Гражданско дело 16589/2012 - Решение - 07-03-2013

Решение по Гражданско дело 16589/2012г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 874

 

Гр. Пловдив, 06.03.2013 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

Секретар: Ирина Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16589 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на М.Е.Ч. ЕГН **********, със съд адрес ********а.к П , срещу Общинско предприятие “Градини и паркове”, ЕИК 004715040100, с адрес: гр. Пловдив, ул.„Даме Груев” № 64А, представлявана от д. С.А. . Предявени са обективно съединени осъдителни искове: за сумата от 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания причинени в следствие на претърпяна трудова злополука на 22.11.2011г. довела до увреждане на здравето му, едно със законната лихва от 22.11.2011г., както и сумата от 903,09лв., представляваща сбор от претърпени имуществени вреди за направени разходи за престой в болница, закупени импланти, лекарства и санитарни материали във връзка с лечението в резултат на същата злополука, ведно със законната лихва от 01.12.2011г. и разноски. 

Ищецът твърди, че е работил по трудово договор в ответното дружество като “********”. На 22.11.2011г. около 07,45 часа предвижвайки се пеша към местоработата си по заскрежени плочки се подхлъзнала и паднала, в резултата на което получила фрактура на глезена на десния крак.  Тази злополука с Разпореждане №***/***г. на РУСО Пловдив била призната за трудова по реда на чл.55, ал.1 от КСО. В резултата на злополуката изнърпял лечение в периода от 22.11.2011г. до 16.09.2012г. през което време била в болнични като временно неработоспособна и претърпяла две операции и продължителна рехабилитация. На 22.11.2011г. постъпил в болница, където е оперирана по спешност и била извършена операция и проведена интервенция РСОМ –кръвна репозиция и остеодинтеза с винтове и плака, а след това в пост оперативния преиод гипсова имобилизация. След това на 27.01.2012г. отново в болницата била извършена и интервенция -екстракцио, като е премахнат синдесмалния винт. След което е започната рехабилитация на глезенната става. От злополуката претърпял болки и страдания, които оценява в размер на 10000лв. Освен това понесла и имуществени вреди в размер на общо 903,09лв., от които: 719,24лв. –за остеосинтезен материал, необходим за операцията; 37,80лв. –потребителска такса за първи престой в болницата за първа операция; 16,20лв. - потребителска такса за първи престой в болницата за втора операция; 47,00лв. - потребителска такса за проведени прегледи след излизане от болница за целия период на лечение; 81,90лв. – за лекарства и санитарни материали. Твърди с молба до работодателя да е поискала да й бъдат заплатени поне средствата за закупения имплант - остеосинтезен материал по фактурата. С писмо от 02.11.2011г. обаче й било отговорена, че следва да реализира имуществената отговорност на работодателя по общото гражданско съдопроизводство. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати, следните суми:  сумата от 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания причинени в следствие на претърпяна трудова злополука на 22.11.2011г. довела до увреждане на здравето му, едно със законната лихва от 22.11.2011г., както и сумата от 903,09лв., представляваща сбор от претърпени имуществени вреди за направени разходи за престой в болница, закупени импланти, лекарства и санитарни материали във връзка с лечението в резултат на същата злополука, ведно със законната лихва от 01.12.2011г. – дата на поканата. Претендира разноски. 

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд и е подадена в срока по чл. 358 КТ.

Ответника с писмен отговор, чрез п. на представителя по закон, не оспорва допустимостта на исковете, но оспорва размера на претенциите на ищеца, като намира същите за завишени. Не оспорва ищецът да е работил по ТД в дружеството в периода 01.08.2008г.-12.11.2012г. на длъжността “********”, който е прекратен на осн.чл.325, т.1 КТ по молба на ищеца поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоява се на това, че предприето от ищеца преминавана по заледени плочки на настилката при подлеза на ул.Гладстон и ул.Лавеле състояща се от врачански камък и полиран гранит е създавало сериозен риск от подхлъзване и такъв за здравето, което е било известно на ищеца именно предвид изпълняваната длъжност, а и тъй като сам е провеждал инструктаж по безопасност и здраве и е контролирал спазването на правилата за безопасност от останалите работници.  Именно риска от подхлъзване и падане по мокър и заледен терен е записан и в картата за оценка на риска според вида работа на ищеца, който изпълнява тр.функции целогодишно на открито. С оглед на това намира действията на ищеца да представляват самонадеяност от вида на допусната груба небрежност от страна на пострадалия, които е съзнавал възможността за настъпване на резултата, но се е надявал да го избегне. По тези съображения се иска намаляване на размера на исковете за неимуществени и имуществени вреди поради съпричиняване от пострадалия. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди, по съображения, че  претърпяната от ищеца травма реално е затруднявала движението му в период от 4 месеца, тъй като два месеца след втората операция е трябвало да ходи с патерици без за стъпва на крака, като през този период дори няма данни да е вземала обезболяващи лекарства, като и да е изпитвала дискомфорт от вида да не може да се обслужва сама в резултат на злополуката през това време и в периода на възстановяване. Счита, че за времето от 20.05.2011г. до 16.09.2012г. не е налице причинна връзка между настъпилото увреждане и нетрудоспособността на ищеца, тъй като в ЕР на ТЕЛК е посочено да става въпрос за битов инцидент. Оспорва и размера на иска за имуществени вреди, в частта и за сумата от 81,90лв. – средства за лекарства и санитарни материали, тъй като от касовите бонове не става ясно какви по вид са лекарствата, наложително ли е било закупуването им и причинната връзка с увреждането от трудовата злополука. Оспорва и претенцията на ищеца за присъждане на лихва за забава от 01.12.2011г. за сумата над размера от 757,04лв. до който и размер ищецът е отправил покана за плащане, по съображения за разликата да не е имало покана и претенциите на ищеца да не са били известни на работодателя. С оглед на това счита, че за разликата обезщетението за лихви за забава следва да е от депозиране на искова молба в съда. По тези съображения се иска отхвърляне на исковете като неоснователни, или редуцирането им до размер, компенсиращ действително претърпените болки и страдания и при намаляване поради съпричиняване.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представеното копие от Длъжностна характеристика връчена на ищцата на 30.03.2010г. се установява действително да е работила при ответника по трудово правоотношение на длъжност “********”. Не е спорно и  към 22.11.2011г. ищецът да е заемал същата длъжност в ответното дружество ОП “Градини и паркове”-Пловдив. Не е спорно и този трудово договор е прекратен от 12.11.2012г. на осн. чл.325, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните.

От Разпореждане №***/***г. на НОИ – “РУСО” – гр.Пловдив (л.5), се установява, че е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО, декларираната злополука с вх.№ ***-***/***г. от осигурителя ОП “Градини и паркове”-Пловдив, станала на 22.11.2011г. с М.Е.Ч. ЕГН **********, която към 07,45 часа предвижвайки се пеша към местоработата си се е подхлъзнала по заскрежени плочки и паднала, в резултат на което е получила фрактура на глезена на десния крак.

Видно от Декларация за трудова злополука (л.3) настъпилата на 22.11.2011г. към 07,45 часа с М.Е.Ч. ЕГН ********** такава е декларирана именно от работодателя-осигурителя ОП “Градини и паркове”-Пловдив, ответник по делото. В същата е посочено, че работното вреве на ищеца е от 8,00часа сутринта и е станала при отиване на работа.

От протокол за трудова злополука №*****/24.11.2011г., както и от разпореждане №***/***г. на НОИ – “РУСО” – гр.Пловдив, се установява, че на 22.11.2011г. към 07,45 часа придвижвайки се към работно място и на ул.Гладстон и ул.Лавеле в гр.Пловдив, при ходене върху заскрежени плочки  Ч. се е подхлъзнала, пада и счупва глезена на десния крак и костта над него, което е прието за трудова злополука.

Не се спори между страните злополуката да е настъпила при предвижване на работника към местоработата му. 

От представените две Епикризи (л.6 и 7)  с изх.№***/*** и изх№***/***, издаден от УМБАЛ “Св.Георги” - Пловдив, се установява на ищеца да е постъпил в болница, извършен е преглед на 22.11.2011г. направена рентгенова снимка в резултат на  който е отразена като диагноза „фрактура бималеоларис декстра” и по спешност е била извършена операция и проведено оперативно лечение със спинална анестезия, а именно интервенция РСОМ –кръвна репозиция и поставен остеодинтезен материал с винтове и плака в глезена на десния крак. В болницата е престояла до 29.11.2011г., като е изписана с гипсова превръзка и е насрочено след 50 дни изваждане на имплантирани метални тела. След това отново е постъпила в УМБАЛ “Св.Георги” - Пловдив на 26.01.2012г. като на следващия ден е проведена оперативна интервенция “есктракцио” на метални тела и е изписана на 29.01.2012г. с предписание за изваждане на конци след 14 дни, да ходи с патерици без да стъпва на оперирания крак 2 месеца, след което да започне раздвижване на глезена, както и за 2 бр. контролни прегледи от КОТ в рамките на 1 месец. От УМБАЛ “Св.Георги” – Пловдив на  Ч. е издаден болничен лист за 32 дни временна неработоспособност (л.20) . Видно от болнични листове издадени от ЛКК на МЦ “Св.Врач”, всеки за по 30 дни след прегледи и във връзка с лечението на М. Ч. на получената от нея при трудово злополука фрактура е била във временна неработоспособност  от 29.02.2012г. до 16.09.2012г. За времето от 20.05.2011г. до 16.09.2012г. болничните листове на  Ч. са издавани от ЛКК, след изрично предписание за това от ТЕЛК – видно от 3 бр. ЕР на ТЕЛК (л.8,9 и 10).

Съдът намира неоснователно възражението на ответника, че тъй като в ЕР на ТЕЛК е записано “битова злополука”, то и не са във връзка с трудовота злополука на ищеца. Действително в ЕР на ТЕЛК е записано “битова злополука”, но освен това е изписана и диагнозата „фрактура бималеоларис декстра” на *** настъпила на 22.11.2011г., като именно за лечение на това заболяване е предписано издаване на болнични листове от ЛКК. А в самите издадени такива от ЛКК е ясно посочено, да става въпрос за временна неработоспособност от същото заболяване и настъпило при трудова злополука.

Въз основа на тези доказателства, неоспорени от ответника, съдът приема за установено, че в резултат на настъпилото на 22.11.2011г. при трудова злополука внезапно увреждане на здравето на М. Ч. , а именно “счупване глезен на десен крак” се е наложило оперативно поставяне на метални тела, отстраняване на същите, гипсова имобилизация и лечение продължило общо 10 месеца.

Безспорно с оглед претърпяното счупване на глезена на десния крак, оперативната намеса  и неговата гипсова имобилизация предвижването й е било за определен период затруднено, респективно нарушено е било качеството на живот на ищеца, а са били необходими и грижи. Самия характер на травмата и оперативното й лечение, сами по себе си говорят за това, че е било необходимо както извършване на превръзки след двете операции и последващо лечение след сваляне на гипса, а и предписано на ищеца лечение представляващо рехабилитационни процедури по раздвижване с цел възстановяване на нормалното движение на засегнатия долен десен крайник.

Не се твърди, а и няма доказателства за това ищецът да не се е възстановил  напълно след периода на лечение.

От показанията на с.А  Ч  се установява ищцата да отивала на 22.11.2011г. сутринта на работа по обичайния й път за предвижване от дома й, като преминава през Градската градина и слиза по стълбите до спирката на автобус № 10 находяща се на подлеза на ул.Гладстон. На този ден настилката по която се е движила на това място е била заледена. След  падането й повикала свидетеля, нейн ***, който я откарал в болница. В периода на лечението й около 3-4 месеца е приемала непрекъснато болкоуспокояващи за да може да спи, които свидетелят е закупувал лично. В дома им е ходил и познат лекар, който да й сменя превръзките след операциите до заздравяването им, е необходимите санитарни материали – специални лепенки, за тях е закупувал свидетелят. Свидетелят твърди, че през първите около 4-5 месеца ищцата била почети на легло, тъй като кракът я болял и не се научила да ходи с патериците. През това време не можела сама да се обслужва. След това започнала да ходи и да се самообслужва. От около 3 месеца ходи самостоятелно и без патерици, но при студено време кракът започва да я боли и се налага да ходи с ниски обувки, тъй като ако сложи по-високи я боли, поради стоящите все още железата вътре в глезена.

 От приетото в съдебно заседание заключение на съдебно-медицинската експертиза изготвено от в.л. Д. М., неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, се установява следното: , същността на претърпяна от М. Ч. на 21.11.2011г. (към тази дата на ***г.) травмата на десен крак да е вътреставно счупване на двата израстъка на глезенна става с разместване на фрагментите, което е довело до необходимост от спешна оперативна интервенция и поставяне на метална плака и винтове. Проведена е антибиотична, антикоагуларта и болкоуспокояваща терапия в болница до 29.11.11г., когато е изписана с гипсова превръзка и указания да ходи с две патерици без да натоварва крака 2 месеца. На 27.01.12г. е отстранен оперативно един винт с цел отключване на ставата, позволяващо раздвижването и отново с указания да ходи с патерици и да пази крака 2 месеца. От м.02.2012г. са провеждани трикратно рехабилитационни и физиотерапевтични курсове. На 11.05.2012г. е проведена и консултация със специалист ортопед-травматолог, установил продължаващ оток, болка и ограничени движения на дясна глезенна става. Според заключението по СМЕ получената от  Ч. травма е довела до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за период от 10 месеца. Причинена е била болка със силно изразен характер, като травмата е довела до болеви усещания , които са намалявали много бавно със времето. Претърпените страдания от  Ч. са били силно изразени поради продължителния период на лечение и възстановяване, а от там и затрудняване на самообслужването. Предвид вътреставния вид на травмата има и нарушения на ставния хрущял, с което ще трябва да се съобразява цял живот, като не натоварва продължително крака, не повишава телесното си тегло и провежда ежегодно санаториално лечение за превенция на ранно ошипяване. Към момента все още оздравителния процес на ищеца не е приключил, като предстои планово оперативно отстраняване на останалата част от металните тела.

Установено е по надлежния ред, с нарочен акт, че на 22.11.2011г. ищцата е претърпяла трудово злополука настъпила поради подхлъзване на заледен участък предвижвайки се към работно си място. В резултат на злополуката същата е претърпяла травмата на десен крак, представляваща вътреставно счупване на двата израстъка на глезенна става с разместване на фрагментите, което е довело до оперативна интервенция и поставяне на метална плака и винтове, гипсова превръзка за 50 дни, след което оперативно отстраняване на един винт с цел отключване на ставата, позволяващо раздвижването, както и до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за период от около 10 месеца. Лечението не е приключило още като предстои и нова операция за отстраняване на метални плаки. Стигнало се е до увреждане на здравето на работника.

Съдът намира, че по делото се установи и причинната връзка между увреждането на здравето и претърпяната трудова злополука. Този извод се потвърждава, както от Разпореждане №....../***г. на НОИ – “РУСО” – гр.Пловдив, така и от ЕР на ТЕЛК, болнични листове на ЛКК и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.

В резултат на увредата временно е била намалена работоспособността на ищцата. Увреждането е причинило на ищцата болки и страдания, изразили се в силни болки в следствие счупена глезенна става, оток на ставата в резултат на счупването, както и свързани с увреждането две оперативни интервенции, гипсова превръзка, с продължителност от 50 дни и последващи болки за периода на рехабилитация с обща продължителност от 10 месеца. В резултата на същото увреждане ищцата е претърпяла в период от 4-5 месеца болеви усещания за които е приемала болкоуспокояващи и неудобства от невъзможност да се самообслужва А за целия период от 10 месеца и неудобства от затруднение на движенията на десен долен крайник и затруднено предвижване.  Търпяла е и ще продължава да търпи неудобства в следствие на нарушение на хрущяла в ставата. Не се установява да има останал обаче дефицит на движението на десния крак към момента, който да представляват някакво особено затруднение в движението.

 На лице са всички предпоставки по смисъла на чл.200 от КТ, активиращи отговорността на работодателя- ответник ОП “Градини и паркове” и увреждането на ищеца в резултата на трудова злополука по правилата на гражданското и трудовото право следва да бъдат репарирани.

Спорният въпрос, който е останал за разрешаване между страните по делото, е във връзка с поддържаното от ответната страна възражение за принос на ищеца в претърпяната от него трудова злополука и оттам за наличие предпоставките на чл. 201, ал.1 и 2 от КТ за изключване и/или намаляване отговорността на работодателя - ответник. Ответникът счита, че злополуката е настъпила по вина ищеца, като е допуснала груба небрежност, тъй кат е предприел преминавана по заледени плочки на настилката при подлеза на ул.Гладстон и ул.Лавеле състояща се от врачански камък и полиран гранит, създаващи сериозен риск от подхлъзване и такъв за здравето. Тъй като му е било известно предвид изпълняваната длъжност, степента на риска от подхлъзване, то предприетото предвижване по заледени плочки е при  съзнаване възможността за настъпване на резултата, който се е надявал да избегне. Ответникът твърди, че именно това съзнаване на възможността за подхлъзване представляват самонадеяност от вида на допусната груба небрежност от страна на пострадалия. Според изложеното съдът намира, че основно възражението се стой в това, че при липса на достатъчно внимание и грижа за собственото си здраве ищецът се е предвижвал по заледена настилка.

До колкото, изключване на отговорността на работодателя за репариране на претърпени вреди от работника, настъпили в следствие на трудова злополука е мислима единствено в хипотезата на пострадалият да е причинил умишлено увреждането, то е необходимо да се докаже по безспорен и несъмнен начин от субективна страна умисъл на работника.

От представената от ответника карта за оценка на риска при работа на лице заемащо длъжност “********” действително в т.1.2.1 е правена оценка от риск ос подхлъзване при движение по заледен терен. На първо място тази карта за оценка на риск е такава за работната среда на ищеца и касае изпълнение на трудови задължения, а злополуката е настъпила на път за работното място. Като превенция на този риск е предвидено осигуряване на подходящи обувки. Такива няма данни, а не се и твърди работодателят да е осигурил на ищеца. А няма и твърдения  Ч. да е била с други неподходящи обувки към момента на настъпване на злополуката. На следващо място дори и да е възможно именно  Ч. да е провеждала *** *** ***, то по делото няма никакви данни за съдържанието на такъв инструктаж по безопасност и здраве и конкретно той да съдържа някакви правила за предвижване при заледени повърхности. На следващо място, дори и да се приеме да е било необходимо заостряне на вниманието на ищеца при предвижването му по заледена повърхност, то такова е необходимо на всеки човек, без значение каква длъжност заема и какви познания има.  Въпреки това обаче рискът от подхлъзване и падане при предвижване по заледена настилка в зимните месеци съпътства всички граждани. Именно поради това и общината е задължена да опесачава заледените тротоарни площи, особено около спирките на градски транспорт и подлезите, или да полага други грижи, като превенция от заледяване - предварително разхвърляне на сол или луга. Очевидно това не е било направено, след като плочките са били заледени и то в началото на зимния период – 22.11.2011г. На следващо място дори и при най голямо внимание от страна на всеки предвижващ се по заледен участък, то възможността да се подхлъзне и падне не може да бъде изключена напълно, а продължава да съществува. Немислимо изобщо да се счете, че в случая от страна на ищеца е предприето предвижване по заледени плочки със съзнанието, че може да получи счупване на крака. Съдът намира, че в случая се касае за случайно събитие, което по никакъв начин не е свързано със волята и съзнанието на ***, а причина за това са природните и климатични условия, както и липсата на адекватни и своевременни реакции от Община Пловдив и лицата натоварени от нея да се грижат за безопасността на местата за предвижване на гражданите. Да се приеме обратното би означавало през зимните месеци, когато често улиците и тротоарите са изпълнени със заледени участъци гражданите да спрат да се предвижват по тях, тъй като съществува риск от подхлъзване и падане. Същото действие е извършвал многократно преди и в деня на злополуката, само че точно този ден се е подхлъзнал. Дори и на най- внимателния човек може да се случи при тези условия да се подхлъзне и да падне. А няма и как да се предположи, че ако падне ще си счупи крака, т.е. дали да е допусната някаква небрежност, то се касае се за обикновено небрежно отношение към себе си. Меродавно за установяване наличие или липса на “груба небрежност” е субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, т. е. пострадалият работник да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. Не всяко действие или нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложение разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие. Не без значение е и обстоятелството, че с прилагането на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ положението на пострадалия работник или служител се утежнява. А правилата, които утежняват положението на правните субекти, поначало не следва да се тълкуват и прилагат разширително.

По изложените съображения съдът намира да не са ангажирани каквито и да било доказателства от ответника, но при комплексна оценка на доказателствата, не се установява каквато и да било небрежност допусната от ищеца, още по- малко груба такава. В тази насока са и направените отразявания в Протокол за трудова злополука, в които в – т.9 е отразено “допуснати нарушения на нормативни актове – няма”. А и съгласно нормата на чл.200, ал2 КТ работодателят отговаря и когато причината за настъпване на трудовата злополука е непреодолима сила, при или по повод изпълнението на възложената работа, каквато в случая представлява и предвижването на ищцата към работното място.

 

Предвид така установеното от правна и фактическа страна, съдът намира направеното възражение от ответника за съпричиняване на увреждането от страна на ищеца за неоснователно.

Неимуществената отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените болки и страдания и времето, през което работникът ги е търпял и те са отшумели или той продължава да ги търпи. Предвид гореизложеното и с оглед степента на търпените болки в пост оперативните периоди, както страданията и настъпилите неудобства и затруднения за пострадалия, както и необходимостта от последващо оперативно и санаториално лечение за напред съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че сума от 5 000 лева е справедлива и съобразена с изискването на чл. 52 от ЗЗД,  с оглед характера и тежестта на претърпяното увреждане (средна телесна повреда, период на възстановяване продължил десет месеца, както и възстановяването на пострадалия след този период и липса на данни за установена намалена работоспособност към момента, както и предвид възрастта на  Ч. и прекратяването на трудовата й дейност поради пенсиониране поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (каквото не се спори да е реализирала).

Относно имуществените вреди: по отношение на тези изразили се в заплащане от страна на ищеца на стойността на “осетосинтезен материал” в размер на 719,24лв., то този разход не е оспорен от ответника а това се установява по безспорен начин от представената ф-ра № **** от 28.11.2011г.(л.24) с касов бон към нея и рецепта (л.25). Не се спори, а и от представените от ищеца 2 бр. квитанции от 29.11.2011г. и 30.01.2012г. е видно за престоя си в болницата  Ч. да е заплатила потребителски такси от общо (16,20лв.+37,80лв.)= 54лв. Видно от представените 21бр. фискални бонове (л.28,29 и 30) издадени в периода м.02.2012г.-м.08.2012г. от МЦ “Св.Врач”, то с тях е заплащана такса за прегледи от ***. Общата стойност на тези такси е 47,90лв.  От представените 2 бр. фискални бонове за закупувани лекарства, а именно на 12.01.12г. на стойност 35,40лв. и на 27.01.12г. на стойност 6,54лв., до колкото се намират в държане на ищеца, а и от датите на разхода  може да се направи връзка да са именно предвид провеждано на ищеца лечение, каквито данни има и в СМЕ за провеждано лечение с медикаменти на *** и необходимост от болкоуспокояващи, то съдът приема за установено и тези средства да са представляват направен от ищеца разход именно във връзка с лечението на получената травма. Видно от фискален бон от 29.11.2011г. от дрогерия находяща се на Пещерско шосе, срещу сумата от 40лв. са закупени санитарни материали. До колкото се установи на 29.11.2011г. ищеца да е изписан от болницата след проведена й оперативна интервенция, то и определено са й били нужни материали за смяна на превръзки на раната от операцията. А и от показанията на свидетеля се установи имено за това да са закупени от него специални лепенки. Съдът намира неоснователно възражението на ответника, че тъй като в тези касови бонове не записано името на ищеца и вида на лекарствата и санитарните материали, то този разход не свързан с увреждането, респективно не е предназначен за него. На първо място, както е посочено в СМЕ закупуването на болкоуспокояващи и други медикаменти и санитарни материали става от аптеките и без да е необходима рецепта. От друга страна съдът намира че в никой фискален бон не се посочва името на получателя, а същите като дати на направени покупки за лекарства попадат в периода в който е провеждано лечението. А разхода за санитарни материали и съвпада като дата на която е изписван ищеца от болница. По тези съображения съдът намира че връзката на тези разходи с провежданото лечение е на лице, а и в тази светлина е заключението на в.л. д-р М. по приета СМЕ.  По същите съображения и при попадане на датите на издавани касови бележки за прегледи в ДКЦ с периода на лечение е налице и връзка с тези разходи със здравословното състояние на ***. Безспорно продължилото 10 месеца лечение и при този негов вид и характера на получената травма на ищеца се е наложило да направи разходи за да оздравее. От друга страна тези документи не само попадат в периода на лечение, но са и в държане на ищеца, което само по себе си говори за това че имено той е правил разходите. Съдът споделя напълно становището на в.л. М.  , че направените от ищеца разходи за лечение са били необходими. В съвкупен размер, съобразно представените документи за лечението си в периода 21.11.2011г.-20.08.20112г. ищецът е направил разходи освен 719,24лв. по горепосочената фактура и още  такива на обща стойност от 183,84лв., в това число за потребителски такси за болнично лечение -54лв.; за потребителски такси за прегледи -47,90лв., за лекарства – 41,94лв. и за санитарни материали – 40лв.  При така установената от фактическа страна пряка връзка между направени от ищца разходи за закупуване на “осетосинтезен материал”, санитарни материали, лекарства, такси за престой в болница и за заплащане на потребителски такси за прегледи в ДКЦ в размер на общо 903,08лв. и претърпяната от него травма настъпилата  на 22.11.2011г. призната за трудова злополука е установена, то така направените  разходи той е претърпял и имуществени вреди и частично основателен се явява иска за заплащане на имуществени вреди до размера на 903,08лв. и като такъв ще се уважи в пълния претендиран размер, която и сума ще се осъди ответникът да заплати на ищеца, ведно със законната лихва от дата на искова молба- 18.10.2012г.

Що се отнася до претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху размера на претърпените от него имуществени вреди, съдът намира тази претенция за частично основателна, по следните съображения: имуществените вреди по своята същност представляват парични суми- разходи направени от пострадалото лице, а отговорността на работодателя е такава по смисъла на чл.54 от ЗЗД – за това което вече и било платено. В конкретния случай се касае за поредица от различни по време и размери разходи, като част от тях са направени в деня на злополуката, а друга в един продължителен период от време от около 10 месеца. Видно от Молба на ищеца до ответника ОП Паркове и градини” (л.32), с нея  Ч. е поискала да й се изплати сумата по ф-ра № *** от 28.11.2011г.(л.24) с касов бон към нея т.е. сумата от 719,24лв. – разход за закупени импланти, получен с вх.№***/***г. С писмо от 02.12.2011г. ответникът е отказал да направи това. Независимо в молбата си ищецът да не е определил срок за доброволно изпълнение, то тази молба с представени доказателства за направен разход на общо основание представлява покана за плащане, при което и след получаването й и от следващия ден 02.12.2011г. ответникът е в забава, но само за сумата за която е направено искане за плащане, т.е. за сумата от 719,24лв. Ето защо и тази сума ще се осъди да заплати на ищеца ведно със законната лихва, считано от  02.12.2011г. до окончателното плащане. Видно от представените документи последно ищецът е направил разход за лечението си за прегледи в ДКЦ с дата 20.08.2012г. Ищецът обаче не е претендирал отделно обезщетение за забава върху отделните правени от него плащания, а претенцията му е за общия размер на извършените разходи и от 01.12.2011г. на която дата обаче все още разходът за прегледи и лекарства не е бил направен, а този за болничен престой през м.01.12г. При тава положение съдът намира, че следва да се зачете като дата на извършен разход тази на последното плащане, тъй като на тази дата периодичните плащания са приключили и едва към нея е формиран по размер претърпените от ищеца имуществени вреди и в този смисъл се явява денят на настъпване на вредата, от който ден и на сетне за ответникът възниква и задължение да репарира понесените вреди. До колкото обаче ищецът претендира лихви не от настъпване на злополуката а от поканата, като такава е посочил да 01.12.2011г., а няма данни за покана за плащане и на тези имуществени вреди, то основателно е и възражението на ответника, тъй като до тогава не му е била известна претенцията на ищеца в тази част Ето защо и сумата от 183,84лв. ще се присъди със законовата лихва от подаване на искова молба 18.10.2012г.- явяваща се дата на поканата за плащане, а за периода от 01.12.2011г. до 18.10.2012г. ще се отхвърли като неоснователна.

Предвид така установен от правна и фактическа страна и по изложените по-горе съображения, съдът намира искът на М.Е.Ч. ЕГН **********, срещу Общинско предприятие “Градини и паркове” гр. Пловдив по чл.200 КТ  за заплащане на неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и причинени неудобства, които е изпитвала и продължава да изпитва в следствие на претърпяна трудова злополука на 22.11.2011г., за частично основателен до размера на 5000 лв. като се осъди ответникът да му заплати тази сума в едно със законната лихва считано от деня на увреждането 22.11.2011г., като над този размер до пълния претендиран такъв от 10000лв. искът за присъждане на неимуществени вреди ще се отхвърли като неоснователен. Ще си осъди ответникът да му заплати и имуществени вреди, а именно: сумата от 719,24лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди разход за закупени импланти, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от  02.12.2011г. до окончателното плащане, както и  183,84лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, в това число: за потребителски такси за болнично лечение -54лв.; за потребителски такси за прегледи -47,90лв., за лекарства – 41,94лв. и за санитарни материали – 40лв., общо 846,94лв., претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на  същата трудова злополука настъпила на 29.05.2009г., в едно със законната лихва считано от дата на искова молба явяваща се дата на поканата – 18.10.2012г., а претенцията за законната лихва върху сумата от 183,84лв. за периода от 01.12.2011г. до 18.10.2012г. ще се отхвърли, като неоснователна.

            Ищецът е претендирал разноски, представлявана е от а. и е ангажира доказателства за договорени и направени такива в размер на 1000лв., поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще му се присъдят разноски в размер на 541,41лв. по съразмерност с уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.8 ГПК ответникът има право на разноски, представляван е от юрисконсулт, но тъй като не е претендирал разноски такива не следва да му се присъждат, тъй като съдът не дължи произнасяне по незаявени претенции било то и за разноски. 

             При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Районен съд – Пловдив по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет, сумата от 236,12лв.- държавна такса и сумата от 54,14лв.- разноски за СМЕ, по съразмерност с уважената част от исковете при направени такива 100лв. от БС.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС, ХV гр.с.,

                                                        РЕШИ

            ОСЪЖДА Общинско предприятие “Градини и паркове, ЕИК 004715040100, с адрес: гр. Пловдив, ул.„Даме Груев” № 64А, да заплати на М.Е.Ч. ЕГН **********, със съд адрес ********а.к. П., на осн. чл.200, ал.1 от КТ

СУМАТА от 5000 лв. /пет хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от М.Е.Ч. ЕГН ********** вследствие на заболяванията, причинени от трудова злополука, претърпяна на 22.11.2011г., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от  22.11.2011г. до окончателното плащане, както и Сумата от 719,24лв. /седемстотин и деветнадесет лева и 24 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди разход за закупени импланти “осетосинтезен материал”, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от  02.12.2011г. до окончателното плащане, както и  Сумата от 183,84лв. /сто осемдесет и три лева и 84 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, в това число: за потребителски такси за болнично лечение -54лв.; за потребителски такси за прегледи -47,90лв., за лекарства – 41,94лв. и за санитарни материали – 40лв., търпени вследствие на заболяванията, причинени от същата трудова злополука, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от  18.10.2012г. до окончателното плащане, като отхвърля исковете по чл.200, ал.1 КТ  и чл.86 ЗЗД, за неимуществени вреди за разликата от 5000лв. до пълния претендиран размер от 10000лв., както и  лихви за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 183,84лв. за периода от 02.12.2011г. до 18.10.2012г., като неоснователни.

            ОСЪЖДА Общинско предприятие “Градини и паркове, ЕИК 004715040100, с адрес: гр. Пловдив, ул.„Даме Груев” № 64А, да заплати на М.Е.Ч. ЕГН **********, със съд адрес ********а.к. П., Сумата от 541,41лв. /петстотин четиридесет и един лева и 41 ст./ разноски по делото за а. възнаграждение по съразмерност с уважената част от исковете, А на ПРС по сумата от 236,12лв.- държавна такса и сумата от 54,14лв.- разноски за СМЕ, по съразмерност с уважената част от исковете, в полза на държавата, бюджетна сметка на ВСС.

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Валентина Иванова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.