Гражданско дело 15112/2012 - Решение - 29-03-2013

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 1313                     29.03.2013г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на    седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15112 по описа на ПРС за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ.

Ищецът К.И.К., с ЕГН ***********, чрез пълномощника адв. Х.Д., с адрес за призоваване: ****** е предявил против “БДЖ Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК 175405647, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Средец”, ул. “Иван Вазов” № 3, представлявано от управителите Г. И. и М.Х. иск да бъде призната за незаконосъобразна заповед № Н - 197/17.08.2012г. на Г. И. и М.Х., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “забележка” и като такава да бъде отменена, както и да му се присъдят разноските по делото.

Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като наказанието е наложено след изтичане на преклузивните срокове по чл. 194 от КТ.

Твърди се, че ищецът работи по ТПО с ответника на основание трудов договор на длъжността “инструктор превозни бригади”. Със заповед  № Н - 197/17.08.2012г. на Г. И. и М.Х., връчена на 03.09.2012г. му било наложено дисциплинарно наказание “забележка” на осн. чл. 192, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 195, чл. 188, т. 1 и чл. 187, т. 10 от КТ. Твърди се, че така наложеното наказание е незаконосъобразно. Посочва се, че съгл. чл. 195 от КТ наказанието се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочва нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. В ал. 3 недвусмислено се посочвало, че наказанието се счита наложено от деня на връчване на заповедта, или от получаването й, ако е изпратена по пощата с препоръчано писмо с обр. разписка.

Процесната заповед била връчена на ищеца на 03.09.2012г., а в нея било посочено, че наказанието се налага за нарушения, извършени на 16.05.2012г., 24.05.2012г. и 13.06.2012г. Следователно заповедта била издадена в нарушение на чл. 194 от КТ, която била императивна и уреждала сроковете за налагане на наказанията. Твърди се, че сроковете, визирани в тази разпоредба, са изтекли, поради което не може да се ангажира дисциплинарната отговорност на ищеца за нарушения, извършени на 16.05.2012г., 24.05.2012г. и 13.06.2012г. Ето защо моли заповедта като незаконна да се отмени.

В съдебно заседание поддържа иска. С писмена защита взема становище за доказаност на иска, тъй като не се установява ищцата да е синдикален член и по отношение на нея да е бил приложим посоченият чл. 30 от КТД от 2011г., че не става ясно какво конкретно нарушение е извършила ищцата, както и че заповедта е връчена на ищеца след изтичане на 2-месечния срок от откриване на нарушението.

От ответника е постъпил писмен отговор в срок, с който се взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, поради което се моли съдът да го отхвърли.

Признава се обстоятелството, че към момента на налагане на наказанието ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, както и че към подаване на отговора е служител по безсрочно ТПО на посочената в ИМ длъжност, както и че с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно наказание “забележка”.

Твърди се обаче, че заповедта е законосъобразна, издадена при спазване изискванията на КТ, че ищецът е извършил вмененото му във вина нарушение, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, като са спазени предвидените в чл. 194 от КТ срокове.

Посочва се, че нарушението е открито при проверка въз основа на заповед № 145/05.06.2012г. при извършена проверка, за която е изготвен доклад от 21.06.2012г. С писмо изх. № 12-00-87 от 21.06.2012г. копие от доклада било пратено на управителите на дружеството. Следователно от момента на узнаването му от управителите започнал да тече 2-месечният срок за налагане на наказанието, който бил 2 месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от 1 година от извършването му. Давността течала от узнаване на работодателя за нарушението, а същият го узнал след 21.06.2012г.

Твърди се на ищеца да са искани обяснения, съгл. чл. 193 от КТ с писмено искане, като същият дал такива, поради което и дисциплинарната процедура била спазена.

Посочва се, че в обясненията си ищецът признал, че на 16.05.2012г., 24.05.2012г. и 13.06.2012г. е извършил вменените му във вина нарушения, а именно – на тези дати работил като инструктор превозни бригади, дневно дежурство в Превозна служба – Стара Загора и като такъв е подписвал личните сметки на превозните служители, обслужвали влак № № 8612/10125/10251/80113, които поради закъснението на влак 8612 нямали възможност да обслужат влак № 10125 от гара София до гара Септември и са се придвижили  до гара Септември с влак № 491, без служба, т. е. без да са изпълнявали служебните си задължения, като са си водили пропътуваните километри от гара София до гара Септември.

Посочва се, че на основание чл. 30 от КТД от 2011г. на работниците и служителите, които изпълняват служебните си задължения по време на пътуване се изплащат суми на пропътуван километър вместо командировъчни пари. Посочва се, че съответните служители не са изпълнявали служебните си задължения от гара София до гара Септември на посочените дати, поради което и са нямали право да получи сумите за тези пропътувани километри. Задължение на ищеца било да провери личните сметки на пристигащите от път превозни бригади и след като се увери във верността им, да ги подпише. Той следвало да контролира правилността на всички вписвания, което не направил. Ето защо се твърди ищецът да е извършил вменените му във вина нарушения, като с писмените обяснения признал да е извършил същите.

Искането за обяснения било подписано от Ръководител ПЦ Стара Загора Б.Г., който бил упълномощен от управителите на отв. дружество с нот. заверено пълномощно от 06.07.2012г. да изисква и събира обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ. В исковата молба също лисвали твърдения ищецът да  не е извършил нарушенията, за които е наказан, като за същите му било наложено наказание “забележка” с оспорената заповед, която се твърди да е законосъобразна.

Ето защо се моли искът да се отхвърли. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът предявеният иск да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание “забележка” като незаконосъобразна е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно наказание “забележка”. Оттук насетне в тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства – заповеди, издадени във връзка с трудовото правоотношение се установява, че ищецът работи по трудово правоотношение с ответника на длъжност “инструктор превозни бригади”. От представената от ищеца и неоспорена от ответника Заповед № Н-197/17.08.2012г., издадена от управителите на ответното дружество Г. И. и М.Х. и връчена на ищеца срещу подпис на 03.09.2012г. се установява, че със същата на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “забележка”. В заповедта е посочено, че на 16.05.2012г., 24.05.2012г. и 13.06.2012г. К.К. е работил като инструктор превозни бригади – дневно дежурство, в превозна служба Стара Загора и в това си качество е подписал личните сметки на служителите, обслужващи влак №№ 8612/10125/10251/80113, които поради закъснението на влак № 8612 не са имали възможност да обслужат влак № 10125 от гара София до гара Септември и са се придвижили до гара Септември с влак № 491 без служба, като са си водили пропътувани километри от София до Септември. Посочва се, че на ищеца били поискани писмени обяснения и било установено, че с действията си същият е нарушил трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 10 от КТ, а именно „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закон и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в КТД, или при възникване на ТПО а именно – неизпълнение на чл. 30 от КТД от 2011г., която разпоредба е цитирана и която урежда размера на средствата, които се изплащат на работниците и служителите, които изпълняват задълженията си по време на пътуване, за пропътувани километри, вместо командировъчни пари. Цитира се и вътрешната наредба за разпределяне на работата в ПС – Стара Загора, според която дежурният инструктор дневна смяна проверява и заверява с подписа си личните сметки на пристигащите от път превозни бригади, след като се увери във верността им, приема придружителните листове, контролира правилността на всички вписвания.  Посочва се, че на осн. чл. 192, ал. 1 пр. 1 вр с чл. 195, 188, т. 1 чл. 187, т. 10 от КТ, чл. 193, ал. 1 от КТ, 189 и 194 от КТ на ищеца се налага дисциплинарно наказание „забележка”. В мотивната част на заповедта също така се посочва, че в изпълнение на заповед № 145/05.06.2012г. на Ръководител отдел „вътрешно фирмен контрол” е била извършена проверка в периода 11-15.06.2012г. и е бил съставен доклад от 21.06.2012г., копие от който е изпратено на управителите на ответното дружество за осъществяване на дисциплинарната власт.

Като доказателства по делото са представени искане от инж. Б.Г. – ръководител Пътнически център Стара Загора, за даване на обяснения за нарушение на чл. 30 от КТД, извършено на 16.05.2012г., 24.05.2012г. и 13.06.2012г., като нарушението, за което се искат обясненията, е описано по същия начин както и в заповедта, с която наказанието е наложено. На 18.07.2012г. такова обяснение е дадено, като в него е посочено, че се дава и във връзка с доклад № 12-0087/21.06.2012г. В него е посочено, че на цитираните дати ищецът е бил на смяна като инструктор превозни бригади, дневно дежурство, и в това си качество е подписал личните сметки на служителите, обслужващи влак №№ 8612/10125/10251/80113, които поради закъснението на влак № 8612 не са имали възможност да обслужат влак № 10125 от гара София до гара Септември и са се придвижили до гара Септември с влак № 491 без служба, като са си водили пропътувани километри от София до Септември. Посочено е, че промяната в обслужването на влаковете е осъществена оперативно вследствие на производствена необходимост или на диспечерско разпореждане, като ищецът отрича да е запознат с разпоредбите на КТД от 2011г. и в частност чл. 30 от същия, като заверката е извършена машинално без никакъв умисъл.

Представен е и КТД от 19.12.2011г., сключен между ответника и синдикалните организации, като в чл. 2 е уредено, че КТД се прилага само за членове на синдикатите – страна по договора и за присъединилите се по надлежния ред работници/служители на ответното дружество. В чл. 30 от същия е уредено, че на работниците, които изпълняват служебните си задължения по време на пътуване се изплащат суми за пропътуван километър вместо командировъчни пари, като е посочен техният размер. Представена е и вътрешна наредба за разпределение работата в превозна служба – Стара Загора, в чл. 1, т. 1.1 от която са уредени задълженията на дежурен инструктор дневна смяна. От задълженията на същия, относими към спора е това да изважда от личните сметки отработените до съответния ден и от съответния служител часове, да изготвя разпределението на работата на превозните бригади, подготвя книгите, приема придружителните листове и регистрира това, контролира правилността на вписванията, проверява и заверява с подписа си личните сметки на пристигащите от път превозни бригади, след като се увери във верността им.

По делото не са ангажирани доказателства ищецът да е член на синдикална организация – страна по представения и цитиран в заповедта за налагане на наказание КТД, или да се е присъединил към него.

Представено е пълномощно, видно от което Б.Г. е упълномощен от представляващите ответното дружество да изисква и събира обяснения по реда на чл. 193 от КТ. Други доказателства по делото не са събирани.

При така установените факти от значение за спора съдът приема, че работодателят, като носител на дисциплинарна власт, е спазил процедурата по налагането на дисциплинарно наказание. Заповедта е връчена срещу подпис. Преди налагане на дисциплинарното наказание от ищеца са искани обяснения за деянието заверка на личните сметки на служителите, които са си водили пропътувани километри, без служба, на горните три дати, както са описани в издадената заповед. От ищеца са дадени в тридневен срок писмени обяснения за деянието, описано в обжалваната заповед. В обясненията си ищецът е потвърдил фактическата обстановка, а именно да е заверил личните сметки на служителите, които са се предвижвали без служба  на посочените три дати поради закъснение на влак № 8612 и поради корекция в разписанието. Посочил е също и да не е бил запознат с постановленията на КТД от 2011г., а заверката на вписаните километри без служба да са без умисъл и поради техническа грешка, вследствие на непознаването на постановленията на КТД.

Съдът намира, че ответникът е изпълнил изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ, като е искал и е приел от служителя дадени писмени обяснения преди да издаде заповедта за налагане на наказанието.

Всяка заповед за налагане на дисциплинарно наказание трябва да отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ, предвиждаща определени изисквания към нейното съдържание. Съгласно чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарно наказание се налага от работодателя с мотивирана писмена заповед, която следва да съдържа задължителни реквизити: сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Мотивите са фактически твърдения на работодателя, от които той прави извод за наличието на определен вид нарушение. Тяхното значение е да гарантира работника с възможността да изгради защитата си против дисциплинарната санкция, ако я счита за незаконна. За да е възможно това, нужно е работодателят да посочи конкретните факти, обстоятелства, при които са осъществени, времето на извършването им и всичко друго, което релевира определен дисциплинарен състав по чл. 187 КТ. Освен нарочното изискване за мотиви, в заповедта за дисциплинарно наказание законодателят косвено определя и тяхното съдържание - да се посочи конкретното нарушение като фактология и времето на извършването му.

В разглеждания случай, в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарното нарушение е подведено под нормата на чл. 187, т. 10 от КТ – неизпълнение на задължения предвидени в чл.30 от КТД от 2011г. Самата разпоредба на чл.30 от КТД е цитирана в обжалваната Заповед № Н-197, която е следната: На работниците и служителите, които изпълняват служебните си задължения по време на пътуване, се изплащат суми за пропътуван километър вместо командировъчни пари, както следва: 1. При обслужване на специални, правителствени, ускорени бързи и бързи влакове – 0,027лв/км; 2. При обслужване на международни бързи влакове и пътнически влакове – 0,030лв./км; 3. При обслужване на крайградски пътнически влакови …. „. Цитирани са и правилата, приложени по делото. Съдът намира, от една страна, да не се установява при условията на пълно и главно доказване процесният КТД да е бил приложим относно ищеца, както и на същия да са били разяснени разпоредбите на чл. 30 от същия, да му е било вменено в задължение да следи за това по отношение на кои служители КТД е приложим, кои от тях могат да си водят пропътувани километри, как следва да се водят същите, дали за всички служители на дружеството се изплащат пари за пропътувани километри вместо командировъчни. Вменено му е единствено задължение да заверява книжките на служителите, което в случая е направено. След като превозната бригада се е върнала от път именно с влак, който е следвало да обслужи по определен маршрут, задължение на служителя е било да завери книжките, като няма данни да му е вменено в задължение да провери кои километри са пропътувани по служба и кои без служба, и едва след това да завери книжките. Ето защо съдът намира, че от една страна, не се установява да е извършено нарушението, а от друга – не се установява да е имало виновно поведение на наказания служител.   

На следващо място видно от самия доклад на проверяващите от отдел „Вътрешно фирмен контрол” към момента на проверката в РЦ Стара Загора няма правилник за вътрешния трудов ред. Поради системно закъснение на влак № 8612 превозните бригади от РЦ Стара Загора се предвижват от гара София до гара Септември с влак №491, превозната бригада на който е от София, а в периода 16-21 април 2012г. поради корекция в разписанието превозните бригади от РЦ Стара Загора се предвижват от Стара Загора до Пловдив с влак № 8610, превозната бригада на който е от Бургас. За тези придвижвания служителите от РЦ Стара Загора са пътували без да изпълняват служебните си задължения, но всички  са отчитали по личните си сметки работно време и пропътувани километри. Самите лични сметки на служителите, така отчетени са подписани от инструктор превозна бригада, Началник превозна служба, ОТРЗ и Ръководител пътнически център. Тези констатации само потвърждават извода, че работниците не разяснявано и не са били запознати с точния текст на цитирания чл.30 от КТД сключен на 19.12.2011г., а очевидно с го не са били запознати и техните ръководители от РЦ Стара Загора. Всички, в това число и ищецът са действали при липса ясни точни правила за отчитане на пропътувани километри за които се заплащат командировъчни, въвеждането на  каквито е изцяло в правомощията и в задълженията на работодателя. При което дори и да е мислимо в някаква степен, че ищецът е заверил личните сметки за посочените километри като пропътувани в изпълнение на служебните задължения  разстояние, за което е бил наясно, че е пропътувано без служба от тези служители,  то това е направено поради липса на правила за отчитане, респективно на такива които да му вменяват и конкретни трудови задължения, т.е. поради предпоставена от ответника възможност за това.

Недоказан остава от страна на ответника- работодател основен компонент, обуславящ правото му да търси отговорност от работника за нарушение на трудовата дисциплина, а именно виновно поведение от страна на работника. Задължение на работодателя, преди да наложи дисциплинарно наказание на работника, та било то и най лекото – “забележка” , в самия процес по налагането му, не просто да  установява извършване на деянието, което в последствие да определи, като нарушение на трудова, но и да установи всички факти и обстоятелства довели до него, и само когато установи, че деянието е виновно извършено от работника, да наложи  и наказание за него. Точно това не е направено от ответника. При което не изпълнявайки задълженията си по чл. 189 КТ за оценка на обстоятелствата при които е извършено деянието, както и последващото поведение на ищеца, не е установил фактите и обстоятелствата от субективната страна – виновно поведение на работника, а в резултата е достигнал и до погрешен извод.

Съдът намира неоснователно и възражението на ответникът, че всъщност ищецът оспорва обжалваната заповед само на основание неспазване на чл.194, ал.1 от КТ, тъй като в искова молба е посочил, че обжалва заповедта и поради нарушения на чл.195 КТ при издаването й, т.е. поради това да не отговаря по съдържание на законовите реквизити, между които и мотивираност на същата. А именно това се установява от съда с оглед изложените по-горе съображения. Но дори и да не е въведено такова основание, винаги когато се обжалва Заповед за налагане на дисциплинарно наказание съдът е длъжен да установи, дали същата е законосъобразна от гледна точка на съдържанието й и дали отговаря на законовите изисквания.

По отношение на  релевираното от възражение за нарушаване на чл.194, ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание след като са изтекли дава месеца от извършване на нарушенията съдът намира следното:  С обжалваната заповед на ищеца е търсена дисциплинарна отговорност за деяния, извършени на датите 16.05.2012г., 24.05.2012г. и 13.06.2012г. Видно от Доклад на отдел „Вътрешно фирмен контрол”, сектор „контрол на пътническата дейност” същият е с изх.№ 12-0087/21.06.2012г. на „Холдинг БДЖ” ЕАД, с адрес гр.София, ул.”Ван Вазов” №3 – същият като на ответника „БДЖ -ПП” ЕООД, което дружество е част от Холдинг БДЖ. От същата дата е и придружителното писмо (л.19) с което този доклад е изпратен на ответника „БДЖ -ПП” ЕООД. Ответникът и сам признава, че текущата кореспонденция вътре в дружествата от състава на Холдинга не се входира отделно, а само се предвижва по етажите на общата сграда,в която се намират управленията на отделните структури. В горния ляв ъгъл на това придружителното писмо  е поставена обширна резолюция за предприемане на необходимите мерки. Независимо същата да е без дата, то по горните съображения съдът намира, че самия доклад е станал известен на работодателя „БДЖ -ПП” ЕООД  именно на дата 21.06.2012г. и от този момент е започнал да тече предвидения в чл.194, ал.1 КТ 2 месечен срок за налагане на дисциплинарно наказание на работника. В същност в самата Заповед № 197 е посочено, че на 21.06.2012г. копие от въпросния доклад е изпратено на дружеството за извършване на проверка и осъществяване на дисциплинарната власт на работодател. Неоснователно съдът намира твърдението докладът, в т. ч. и нарушението да е открито по-късно, а именно на 26.06.2012г. Действително в долния ъгъл на същото писмо е поставена и втора резолюция от 26.06.2012г. за изпращане на ПЦ за изготвяне и искане на обяснения- същата обаче само сочи за предприемане на конкретни действия от работодателя, след извършена вече проверка по случая от посочените в предходната резолюция 5-ма служители. След като деянието за което ищецът е наказан е открито от работодателя- ответник на 21.06.2012г., то двумесечния срок за налагането му е изтекъл на 21.08.2012г. Заповедта е издадена на 17.08.2012г., а е връчена на ищеца на 03.09.2012г. -  от който и момент дисциплинарното наказание се смята за наложено, което определено е след изтичане на срока от два месеца по чл.194 КТ. По делото няма никакви доказателства този срок да е спирал да тече поради ползване на отпуск от работника. При което и само на това основание Заповед № Н-197/17.08.2012г. е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна. 

В обобщение на горното следва и правния извод - Заповед № Н-197/17.08.2012г. за налагане на дисциплинарно наказание “забележка” е незаконосъобразна, както по същество, така и наказанието е наложено след изтичане на срока по чл.194 КТ от два месеца. Следва да се отбележи, че налагането на дисциплинарно наказание, дори и най-лекото от тях в изрично изброените в чл.188 КТ  - “забележка” е само една възможност, работодателят може да наложи наказание, но може и да не наложи такова, като при реализиране на възможността за налагане на наказание  и преди това е длъжен да установи и вината на работника, като част от субективната страна на деянието, тъй като съгласно чл.186 КТ дисциплинарно наказание се налага само за виновно неизпълнение на трудови задължения, каквото в случая не се установи да е налице. По тези съображения, като незаконосъобразна Заповед № Н-197/17.08.2012г., с която на К.К. е наложено дисциплинарно наказание “забележка”, ще се отмени.

 С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на деловодните разноски. Същите са претендирани и са в размер на 350 лева – платено адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат на ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА Заповед № Н - 197/17.08.2012г. на Г. И. и М.Х. – управители на “БДЖ Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК 175405647, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Средец”, ул. “Иван Вазов” № 3, с която на К.И.К., с ЕГН: **********, от *********, работещ на длъжност “инструктор превозни бригади” в ПС- Стара Загора към “БДЖ Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК 175405647, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Средец”, ул. “Иван Вазов” № 3, представлявано от управителите Г. И. и М.Х. е наложено дисциплинарно наказание "Забележка" ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я ОТМЕНЯ.  

ОСЪЖДА “БДЖ Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК 175405647, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Средец”, ул. “Иван Вазов” № 3, представлявано от управителите Г.И. и М.Х. да заплати на К.И.К., с ЕГН: **********, от ********, чрез пълномощника адв. Х.Д., с адрес за призоваване: ******** сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) – разноски по делото.

ОСЪЖДА “БДЖ Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК 175405647, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Средец”, ул. “Иван Вазов” № 3, представлявано от управителите Г. И. и М.Х. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 50 лева (петдесет лева) - държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева

Вярно с оригинала.

ЕА