Гражданско дело 21077/2012 - Решение - 27-02-2014

Решение по Гражданско дело 21077/2012г.

 

 

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     N .........

 

      Град Пловдив, 27.02.2014 година

 

  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,                     VІ граждански състав, на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година,

в публично заседание, в състав :

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА

 

Съдебен секретар: ПЕТЯ КАРАБИБЕРОВА,

като разгледа докладваното гр. дело N 21077  по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, съобрази :   

 

 

          Производството се движи по реда на чл.341 и сл. от ГПК.

          Образувано е по иск за делба на недвижим имот с правно основание чл.34 от Закона за собствеността. Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.

      След като разгледа извършените до момента процесуални действия, направените искания и събраните доказателства, съдът установи следното :

    С Решение № 2958 от 05.07.2013 г., постановено по делото, е допусната съдебна делба между страните Т.Н.Х., Е.Д.Х. и И.Н.Х. по отношение на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот VІІ- 341, в кв.60 по регулационния план на с. Б., обл. Пловдив, одобрен със Заповед № АБ-45/20.08.1992г., с площ от 690 кв.м., при граници на имота: от север - УПИ VІ-342, от изток - улица, от юг – улица, от запад – УПИ VІІІ-340, ведно с построените в имота жилищна сграда с площ от 68 кв.м., стопанска постройка с площ от 30 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, при квоти: за Т.Н.Х. -1/6 ид. част, за Т.Н.Х. и Е.Д.Х. – 4/6 ид. части в режим на съпружеска имуществена общност и за И.Н.Х. -1/6 ид. част.
          В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, ответникът И.Н.Х., чрез пълномощника си адв. Ш., е заявил искане спрямо ищците Т.Н.Х. и Е.Д.Х., с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот, за периода от 29.03.2013 г. до 16.12.2013 г., в размер на 514,20 лв.  – от ищеца Х. и 342,80 лв. – от ищеца Х..

Ищците, чрез пълномощника си адв. Г., оспорват претенциите на ответника по чл.31, ал.2 от ЗС, като неоснователни.

Относно извършването на делбата, пълномощниците на страните излагат становище това да стане чрез публична продан.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и след тяхната преценка, направи следните правни изводи:

По извършването на делбата :

         Допуснатия до съдебна делба урегулиран поземлен имот е реално неподеляем, тъй като не отговаря на изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗУТ за урегулиране на поземлените имоти, видно от становището от Кметство с. Б., дадено на основание чл.201, ал.1 от ЗУТ. Реално неподеляема е и построената в поземления имот жилищна сграда, тъй като от нея не могат да бъдат обособени съответни дялове в самостоятелни обекти, без значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените, по смисъла на чл.203, ал.1 от ЗУТ. Това обстоятелство не се спори между страните, които не са направили искане за реално поделяне на сградата.

След като имота, допуснат до съдебна делба, има правната характеристика на неподеляем жилищен такъв, то освен чрез изнасянето му на публична продан, като основен способ за ивършване на делбата при невъзможност да се спази принципа на чл.69, ал.2 от ЗН – всеки съделител да получи дял в натура, ликвидирането на съсобствеността може да се извърши и чрез възлагане, на основание чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК, при условие, че са налице визираните в тези законови разпоредби предпоставки. По делото обаче не са направени възлагателни претенции, така че единствения възможен способ за делба на процесния имот е публичната продан. Същата ще следва да се извърши по актуалната справедлива пазарна стойност на имота, която, видно от приетото по делото експертно заключение, възлиза на 20 294 лв. Заключението не е оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло.

По  претенциите по сметки :

За да се уважат претенциите на ответника спрямо ищците, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, следваше да се докаже наличие на следните комулативни предпоставки: съсобственост върху имота, лично ползване на съсобствения имот от ищците, последните да са лишили ответника от ползването и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен ответника. Ответникът, в чиято тежест бе да установи наличието на посочените предпоставки за възникване на задължението за обезщетяване, при условията на чл.31, ал.2 от ЗС, не ангажира необходимите доказателства. Не е установен по делото фактът на самостоятелно ползване на делбения имот от страна на ищците в претендирания период. Не е установено също, че ответникът е бил препятстван да ползва имота, съобразно правата си, както и че е поканил ищците да му предоставят ползването на имота. Ето защо, претенциите на ищеца се явяват недоказани и неоснователни, поради което ще се отхвърлят.

Страните ще следва да бъдат осъдени, на основание чл.355 от ГПК, да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дела им, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойностите на дяловете ще се определят, съобразно приетото по делото експертно заключение. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати държавна такса и върху размера на отхвърлените му с решението облигационни претенции.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот : Урегулиран поземлен имот VІІ- 341, в кв.60 по регулационния план на с. Б., обл. Пловдив, одобрен със Заповед № АБ-45/20.08.1992г., с площ от 690 кв.м., при граници на имота: от север - УПИ VІ-342, от изток - улица, от юг – улица, от запад – УПИ VІІІ-340, ведно с построените в имота жилищна сграда с площ от 68 кв.м., стопанска постройка с площ от 30 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, при справедлива пазарна стойност на имота 20 294 лева, като получената от публичната продан сума се подели между съделителите съобразно квотите им, установени с решението по допускане на делбата.

ОСЪЖДА Т.Н.Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС сумата 135,30 лв. - държавна такса върху стойността на дяла му.

ОСЪЖДА И.Н.Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС сумата 135,30 лв. - държавна такса върху стойността на дяла му.

ОСЪЖДА Т.Н.Х., ЕГН ********** и Е.Д.Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС сумата 541,17 лв. - държавна такса върху стойността на дяла им.

ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.Х., ЕГН **********, против Т.Н.Х., ЕГН **********, за заплащане, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, сумата 514,20 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот за периода от 29.03.2013 г. до 16.12.2013 г.

ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.Х., ЕГН **********, против Е.Д.Х., ЕГН **********, за заплащане, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, сумата 342,80 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот за периода от 29.03.2013 г. до 16.12.2013 г.

ОСЪЖДА И.Н.Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС сумата 34,28 лв. - държавна такса върху отхвърлените претенции по сметки.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

         Вярно с оригинала!

         Секретар: П. К.