Гражданско дело 14596/2012 - Решение - 17-07-2013

Решение по Гражданско дело 14596/2012г.

РЕШЕНИЕ №

гр. Пловдив, 17.07.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГО, XXI гр. състав, в открито съдебно заседание на 11.03.2013 г., в състав:

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

 

При секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14596/12г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.49 ЗЗД.

Ищецът „ПРИМА НИК” ЕООД твърди, че на 23.04.2010 г. Търговищки окръжен съд, на основание чл. 390 от ГПК, с определение № 47 от същата дата, постановено по ч.т.д. № 28/2010 г., по искане на ответника „ПОПА” ЕООД, е  допуснал обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на възбрана върху следния недвижим, собственост на ищеца, а именно:

Поземлен имот с площ от 500 кв.м., находящ се в с. Б. п., Община Р., Област П., съставляващ поземлен имот .., който имот е включен в УПИ – .. за обществени нужди, с площ от 3300 кв.м., от кв. .. по плана на с. Б. п., при граници: от двете страни улица, имот ...., имот ...., ведно с построената в този имот жилищна сграда с пл. от 70 кв.м., заедно с всички подобрения и насаждения в имота.

На основание издадената обезпечителна заповед, на 08.06.2010 г., по молба на ответника е била наложена възбрана върху описания недвижим имот. Ищецът е обжалвал определението, с което е допуснато обезпечението, в резултат на което същото е било отменено от второинстанционния съд, а издадената обезпечителна заповед – обезсилена. Въпреки това, ищецът твърди, че ответното дружество не е инициирало вдигане на възбраната на недвижимия имот. След многократни напомняния от страна на ищеца, през м. октомври 2010 г. последният е получил уверение от управителя на ответното дружество, че възбраната е заличена. На 31.03.2011 г. ищецът сключил с „М.Л.” ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот при уговорена продажна цена – 38 000 лв. По силата на уговореното между страните на датата на сключване на предварителни договор, купувачът е заплатил задатък в размер на 10 % от продажната цена или 3 800 лв.. Ищецът, вярвайки на уверенията на ответното дружество, че наложената възбрана е заличена, декларирал в договора, че към датата на сключването му върху имота няма тежести. В т.8 от предварителния договор е било уговорено, че при невярност на тази декларация, ищецът - продавач дължи връщане на получения задатък в двоен размер. На 12.04.2011 год. управителката на „М.Л." ЕООД, купувач по предварителния договор, е връчила на ищеца Предизвестие -покана, с което го е уведомила, че счита предварителния договор за покупко- продажба на имота на дружеството, находящ с в с. Б. п., подробно описан по-горе, за прекратен, тъй като върху имота има наложена възбрана, допусната по ч.т. дело № 28/2010 год. на Търговищки окръжен съд. Ищецът е бил поканен в петнадесетдневен срок от връчването на Предизвестието - покана да прати даденото капаро в двоен размер, така както е договорено в предварителния договор. На 20.12.2011 год. ищцовото дружество е изпълнило задължението си да плати на „М. Л. " ЕООД сумата от 7 600 лв. Ищецът твърди също, че и към днешна дата наложената възбрана  върху процесния недвижим имот все още не е заличена от „Попа" ЕООД. С оглед изложеното счита, че в резултат на бездействието от страна на ответника, е претърпял имуществена вреда в размер на 7600 лв. В тази връзка е отправил устна покана до управителя на ответното дружество да му заплати посочената сума, но ответникът категорично е отказал да предложи изпълнение. Предвид горното моли съда да постановите съдебно решение, с което да осъди „Попа" ЕООД, ЕИК 125048370, да му заплати сумата от 7600 лв. като обезщетение за причинените му вреди в резултат на бездействието от страна на ответника да заличи възбраната.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че обезсилената Обезпечителна заповед от 23.04.10 г., изд. по ч.т.д.№ 28 по описа на ОС - Търговище за 2010 г., вписана на 08.06.10 г., под № 86, т.7 на АВ, СВ -Пловдив е била допусната като обезпечение на бъдещ иск. Също като обезпечение на бъдещ иск е била издадена, отново в полза на „ПОПА" ЕООД, за идентични по характер вземания срещу „ПРИМА -НИК" ЕООД, друга Обезпечителна заповед по ч.гр.д.№ 347 по описа за 2010 г. на ТРС, вписана под № 66, т.5 на 15.04.10 г., АВ, СВ - Пловдив. И в двете обезпечителни заповеди е допуснато налагане на възбрана на един и същ имот, собствен на длъжника. В определените срокове така обезпечените искове са били предявени, като доказателствата за предявяването са представени по двете дела, образувани по молбите за обезпечаване. Обезпечените искове са били предявени пред PC - Търговище, с една искова молба, Вх.рег.№ 2156/ 09.03.10 г., с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с пр.квалификация чл.415, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за сумата 23 664.72 лв. и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с пр.квалификация чл.327 ТЗ, във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 43401.01 лв.. По тези искове е образувано гр.д.№ 359 по описа за 2010 г. на ТРС. С Определение от 11.03.10 г.,по посоченото дело, производството е прекратено в частта по предявените искове за сумата 43401.01 лв. и е изпратено за разглеждане пред Окръжен съд -Търговище. Въз основа на определението за разделяне е образувано т.д.№ 70 по описа за 2010 г. на ТОС. И по двете дела, с постъпилите отговори по чл.131 от ответника е направено възражение за местна подсъдност. С Определение от 22.12.10 г. по т.д.№ 70/ 10 г. на ТОС производството е прекратено пред същия съд и делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд - Пловдив. По идентичното възражение, с Определение от 26.05.10 г. е прекратено производството и пред PC - Търговище по гр.д.№ 359/ 10 г. и е изпратено по компетентност за разглеждане пред PC - Пловдив. Образуваните дела са съответно - гр.д.№ 9006/ 10 г. на PC - Пловдив и т.д.№ 42/ 11 г. на ОС - Пловдив. По гр.д.№ 9006/ 10 г. на PC - Пловдив има влязло в сила Решение, с което е признато за установено вземането в общ размер 23 664.72 лв., въз основа на което е издаден и изпълнителен лист. С влязло в сила Решение по т.д.№ 42/11 г., „ПРИМА -НИК" ЕООД е осъдено да заплати на „ПОПА" ЕООД сумата от 43 401.01 лв. За вземането е издаден и Изпълнителен лист.

При ЧСИ Рег.№ 873 са образувани изпълнителни дела за събиране на вземанията.

По така установените вземания „ПРИМА - НИК" ЕООД не е направил никакво погасяване и съзнателно се е разпоредил с всичките си недвижими имоти. Недобросъвестно и противоправно длъжникът се е разпоредил и с възбранения, на основание Обезпечителна заповед по ч.гр.д.№ 347 по описа за 2010 г. на ТРС, вписана под № 66, т.5 на 15.04.10 г., АВ, СВ - Пловдив, имот, по която няма отменително определение и обезсилване.

За първата по ред възбрана, която стои, ищецът е уведомен с изрично Уведомително писмо, получено на 22.04.10 г. Както и самата продажба, с още по-силни основания и предварителни договорки за продажба, не могат да бъдат противопоставени на кредитора, вписал преди това възбрана. Рискът от недобросъвестното си поведение следва да носи сам ищеца, който при това и невярно е декларирал по представения предварителен договор, че върху имота няма тежести.

От друга страна отговорността на ищецът е до влизане в сила на определението за отмяна на обезпечителната мярка. Ищцовото дружество не е направило постъпки да заличи възбраната своевременно. Именно по негово искане на 09.01.12 г. е заличена възбрана, вписана на 08.06.10 г., под № 86, т.7 на АВ, СВ - Пловдив.

Съдът след като прецени представените от страните писмени доказателства и съобрази твърденията им, намира и приема за установено следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че е била вписана възбрана върху описаният в исковата молба недвижим имот, за обезпечаване на бъдещ иск на „ПОПА” ЕООД против ищеца в настоящото производство. Посоченото се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства, а именно обезпечителна заповед № 28 от 23.04.2010 г. на Окръжен съд – Търговище и разпечатка от имотния регистър при АВ, от който е видно вписване на възбрана върху имота с дата 08.06.2010 г.  Установява се и вписване на втора възбрана върху същия имот за обезпечаване на друг бъдещ иск на „ПОПА” ЕООД против ищеца, видно от Обезпечителна заповед  от 07.04.2010 г. на Районен  съд – Търговище, както и от уведомително писмо до ищеца от АВ за налагане на обезпечителната мярка, изпратено с обратна разписка и получено на 22.04.2010 г.в

На следващо място е представено Определение на Апелативен съд – Варна, с което е отменено като незаконосъобразно определението от 23.04.2010 г. по ч.гр.д. 28/2010 г. , с което е допуснато обезпечение.

Като доказателство по делото е представени и предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, сключен на 31.03.2011 г. между ищеца и „М.Л.” ЕООД, както и разписка от същата дата за получаване на сумата от 3800 лв. от страна на купувача по договора, а именно ищеца като капаро.

Представено е Предизвестие – покана, отправено от купувача до продавача, с която същия се уведомява, че договорът е прекратен, считано от 12.04.2011 г. по негова вина /а именно наличието на възбрана върху имота, предмет на предварителния договор/ и е поканен да върне даденото капаро в двоен размер. Поканата е получена от ищеца на 12.04.2011 г., видно от отбелязването направено от същия върху поканата.

Видно от приобщената към доказателствения материал разписка от 20.12.2011 г. „М. Л.” ЕООД е получило на 20.12.2011 г. сумата от 7 200 лв., представляваща капаро по предварителния договор от 31.03.2011 г. за продажба на недвижим имот в с. Б. п. Видно от представени справки по лице в Служба по вписванията по партидата на ищеца към 09.11.2011 г. има вписана възбрана върху имота, като това обстоятелство се променя към 09.01.2012 г., когато възбраната е била заличена.

Представен е и нотариален акт от 21.07.2011 г., видно от който на посочената дата процесния имот е бил продаден от ищеца на трето лице – И. А. К..

Както бе посочено по горе, предявеният иск е такъв по чл. 49 ЗЗД. Това е така, тъй като обезщетение за нанесена вреда от юридическо лице, каквото е ответното дружество може да се търси само по реда на чл. 49 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на този текст - този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорността е гаранционно - обезпечителна и безвиновна и се ангажира тогава, когато причинителят на уврежданите е нарушил дадените му указания за извършване на възложената му работа. Касае се за обективна отговорност за деликт, при или по повод на извършване на възложена работа. Според решение № 964 по гр. д. № 124/1964 г. на І ГО, ВКС, за да е налице отговорност по чл. 49 от ЗЗД, е необходимо  вредите да са резултат от виновно противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо  отговорността на ответника, а решение № 131 от 1967 г., на ОСГК приема, че отговорността по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД не се презумира, като вината е само един от елементите от фактическия състав при непозволено увреждане и само тя се презумира. От казаното следва, че ищецът трябва да установи при условията на пълно и главно доказване, че причинителят на вредата е действал противоправно. В настоящия случай, обаче, противоправност на действията на лицата, представляващи ответното дружество не е налице. Не съществува нормативно установено задължение за този, по чието искане е била наложена възбрана на чужд недвижим имот, след отмяната на съдебното определение за допускане на обезпечение, да поиска заличаване на същата. Правен интерес от заличаване на възбраната има само и единствено собственикът на възбранения недвижим имот и естествено за него няма забрана или друга пречка да поиска от Службата по вписванията същата да бъде заличена. Още повече, в настоящия случай вредите за ищеца не са в пряка причинно-следствена връзка с обстоятелството, че върху имота, предмет на сключения с „М.Л.” ЕООД предварителен договор за покупко-продажба е имало наложена възбрана. Посочените от ищеца вреди са били причинени именно от неговото противоправно поведение, изразяващо се в  недобросъвестното водене на преговори с купувача, като му е гарантирал, че върху имота няма наложени тежести. Несериозно е посоченото от ищеца оправдание, че се е доверил на уверенията на ответника, че възбраната е заличена. Доколкото става въпрос за собствения му имот, ищецът лесно е можел да провери дали наистина възбраната е заличена, а е и бил длъжен да го направи  преди да гарантира пред купувача, че ще му прехвърли собствеността върху имот, освободен от тежести. С претенцията, предмет на настоящото производство имат, ищецът цели да почерпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Ето защо, предявеният иск се явява неоснователен и ще следва да се отхвърли.

С оглед направеното искане от страна на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените в производството разноски, които съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК възлизат на сумата от 500 лв. – заплатен адвокатски хонорар.

 Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И : 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът на „ПРИМА НИК” ЕООД, ЕИК: 115022644, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Победа” 56 А против „ПОПА” ЕООД, ЕИК: 125048370, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, кв. Запад, бл. 42, вх. А, ап. 12 за заплащане на сумата от  7600 лв. – обезщетение за причинени вреди от бездействието на ответника да поиска заличаване на наложената с Обезпечителна заповед от 23.04.10 г., изд. по ч.т.д.№ 28 по описа на ОС - Търговище за 2010 г. възбрана върху недвижим имот: Поземлен имот с площ от 500 кв.м., находящ се в с. Б. п., Община Р., Област П., съставляващ поземлен имот ..., който имот е включен в УПИ – ... за обществени нужди, с площ от 3300 кв.м., от кв. .. по плана на с. Б. п., при граници: от двете страни улица, имот ..., имот ..., ведно с построената в този имот жилищна сграда с пл. от 70 кв.м., заедно с всички подобрения и насаждения в имота.

ОСЪЖДА ПРИМА НИК” ЕООД, ЕИК: 115022644, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Победа” 56 А да заплати на „ПОПА” ЕООД, ЕИК: 125048370, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, кв. Запад, бл. 42, вх. А, ап. 12, направените в производството разноски, възлизат на сумата от 500 лв. – заплатен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.                                                               

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП