Гражданско дело 8344/2012 - Решение - 10-12-2012

Решение по Гражданско дело 8344/2012г.

      РЕШЕНИЕ

 

Номер  4570                               10.12.2012г.                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски Районен съд                                  Първи граждански състав

 

На десети декември                                    две хиляди и дванадесета година

 

В публично заседание на тринадесети ноември 2012г. в следния състав:

Председател:Десислава Кацарова

Секретар:Лиляна Кирилова

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8344 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 Кодекса на труда и чл. 86, ал.1 Закона за задълженията и договорите.

Ищците С.С.Ш., ЕГН **********, П.Й.Ш., ЕГН ********** и И.Й.Ш., ЕГН **********,***, твърдят, че търпят неимуществени вреди вследствие *** – Й.П. Ш., настъпила на 29.04.2011г., представляваща призната по законоустановения ред трудова злополука. Твърди се, че общият им ***, изпълнявайки трудовите си задължения по повод и във връзка с извършване на работа по почистване на базата на ответното дружество – “Автомагистрали”ЕАД, ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Тунджа” № 12А, в с. Т. е бил блъснат от работеща фадрома с частично свален кош, управлявана от И.Ж.. Вследствие на удара ***ят им паднал на площадката и бил прегазен с левите колела на машината, вследствие на което починал.

Заявяват, че по случая било образувано НОХД № 895/2012г. по описа на ПРС, като И.Ж. бил признат за виновен и му било наложено съответното наказание.

Твърди се, че от изготвената СМЕ по делото е установено, че смъртта се дължи на тежка и съчетана ***с тежки и несъвместими с живота травматични увреждания на жизнено важни органи, които е възможно да бъдат получени при блъскане и последващо падане и прегазване от колелата на движеща се фадрома.  Установено е, че шофьорът е могъл да избегне удара, ако се е движел с напълно вдигнат или спуснат кош, за да си осигури достатъчна видимост и да реагира своевременно на поява на препятствие на пътя си.

Заявяват, че поради наличието на трудов договор между ***я и ответника Автомагистрали ЕАД, то и същият отговаря за претърпените от ищците вреди, като претендират обезщетение по чл. 200 от КТ от работодателя.

Заявяват, че починалият е бил единствената морална и материална опора в живота на *** и след смъртта му всичко се е сринало.

Заявяват, че търпят болки и страдания вследствие на претърпяната трудова злополука и настъпилата смърт и претендират обезщетение за обезвреда в размер на по 100 000 лв. за всеки от тях.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да заплати сумата от по 100 000 лв. на всеки от ищците, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта - 29.04.2011г., до окончателното изплащане. Претендират направените по делото разноски. Ангажирани са доказателства.

В срока за отговор на исковата молба от ответника е постъпил такъв, с който са направени възражения относно местната подсъдност, по които съдът е взел отношение.

Исковете се оспорват, като са привлечени като трети лица помагачи на страната на ответника прекия причинител на увреждането – И.И.Ж., застрахователя – Застрахователно дружество “ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, както и работодателя на прекия причинител – “Пътремант”ООД, ЕИК 115887057, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.”Тракия”, бл.134, вх.Б, ет.2, ап.6, представлявано от Л.П.С. и К.Д.В., по подробно изложени съображения.

Признава се обстоятелството, че в резултат на инцидента, който е признат по съответния ред за трудова злополука, ***ят на ищците е починал, като се оспорва размера на предявените искове и се моли, съответното обезщетение да бъде намалено, тъй като различните наследници в различна степен са чувствали житейска и емоционална близост с починалия, поради което и размерът на техните обезщетения следва да бъде различен. Оспорва се и обстоятелството, че в кръга на неимуществените вреди следва да бъдат включени имуществени такива, в който смисъл се явява и твърдението в исковата молба, а именно, че починалият е бил материална опора в живота на ищците. Счита, че следва обезщетението да бъде намалено с изплатеното от застрахователя обезщетение. Твърди се също така, че лицето, което е причинило увреждането, управлявало фадромата, не е работник на ответното дружество, а на друго такова. Твърди се, че всички правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са били спазени, като всички инструктажи са били проведени, а смъртта е причинена вследствие на виновно поведение на едно физическо лице, което, както беше посочено по-горе, не се явява работник или служител на ответното дружество.

Прави се възражение във връзка с периода, за който се претендира обезщетение за забавено плащане, като се твърди, че същото следва да се счита от момента на разпореждането на РУ „СО” във връзка с признаване на злополуката за трудова.

От страна на третите лица помагачи на ответника не е взето становище по иска.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Не се спори между страните, а и от представеното копие от трудов договор № * от 23.11.2006г., сключен между ответника и Й.П. Ш., се установява, че последният е работил при ответното дружество по трудово правоотношение от 27.11.2006г. на длъжност „***”.

С присъда № */ 02.04.2012г., постановена по НОХД № 895 по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХХVІ н.с., И.И.Ж. е бил признат за виновен в това, че на 29.04.2011г. в землището на с.Т., обл.Пловдив, е причинил другиму – на Й.П. Ш., смърт по непредпазливост, поради което и на основание чл.122, ал.1 от НК вр. с чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл.58А, ал.1 от НК съдът е намалил така определеното наказание с една трета или същото е в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода. Изпълнението на същото е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. От разпореждане № */20.06.2011г. на НОИ – “СУСО” – гр.С., се установява, че станалата с Й. Ш. на 29.04.2011г. злополука, станала през време и по повод на извършваната работа – при прегазване от товаръчна машина /*/ в двора на пункт на «Т.», като той починал от тежки травми, като същата злополука била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО. Работодателят подал декларация за трудова злополука вх.№ */ 05.05.2011г., с която декларирал същата.

Между страните липсва спор, че липсва нарушение от страна на длъжностни лица на ответното дружество – работодател на нормативните документи във връзка със здравословни и безопасни условия на труд, както и че прекият причинител на увреждането не е бил работник на ответното дружество, а на друго такова, а именно “Пътремонт”ООД – гр.Пловдив.

От разпита на свидетеля К.С.Г. се установи, че ищците преживели тежко загубата на близкия човек, с когото С.Ш. – негова ***, живеели заедно. Били *** от 40 години, нямали конфликти помежду си. *** й бил здрав, не пиел, не пушел, не боледувал изобщо. Тя била безработна и разчитала единствено на *** си. След смъртта му се разболяла, получила *** и приемала успокоителни лекарства. Нямала средства. Понастоящем подобрила състоянието си, но продължавала да вдига ***. Често ходели на гробища заедно с големия *** П.. Той се върнал веднага от И – два дни след смъртта на *** си. Загубил работата си вследствие на идването си в *. Малкият *** – И., влязъл в болница в И след смъртта на *** си от притеснение и не могъл да се върне за погребението му. *** били семейни, като в България живеели в една къща с родителите си. Съдът кредитира посочените показания като логични и последователни, основани на преки впечатления.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл.200 от Кодекса на труда са налице.

Установено е по надлежния ред, с нарочен акт, че на 29.04.2011г. ***ят на ищците е претърпял трудова злополука, довела до смъртта на същия. Съдът намира, че по делото се установи и причинната връзка между увреждането на здравето и претърпяната трудова злополука. Този извод се потвърждава от разпореждане № * / 20.06.2011г. на длъжностно лице при Националния осигурителен институт.

В резултат на увредата *** на пострадалия - ищци в настоящото производство, са претърпели болки и страдания, изразили се в загуба на близък човек, към когото били привързани, който се явявал опора в живота им, а на ***та си той осигурявал морална и материална подкрепа, които по правилата на гражданското и трудовото право следва да бъдат репарирани.

Неимуществената отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените болки и страдания, както и продължителността и интензитета им. Предвид гореизложеното и с оглед степента на търпените болки и страдания, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че предявеният иск за търпени от ищцата С.Ш. неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 100 000лв., тъй като тя е загубила *** си, с когото живели заедно 40 години и който бил здрав и работоспособен, макар да бил навършил *** години. От показанията на св.Г. се установи, че същата рязко е влошила здравословното си състояние след инцидента, което и понастоящем не било нормализирано. Тя загубила опората в живота си, предвид факта, че *** им работели и живеели в чужбина, като единствен близък човек бил *** й. Той осигурявал и издръжката й, предвид факта, че тя била безработна. По отношение на другите двама ищци – *** на починалия, се установи, че същите са понесли тежко загубата на *** си. Предвид факта, че те са работоспособни, създали са свои семейства, а и работят и живеят в И, поради което и между тях и починалия не е съществувала такава емоционална и житейска привързаност, както със ***та му, то следва да им се присъди обезщетение в по-нисък размер, а именно в размер на по 30 000лв. за всеки от тях. Този размер би репарирал претърпените болки и страдания, като до пълния предявен размер исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.4 от Кодекса на труда дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Липсват твърдения, а и доказателства, застрахователят да е изплатил обезщетение на *** – ищци в настоящото производство. Ето защо, обезщетението, присъдено на ищците, не следва да бъде намалявано, в какъвто смисъл не се споделя наведеното от ответника възражение. 

И тъй като се касае до задължения от непозволено увреждане, то съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД ответникът се смята в забава и без покана, като считано от датата на непозволеното увреждане дължи обезщетение в размер на законната лихва /чл. 86, ал. 1 ЗЗД/. Не се възприема възражението на ответника, че работодателят изпада в забава от датата на установяване на трудовия характер на злополуката, тъй като в случая са приложими общите правила на чл.84, ал.3 от ЗЗД и отклонение в тази насока не е предвидено. В тази насока се явява и трайната съдебна практика, вкл. решение № 5 от 2.II.1995 г. по гр. д. № 565/94 г., IV г. о. и решение № 441 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 682/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Ц.. Соченото от ответника решение не е в смисъла, посочен от ответника, а именно в насока, че обезщетението за забава се дължи от датата на увреждането, поради което и същото ще се присъди именно от тази дата.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая, макар да се касае за трудов спор, то исковете се явяват оценяеми, поради което и приложение намира разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като предвид размера на претенциите на всеки от ищците, то и определеното възнаграждение възлиза на 7350лв. за всеки от тях. Сборът на възнаграждението за тримата ищци, определен по сочения нормативен акт, надхвърля заплатеното възнаграждение. Макар делото да не се отличава с фактическа сложност, то предвид правната му сложност, както и размера на претендираните суми, разноските в тази им част не следва да бъдат намалени. 

Решение № 5 от 2.II.1995 г. по гр. д. № 565/94 г., IV г. о.

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата Ш. сумата от 6666,67лв., а на другите двама ищци – по 2 000лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците П. и И. Ш. следва да заплатят на ответника сумата от 212,33лв. – разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджета на съдебната власт сумата от 6400лв. – държавна такса.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

                                                        Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Автомагистрали”ЕАД, ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление гр.офия, ул.”Тунджа” № 12А, представлявано от Д.В.С., да заплати на С.С.Ш., ЕГН **********,***, сумата от 100 000лв./сто хиляди лева/ - представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта при трудова злополука, настъпила на 29.04.2011г., на *** й Й.П. Ш., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.04.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 6666,67лв./шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 67ст./ -направени разноски.

ОСЪЖДА “Автомагистрали”ЕАД, ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление гр.офия, ул.”Тунджа” № 12А, представлявано от Д.В.С., да заплати на всеки от ищците П.Й.Ш., ЕГН **********, и И.Й.Ш., ЕГН **********, и двамата от с.Ц., обл.П, ул.”А.М.” №, сумата от по 30 000лв./тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие *** – *** им Й.П. Ш. ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 29.04.2011г. до окончателното им изплащане, както и сумата от по 2000лв./две хиляди лева/ -направени разноски, като над уважения до пълния предявен размер от по 100 000лв. за всеки от тях ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.200 от Кодекса на труда, като неоснователни.

ОСЪЖДА П.Й.Ш., ЕГН **********, и И.Й.Ш., ЕГН **********, и двамата от с.Ц., обл.П, ул.”А.М.” №, да заплатят на “Автомагистрали”ЕАД, ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Тунджа” № 12А, представлявано от Д.В.С., сумата от 212,33лв./двеста и дванадесет лева и 33ст./ - разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА “Автомагистрали”ЕАД, ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление гр.офия, ул.”Тунджа” № 12А, представлявано от Д.В.С., да заплати в полза на ПРС, по сметка на ВСС сумата от 6400лв./шест хиляди и четиристотин лева/ – държавна такса.

Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника - И.И.Ж., ЕГН **********,***, Застрахователно дружество “ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Георги Бенковски” №3, представлявано от Н.Д.Ч. и У.Г., както и “Пътремонт”ООД, ЕИК 115887057, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.”Тракия”, бл.134, вх.Б, ет.2, ап.6, представлявано заедно от Л.П.С. и К.Д.В..

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                             

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Десислава Кацарова

Вярно с оригинала.

Ц.Т.