Гражданско дело 21807/2012 - Решение - 04-07-2013

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   2930                                                       04.07. Година  2013                     Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                        ІІІ граждански  състав

На   04.06.2013 Година

В публично заседание в следния състав:

      

Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Цвета Тошева

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 21807 по описа за 2012 година

намери за установено следното:

 

                        Иск по чл.422 ГПК с материалноправно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

                        Ищецът «МОБИЛТЕЛ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул.Кукуш № 1 с ЕИК 131458980, чрез процесуалния представител юрк.К, е предявил иск да се признае за установено, че ответникът А.Л.Ч. с ЕГН ********** *** му дължи сумата от 1401,19 лв. главница, представляваща неплатена цена на предоставени услуги по договори № Ч0459765/10.02.2009 г. № Ч0597665/02.08.2010 г., № Ч0597685/02.08.2010 г. за периода 07.08.2010 г.- 07.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2012 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 13632/2012 г. по описа на ПРС. Твърди, че по силата на сключени с ответника договори, посочени в исковата молба, му предоставил услуги за процесния период, които не били заплатени от длъжника. За вземанията си ищецът подал заявление и му била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът възразил. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

                        Ответникът , в отговора на исковата молба, оспорва исковете по размер, като твръди, че не е ползвал услуги на претендираната стойност. Възразява също, че сумите са начислени недобросъвестно от ищеца, който е следвало да преустанови прадоставянето на услугите поради надвишаване на определения кредитен лимит, с което били нарушени разпоредбите на чл.1, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗП и поведението му станало причина за нарушаване на правото на ответника на защита срещу рискове от придобиването на услуги, които могат да застрашат имуществото му, както и на правото на защита на икономическите му интереси при придобиването на услуги при нелоялни търговски практики или неравноправни договорни условия. Не ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените деловодни разноски..

                        Съдът, като прецени данните по делото във връзка с искането, намери следното:

                        Приложено е ч.гр.д.№ 13632/2012 г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с.., от което се установява, че по заявление на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А.Л.Ч. с ЕГН **********  за сумата от 1401,19 лв. главница, представляваща неплатена цена на предоставени услуги по договори № Ч0459765/10.02.2009 г. № Ч0597665/02.08.2010 г., № Ч0597685/02.08.2010 г. за периода 07.08.2010 г.- 07.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2012 г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното й изплащане. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта , като настоящият иск е предявен в срока по чл.415 от ГПК, с оглед на което е процесуално допустим.

                        Разгледан по същество, е частично основателен.

                        Не се спори, че между страните са сключени договори № Ч0459765/10.02.2009 г. № Ч0597665/02.08.2010 г., № Ч0597685/02.08.2010 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги, което се установява и от представените в тази връзка писмени доказателства, неоспорени от ответника. Видно от тях, договорите са сключени при Общи условия, също приложени по делото и неоспорени.

                        Представени са фактури, издадени от мобилния оператор за ползвани от ответника услуги по процесните договори, към които са приложени и детайлни разпечатки за вида, броя и размера на предоставените услуги в процесния период.

                        В чл.25.1. от Раздел «Цени и заплащане на услугите» от Общите условия, е предвидено определяне от страна на Мобилтел на конкретна сума /кредитен лимит/, в рамките на която абонатът има възможност да ползва предоставените от Мобилтел услуги чрез мрежите без да е необходимо внасянето на гаранционна сума. Конкретния размер на кредитните лимити се определя в Ценоразписа на Мобилтел. Съгласно чл.25.2. кредитният лимит може да се договаря и индивидуално с абонати с доказана платежоспособност, на които са предоставени повече от един номер или в зависимост от вида и използвания абонаментен план и направената кредитна оценка на абоната. Предвидено е задължение за оператора да информира абонатите си за изчерпване на кредитния лимит при достигане на сума, равна на 90% от същия / чл.25.3 от ОУ/, след което са предвидени следните възможности за абоната: да внесе гаранционна сума или да представи банкова гаранция в размер, обезпечаващ плащането на сумата, надвишаваща кредитния лимит или да заплати всички ползвани до момента услуги в тридневен срок от уведомяването му по чл.25.3. При неизпълнение на някои от горните условия, операторът има право да спре достъпа на абоната до съответната мрежа / чл.25.5. от ОУ/.

                        Безспорно е също така, а и е видно от  сключените с ответника договори, че операторът е определил кредитен лимит съгласно действащия Ценоразпис на Мобилтел ЕАД. От представените фактури, издадени за предоставените на ответника услуги е видно, че този лимит е бил надвишаван.

                        При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

                        Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, произтичащи на сключените договори, с които ищецът е поел задължението да предоставя на абоната описаните далекосъобщителни услуги. При указана му доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл.154 от ГПК, ищецът не проведе необходимото пълно, главно доказване на факта, че е изпълнявал задълженията си по договорите, респ.че предоставените от него услуги на ответника са в претендирания размер. В тази връзка представените от ищеца писмени доказателств- фактури с приложени справки за предоставени услуги, не обвързват съда с материална доказателствена сила предвид характера им на частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за съставилата ги страна обстоятелства. С оглед на това и предви изричното оспорване от страна на ответника, съдът приема, че ищецът не доказа вида, броя и стойността на предоставените от него услуги. Следователно, липсват годни доказателства, въз основа на които да се приеме, че за ответника е възникнало насрещното задължение за заплащане на тяхната цена съобразно договорения абонаментен план, извън договорената месечна абонаментна такса от 9,90 лв. с ДДС по всеки договор. Поради това съдът приема, че ответникът дължи заплащане на месечната абонаментна такса по договорите, която за процесния период от осем месеца възлиза на общата сума от 79,20 лв., до който размер искът е основатален и доказан и ще се уважи. В останалата част ще се отхвръли.

                        Във връзка с другото възражение на ответника, за пълнота ще се отбележи следното:

           От уредбата на договорните отношения между страните, цитирана по-горе, е видно, че задължението на оператора за информация относно изчерпване на кредитния лимит е инструктивно, като същото не е свързано с някаква санкционна последица за него, респективно, от неизпълнение на това задължение, не могат да възникнат някакви права на другата страна по договора, в случая потребителя. Операторът има право, но не и задължение, което означава правна възможност да прекрати достъпа на абоната до мрежата, при превишаване на кредитния лимит. В този смисъл се явява неоснователно и възражението на ответника, основано на разпоредбите на чл.1, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗП, тъй като за мобилния оператор не съществува задължение, а право, неупражняването на което не може да представлява нарушаване на правото на ответника- потребител на защита срещу рискове от придобиването на услуги, които могат да застрашат имуществото му, както и на правото на защита на икономическите му интереси при придобиването на услуги при нелоялни търговски практики или неравноправни договорни условия.

            При този изход на спора на ищеца се следват направените от него деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, възлизащи на 25 лв. минимално дължимата ДТ и 40 лв. юрисконсултско възнаграждение.

            На ответника ще се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, констатирани в размер на 265 лв. платено адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

                        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Л.Ч. с ЕГН ********** *** дължи на «МОБИЛТЕЛ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул.Кукуш № 1 с ЕИК 131458980, сумата от 79,80 лв.с ДДС главница, представляваща представляваща неплатени месечни абонаментни такси по договори № Ч0459765/10.02.2009 г. № Ч0597665/02.08.2010 г., № Ч0597685/02.08.2010 г. за периода 07.08.2010 г.- 07.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2012 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 13632/2012 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1401,19 лв., представляващ цена на неплатени предоставени услуги по договорите за същия период.

                        ОСЪЖДА А.Л.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на «МОБИЛТЕЛ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул.Кукуш № 1 с ЕИК 131458980, сумата от 65 лв. деловодни разноски.

                        ОСЪЖДА «МОБИЛТЕЛ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул.Кукуш № 1 с ЕИК 131458980 да заплати на А.Л.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 265 лв. направени деловодни разноски.

                        Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Таня Георгиева

Вярно с оригинала: Ц.Т.