Гражданско дело 20335/2012 - Решение - 20-02-2014

Решение по Гражданско дело 20335/2012г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              20.02.2014 година                         гр. П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ граждански състав, на осми януари две хиляди и четиринадесета година, в публичното заседание, в състав:

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА

                                          

СЕКРЕТАР: Петя Карабиберова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20335 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:     

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.І от ЗЗД, чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

         Ищецът Н.К.Е., гражданин на Р.Ф., роден на *** г., с постоянен адрес: Р.Ф, Н.о.,п.К.***., чрез пълномощника си адв. М.А., иска от съда да осъди ответника Р.Я.   Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. П.** да му върне сумата 6 454 лева, представляваща левовата равностойност на 3 300 евро, получени от ответника без правно основание; да му заплати сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, състоящи се в причинени болки и страдания, уронване на личния авторитет, чест и достойнство; сумата 829 лева, представляваща обезщетение за забава на получената без основание сума от 3 300 евро, за периода от “окончателното плащане на последната вноска” – 04.09.2011г. до датата на подаване на исковата молба - 03.12.2012г. Претендира и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че през 2011 година решил да закупи недвижим имот, представляващ студио в курортен комплекс “С.Б.” - Комплекс “Ж.Р.”, на стойност от 22 000 евро. По този повод се запознал с ответника, която била посредник при закупуването на имота. Твърди, че по същия повод, на 02.08.2011 година, дал на ответника сумите 500 евро и 1000 лева като задатък или т.нар. „стоп-капаро”, за което получил от последната разписка. На същата дата ищецът подписал нотариално заверено пълномощно, с което упълномощил ответника да го представлява пред нотариус и други административни институции за придобиването на това студио.

Освен това, ищецът твърди, че съгласно сключения с продавача предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, продажната цена на имота следвало да бъде заплатена на две вноски – първата в размер на 10 000 евро – в срок до 10.09.2011г., а втората в размер на 11 000 евро - в срок до 10.12.2011 г. по банковата сметка на продавача. Твърди, че е платил първата вноска на 04.09.2011г. чрез дъщеря си Л.Е., която предала сумата 10 000 евро на посредника по сделката – ответника Б.. Ищецът подписал предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот на 07.09.2011г. и предал на ответника два екземпляра от него за подписването му от продавача.

Ищецът твърди, че през м. ноември 2011 година потърсил продавача Т.Д.А. и открил последния чрез социалните мрежи. Започнал да си кореспондира с него, в резултат на което разбрал, че последният не е получил нито цент от предадените на посредника Б. суми на обща стойност 11 000 евро. След като разбрал това ищецът бил шокиран и много разстроен, че е излъган. Претърпял болки и страдания, като дори постъпил в болница със сърдечно заболяване. Били уронени личния му авторитет, чест и достойнство, поради това, че сделката не се е състояла по независещи от него причини и това станало причина да бъде обект на присмех и подигравки от страна на приятели, близки и роднини.

Въпреки недоброто си здравословно състояние ищецът пристигнал в Б. на 25.12.2011 г., заедно със сина си Д., за сключване на окончателния договор. Твърди, че посетил ответника Б., която му казала, че адвоката, на когото е предала парите и който движил въпроса с покупката на жилището, бил в отпуск и щял да работи едва след 20.01.2012 г. Ищецът помолил ответника Б. да му върне обратно парите за несъстоялата се сделка, но тя отказала. Така ищецът отпътувал от Б. на 07.01.2012г., без жилището и без парите, които дал като задатък.

Твърди, че след продължителни преговори ответникът отговорила на ищеца, че ще му върне дадените й пари, ведно с обезщетение за нанесените му вреди. През м. юни 2012г. ищецът отново дошъл в Б. и отишъл в Б., където Б. работила през зимния период. На 15.06.2012 г. установил от извлечение от банковата му сметка, че вместо 11 000 евро и обещаните обезщетения за нанесени вреди, му били преведени само 7 700 евро, а останалите 3 300 евро не му били върнати от ответника и до настоящия момент.

В законния едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът представя отговор, с който оспорва исковете като неоснователнии моли съдът да ги отхвърли. Претендира разноски.

Ответникът Б. твърди, че на 30.07.2011 г. със собственика на процесния имот Д. А.Т., са сключили агентски договор, съгласно който тя, като агент, приела да посредничи при продажбата на собствения му недвижим имот. Съгласно т.2.1. от агентския договор, продавачът се задължавал да заплати на агента възнаграждение в размер на 3000 евро, както следва: 1000 евро - на 02.08.2011г. и 2000 евро - до 11.09.2011 г., като сумите следвало да бъдат заплатени с лични средства на продавача или получени от купувача като част от продажната цена на процесния недвижим имот. Не спори, че на 02.08.2011 г. в офиса й в к.к. “С.Б.” я е посетил ищеца, който се запознал с офертата за продажба на недвижимия имот, собственост на Д. Т., с продажна цена 22 000 евро, и я е приел. Не спори също, че е получила от ищеца сума на общо стойност 1000 евро, платена като 500 евро и 1000 лева и представляваща резервационна такса или т.нар. “стоп-капаро”, за което е издала разписка № 79/02.08.2011 г. Посочва, че разписката съдържа изричната забележка, че задатъкът не се връща в случай на виновен отказ от страна на купувача. Посочва също, че на същата дата - 02.08.2011 г. свързала ищеца с адвокат Л.А.Г. ***, конституирана по делото като трето лице-помагач на ответника. На срещата с адвоката на ищеца било разяснено, че всяка вноска, като част от продажната цена на недвижимия имот, ще бъде преведена по адвокатска банкова сметка, *** Л.Г., като единственото условие на бъдещия купувач било подписването на окончателния договор /нотариалния акт/ да бъде уговорено в по-дълъг от обичайния срок, а именно - в срок до 25.12.2011 г.

Ответникът не спори, че ищецът я е упълномощил да го представлява пред нотариус, като от негово име и за негова сметка закупи, при цени и условия, каквито прецени, както и да договаря сама със себе си и да заплати от негово име продажната цена при закупуването на 90% от недвижимия имот. Посочва, че купувачи на останалите 10% от недвижимия имот щели да бъдат децата на Н.Е. - Д. Е. и Л.Е., които следвало да упълномощят адвокат Л.Г. да ги представлява за закупуването на студиото.

Ответникът не спори също, че на 04.09.2011 г. е получила от дъщерята на ищеца - Л.Е., сумата 10 000 евро, представляваща първа вноска за покупката на процесния недвижим имот. Не оспорва и твърдението на ищеца, че на 07.09.2011 г. дъщеря му Л. й е предала подписани екземпляри на предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот от страна на купувачите. Твърди, че веднага след това е посетила кантората на адвокат Г. и й е предала подписаните екземпляри на предварителния договор, като последната се е задължила да ги изпрати за съгласуване и подписване на продавача Д. Т.. Въпросния предварителен договор бил подписан и от продавача.

Ответникът твърди, че е извършила прихващане, като задържала сумата 3 000 евро от получените от ищеца общо 11 000 евро, тъй като това било договореното й възнаграждение по агентския договор от 30.07.2011г. За плащането на посредническото възнаграждение уведомила по телефона и с e-mail - писмо продавача Д. Т.. Останалата част от сумата в размер на 8 000 евро ответникът предала на адвокат Л.Г. на 05.09.2011 г., срещу разписка. С получаването на сумата, адвокат Л.Г. се задължила да преведе сумата от 8 000 евро по банков път на продавача Д. Т..

С оглед изложеното, ответникът счита, че не дължи на ищеца връщане на сумата 3 000 евро, които е получила като посредническо възнаграждение, поради това, че точно и коректно е изпълнила
задълженията си по агентския договор от 30.07.2011 г. По отношение на сумата от 300 евро, ответникът твърди, че тя е задържана от адвокат Л.А.Г., въз основа на сключения между последната и ищеца Е. договор за правна защита и съдействие от 08.02.2012г.

Ответникът оспорва и предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като счита същия за недопустим, поради наличие на договорно правоотношение. При условията на евентуалност оспорва иска по основание и по размер. Счита, че размерът на предявения иск е прекомерно завишен и не съответства на характера и степента на претърпените от ищеца болки и страдания.

От страна на третото лице-помагач на ответника, а именно от Л.А.Г. е постъпило писмено становище, с което иска от съда да признае предявените искове за основателни и де осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми. Твърди, че претендираната от ищеца сума в размер на 3 000 евро никога не й е била предоставяна, поради което не дължи връщането й. Възразявам на изложените в отговора на исковата молба твърдения, че между нея и ответника, от една страна, и между нея и ищеца, от друга страна са съществували облигационни отношения. Признава обстоятелството, че е била пълномощник на Д. Е. във връзка със закупуването на процесното студио т.е. между тях са съществували единствено отношения между адвокат и повереник. Признава също, че на 05.09.2011г. от ответника Б. е получила сума в размер на 8 000 евро, които обаче не можела да преведе на предварителния продавач защото липсвал подписан между страните договор и съответно основание за това й действие. Едва през месец декември получила по куриер подписания от предварителния продавач договор. Не била уведомена обаче, че тогава /през месец декември/ ищецът е бил в Б.. На 30.12.2011г. получила е-мейл за това, че предварителните купувачи са преценили, че се отказват от вече подписания от всички страни предварителен договор и желаят връщане на всички заплатени от тях суми. В качеството й на пълномощник на ищеца му възстановила по банков път съхраняваните от нея 7700 евро, след като приспаднала от дадените й 8000 евро договореното с ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

На 30.07.2011 година в к.к. “С.Б.” е сключен договор между Д. А.Т., в качеството му на “Продавач”, и ответника Р.Б., в качеството й на “Агент”, по силата на който Продавачът възлага, а Агентът приема да посредничи при продажбата на недвижим имот, представляващ *** с площ 29,00 кв.м., съгласно кадастрална скица, находящо се на партерния жилищен етаж на сграда с адрес: к.к. “С.Б.”, “Ж.Р.” ****. Съгласно чл.2.1 от договора, в замяна на уговореното посредничество, Продавачът се задължава да заплати на Агента възнаграждение в размер на 3000 евро, платимо на две части, а именно: първа вноска в размер на 1000 евро – на 02.08.2011г. и втора вноска в размер на 2000 евро - на 11.09.2011г. В същата клауза на договора страните са се споразумели и за средствата, с които Продавачът следва да заплати на Агента възнаграждението, така че са уговорили, че тези средства могат да бъдат както лични на Продавача, така и получени от последния от Купувача. Видно от чл.2.2. от договора, Продавачът се е задължил да заплати на Агента уговореното възнаграждение в случай, че се сключи предварителен или окончателен договор за покупко-продажба на имота. В чл.4.1. от договора отново се съдържа задължението на Продавача да заплати на Агента договореното възнаграждение в размера и сроковете, определени с договора.

С оглед цялостния доказателствен материал и становищата на страните безспорно установено е по делото, че ищецът Н.К.Е. е бил потенциален купувач на имота, за който е бил сключен горепосочения агентски договор, като е сключил предварителен договор за покупко-продажба от 07.09.2011г., при продажна цена 22 000 евро. В чл.3, ал.1 от предварителния договор е уговорено, че продажната цена се изплаща както следва: Резервационна такса от 1000 евро, платена при резервация на имота; първа вноска в размер на 10 000 евро – до 10.09.2011г. и остатък от 11 000 евро – до 10.12.2011г. по посочена банкова сметка ***.

Безспорно установено е също, че ищецът Е. е упълномощил ответника Б., чрез нотариално заверено пълномощно от 02.08.2011г., да му посредничи при закупуването на имота, така че да го представлява пред нотариус, като от негово име и за негова сметка закупи, при цени и условия, каквито прецени, както и да договаря сама със себе си и да заплати от негово име продажната цена при закупуването на 90% от недвижимия имот. Безспорно е, че купувачи на останалите 10% от недвижимия имот щели да бъдат децата на ищеца.

Безспорно установени са и обстоятелствата, че на 02.08.2011г. ответникът е получила от ищеца резервационна такса или т.нар. “стоп-капаро” на обща стойност 1000 евро, от които 500 евро и 1000 лева, за което му е издала разписка, както и че на 04.09.2011 г. ответникът е получила от дъщерята на ищеца сумата 10 000 евро, представляваща първа вноска за покупката на имота.

Безспорно установено е и това, че на 05.09.2011 г. ответникът Б. е предала на адвокат Л.Г. сума в размер на 8 000 евро, представляваща част от общата сума от 11 000 евро, получени от ответника от ищеца, като част от продажната цена на имота, както и че адвокатът е трябвало да преведе по банков път на продавача тази част от цената на имота, видно от представената разписка на л.53 от делото.

 Безспорно установено е също, че уговореният срок за сключване на окончателен договор за покупко-продажба е бил до 25.12.2011 г. и, че в този срок такъв окончателен договор не е бил сключен. Безспорно е също, че от дадената от ищеца сума в размер на 11 000 евро, представляваща част от продажната цена, му е била върната сумата 7 700 евро, като 3 000 евро от тази продажна цена е била задържана от ответника Б., а останалите 300 евро са били задържани от третото лице – помагач на ответника – адв. Л.Г..

С нотариална покана, връчена на ответника чрез баща й на 12.07.2012г., ищецът я е поканил да му върне сумата 3 300 евро в 7-дневен срок от връчване на поканата.

Изложената фактология се припокрива и със събраните гласни доказателства. От свидетелските показания в допълнение не се установява ищецът да е имал вина за несключването на окончателния договор, във връзка с което ответникът е направил възражение за задържане на задатъка /ревизионната такса/. Напротив, свидетелят С.Б., която работи като офис-мениджър в Агенцията за недвижими имоти на  ответника, посочва, че Н.Е. е пристигнал в Б. /по-точно в Б./ през месец декември 2011 година. Тъй като това било точно по Коледните и Новогодишните празници “никой не работил” и не могли да открият адвокати за сключване на окончателния договор. Свидетелят посочва, че са предложили на Н.Е. да остане след празниците за подписване на окончателния договор, но той отказал. Последното не може да обоснове извод за наличие на виновен отказ от страна на предварителния купувач за сключване на окончателния договор, поради което даденият задатък в размер на 1000 евро подлежи на връщане.

Предвид изложените обстоятелства, следва извода, че ищецът е дал на ответника 11 000 евро без правно основание – без валидно облигационно правоотношение между тях, от която сума са му били върнати 7 700 евро, а останалите 3 300 евро не са му върнати и до настоящия момент. От невърнатите 3 300 евро ответникът е задържала сумата 3 000 евро, а третото лице – помагач е задължала сумата 300 евро. Т.е. ответникът се е обогатила за сметка на ищеца със сумата 3 000 евро, които следва да му върне, поради това, че ги е получила без правно основание

Следователно, предявения от ищеца иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. І от ГПК е доказан и основателен до размера на левовата равностойност на сумата 3 000 евро и ще се уважи в този размер, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за периода от изпадането в забава до датата на подаване на подаване на исковата молба в съда.

На основание чл.55, ал.1 от ГПК, който е получил нещо без основание, с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В случая е налице първата хипотеза на тази законова разпоредба. Безспорно се установи по делото, че ответникът е получил от ищеца и не му е върнал сумата 3 000 евро, с аргумента, че това е полагащото му се агентско възнаграждение. Ищецът обаче не е страна по представения агентски договор от 30.07.2011г. Освен това, от договора се установи, че договорното задължение за заплащане на агентското възнаграждение е възникнало за Продавача, при условие, че се сключи предварителен или окончателен договор за покупко-продажба на имота. В този смисъл, неоснователно се явява възражението за ответника Б., че извършеното от нея прихващане е на валидно правно основание. Прихванатата от ответника сума в размер на 3 000 евро от получените общо 11 000 евро са задържани от нея без правно основание, тъй като договореното й възнаграждение по агентския договор от 30.07.2011г. е дължимо от Продавача, а не от Купувача.

Ответникът е изпаднал в забава за връщане на сумата на 20.07.2012г., когато е изтекъл 7-дневния срок от връчване на поканата, с която ищецът я е поканил да му върне сумата 3 300 евро. Ето защо, ответникът което дължи и обезщетение за забава за периода от 20.07.2012г. до 03.12.2012г. Същото ще се присъди в размера на законната лихва върху сумата 5 867,40 лв. /левовата равностойност на 3 000 евро/, което за посочения период възлиза на 226,84 лв. За размера на главницата над 5867,40 лв. до пълния предявен размер от 6 454 лв., както и за размера на обезщетението за забава  над 226,40 лв. до пълния предявен размер от 829 лв. исковете са неоснователни и ще се отхвърлят.

По отношение на иска с правна основание чл.45 от ЗЗД не се събраха доказателства по делото, поради което същият ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.

Следва да се уважи искането на ищеца за  присъждане на разноски по делото, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска и ответникът да се осъди да му заплати разноски в производството. Направените от ищеца разноски се установиха в размер на 1 738,16 лв. От тях на ищецът ще се присъдят разноски в размер на 1 141,09 лв., съответни на уважената част от исковете.

Ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Направените от ответника разноски се установиха в размер на 1500,00 лв., от които ще му се присъди сумата 515,25 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

          Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Р.Я.Б., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. П.**, да върне, на основание чл.55, ал.1, предл. І от ЗЗД, на Н.К.Е., гражданин на Р.Ф., роден на *** г., с постоянен адрес: Р.Ф, Н.о.,п.К.***., чрез пълномощника му адв. М.А.,****, сумата 5 867,40 лв. /пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща левовата равностойност на 3 000 евро, поради това, че ги е получила без правно основание, ведно с обезщетение за забава в размер на 226,84 лв. за периода от 20.07.2012г. до 03.12.2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска за връщане на сума над 5867,40 лв. до пълния предявен размер от 6 454 лв., както и иска за заплащане на обезщетението за забава над 226,40 лв. до пълния предявен размер от 829 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.К.Е., гражданин на Р.Ф., роден на *** г., с постоянен адрес: Р.Ф, Н.о.,п.К.***., чрез пълномощника му адв. М.А.,****, против Р.Я.Б., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. П.**, за заплащане, на основание чл.45 от ЗЗД, на сумата 2 000,00 лв /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, състоящи се в причинени болки и страдания, уронване на личния авторитет, чест и достойнство, в резултат от неосъществилата се продажба на недвижим имот, представляващ ** в к.к. “С.Б.”, “Ж.Р.”.

ОСЪЖДА Р.Я.Б., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. П.**, да заплати на Н.К.Е., гражданин на Р.Ф., роден на *** г., с постоянен адрес: Р.Ф, Н.о.,п.К.***., чрез пълномощника му адв. М.А.,****, сумата 1 141,09 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА Н.К.Е., гражданин на Р.Ф., роден на *** г., с постоянен адрес: Р.Ф, Н.о.,п.К.***., чрез пълномощника му адв. М.А.,***, да заплати на Р.Я.Б., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. П.**, сумата 515,25 лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – П. в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

        

         Вярно с оригинала!

         Секретар: П. К.