Гражданско дело 17934/2012 - Решение - 11-07-2013

Решение по Гражданско дело 17934/2012г.

                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                                       11.07.2013  г.                           гр. Пловдив

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав на тринадесети юли две хиляди и тринадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Ангелина Димитрова

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 17934 по описа за 2012г. и като обсъди:

            Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът “Тракийски хляб” ООД твърди, че на 25.06.2012 г.  в гр. Пловдив ответникът К.К. и издал запис на заповед, с който безусловно се е задължи да заплати на дружеството сумата от 15 000 лева, с падеж 15.07.2012 г., които е бил предявен за плащане от поемателя на 15.07.2012 г., но въпреки това издателят не е изпълнил поетото менителнично задължение. За събиране на вземането му е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 13278/2012 г. по описа на ПРС, но срещу нея е подадено възражение от длъжника. Ето защо моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 15000 лева по запис на заповед от 25.06.2012 г., въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 13278/2012 г. на ПРС, VІ гр.с., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и разноски в заповедното производство. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.

                Ответникът К.К. оспорва  основателността на предявения иск, не оспорва допустимостта му. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.

    След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

                  В исковата молба се сочи, че на 25.06.2012 г. ответникът е издал в полза на ищеца горепосочения запис на заповед, с който безусловно се задължил да му плати сумата от 15 000 лева. Записът на заповед е издаден “без протест”,  бил е  предявен за плащане на падежа 15.07.2012 г., но плащане не е извършено. По подадено от ищеца заявление по чл.417 от ГПК  са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, но ответникът подал възражение против заповедта в предвидения по ГПК срок, като по причина на това възникнал правният интерес от завеждане на настоящето дело.

       Ответникът твърди, че липсва основание за поетото със записа на заповед задължение. Същият бил издаден като обезпечение по договор, сключен между ищцовото дружество и притежаваното от ответника “Диакос” ЕООД за доставка от последното на 43 тона пшеница на стойност 14 964 лева с ДДС, за която била съставена фактура № 0000000025/25.06.2012 г. Представителя на ищцовото дружество Г. Г. /с когото било преговаряно/, поставил като условие за плащането на сумата по фактурата да бъде издаден записа на заповед, за да се гарантира доставянето на пшеницата. Сумата по фактурата била платена, а пшеницата била доставена, но записът на заповед не бил върнат на издателя му. Впоследствие отношенията между К.К. и Г. Г. се влошили и именно поради това било подадено заявлението за издаване на изпълнителен лист.

          От показанията на разпитаният по делото свидетел Е. К. се установява, че ответника се занимава със земеделие. Той осъществявал дейността си чрез собственото си дружество „Диакос” ЕООД. В началото на м.юли ответника е следвало да пътува за Англия и Франция, за закупуване на дискова брана – което е наложило да продава на зелено продукция, с която да финансира покупката.  Техен общ познат ги свързал със собствениците на „Тракийски хляб” ООД. Ответникът е сключил сделка с тях /това станало м.юни -юли 2012 г./. Предмет на сделките било произведено от ответника зърно, което още не било ожънато. За обезпечаване на договорената доставка ответникът издал запис на заповед, каквато практика съществувала при продажбата на зърно „на зелено”. Впоследствие свидетелят видял, че ищецът е товарил договорено количество зърно с техен камион, на колко зърно и кога е нотаварено не е ясно. Свидетелят знаел, че ищецът е натоварил договореното количество с камиони, но е видял товаренето само на един камион, знае още че между страните има издадени две фактури и два записа на заповед /за сумата 30 000 лева/.  Ответникът К. по същото време е отглеждал пшеница и тритикале.

          От показанията на свидетеля Г. Г. – които съдът кредитира се установява, че на ответника К. на два пъти са давани пари на заем /30 000 лв./, за които той е подписал записи на заповед, през лятото на 2012 г. “Тракийски хляб” и “Диакос” са имали търговски взаимоотношения за покупко-продажба на зърно, тъй като ожънатата от К. пшеница е отишла по други направление се е наложило намеса от полицията, за да натовари ищеца пшеница от ответника. Ищецът е дал пари на заем на ответника, тъй като той като земеделски производител е бил затруднен: има задължения за торове, техника и не е можел да започне жътвата/.

        Независими, че се събраха свидетелски показания съдът намира за недоказано твърдението на ответника за извършена доставка в полза на ищцовото дружество. Не се доказа какво количество зърно и кога е доставено същото от ответника на ищцовото дружество.  От ответника /с отговора/ е представена фактура, издадена от собственото му дружество на датата на издаване на записа на заповед, която е подписана, освен от него, и от А. П. /един от собствениците и представляващите „Тракийски хляб” ООД/. В тази фактура /в графа „наименование на стоката /услугата”/ е записано „окончателно плащане - пшеница 2012 г.”.  Долу в дясно е отбелязано, че плащането е извършено в брой. Тази фактура удостоверява единствено окончателно плащане от ищеца на 43 тона пшеница, но не и доставката на същата. Тя не удостоверява дори и наличието на договор между двете дружества, тъй като, съгласно чл.28 от Закона за съхранение и търговия със зърно, за да е действителен този договор, той следва да е сключен в писмено форма. Такъв договор не е налице по делото / фактурата не е договор, тя предполага наличието на такъв, но само в случаите, когато не се изисква специална форма за сключването му/. Свидетелят К.  заявява, че е присъствал лично на товаренето на 1 камион със зърно на ищеца, а знае още че на ищеца е доставено договореното количество пшеницата с камиони, но кога и какво количество не е установено. Не става ясно откъде свидетелят черпи тази информация, но се предполага, че му е съобщена от ответника – с когото са пътували в чужбина за закупуване на “дискова брана”. За получаване на зърното би следвало да е съставен някакъв документ, а такъв липсва по делото. Ето защо, макар до голяма степен да е налице основание да се приеме, че записът на заповед е издаден като гаранция за осъществяване на доставката на зърно, за която е извършено окончателно плащане по фактурата, предявеният по делото иск ще следва да бъде уважен, тъй като не се установява ответникът /или собственото му дружество, което е различен правен субект/ да е изпълнил задължението си. Ако бяха налице преки и категорични доказателства за доставката, би могло да се приеме, че основанието за плащане по записа на заповед е отпаднало. При липса на такива доказателства обаче не може да се приеме, че не е налице основание за плащане по записа на заповед.

         Съобразно  изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищцовото дружество ще следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в размер от общо 3000 лева, от които: 300 лв. заплатена ДТ и 2700 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

                                Р  Е  Ш  И:

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.П.К., ЕГН ********** ***, че същият дължи на “Тракийски хляб” ООД, ЕИК 160040395 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Захаридово” № 82  сумата от 15000 /петнадесет хиляди/ лева по запис на заповед от 25.06.2012 г., издадена от К.К. ***, с падеж 15.07.2012 г. /предявен за плащана на тази дата/,  въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 13278/2012 г. по описа на ПРС, VІ гр.с., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 27.08.2012 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН ********** *** да заплати на “Тракийски хляб” ООД, ЕИК 160040395 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Захаридово” № 82  сумата от 3 000 (три хиляди) лева, направени по производството разноски.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

АД