договорите шестмесечен срок за реализация на правата си срещу поръчителя, като същевременно базира иска си на договор за поръчителство.   Това е така, тъй като съобразно договора между страните при общи условия ( чл.19.2) ,  кредитът става автоматично предсрочно изискуем с неплащане на поне две месечни вноски, а няма спор между страните , вкл. с оглед изложеното в исковата молба , че тази предсрочна изискуемост е настъпила на дата 26.09.2011г. при неплащане на две последователни месечни вноски  за месеците юли и август 2011г Наследството на И.К. е открито на 14.07.2011г , при което вероятен е извода , че след тази дата кредита не е бил обслужван и към 26.09.2011г е бил отнесен автоматично в просрочие. Това е и датата , посочена в извлечението от сметките , което е послужило на банката като документ по смисъла на чл. 417 т. 3 от ГПК, респ , датата на падежа на главното задължение по смисъла на коментираната разпоредба. Стилистичната формулировка на чл. 19 .2 звучи по следния начин „При допусната забава в плащанията на главница и /или лихва над 90 дни , , целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие”. Затова съдът я тълкува в смисъл , че тази изискуемост настъпва между страните автоматично, без да  е нужно волеизявление на банката, каквото например е договорено изрично в следващата разпоредба на същия договор : „ Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и в следните случаи........”     Няма данни ответникът да е бил канен да изпълни вместо кредитополучателя, като в това отношение съдът кредитира наведените от него доводи; заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на задължението е депозирано в ПРС на 28.11.2012 г и първото действие на банката за реализация на правата й спрямо поръчителя. Затова срокът по чл. 147 от ЗЗД не е спазен,  а за това обстоятелство съдът следи и служебно, тъй като самият срок е преклузивен ( срв. решение № 130 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 139/2009 г., I т. о., ТК, и др. под ).

    За пълнота , ответникът  е възразил , че не бил нито уведомен за спирането на плащанията от страна на основния кредитополучател, нито бил канен от страна на банката да изпълни вместо последния . Съобразно договора  при общи условия обаче, банката не е поемала такова задължение , а няма  и законово такова , при което това оплакване е неоснователно. Няма и значение дали наследниците са извършили отказ от наследството на К...... , тъй като характера на института на поръчителството предполага солидарна отговорност на кредитополучателя и поръчителя. Казано с други думи, банката има право по свое усмотрение да насочи иск към поръчителя , без да е нужно да обосновава невъзможност да направи същото по отношение на основния кредитополучател или негови  наследници или други правоприемници. Ответната страна не навежда други правопогасяващи възражения.      

    Разноските по делото са за сметка на ищеца.

    Воден от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

                                                                         Р Е Ш И:

     ОТХВЪРЛЯ  ИСКА  на Банка ДСК ЕАД София с ЕИК :121830616, със седалище и адрес на управление , да бъде признато за установено спрямо Д.К.Н. с ЕГН : **********,***№ 7, че дължи на банката следните суми - 9 845,48 лв., съставляваща главница, дължима по Договор за кредит и поръчителство от 25.10.2007 г. и допълнително споразумение от 20.11.2009г., сумата от 2 237,54 лв., съставляваща редовна лихва, дължима за периода от 20.05.2011г. до 28.11.2012г., сума от 1 155,88 лв. - наказателна лихва, дължима за периода от 20.05.2011г. до 28.11.2012г., 35 лева заемни такси и законната лихва върху главницата от дата 28.11.2012 до окончателното изплащане на вземането, както и направените по частно гражданско дело № 19940/12 , ПРС , разноски – 265.48 лева държавна такса и 520.78 лева юрисконсултско възнаграждение, за които по същото частно гражданско дело е издадена заповед № 12560/29.11.2012г , кат о неоснователен и недоказан .

     Осъжда Банка ДСК ЕАД София с ЕИК :121830616 да заплати на Д.К.Н., ЕГН : **********,***№ 7 направените в производството разноски в размер на 50 лева – адвокатски хонорар. 

    Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала

ВК