Гражданско дело 9432/2012 - Решение - 18-07-2013

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

   3254               18.07.2013 година               град Пловдив

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVIІІ гр.с., в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав

 

Председател: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

секретар: Ваня Койчева

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9432 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 208, ал. 1 КЗ вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът С.К.К., ЕГН ********** *** , чрез адвокат М., е предявил против „Интерамерикан България ” ЗЕАД, ЕИК: 121744900, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Ал. Стамболийски” № 55, ет. 7, офис 12, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 5295,14 лева - главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор № 00017494, във връзка с настъпило ПТП от 30,06,2010 г, мораторна лихва за периода 27.07.2011 г.- 15.06.2012 г. в размер на 486,73 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 15.06.2012 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на 30,06,2010 г. в гр. Б. до бетонов подлез до бензиностанция Лукойл, при управлението на лек автомобил марка „***”, модел ****, с рег. № ** ****** , водачът М. П. при движение с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила и се удря в подпорната стена на подлез, в резултат на което е унищожен напълно целия автомобил. По случая бил съставен ПТП № 1280277/30,06,2010 г. Във връзка с настъпилото събитие и  наличието на валиден застрахователен договор „Комбинирана автомобилна застраховка” , обективирана в полица № 00017494,  с клауза „мега каско”, ищецът уведомил ответното дружество за настъпилото събитие и предявил претенцията си. По повод на заявената претенция била образувана преписка по щета 32323/2010 г., в хода, на която са проведени два огледа на автомобила на 01,07,2010 г. и 14,07,2010 г. При извършените огледи били констатирани множество увреждания по процесния автомобил, подробно описани в исковата молба. Към датата на застрахователното събитие възстановяването на процесния автомобил по- най ниските възможни цени се равнява на сумата от 12 486,48 лв. Ищецът счита, че е налице тотална щета. Ответното дружество е определило обезщетение от 6954,56 лв. и след извършено прихващане с четвъртата премийна вноска, е заплатило на ищеца сумата от 6613,98 лв. Поради това се претендира сумата от 5295,14 лв., представляваща разлика между   най ниската възможна цена, която е необходима за възстановяване на процесния автомобил – 12 486,48 лв. и заплатеното от ответника обезщетение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Предявените искове са неоснователни и недоказани. Твърди се, че е налице изключен риск по смисъла на чл. 5 от , ал. 1, т. 1,1 специално условие „Каско” на автомобили. Ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 6613,98 лева. В условията на евентуалност се прави възражение за намаляване на претендираната сума.  Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Безспорно се установява от доказателствата по делото, че на 14.12.2009 г., между ищецът С. К. и ответника „Интерамерикан България ЗЕАД" ЕАД, е сключена имуществена застраховка „Автокаско”, обективирана в застрахователна полица № 00017494/00 /14.12.2009 г./л.12/ „Комбинирана автомобилна застраховка” за лек автомобил марка „***”, модел ****, с рег. № ** ******, собственост на ищеца. Според застрахователната полица № 00017494/00 /14.12.2009 г., застраховката е за територията на Р България, периода на покритие на застраховката е от 00,00 ч. на 15.12.2009 г. до 24,00 ч на 14.12.2010 г., застрахователната сума, до която се покриват причинени по автомобила вреди, е  18 000 лева, предвидена е каско клауза – „Мега каско”, включваща следните рискове - „пожар”, природни бедствия, пътно-трансрортно произшествие, кражба чрез взлом или грабеж на цялото МПС, умишлени действия, паркинг, съгласно общите и специалните условия на дружеството, с които застрахованият е декларирал, че е запознат, че се съгласява с тях, като неразделна част от договора и че е получил екземпляр от същите.

От представените по делото писмени доказателства -  протокол за ПТП № 1280277, АУАН , наказателно постановление /л.230- 232/ се установява, че на съответната дата 30.06.2010 г. около 18,00 часа в гр. Б., на пътя от бензиностанция Лукойл в посока р-т Зелин,М. П., управлявайки лек автомобил марка „***”, модел ****, с рег. № ** ****** се удря в подпорна стена на подлез , при което са настъпили имуществени вреди на процесния автомобил. Като причина са настъпване на ПТП в протокола за ПТП е отбелязано, че водачът на процесния автомобил М. П. е карал с несъобразна скорост с пътните условия, като пътя е бил мокър , порадо което е загубил контрола над МПС. На същата дата е съставен и АУАН, въз основа на който е издадено наказателно постановление № 1071/10 от 19,07,2010 г., с което е наложено административно наказание на водача на процесния автомобил М. П., а именно глоба в размер на 100 лв., поради това, че е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП и са му отнети 4-ри контролни точки.

Във връзка с настъпило ПТП на 05,07,2010 г. водачът на процесния автомобил М. П. е уведомил ответника за настъпилото ПТП/л.66/, поради което е изготвен доклад по щета № 32323 /л.76/ 

Между страните по делото не се спори, че във връзка с настъпилото ПТП и образуваната щета, ответникът е определил обезщетение в размер на 6954,56 лв. и след извършено прихващане с четвъртата премийна вноска по застрахователния договор, е заплатило на ищеца сумата от 6613,98 лв.

Приети са като писмени доказателства по делото ОУ на отвтеното дружество/л.90-99/, специално условия на Каско на автомобили, /л.100-108/, вътрешни правила за дейността по уреждане на претенции по застрахователни договори /л.112- 135/.

Налице е отказ на застрахователното дружество за изплащане на друга сума, извън изплатеното застрахователно обезщетение, който отказ е обективиран в писмо л.143 от делото. От същия е видно, че отказът е мотивиран с липсата на разходно-оправдателни документи за извършени на автомобила ремонти.

От обяснение /декларация/ от 05,07,2010 г.на водача на МПС в момента на ПТП автомобилът се е движил с 80 км./ч , занесъл е на дясно, времето е били дъждовно и валяло.

По делото са изслушани и приети две съдебно технически експертизи, едната единична, изготвена от вещото лице С., другата тройна изготвена от вещите лица З., Г. и М..  От заключението на тройната съдебно- техническата експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като по-пълно, обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че размерът на щетата, определен по вътрешните правила на ответното дружество- по т. 19, вр. с т. 17 от  вътрешните правила,  е в размер на 13 092,57 лв.  От техническа гледна точка механизмът на ПТП е следния: на 30,06,2010 г. около 18 часа процесния автомобил, управляван от М. П. се е движил по път , преминаващ под АМ Хемус, в посока от север на юг. В зоната на остър ляв завой П. е загубил контрол на автомобила и при излизане от завоя се е ударил в десния контур на подлеза на АМ Хемус. Причина за произшествието е , че водачът П. не е боравил адекватно с органите на управление на автомобила със задно предаване, в зона с последователни леви завои с различен променлив радиус, при наличието на надлъжен наклон /надолу/ и мокра настилка на пътното платно, както и липсата на предупредителни знаци. В зоната преди местопроизшествието няма никакви предупредителни или ограничителни знаци. Водачът на л.а. БМВ, П. е имал техническа възможност да избегне удара при правилна преценка на обстановката, включително да предвиди отсъствието на знаци, при което да навлезе в острия завой със скорост , която да му позволи безопасно да следва контура на пътя при мокра настилка.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото са сключили валиден застрахователен договор за имуществено застраховане „ Мега Каско”, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума настъпилите за застрахования имуществени вреди в резултат пътно-транспорно произшествие. На 30,06,2010 г. в гр. Б. до бетонов подлез до бензиностанция Лукойл, при управлението на лек автомобил марка „***”, модел ****, с рег. № ** ****** , водачът М. П. при движение с несъобразена скорост, нарушавайки правилата за движение по пътищата,  губи контрол над автомобила и се удря в подпорната стена на подлез, в резултат на което на процсния автомобил са причинени имуществени вреди, като застрахователят е изплати обезщетение на ищеца в размер на  6954,56 лв., от която сума е прихвал сумата от 340,58 лв., представляваща четвъртата премийна вноска по застрахователния договор.

Разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от КЗ постановява, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Съгласно чл. 203, ал.2 от КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество или това е пазарната стойност на имуществото. Възстановителната стойност е тази, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Съгласно чл. 208, ал.3 от КЗ застрахователното обезщетение дължимо се при настъпване на застрахователно събитие по имуществена застраховка следва да отговаря на размера на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Размерът на дължимото се обезщетение при настъпване на застрахователно събитие е ограничен от договорената застрахователна сума, която не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото- чл. 203 от КЗ. В разглеждания случай размерът на щетите се определя от заключението на тройната САТЕ.

Доколкото в настоящия процес застрахователят в качеството си на ответник може да прави възражение за изключен риск  по смисъла на чл. 211, т. 1 КЗ, вр. с чл. 5 от , ал. 1, специално условие „Каско” на автомобили /л.103/, то следва да се разгледа и въведеното такова в отговора.  При възражение на застрахователя за изключен риск, съгласно на чл. 5 от , ал. 1, т. 1,1, т. 1,2  специално условие „Каско” на автомобили  - щети, причинени от или следствие умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, членове на неговото семейство или на трето ползващо се лице, които са предизвикали застрахователното събитие. Тежестта на доказване, че е налице изключен риск по смисъла на чл. 5 от специално условие „Каско” на автомобили  е върху страната, която се позовава на приложението на тази клауза - в случая застрахователят трябва да установи с допустимите доказателства твърдените действия, извършени от застрахования, при които е увреден застрахования автомобил, съставляващи груба небрежност.  Във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът, като прецени какво е поведението на конкретния причинител на вредата за настъпване на застрахователното събитие и съставлява ли действие, което е груба небрежност, с оглед тази конкретна преценка, прави извода налице ли е изключен риск, съобразно уговореното със  специално условие „Каско” на автомобили  - в случая с чл. 5 т. 1,1 и т.1.2 . Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието "груба небрежност", приложима за всички случаи.

В разглеждания казус макар да е налице валидно застрахователно правоотношение между страните, в срока на действие на което е възникнало застрахователно събитие, покриващо се  от застраховката, налице е основание за изключване отговорността на застрахователя поради проявена груба небрежност от водача на МПС, довела до настъпване на ПТП. Приет е като доказателство протокол за ПТП , който представлява официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила не е оборена по начин, изключващ съдържащите се в него данни . Това налага, с оглед неговата доказателствена тежест, съдът да приеме, че отразените в същия факти и обстоятелства са истински. Констатацията за нарушение на правилата за движение – несъобразяване на скоростта на движение на застрахования автомобил с пътните условия, се допълва и от АУАН и издаденото наказателно постановление, както и от изслушаната по делото тройна САТЕ, която установи, че главната причина за настъпването на произшествието е именно, че водачът П. не е боравил адекватно с органите на управление на автомобила със задно предаване, в зона с последователни леви завои с различен променлив радиус, при наличието на надлъжен наклон /надолу/ и мокра настилка на пътното платно, като П. е имал техническа възможност да избегне удара при правилна преценка на обстановката, включително да предвиди отсъствието на знаци, при което да навлезе в острия завой със скорост , която да му позволи безопасно да следва контура на пътя при мокра настилка. Шофьорът на автомобила  БМВ  не е предприел обичайни и предписани от закона действия – да намали скоростта на движение. Скоростта не е съобразена и предвид  атмосферните условия – валяло е дъжд, пътна настилка е била мокра , както и с пътя- наличието на остри завой, при което водачът не е бил в състояние  да спре в очертанията на пътното платно. Неизпълнението на задълженията за съобразяване на скоростта – чл.20,ал.2 ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилият вредоносен  резултат. Ако водачът на процесния автомобил е карал със съобразена скорост, инцидентът е нямало да се случи.

Гореизложеното налага извода, че въпреки  наличие на  валидно облигационно правоотношение между страните, при  констатацията за сключен застрахователен договор за посочения по-горе вид застраховка на автомобила , който е претърпял ПТП, и в каквато връзка се претендира и застрахователно обезщетение за получените щети, клаузата на т 1.1, чл.5 от специално условие каско на автомобили на конкретния застраховател- страна по договора урежда един от случаите на изключен риск, и тъй като с оглед свободата на договаряне, страните могат да  постигат съгласие кои са покрити от застрахователния договор рискове и кои са изключени,  то в случая се явява  изключен  рискът при причиняване на щетите на застрахованото имущество от действия на трето ползващо се лице , причинени не само умишлено, но и –както в настоящия случай – при  груба небрежност.

В областта на гражданското право, грубата небрежност е квалифицирана форма на небрежност, която се характеризира с неполагане и на най-елементарната грижа, която би следвало да бъде положена  за съответните работи, като за наличието й не е необходимо да се доказва субективното отношение (интелектуален елемент) на дееца, а тя се извежда от поведението му в конкретната обективна обстановка.

В този  случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът, като прецени какво е поведението на водача, довело до настъпване на вредата (респ. за настъпване на застрахователното събитие ) и преценявайки  съставлява ли действие, което е груба небрежност, с оглед тази конкретна преценка, прави извода, че е налице изключен риск, съобразно уговореното в  ОУ  на застрахователя, поради което последният не дължи търсеното обезщетение.

Гореизложеното налага извода, че предявения иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

 

По отношение на разноските:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответницата разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, 400 лева – депозит за вещи лица и 10 лева за съдебно удостоверение.

 

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.К., ЕГН ********** *** , чрез адвокат М., против „Интерамерикан България ” ЗЕАД, ЕИК: 121744900, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Ал. Стамболийски” № 55, ет. 7, офис 12, представлявано от К. Ч., иск за плащане на сумата от  5295,14 лева - главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор № 00017494, във връзка с настъпило ПТП от 30,06,2010 г, сумата от 486,73 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.07.2011 г. до 15.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -15.06.2012 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН ********** ***, да заплати на „Интерамерикан България ” ЗЕАД, ЕИК: 121744900, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Ал. Стамболийски” № 55, ет. 7, офис 12, представлявано от К. Ч., направените по делото разноски в размер на 600 лева за държавна такса, сумата от 400 лева- депозит за вещи лица и 10 лева за съдебно удостоверение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                             

                                       СЪДИЯ :

                                              /Николай Стоянов/

Вярно с оригинала.

ВК