Гражданско дело 21290/2012 - Решение - 12-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 597                                                                                        12.02.2014 Година                           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                             ІІІ граждански  състав

На   09.01.2014 Година

В публично заседание в следния състав:

   Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Васка Атанасова

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 21290 по описа за 2012 година

намери за установено следното:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

            Ищецът «КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко « КД с ЕИК 131129282 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Скопие № 1А, представлявано по пълномощие от адв.Г.В. ***, твърди в исковата молба, че с ответното «ГАЛАТЕЯ-2000 БЯЛКОВА и С-ИЕ» СД с ЕИК 825021661 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Ал.Стамболийски № 26, ет.2, ап.24, представлявано от С. Т. Б., поддържали търговски отношения, произтичащи от договор за доставка и продажба на хранителни стоки- тестени изделия, обективирани в договор от 13.12.2005 г. и спогодба за рамкови условия от 01.01.2011 г. Във връзка с този договор ответникът имал непогасени задължения в общ размер от 54 944, 80 лв., произтичащи от фактура № 2700010512/07.11.2011 г. с падеж 28.12.2011 г. на стойност 34 800 лв. с неплатен остатък от 27 600 лв., фактура № 2600081498/31.12.2011 г. с падеж 31.12.2011 г. на стойност 375, 79 лв., фактура № 2600081500/ 31.12.2011 г. с падеж 31.12.2011 г. на стойност 26 019, 67 лв., фактура № 2600081499/31.12.2011 г. с падеж 31.12.2011 г. на стойност 474,67 лв. и фактура № 2600081501/31.12.2011 г. с падеж 31.12.2011 г. на стойност 474,67 лв. От своя страна ответникът също имал вземания към ищеца на обща стойност от 33 795, 15 лв. С тази сума ищецът извършил прихващане с насрещното си вземане, в резултат на което ответникът останал да дължи сумата от 21 149, 65 лв., съставляваща частичната стойност от 20 200, 31 лв. по фактура № 2600081500/ 31.12.2011 г., стойността по фактура № 2600081499/31.12.2011 г. от 474,67 лв.и стойността по фактура № 2600081501/31.12.2011 г. от 474,67 лв. Поради изпадането си в забава ответникът дължал и обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД, както следва: лихва в размер от 2501,03 лв. върху сумата от 27600 лв. по фактура № 2700010512/07.11.2011 г. за периода 28.12.2011 г. до 12.11.2012 г., лихва от 33,74 лв. върху сумата от 375, 79 лв. по фактура № 2600081498/31.12.2011 г. за периода от 31.12.2011 г. до 12.11.2012 г., лихва от 2335, 68 лв. върху сумата от 26 019, 67 лв. по фактура № 2600081500/31.12.2011 г. за периода от 31.12.2011 г. до 12.11.2012 г., лихва от 42,59 лв. върху сумата от 474,67 лв. по фактура № 2600081499/ 31.12.2011 г. за периода от 31.12.2011 г. до 12.11.2012 г. и лихва от 42,59 лв. върху сумата от 474,67 лв. по фактура № 2600081501/ 31.12.2011 г. за периода от 31.12.2011 г. до 12.11.2012 г. или общо обезщетение за забава от 4955, 64 лв. / уточняваща молба от 14.01.2013 г. Въз основа на тези обстоятелства се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 21 149, 65 лв., дължима по описаните фактури, както и сумата от 4955, 64 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

            Ответното дружество, в отговор на исковата молба, оспорва исковете с възражение, че не дължи начисления с фактурите месечен бонус върху оборота, тъй като ищецът не е извършил услугите, за които са издадени фактурите. Освен това възразява, че е извършено надлежно прихващане. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на деловодните разноски. 

            По повод възраженията на ответника, с писмена молба за с.з. на 13.05.2013 г. ищецът заявява, че с депозиране на исковата молба отправя волеизявление за прихващане на насрещните вземания, като прихващането касае вземанията на ответника към ищеца, произтичащи от описаните в молбата фактури на обща стойност от 33 495, 15 лв., както следва: фактура № 1101174/10.11.2011 г. на стойност 1802, 81 лв., фактура № 1101181/ 21.11.2011 г. на стойност 1219, 27 лв., фактура № 1101180/21.11.2011 г. на стойност 3418,36 лв., фактура № 1101183/21.11.2011 г. на стойност 462,76 лв., фактура № 1101182/21.11.2011 г. на стойност 197,28 лв., фактура № 1101184/21.11.2011 г. на стойност 3207, 61 лв., фактура № 1101202/ 24.11.2011 г. на стойност 2065, 06 лв., фактура № 1101173/10.11.2011 г. на стойност 4477,18 лв., фактура № 1101201/24.11.2011 г. на стойност 4511,90 лв., фактура № 1101203/ 30.11.2011 г. на стойност 1677, 50 лв., фактура № 1101190/23.11.2011 г. на стойност 876,35 лв., фактура № 1101198/ 24.11.2011 г. на стойност 1655,93 лв., фактура № 1101199/24.11.2011 г. на стойност 1484, 22 лв. и фактура № 1101200/24.11.2011 г. на стойност 6738,92 лв., с която сума се намалява вземането на ищеца към ответника на обща стойност от 54 944, 80 лв. / както е описано в исковата молба/ и вземането, претендирано в настоящото производство е в заявения размер от 21 149, 65 лв.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

            Безспорно е по делото, че между страните са налице търговски отношения във връзка с продажба на хранителни стоки- тестени изделия, които се уреждат от приложените Общи условия, подписани на 13.12.2005 г. и Спогодба за рамкови условия от 11.01.2011 г. и според които ищецът е посочен като купувач, а ответникът- доставчик.

            Ищецът твръди, че във връзка с договора между страните, са възникнали в негова полза вземания, представляващи дължими бонуси, които, съгласно Спогодбата за рамкови условия от 01.11.2011 г., се изчисляват на база реализираните през цялата 2011 г. обороти в полза на ответника, както и дължимо от последния възнаграждение за маркетинг и реклама.

Съгласно чл.2.9. от Общите търговски условия, Купувачът осигурява възможности за увеличение на оборота, също така има и право да договаря бонуси. Текущото приспадане на бонуси се извършва от страна на Купувача на определен уговорен интервал. След изтичане на договорения период, най-малко веднъж годишно, Купувачът прави заключително приспадане. Приспадането на бонусите се осъществява на база обема на осчетоводените от Купувача фактури на Доставчика.

В Спогодбата за рамкови условия от 11.01.2011 г.  е договорен годишен бонус от 4,8% от постигнатия оборот и подлежи на плащане ежемесечно срещу отчитане от страна на Купувача, финансов бонус от 3,8%, който се отчита от Купувача и подлежи на незабавно изплащане ежемесечно срещу отчитане от страна на купувача

            Представени са от ищеца фактура № 2700010512 от 07.11.2011 г., издадена за предоставени маркетингови и рекламни услуги на стойност 34800 лв. с ДДС, фактура № 2600081498 от 31.12.2011 г., издадена за текущ месечен бонус върху оборота за м.ноември 2011 г. за сумата от 375, 79 лв., формирана като 3,8% от месечния оборот в размер от 36 817,07 лв., който бонус възлиза на 1399, 05 лв., като е отразен получен бонус от 1085,89 лв., в резултат на което сума за получаване е в размер от 375,79 лв.; фактура № 2600081500 от 31.12.2011 г. , издадена за начислен годишен бонус върху оборота за периода 01.01.2011 г.- 24.12.2011 г. за сумата от 26 019,67 лв. с ДДС, формирана като 4,7% от оборота в размер на 461 341,77 лв. и фактури № 2600081499 и № 2600081501 от 31.12.2011 г., издадени за начислен текущ месечен бонус от 4,8% върху оборота за м.ноември 2011 г.  на стойност 474,67 лв. с ДДС по всяка от двете фактури.

            Изслушано е заключение на ССЕ, което съдът изцяло възприема като компетентно, обосновано и неоспорено от страните,  изготвено след проверка в сечотоводствата на двете страни, от което се установява, че размерът на реализирания в полза на СД «ГАЛАТЕЯ-2000 БЯЛКОВА И С-ИЕ» оборот за 2011 г., според данните на двете дружества, е на стойност 553 348,90 лв. по данни при ищеца и  553 070,50 лв. по данни при ответника. Разликата от 278,40 лв., формирана по описания в заключението начин, който е без правно значение за спора. В счетоводствата на двете дружества са осчетоводени паричните преводи, извършени от ищеца към ответника за периода 01.01.2011 г.- 31.12.2011 г. въз основа на отчетения от ищеца оборот в полза на ответника в общ размер от 454 769,93 лв. Общата стойност на излъчените плащания от ищеца към ответника за 2011 г. според счетоводните записи е същата- 454 769,93 лв. Съгласно Спогодба за рамкови условия за дължимото възнаграждение за реализиран оборот за цялата 2011 г. са начислявани ежемесечно суми на обща стойност 99 609, 06 лв. Общата стойност на осчетоводените от ответника фактури с издател ищеца е 137 866, 11 лв. Дължимата сума в полза на ищеца според счетоводството на същия е 21 149,65 лв. след извършено прихващане, а според счетоводството на ответника дължимата сума на ищеца е 54 944,80 лв., а вземането от ищеца е 33 795, 13 лв., т.е, според вещото лице при евентуално прихващане , задължението на ответника към ищеца би било 21 149, 67 лв.

            По искане на ответника е изготвено и допълнително заключение на ССЕ,  със задача да се изчисли реализирания оборот между ищеца и ответника за месец ноември 2011 г., което съдът не обсъжда, тъй като процесните везмания касаят не само дължим бонус за този месец, а и за цялата 2011 г. според коментираните фактури.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Не се спори за наличието на договорно правоотношение между страните , произтичащо от сключения договор за продажба на стоки, като отношенията им се уреждат от Общите условия и Спогодбата от 2011 г. Приложение намират и разпоредбите на ТЗ с оглед търговския характер на сделката съгласно чл.286 от ТЗ. Въз основа на представените от ищеца фактури, които според заключението на ССЕ са отразени в счетоводството и на ответника, съдът приема за доказан факта на извършване на услугите, чието заплащане се претендира. В тази връзка съдът съобрази, че осчетоводяването на процесните фактури е индиция за осъществена сделка, така както приема чл. 2 ЗСч: "Предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им". В случая е категоричен изводът, че операциите не са коригирани счетоводно и при двете дружества, каквато възможност дава разпоредбата на чл. 9, ал.1, т.5 ЗСч, нито пък съставените фактури са анулирани, като погрешни такива - чл. 10 с.з. Трябва да се отбележи и че в процеса не са наведени възражения относно редовността на воденото от двамата търговци счетоводство, който факт от своя страна обосновава приложението на чл. 182 ГПК. След като редовно водените счетоводни книги имат доказателствена стойност (в тази връзка са решение № 1367 от 6.VII.1955 г. по гр. д. № 4542/55 г., IV г. о.) и при липса на оспорване относно редовността на воденето на счетоводството, разпоредбата на чл. 55, ал.1 ТЗ сочи на възможност записванията да бъдат ползвани като доказателство между търговците за осъществените търговски сделки. Тази възможност, наред с другите събрани писмени доказателства мотивират съда да приеме, че ответникът дължи сумите, за които са издадени спорните фактури на обща стойност 54 944, 80 лв. По същите съображения съдът приема за доказани и насрещните вземания на ответника към ищеца на стойност според счетоводните записвания от 33 795,13 лв. по фактура № 1101174/10.11.2011 г. на стойност 1802, 81 лв., фактура № 1101181/ 21.11.2011 г. на стойност 1219, 27 лв., фактура № 1101180/21.11.2011 г. на стойност 3418,36 лв., фактура № 1101183/21.11.2011 г. на стойност 462,76 лв., фактура № 1101182/21.11.2011 г. на стойност 197,28 лв., фактура № 1101184/21.11.2011 г. на стойност 3207, 61 лв., фактура № 1101202/ 24.11.2011 г. на стойност 2065, 06 лв., фактура № 1101173/10.11.2011 г. на стойност 4477,18 лв., фактура № 1101201/24.11.2011 г. на стойност 4511,90 лв., фактура № 1101203/ 30.11.2011 г. на стойност 1677, 50 лв., фактура № 1101190/23.11.2011 г. на стойност 876,35 лв., фактура № 1101198/ 24.11.2011 г. на стойност 1655,93 лв., фактура № 1101199/24.11.2011 г. на стойност 1484, 22 лв. и фактура № 1101200/24.11.2011 г. на стойност 6738,92 лв. Впрочем не е налице спор за съществуването на тези вземания и техния размер. Следователно налице са насрещни вземания между страните, като това на ответника към ищеца е безспорно както по основание, така и по размер, т.е. е ликвидно по смисъла на чл.103, ал.1 ЗЗД. С оглед оспорването на иска от страна на ответника следва да се приеме, че везмането на ищеца не е било ликвидно преди подаване на исковата молба, поради което, с установяване на съществуването на вземанията и техния размер в настоящото производство, същите придобиват качеството ликвидни.  При тези обстоятелства и с оглед волеизявлението на ищеца са налице предпоставките по чл.103, ал.1 от ЗЗД , поради което следва да се приеме, че вземанията на ищеца в размер от 54 944, 80 лв. са погасени чрез прихващане с насрещните везмания на ответника в размер от 33 795, 13 лв. Ефектът на това прихващане настъпва с постановяване на решението / респ.влизането му в сила/ на осн.чл.104, ал.2 от ЗЗД, тъй като предпоставките за извършване на прихващане са възникнали едва след установяване на вземанията на ищеца по основание и размер.

            Налага се изводът, че предявеният иск за заплащане на сумата от 21 149, 65 лв. е основателен и доказан по размер и следва да се уважи.

            Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорния такъв за забава по чл.86 от ЗЗД. Длъжникът е допуснал такава с настъпване на падежа на вземанията по всяка от процесните фактури / посочени по-горе в решението/ на осн.чл.84, ал.1 от ЗЗД, за което дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая обезщетение се дължи върху общото задължение в размер на 54 944, 80 лв., тъй като, по мотивите, изложени по-горе, последиците на погясяването чрез прихващане настъпва с решението, а не в по-ранен момент. Размерът на претендиранот ообезщетение за забава за исковия период се установява от заключението на ССЕ и е както следва: върху сумата от 27 600 лв. по фактура № 2700010512/07.11.2011 г.- в размер от 2501,03 лв. за периода от 28.12.2011 г. до 12.11.2012 г., върху сумата от 375, 79 лв. по фактура № 2600081498/31.12.2011 г.- в размер от 33,74 лв. за периода от 31.12.2011 г. до 12.11.2012 г., върху сумата от 26019,67 лв. по фактура № 2600081500/ 31.12.2011 г.- в размер от 2335, 68 лв. за периода от 31.12.2011 г.- 12.11.2012 г., върху сумата от 474,67 лв. по фактура № 2600081499/31.12.2011 г.- в размер от 42,59 лв. за периода от 31.12.2011 г. до 12.11.2012 г. и върху сумата от 474,67 лв. по фактура № 2600081501/ 31.12.2011 г.- в размер от 42, 59 лв. за периода от 31.12.2011 г.- 12.11.2012 г. или общо  в размер от 4955,64 лв. Следователно и акцесорните претенции, като основателни и доказани по размер, ще се уважат изцяло.

            При този изход на спора на ищеца ще се присъдят и направените от него деловодни разноски, които се констатираха в размер от 1044,21 лв. платена ДТ, 100 лв. депозит за в.л. и 6300 лв. платено адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от изложеното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

            ОСЪЖДА «ГАЛАТЕЯ-2000 БЯЛКОВА и С-ИЕ» СД с ЕИК 825021661 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Ал.Стамболийски № 26, ет.2, ап.24, представлявано от С. Т. Б. да заплати на «КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко « КД с ЕИК 131129282 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Скопие № 1А сумата от 21 149, 65 лв., дължима по договор за доставка и продажба на хранителни стоки- тестени изделия от 13.12.2005 г. и Спогодба за рамкови условия от 11.01.2011 г., представляваща бонуси за реализиран оборот за периода на 2011 г. и възнаграждение за маркетинг и реклама, от които сумата от 20 200,31 лв. по фактура № 260081500/31.12.2011 г., сумата от 474,67 лв. по фактура № 2600081499/ 31.12.2011 г. и сумата от 474, 67 лв. по фактура № 2600081501/31.12.2011 г., която сума е останалата непогасена част от вземането в общ размер от 54 944, 80 лв. по фактура № 2700010512/28.12.2011 г. на стойност 27600 лв., по фактура № 2600081498/ 31.12.2011 г. на стойност 375, 79 лв., по фактура № 2600081500/31.12.2011 г. на стойност 26 019,67 лв., по фактура № 2600081499/31.12.2011 г. на стойност 474,67 лв. и по фактура № 2600081501/31.12.2011 г. на стойност 474,67 лв., което вземане е погасено до размера от 21 149,65 лв. чрез прихващане с вземанията на «ГАЛАТЕЯ-2000 БЯЛКОВА и С-ИЕ» СД с ЕИК 825021661 към «КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко « КД с ЕИК 131129282 в общ размер от 33795,15 лв. по фактура № 1101174/10.11.2011 г. на стойност 1802, 81 лв., фактура № 1101181/ 21.11.2011 г. на стойност 1219, 27 лв., фактура № 1101180/21.11.2011 г. на стойност 3418,36 лв., фактура № 1101183/21.11.2011 г. на стойност 462,76 лв., фактура № 1101182/21.11.2011 г. на стойност 197,28 лв., фактура № 1101184/21.11.2011 г. на стойност 3207, 61 лв., фактура № 1101202/ 24.11.2011 г. на стойност 2065, 06 лв., фактура № 1101173/10.11.2011 г. на стойност 4477,18 лв., фактура № 1101201/24.11.2011 г. на стойност 4511,90 лв., фактура № 1101203/ 30.11.2011 г. на стойност 1677, 50 лв., фактура № 1101190/23.11.2011 г. на стойност 876,35 лв., фактура № 1101198/ 24.11.2011 г. на стойност 1655,93 лв., фактура № 1101199/24.11.2011 г. на стойност 1484, 22 лв. и фактура № 1101200/24.11.2011 г. на стойност 6738,92 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 21 149, 65 лв., считано от 12.12.2012 г. до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА «ГАЛАТЕЯ-2000 БЯЛКОВА и С-ИЕ» СД с ЕИК 825021661 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Ал.Стамболийски № 26, ет.2, ап.24, представлявано от С. Т. Б. да заплати на «КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко « КД с ЕИК 131129282 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Скопие № 1А сумата от общо 4955,64 лв., от които сумата от 2501,03 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 27600 лв. по фактура № 2700010512/ 07.11.2011 г. за периода от 28.12.2011 г. до 12.11.2012 г., сумата от 33,74 лв. , представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 375,79 лв. по фактура № 2600081498/ 31.12.2011 г. за периода от 31.12.2011 г. до 12.11.2012 г., сумата от 2335, 68 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 26 019, 67 лв. по фактура № 2600081500/31.12.2011 г. за периода от 31.12.2011 г. до 12.11.2012 г., сумата от 42,59 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 474,67 лв. по фактура № 2600081499/ 31.12.2011 г. за периода от 31.12.2011 г. до 12.11.2012 г. и сумата от 42,59 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 474,67 лв. по фактура № 2600081501/ 31.12.2011 г. за периода от 31.12.2011 г. до 12.11.2012 г.

            ОСЪЖДА «ГАЛАТЕЯ-2000 БЯЛКОВА и С-ИЕ» СД с ЕИК 825021661 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Ал.Стамболийски № 26, ет.2, ап.24, представлявано от С. Т. Б. да заплати на «КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко « КД с ЕИК 131129282 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Скопие № 1А сумата от 7444,21 лв. деловодни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                                                                                                                                                                        /Таня Георгиева/

Вярно с оригинала.

В.А.