Гражданско дело 20060/2012 - Решение - 19-06-2013

Решение по Гражданско дело 20060/2012г.

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                                                19.06.2013 година             град  Пловдив                                       

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                         ХІІ граждански  състав   

На  19.06.2013 година

В публично заседание 08.05.2013г. в следния състав:

 

           Председател: Стефка Михова

Секретар:  Петя Мутафчиева

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско  дело номер 20060 по описа за 2012 година  намери за установено следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание  чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК във вр.  с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба против ответника „Трейс Пловдив”ООД, ЕИК:123687330, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.”Кольо Фичето”№7А, представлявано от управителя Ц.Р., ищецът  „АБАРТ ГРУП”ООД, ЕИК:200431796, със седалище и адрес на управление:град Пловдив, ул.”Стефан Веркович”№3,ет.3,офис 2,представлявано от управителя И.М. твърди, че на основание сключен  между страните на 03.11.2008 г. договор приел да извърши възложените му от ответното дружество строително-монтажни работи на обект  Главен събирателен канал и канализационна мрежа на гр.Лъки-ІІ етап”.С оглед на това,че ответното дружество се явявало изпълнител на обекта по сключен договор за строителство с възложителя Община Лъки, между страните по делото било уговорено  плащането на възнаграждението за изпълнените  СМР да се извърши в срок от 5 работни дни,след плащане на сумите на ответника  от Община Лъки. Ищецът твърди, че е изправна страна по договора, като отделните видови СМР били приети от ответника без възражение, за което от страните бил подписан  протокол №5/27.11.2009г., придружен от двустранна сметка. За  дължимото възнаграждение по договора в размер от 35 536,63 лева от ищеца била издадена фактура №18/01.12.2009г. ,  осчетоводена в счетоводството на ответника, който и за изпълнените на обекта СМР  получил   плащане от Община Лъки по изп.д.№751/2011г. по описа на ЧСИ В. А.  Тъй като възложителят не изпълнил задължението си да заплати дължимото възнаграждение  за изпълнените по договора СМР,  ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 15782 по описа на ПРС за 2012 г. – ІІІ бр. състав. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта, поради което ищецът предявява настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането му срещу  ответника в размер сумата от 19000 лева,  предявен частичен иск от общата сума 35536,63 лева , съставляваща неизплатено възнаграждение дължимо по сключения на 03.11.2018г. договор за строителство,  на сумата от  5592,51 лева съставляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.12.2009г.-04.10.2012г.,   ведно със законната лихва върху главницата начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-08.10.2012г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 742  лева -направените в заповедното производство разноски . Претендира присъждане и на направените  по настоящето дело разноски.

В писмения си отговор ответното дружество оспорва  предявения иск, като счита същия за недопустим , поради липса на изискуемо вземане с оглед уговорения в чл.2.2 от договора начин на плащане на възнаграждението- при получаване на плащане от  Община Лъки. В случай, че съдът приеме предявения иск за допустим , то оспорва неговата основателсност с възражението  ,че ищецът не е изпълнил възложените му по договора СМР,поради което не  дължи заплащането им. Сочи,че   протокол №5 и двустранна сметка към него, са подписани от лице без представителна власт, поради което   нямат обвързваща доказателствена сила по отношение на ответното дружество.

         Пловдивски районен съд, ХІІ граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и  в тяхната съвкупност намери за установено следното:

По приложеното  ч.гр.д.15782/2012 г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за вземанията, предмет на настоящата искова молба. Срещу заповедта е било подадено от ответника възражение по чл.414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК. Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.

Между страните няма спор, установява се и от приетите по делото писмени доказателства, че на 15.09.2008 г. между Община Лъки  и Трейс –Пловдив,дружество по ЗЗД, на основание чл.74 от Закона за обществените поръчки, бил сключен договор за строителство на  обект ”Главен събирателен канал и канализационна мрежа на град Лъки-ІІ етап ", като в съответствие с поетите по него задължения, на 03.11.2008г. ответникът „Трейс Пловдив”ООД,с предишно наименование „ ПИ ЕС АЙ – ПЛОВДИВ”ООД, сключил  с ищеца, в качеството му на подизпълнител, процесния договор за строителство, с който ищцовото дружество поело задължение в срок от 12 месеца  да извърши строителни работи на обект ”Главен събирателен канал и канализационна мрежа на град Лъки-ІІ етап ", при обща цена от 294 859,08 лв., включваща вложени материали, извършена работа и разходи за труд, механизация, енергия, складиране и други, съгласно количествено стойностна сметка-Приложение 1,неразделна част от договора. В чл. 2.2 от договора е уговорено между страните,че плащането от възложителя за изпълнените работи/етапи/ ще се извършва съобразно стойността им, на база представен сертификат, подписан от страните и издадена данъчна фактура в срок от 5 работни дни след получаване на плащане от страна на Община Лъки.

            Видно от представените по делото и приети като доказателства двустранна сметка №5 и протокол №5, страните са актували изпълнени по договора от ищеца СМР на стойност от 35 536,63 лева с ДДС. В изпълнение на уговореното в чл.2.2 от договора и за дължимото от възложителя възнаграждение, от ищеца е издадена фактура №0000000018/ 01.12.2009г. на стойност 35536,63 лева.

По искане на  ищеца е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, на които да отговори след като извърши проверка в счетоводството на страните.

Вещото лице М.М. , чието заключение съдът кредитира като обективно и безпристрастно, неоспорено от страните, изготвено след възложената проверка, е констатирало, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество  по с/ка 411 „Клиенти” и с/ка 4532 „Начислен данък за продажбите”, включена е в месечния дневник за продажби за м.12.2009г. Издадената фактура е осчетоводена и в счетоводството на ответното дружество по с/ка 401 „Доставчици” и с/ка 4531 „Начислен данък за покупките”, включена е в дневника за покупките за м.12.2009г. , с право на приспадане на данъчен кредит. Според експерта към датата на подаване на исковата молба и датата на проверката-04.04.2013г.,  няма отразени извършени от ответника съответно получени от ищеца плащания на суми по процесната фактура. Според експертното заключение по изпълнително дело №751/2011г. на ЧСИ В. А. са погасени задължения на Община Лъки към „Трейс Пловдив”ООД, основаващи се на изпълнени СМР, предмет на договор по ЗОП за възлагане на строителство от 15.07.2008г. на обща стойност 2 507 023,49 лева с вкл.ДДС , съгласно посочения в него обект и издаден сертификат по дати и размер както следва: 1 141.96лв. на 14.01.2012г.; 1 300.95лв. на 28.02.2012г. 130 000лв. на 21.05.2012г.; 42.82лв. на 29.06.2012г.; 19 221лв. на 30.07.2012г.; 15 515.20лв. на 13.08.2012г. и 20 000лв. на 11.09.2012г.

От изслушаната СТЕ на в.л. М.Б.,неоспорена от страните, СМР по сключения договор са извършени през м.12.2008г.,м.01-м.03.2009г., като строителството е спряло поради липса на финансови средства от страна на Община Лъки. Извършени са около 30 % СМР от одобрения проект, а изпълнения участък от канализационната мрежа функционира.

По делото от ищеца са ангажирани и гласни доказателствени средства. Според показанията на свидетеля Д. Т., управител на ответното дружество „Трейс Пловдив”ООД през периода 30.08.2008г.-15.03.2010г., подписите в договора за строителство от 03.11.2008г.,в протокол №5 и  двустранна сметка №5 са изпълнени от него.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното :

Съгласно разпоредбата на чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Това легално определение на договора за изработка го определя като консенсуален, двустранен и възмезден договор. Консенсуален, защото страните по него са обвързани щом постигнат съгласие ; двустранен защото създава задължения и за двете страни-за едната да изработи нещо, а за другата да приеме изработеното и да го плати; възмезден, защото срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна по правоотношението следва да му заплати възнаграждение. Договорът за изработка е и неформален- той следва да се счита сключен, щом се постигне съгласие между страните относно съществените условия на договора, които се отнасят до предмета на задълженията и на двете страни по договора без да е необходимо съгласието да бъде изразено в някаква строго определена от закона форма. В настоящия случай с представения по делото и приет като доказателство договор от 03.11.2008год. с предмет извършване на строително-монтажни работи,  на обект ”Главен събирателен канал и канализационна мрежа на град Лъки-ІІ етап”,  страните по делото са учредили материално правоотношение, по силата на което ищецът, като изпълнител, се е задължил на  свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение, поради което за него следва да намерят съответно приложение разпоредбите на чл.258 и следв. от ЗЗД.

Същевременно от представените по делото и приети като доказателство двустранно подписани сметка №5 и протокол №5  се доказва и изпълнението от ищеца на възложените съгласно договора строително-монтажни работи, както и приемането им без възражение от представител на ответника.Договорът за строителство, протокол №5 и  двустранна сметка №5 са подписани от Д. Т., управител на ответното дружество „Трейс Пловдив”ООД, към тази дата и съгласно извършената от съда служебна справка в Търговсикя регистър, поради което възражението на ответника, че не дължи заплащане на претендираното възнаграждение , тъй като подписването на  документите е било извършено от лице, неразполагащо с  представителна власт по отношение на дружество, е неоснователно От друга страна от неоспореното заключение на вещото лице е безспорно,че ответникът е осчетоводил издадената от ищеца фактура във връзка със съставения двустранен протокол и сключения между страните договор . Отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупките  по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата – представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.

        По делото няма и данни, ответното дружество да се е противопоставило  на изработеното от ищеца,а и не се твърди от  страната в писмения му отговор по делото изпълнителят да се  е отклонил от поръчката или изпълнената работа да страда от конкретни недостатъци. Законът дава достатъчно гаранции на  възложителя да охрани своите интереси при евентуално некачествено изпълнение по един договор за изработка –чл.264 и чл.265 ЗЗД. При приключването на работата и при предаването на обекта от страна на изпълнителя на възложителя, последният е бил длъжен да прегледа изработеното и да направи своите възражения, за констатирани недостатъци в изработеното в количествено и качествено отношение. Задължението на възложителя да направи своите възражения във връзка с изработеното именно към този момент, следва от разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, като доколкото липсват доказателства за направени в този срок възражения, на основание чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, работата следва да се счита приета.     

           С оглед на така събраните по делото доказателства съдът приема ,че ищецът е изправна страна по договора за изработка и е изпълнил изцяло поетите задължения.При доказателствена тежест за ответника по делото не са ангажирани доказателства за заплащане на сумата от 35536,63 лева,поради което предявения иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено,че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 19 000 лева предявен частичен иск от общата сума 35536,63 лева  съставляваща неизплатено възнаграждение дължимо по сключения на 03.11.2018г.  договор за строителство.

          В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост,а по същество за неоснователност на предявения иск поради липса на изискуемо вземане. Липсата на изискуемо вземане не е процесуална предпоставка,а е материално-правен въпрос,който касае основателността на предявения иск  и подлежи на установяване в съдебния процес.В писмения си отговор ответникът възразява, че пораждане на задължението за плащане е обвързано с настъпване на положителното отлагателно условие,респективно  той да е получил разплащане от своя възложител Община Лъки и съгласно уговореното в чл.2.2 от договора. С оглед инвокираното от ответника  възражение следва да се посочи, че плащането по един договор за изработка според разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД следва да стане от поръчващия при приемане на извършената работа. Тази разпоредба е диспозитивна по  характер и няма пречка страните при подписване на договора да уговорят нещо различно от това т.е. тук с оглед чл. 9 от ЗЗД не може да се да се твърди, че е наличие противоречие на императивна норма на закона.От друга страна в чл. 81, ал. 2 от ЗЗД е предвидено, че липсата на парични средства не освобождава длъжника от отговорността за неизпълнение, като това е основен принцип в облигационното право и има императивен характер.Постигнатата в чл.2.2. от процесната сделка договореност, буквално не игнорира този принцип тъй, като не се говори за освобождаване на длъжника от отговорност при липсата на пари, а обвързва настъпване на същото от едно бъдещо несигурно събитие.Това съобразено и с изискването на чл. 9 от ЗЗД налага да се даде отговор на въпроса дали тази договореност не противоречи на добрите нрави. По този повод е нужно да се спомене, че договорът за изработка е каузален по своя характер, като при него едната страна поема задължение да изработи нещо срещу възнаграждение. Обвързване пораждането на една от престациите с настъпването на едно бъдещо несигурно събитие зависещо от волята на трето лице сочи, че е налице вариант тя никога да не се изпълни (чл. 69, ал.2 от ЗЗД е неприложим) т.е. да съществува в правния мир договор без основание, което е недопустимо и противоречи на добрите нрави.

На тази база и с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД настоящият състав на съда при проверка на действителността на договора достигна до извод за нищожност на същия в тази му част.

Това води до извод, че същата се замества от общите разпоредби на ЗЗД (чл. 266) и при наличие на изпълнена от изпълнителя и приета без възражение от възложителя работа последният дължи заплащане на възнаграждение.

            Неизпълнявайки задължението си за заплащане на възнаграждението при приемане на работата  , ответникът е изпаднал и в забава, за което дължи на ищеца  обезщетение за периода на забавата 01.12.2009г.-04.10.2012г. в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД до пълното изплащане на сумата.

       Съгласно заключението на вещото лице стойността на обезщетението за забавено плащане на възнаграждението за посочения период е в размер на 5593,01 лева,поради което и предявения иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД  се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния заявен от ищеца размер от 5592,51 лева.

  Според разпоредбата на чл.422,ал.1 от ГПК  искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на    заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,в настоящия случай на 08.10.2012г., поради което и от тази дата ответното дружество дължи законна лихва върху  неизплатеното възнаграждение до окончателното му изплащане.

         При този изход на делото следва да се приеме за установено и че ответникът дължи на ищеца направените разноски по заповедното производство в размер от 742 лева.

         На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1600 лева- разноски по делото.

            Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  вземането на „АБАРТ ГРУП”ООД, ЕИК:200431796, със седалище и адрес на управление:град Пловдив, ул.”Стефан Веркович” №3,ет.3,офис 2,представлявано от управителя И.М. срещу „Трейс Пловдив”ООД, ЕИК:123687330, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.”Кольо Фичето”№7А, представлявано от управителя Ц.Р. в размер на сумата от 19000 лева,  предявен частичен иск от общата сума 35 536,63 лева, представляваща неизплатено възнаграждение дължимо по договор за строителство, сключен на 03.11.2008г. за изпълнени СМР на обект Главен събирателен канал и канализационна мрежа на гр.Лъки-ІІ етап”, на сумата от  5592,51 лева съставляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.12.2009г.-04.10.2012г.,   ведно със законната лихва върху главницата начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-08.10.2012г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 742  лева-направените в заповедното производство разноски,за което вземане е издадена на 10.10.2012г. Заповед №9914 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№15782 по описа на ПРС за 2012г., ІІІ бр.с.

           ОСЪЖДА „Трейс Пловдив”ООД, ЕИК:123687330, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.”Кольо Фичето”№7А, представлявано от управителя Ц.Р. да заплати на „АБАРТ ГРУП”ООД, ЕИК:200431796, със седалище и адрес на управление:град Пловдив, ул.”Стефан Веркович”№3, ет.3, офис 2,представлявано от управителя И.М., сумата от 1600 лева - разноски по делото.

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския окръжен съд  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

районен съдия: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ